Волжските българи

[Thorn]

- И митът за "конния български народ" /т.е. че е бил САМО конен/ отдавна не се потвърждава. Конни народи много в голямата днешна руска степ. Къде ги сега?

Маджарите процъфтяват.

[Гост]

Да, маджарите процъфтяват. След хилядолетен катоицизъм. Впрочем, за тях не знам много. Къде е била старата им столица, тяхната "Фанагагория", преди да дойдат в Средна Европа по покана на Симеоновите врагове византийците?


Да обобщим малко. Правилно по-горе се каза, че няма достатъчно данни. Затова има само възможности за косвени тълкувания. Тях именно гледам, каквото има, това, колкото има, толкова. Именно тези косвени данни /"донасянето" на развита държавна струтура пез 7 век, бързото достигане на високо ниво и т.н., посочени по-горе/ ме карат, което си е лично мнение, разбира се, да формулирам горните си твърдения. Търсите цялостна ситема, изградена конмцепция, базирана на изобилие от информация, от потвърдени факти, но такова изобилие няма. Затова и обратните изводи не могат да са базирани на нищо друго, освен на съществуващите малко данни. Най-малко могат да се базират на сравнение на България с Киргизстан, Златната орда и не знам си още кой. /За маджари, хазари, авари и българи може да се направи някакъв паралел/.

Според мене българите идват на Балканите и на Волга с относително развита държавна, строителна и земеделска традиция, затова и толкова бързо процъфтяват, бидейки водещия фактор в държавата си, нямайки примера на по-развитите, които са завладели, както монголите в Китай, турците в поствизантийското пространство и др.. На Балканите България получава голям и противоречив тласък от Визнатия, на Волга липсва такъв фактор, защото мюсюлманските халифати са далече, но пак голямо развитие е налице. Рзбира се, не става дима за някаква уникална "българска цивилизация", опонираща пълноценно на световните такива (т.е. на Византия и мюсюлманството, главно на Византия, защото другата е млада, а западната още в зародиш). Но не става дума и за някакъв народ от ездачи (с поне 33 държавни длъжности, нито една от които не е препусана от Византия) дошъл на Дунава, взел уроци по земеделие от славяните, които за целта специално излезли от блатата, а по мащабно и доста пищно строителство - от византийците, които друга работа явно са си нямали, освен да командироват най-готините си найстори при варварите, след което да вземе, че да възприеме четвъртата в тогавашния околен свят азбука, и да я разпространи в сума ти останали държави, в т.ч.Русия, изграждайки междувременно и вътрешни свои училища и нелоша литература. Пък и междувременно, с поредица от доста добри военни победи взел, че разгромил неколкократно Византия, спрял арабите пред Констатинопол и те отишли да строят Алхабра в Испания, завладял и задържал задълго третата по големина територия в Европа, разбирай в тогавашния свят.
/Това е все едно да победиш американците на канадската граница, да се заселиш там и после да спасиш Вашингтон от латиноамериканско нашествие, ще ме прощавате за фриволната аналогия./

[Warlord]

- И митът за "конния български народ" /т.е. че е бил САМО конен/ отдавна не се потвърждава.

Ами всички номадски народи обитаващи степите са предимно конни народи - без коне там е много трудно да се оцелее в предвид тежките условия и огромните разстояния в равнинната пустош.

Конни народи много в голямата днешна руска степ. Къде ги сега?

Ами сега е ХХ² век, нормално е да няма вече конни народи

[Sir Gray]

Според мене българите идват на Балканите и на Волга с относително развита държавна, строителна и земеделска традиция, затова и толкова бързо процъфтяват, бидейки водещия фактор в държавата си, нямайки примера на по-развитите, които са завладели, както монголите в Китай, турците в поствизантийското пространство и др..

1. Откъде реши, че идват с развита държава? И откъде реши, че това е нещо неподходящо за номадските и полу-номадсктие народи, особено като има толкова много примери за противното?
2. Земеделската и строителната традиции са пълна фантастика - няма сериозни сведения за такива.
3. Откъде реши, че нямат пример на по-развита култура? Откъде реши, че славяните са нямали държавни структури? Откъде реши, че прабългарите са били водещ елемент в новата държава? Откъде реши, че България в началния си период по нещо се е различавала от подобните на нея социални организации, установени от един куп същите като българите преселници в историята?
Все въпроси, където вместо отговори ни предлагаш само фантазии. Аз лично вече ми писна да се занимавам с личното фантазиране на този и онзи, пък и очевидно да се разправяш с фанатик е безсмислено. Затова приключвам с тая тема, не се чувствай задължен да ми отговаряш на въпросите (аз и вече си знам какво ще ми отговориш де, то ти все едно и също превърташ).

[Гост]

1. Откъде реши, че идват с развита държава? И откъде реши, че това е нещо неподходящо за номадските и полу-номадсктие народи, особено като има толкова много примери за противното?

Ами аз написах. Правя извод, че идват с развита държава, защото веднага я организират на новата територия като ОРИГИНАЛНА, неследваща византийски или друг образец. Това става без външно вляние.
Няма примери за противното, има номадски и полу-номадски образувания, но те нямат такива бързи постижения от такъв тип. Имат други постижения, но не такива.

2. Земеделската и строителната традиции са пълна фантастика - няма сериозни сведения за такива.

Има основание да се предположи, че има такова нещо. Те са следните:
- на Балканите земеделието може да се възприеме само от Византия. Това обаче е дълъг и сложен процес и по правило изисква степен на взаимопроникване, която между Византия и ПБЦ в началото липсва.
За строителството - такова има и на Балкана, и на Волга. Ако тук е научено от византийците, /който процес да се твърди за такъв кратък период е фантастика/ то откъде го научиха на Волга? Пък и, това не става толкова бързо, колкто е станало у нас.

3. Откъде реши, че нямат пример на по-развита култура? Откъде реши, че славяните са нямали държавни структури? Откъде реши, че прабългарите са били водещ елемент в новата държава? Откъде реши, че България в началния си период по нещо се е различавала от подобните на нея социални организации, установени от един куп същите като българите преселници в историята?

Ами освен византийската, кой е примерът за по-развита култура? Пък и аз имам предвидтип взаимоотношение, който липсва в слуачая - по-изостаналите да завладеят по-развитите - тогава става една интересна амалгама между развитие и сила, както в Китай с монголите. Тогава може да говорим, че новата държава е научила постижението на старата, но в нашия случай няма такъв фактор. Следователно българите са донесли традицията със себе си и после полека-полека са почнали да приемат византийските достижения /донякъде/.
Славяните нямат държавна структура. Имат примитивна организация с вождове, наречени князе и нещо като преддържавен съюз, който в сравнение с българската държава е светлинни години назад. Затова и българите донасят държавността и ги поглъщат в държавата си. Това вече наистина е учебникарски пример.

Ами всички номадски народи обитаващи степите са предимно конни народи - без коне там е много трудно да се оцелее в предвид тежките условия и огромните разстояния в равнинната пустош.
Ами сега е ХХ² век, нормално е да няма вече конни народи

Да, и това, че ползват масово коне е белег на развитие (например при славяните той липсва, никъде няма славянска конница), но въобще не значи, че народът няма други достижения! Има конна войска и толкоз.

[Sir Gray]

“Блажени са низшите духом”....
Не усещаш ли, че всичкото това, което си написал, са някакви пълни и абсолютни фантазии? Личното ти мнение, съставено върху незнанието. Това мнение го научихме мнооого отдавна (всеки твой пост казва едно и също по един и същ начин - аз опитах като тебе да отговарям, но се уморих, странно как ти не се уморяваш), така че можем ли да приключим темата и всеки да си вярва в собствените си заблуди?

[Гост]

E, написахме достатъчно, за да прецени този, който му се чете кой е прав.

[Sir Gray]

Много ме съмнява, че по горните писания може да се създаде въобще някаква сериозна преценка, но както и да е.

[модератор]

Част от хумора в темата е преместен в "Майтапи", където за съжаление се загуби последователността. Моля следващите забавни мнения да бъдат поставяни в правилната тема.

[etx]

До Inferno - интересен е фактът,че в огромната си част мюсюлманите смятат онези българи за преки наследници на Александър Велики,респективно държавата която създава.

[виталий]

Всю прошлую неделю провел в г. Казане. Разговаривал с Татарами, оказывается они считают себя родствениками Балгарам. :o
Был в музее, есть фото обмундирования древних Булгар и др. Предоставлю позднее...

[gogo t]

Ето ви летописи за Волжките българи иначе имам цяла папка с инфо за тях. Да ви кажа те са били нещо като културен център на изтока а сека в тяхната държава (не й знам името но е нещо като автономна област в русия ) хората са наричани татари а те се самонаричат БЪЛГАРИ и НАСТОЯВАТ ДА СЕ ЗАПИСВАТ КАТО ТАКИВА В ПАСПОРТИТЕ, както и да се възстанови тяхната държава волжка България :tup:
Те са унищожени от Татарите като преди това ги разбиватр а се оказало че Симеон и Калоян са ползвали същата тактика . Вероятно Прабългарите
са били учени на древно Азиатско изкуство на войната :shrug: Начи да знаете че някой копчета на клавиатурата ми не бачкат от вчера щото братчеда разля чаша с кока кола . :grrr: :grrr: :grrr:
Ето войн, карта и

[Sir Gray]

Те са унищожени от Татарите като преди това ги разбиват

Не че съм разбирач, ама как така ем разбиват татарите, ем биват унищожени от тях?! Дай да задраскаме "разбиват" и да оставим само "биват унищожени" а?

Виталий, давай снимките

[gogo t]

Не че съм разбирач, ама как така ем разбиват татарите, ем биват унищожени от тях?! Дай да задраскаме "разбиват" и да оставим само "биват унищожени" а?

Виталий, давай снимките

Така има битка наречена "Овнежка" или "Овча", защото българите пленяват 4ООО татари и ги разменят за 4ООО овни . След това татарите се връщат и унищужават българите :sm100: Сега ясно ли е ?

eто още нещо :
През 60-те години на VII век кан Котраг - вторият син на кан Кубрат, заедно с част от българите напуска територията на бащината си държава и се заселва в района на Средна Волга. Там той поставя основите на Волжка България със столица Велики Болгар, която за кратко време се превръща в могъща и просперираща държава.



Останки от крепостната стена на град Велики Болгар

Строят се множество градове и крепости. Летописците наричат Волжка България "страна на градовете". Археологическите проучвания показват, че там са съществували около 1600 селища с 38 силно укрепени градове, сред които са Велики Болгар, Биляр, Сувар, Казан и др. Процъфтява традиционното българско земеделие и занаятчийско производство. На българските пазари идват търговци от Хорезм, Иран, Китай, Армения, Грузия, Русия, Византия. Арабският писател Ал Мукадиси описва големи български кервани, които пътуват из цяла Евразия със зърно, кожи, платове, восък, мед, дървесина... Българите на Волга са първият източноевропейски народ, който въвежда в своите земи собствено монетосечене (950). С търговски и военнополитически интереси се обяснява фактът, че през Х век волжките българи се обръщат към Багдад, откъдето приемат исляма за официална държавна религия, като се запазва веротърпимостта. Освен с развито стопанство Волжка България се отличава със стройна държавна уредба, изградена на принципа на свободата и справедливостта, с ниски данъци (по една животинска кожа, делвичка мед или сребърна монета от гражданин годишно) и сьс строг правов ред, което прави силно впечатление на многобройните чужди пътешественици. В държавата на волжките българи не съществува робството. Затова арабските автори говорят с нескрито удивление и подчертан респект за народа на "бурджаните" (българите). Дипломатическият пратеник на багдадския халиф - Ибн Фадлан, посетил Велики Болгар през 922 г., описва високия морал и строгата правораздавателна система, съществуващи в държавата.

"Името "българин" означава "мъдър, знаещ човек", отбелязва арабският пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси (Абу Абдаллах ал Гарнати), посетил на два пъти Велики Болгар, в 1135-1136 и в 1150г.
Прославяна и възпявана е красотата на българката. Насири Хусрау в един стих казва: "О, Боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната". Друг персийски поет, Адалолод-дин Мохаммад Балхи от XII в., пък възкликва: "На оня свят, в рая, красотата на жените надминава дори красотата на българката."

Арабските пътешественици са респектирани от военната мощ на Волжка България. "Царството на бурджаните е голямо и просторно. Те са огромен, могъщ и войнствен народ, който воюва с византийците, славяните, хазарите и тюрките"- отбелязва Ал-Масуди в своята книга "Вести за времената" (Х век).



гр. Биляр - столица на Волжка България

Благодарение на силната си и боеспособна армия през 1223 г. волжките българи застават на пътя на татаро-монголите и временно спират устрема им към Европа. Според арабския автор Ибн ал Хасир (XIII век) в битка край Жигулевските възвишения българският кан Челебир нанася съкрушително поражение на смятаната за непобедима татаро-монголска армия. Пленените 4 хиляди войници не са продадени в робство, каквато е традиционната практика по онова време, а са разменени с Чингиз хан срещу 4 хиляди овни. В народната памет това събитие остава под името "Овчата битка". По този повод известният историк и археолог от Казан проф. А. Халиков пише: "Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение."

Приносът на нашите волжки предци в политическата, икономическата и културната история на Русия е многостранен. От руски летописи е известно, че съществуват тесни търговски връзки между волжките българи и русите, чийто израз е сключеният през 1006 г. търговски договор между двете държави. Българите изнасят големи количества зърнени храни и неведнъж спасяват своите съседи от глад. През 1229 г. княз Юрий получава като дар от владетеля на Волжка България 30 кораба пшеница за изхранването на гладуващия си народ. И до днес в Русия е популярно наименованието на средноазиатското просо - Болгарское пшено, както и особеният сорт пшеница - Болгарка. Тези имена са свързани с влиянието на волжките зърнопроизводители и износители. На руските пазари изключително търсени са кожите от белка, златка и невестулка, внасяни от български търговци. По археологически път е установено, че чрез български занаятчии от Поволжието сред русите прониква грънчарското колело. Има сведения, че волжки българи работят в Русия като майстори-зидари. Българи строят християнските храмове в Суздалския край. Строителният стил на московския Кремъл наподобява архитектурата от последната столица на Волжка България - гр. Казан.

Съществуват свидетелства за родството между волжките българи и русите. Княгиня Олга, съпруга на княз Игор и майка на известния Светослав Киевски, е от български произход. В "Тверската летопис" е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е българка. Според проф. А. Халиков, в резултат на войните с татарските нашественици, множество българи се преселват на територията на Русия, давайки началото на известни в историята фамилии. Сред тях Халиков посочва Годунови, чийто най-изявен представител е руският цар Борис Годунов; Корсакови, от които произхожда известният композитор Римски-Корсаков; Рахманинови, дали на света друг прочут композитор - Сергей Рахманинов; Бухарини, Гогол, Суворови, Тургеневи, Кутузови, Чаадаеви, Горчакови, Жданови, Тухачевски, Хрушчови, Елчин-Елцини и много други.
Сериозен принос в развитието на руската народност и нейното цивилизационно идентифициране има и Дунавска България. Официално Русия приема християнството през 988 г. Покръстването на русите е подготвено от стотиците български книжовници и мисионери, пръснали се из Русия от Мурманск на Северния ледовит океан до устието на Днепър на Черно море. Така християнството и българо-славянската култура проникват сред славяни и неславяни в необятните територии между Москва и Владивосток, между Арктика и Китай.

Приносът на Дунавските българи не свършва дотук. Благодарение на българския духовник Киприан, избран за митрополит на цяла Русия, през XIII век руската църква постига своето единство, а Киприан е канонизиран за светец. Българин е и литовският митрополит от XV в. Григорий Цамблак, ученик на последния български патриарх Евтимий. На българите русите дължат и писаните си правни паметници - според руския изследовател М. Тихомиров "Руската правда" е заимствана от българския "Закон за съдене на людете".

И след завладяването на Дунавска България от османците през XIV век, българо-руските контакти се запазват. Странстващи монаси носят книжнина в българските църкви и манастири и подпомагат да не угасне пламъчето на християнското слово. Израз на подкрепата на руския народ за българската освободителна кауза е Руско-турската война от 1877-1878 г., върнала на Дунавските българи свободата и държавната независимост. Българските опълченци, участващи в тази война, се сражават под известното Самарско знаме - извезано и осветено в гр. Самара, където все още живеят духът и традициите на волжките им събратя.

След завладяването на Волжка България от татаро-монголите през XIII век, освен в Русия, известна част от населението й се преселва в Дунавска България, друга се насочва към Скандинавия и към Маджарското кралство, трета е избита. Български етнически масив остава в териториите на старите си местоживелища - част от днешните казанци, чуваши и марийци исторически и духовно са потомци на някогашните волжки българи.

През 1552 г. град Казан, последната столица на Волжка България, е превзет от русите. По този повод владетелят им Иван Грозни се титулува "цар на руси и българи".
През XVI, XVII и дори през XVIII век Волжка България все още присъства на географските карти. Този факт показва, че макар и политически покорена, тази българска държава продължава да живее като слава и авторитет, независимо от бурите на времето и предизвикателствата на историята. Днес ние търсим с нея общия си корен. Волжка България остава духовен и цивилизационен фундамент в традициите на PAX BULGARICA.

Георги Владимиров, магистър по културология

ВОЛЖКО-КАМСКА БЪЛГАРИЯ през 20-те години на XIII век, благодарение на мощните си фортификационни съоръжения и умела военна стратегия, възпира настъплението на татаро-монголите към Централна Европа. В битката при Жигулевските възвишения през 1221 г. българите на кан Челебир нанасят съкрушителен удар на 30-хилядна татаро-монголска армия. Така Волжка България става първата европейска държава, нанесла поражение на новите нашественици в зенита на тяхното могъщество по пътя им към Европа.

[Sir Gray]

Е язък за битката и овците, щом лошите само са се ядосали повече и са се върнали да си довършат работата. Някак си "разбивам" хич не се връзва с "като следствие бивам унищожен"