НАГРЪДНИ ОТЛИЧИТЕЛНИ ЗНАЦИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

[falera]

за защита на столицата

още един знак за защита на столицата 1917 година

[трудовак]

Водач на бойна кола

Квалификационният знак "Водач на бойна кола" е учреден със Заповед ¹101 на Министъра на войната от 8 март 1941 г. и се присвоява на правоспособни водачи (механик-водачи) на танкове от Бронираната дружина. (През юни 1941 г. дружината е развърната в Брониран полк, а през октомври 1943 г. е сформирана Бронираната бригада.
Знакът е в три степени: златен - за офицери, сребърен - за подофицери и бронзов - за войници.

Източник: Тодор Петров. ОТЛИЧИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ БРОНЕТАНКОВИ ВОЙСКИ. - Военноисторически сборник, 2005, бр.1

[трудовак]

още академични

Знакът за офицери, завършили висше образование е учреден през август 1937 г. със заповед на министъра на войната генерал-майор Хр. Луков. По това време във Военната академия има два отдела - Общ (Генералщабен) и Интендантски. Знакът за завършилите Генералщабния отдел е с изображение на военния орден "За храброст", емисия 1912 г. (тогава е основана Военната академия) - показан е по-горе от falera. Знакът за завършилите Интендантския отдел е с буквата "И" върху кръстосаните меч и факла. За периода 1937-1944 г. са връчени около 300 знака.
След 9 септември за кратък период (1945-1946) е използван знак - окастрен вариант на царския (виж) - махната е короната, лъвовете също са без корони, изображението на ордена "За храброст" е от ем.1945 г.
През 1948 г. е въведен нов знак (виж) - вече с герба на НРБ и с червената петолъчна звезда на комунистическия орден "За храброст", ем. 1948 г. Този знак се ползва до 1953 г., когато по съветски образец са въведени "ромбовете" (виж) - показаният е от 80-те и е изработван в Монетния двор.
През 1993 г. е утвърден нов академичен знак (виж). След приемането на новия герб на Република България през 1997 г. е утвърден и нов знак на Военната академия (виж), който почти изцяло възпроизвежда знака от 1937 г.
(Бележка: През 1946 г. името на Военната академия е променено на Военна академия "Сава Раковски", малко по-късно отново пременено на ВА "Г.С.Раковски".)

[falera]

ДВА РАННИ РОМБА

ТОВА СА ДВА ОТ ПЪРВИТЕ РОМБОВЕ ТЕХЕН ПРОИЗВОДИТЕЛ Е ДИП КОМУНА ОТЛИЧАВАТ СЕ С ТОВА, ЧЕ ОСНОВАТА ИМ Е СРЕБЪРНА ,С ТЯХ СА БИЛИ НАГРАЖДАВАНИ ОФИЦЕРИ СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕТО НА ВОЕННО ПОЛИТИЧЕСКА АКАДЕМИЯ /ВПА/ ИЛИ ВОЕННО ТЕХНИЧЕСКА АКАДЕМИЯ /ВТА/

[трудовак]

още малко за ромбовете

На 17 февруари 1953 г. с Постановление на МС на НРБ е учреден "нагръден знак за лицата, завършили висши военноучебни заведения на НРБ" (въпросните "ромбове"), със същото Постановление е утвърден и Правилник за реда на даването нагръден знак на слушателите, които са ги завършили. На основание Постановлението началникът на ГЩ ген.-лейт. Иван Бъчваров разпорежда да се подготви заповед по МНО. На 1 април 1953 г. министърът арм.генерал Петър Панчевски подписва заповед ¹ 139, с която обявява учредяването на значката, давана на всички завършили военна академия или военно училище.

Източник: Петров, Т. Македония в българската фалеристика.С., 2004.

През 50-те год., редом с военните училища, в България има и три военни академии (ВА"Г.С.Раковски", Военнотехническа академия и Военнополитическа академия - чиито ромбове показа falera) Последните две се сливат с ВА "Раковски" през есента на 1958 г.
До към средата на 70-те год. ромбовете са сребристи. След това започват да се изработват със златист матален кант, като гербът и плочката с надпис се срещат и в "сребристо", и в "златисто".
Връчването на ромбовете е отменено в началото на 90-те.

Ето два ромба на военновъздушното училище от 70-те (сребрист и златист)

[falera]

съюз на запасните офицери

Два знака на съюза на запасните офицери отличават се с това ,че първия вид е на игла и е с по-добро качество произведен е в Виена има номер на съответния член на съюза , втория модел е на винт и е правен по-късно в България отново е с номер.Третия знак е даван на учасници в Тутраканската епопея отново е произведен в Виена.

[трудовак]

за топчии-отличници

наградни занци за отлична артилерийска стрелба:
- от 19 в. (1885 ?),
- Борисов,
- края на 40-те - нач. на 50-те год.

[трудовак]

знаци за военно образование от 80-те

В условията на масова армия системата за военно образование включва (освен висшите военни училища и Военната академия) и школи за подготовка на офицери от запаса, средни сержантски училища, школи за младши сержанти (срочнослужещи) и сержанти (свръхсрочнослужещи), както и школи за преквалификация.
Знакът за завършили Народните школи за запасни офицери е утвърден през 1980 г. Автор: полк. Райчо Пеев. Размери: 30х40 мм. Носи се над десния джоб на куртката. Отменен е в началото на 90-те.
Знакът за завършили Средни сержантски военни училища е утвърден през 1984 г. Автор: полк. Райчо Пеев. Размери: 35х45 мм. Носи се над десния джоб на куртката. Отменен през 1990 г.
1. значка на НШЗО "Хр.Ботев" (Плевен),
2. значка на НШЗО "Н.Й.Вапцаров" (към ВВМУ-Варна). Школи за ЗО има към всички военни училища.
3. значка на ССВУ "Г.Измирлиев" (Г.Оряховица). Имало е поне 6-7 средни сержантски училища, но в момента нямам информация за всички.
4. значки по случай 20- и 25-годишния юбилей на Школата за преподготовка на запасни офицери-Враца (основана 1962 г.)

[трудовак]

извън темата

Новият медал на МО, за отбелязване на 60-годишнината от победата във ВСВ.

[falera]

НАГРЪДЕН ЗНАК ВОЕННЕН ПАРАШУТИСТ

Нагръдният знак “Военен парашутист” има формата на разперени криле с кръстосани мечове и е изработен от жълт или бял метал (с размери съответно 27 х 57 и 26 х 58 мм, а след 1989 г.- 27 х 59 мм). По средата на крилата върху мечовете е поставено миниатюрно изображение на парашут с бял купол и изписана върху него съответната степен на придобитата класна специалност – “1”, “2”, “3” или без номерация (за “Парашутист-отличник”). Над парашута – между дръжките на мечовете, е изобразена миниатюрна червена петолъчка, която върху знаците, раздавани след 1989 г. не е оцветена. В зависимост от емисията, пространството под купола (което е оцветено) варира от тъмно до бледосиньо; срещат се и знаци, оцветени в червено.

Крилцата на отделните класове на нагръдния знак се носят на винт от дясната страна на куртката, над копчето на горния джоб. Произвеждат се в Българския монетен двор в София.

[falera]

АРМЕЙСКИ СПОРТ

Това са три армейски знака раздавани за спортни постижения в армейските състезания Първия знак е царски от края на 30-те години и е за Отличие в състезанията , втория знак е от регенския период състезанията вероятно са се провели през 1946 година в град Варна ,а третия знак е комунистически от 1951 година състезанията се провеждат от МНО предполагам че съкращението ОВФС е /ОБЩО ВОИСКОВА ФИЗКУЛТУРА И СПОРТ/ произвеждани са от ДИП КОМУНА

[Гост]

А бившето ОСО /ОВТПН/ може ли да се смята, че е към българската армия? Все-пак в момента е към МО....

[трудовак]

паравоенни

Според мен една по-широка класификация трябва да включва и знаците на паравоенните обществени и спортни организации - връзката им с отбранителните способности на държавата и с въоръжените сили е съвсем пряка. Да си припомним само Стрелецките (стрелковите) дружества, спортната организация "Юнак", Съюзите за противохимическа и противовъздушна защита, младежката организация "Бранник", БЧК през 40-те год., след Девети - ДОСО (по-късно ОСО) и т.н.
Ето няколко на ДОСО от 50-те и 60-те години:
значка на движението Народен стрелец,
значка за противовъздушна и химическа отбрана,
значка за участие в морски многобой.

[трудовак]

войн-спортист

предполагам че съкращението ОВФС е /ОБЩО ВОИСКОВА ФИЗКУЛТУРА И СПОРТ/

Може би по-точният прочит е ОБЩОВОЙСКОВИ ФИЗКУЛТУРНИ СЪСТЕЗАНИЯ - тъй като значката е посветена на конкретно събитие. (По-късно май започват да ги наричат ОБЩОВОЙСКОВИ СПАРТАКИАДИ.)
Значка за войн-спортист (2 и 3 клас)
Третата представа нямам каква е - изглежда хем спортна, хем армейска (юнакът размахва меч), хем доста съмнителна... Някакви идеи ???

[Гост]

Третата представа нямам каква е - изглежда хем спортна, хем армейска (юнакът размахва меч), хем доста съмнителна... Някакви идеи ???

Нямам представа. Не съм компетентен по тази част, но имам приятел, който е разбирач. Ще го питам.
Набързо снимах това, което ми е под ръка.