Bulgaria and Black Sea security
Siemon T. Wezeman and Alexandra Kuimova
Publisher: SIPRI
December, 2018
Siemon T. Wezeman and Alexandra Kuimova
Publisher: SIPRI
December, 2018
-
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin---- -
Пловдивски гарнизон 2018
През годините бяха съкратени много формирования, дислоцирани в Пловдив и региона, но бяха създадени и нови. Гарнизонът обаче остава най-големият в страната. Ето някои формирования и структури, които сега са в рамките на гарнизон Пловдив:
*68-а бригада „Специални сили” с командир бригаден генерал Явор Матеев е военно формирование, пряко подчинено на началника на отбраната, което е с постоянна степен на бойна готовност, изпълнява задачи от пълния спектър специални операции, чрез носене на постоянно бойно дежурство, включително дежурство в състава на Компонентното командване за специални операции на Силите за отговор на НАТО. Бригадата се смята за наследник на Парашутната дружина. Нейното начало обаче е поставено през 1964 г., когато са създадени 68-а учебно-парашутна разузнавателна база и 86-а учебно-парашутна разузнавателна база в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. След тази дата са обединени в едно формирование, което от 1980 г. се нарича 68-и парашутно-разузнавателен полк. От 15 декември 2000 г. тя носи сегашното си наименование - 68-а бригада „Специални сили”.
*3-та авиационна база „Граф Игнатиево” с командир бригаден генерал Димитър Петров осигурява надеждна защита и гарантиране на въздушния суверинитет на Република България в интегрираната система за ПВО на НАТО. Авиобазата има предшественици още от 1940 г., но съвременната й история започва от 17 март 1951 г. На 17 август 1994 г. формированието с тогавашното си име 19-и изтребителен авиополк е преструктурирано в 3-та изтребителна авиационна база. От 29 март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО А|г РоНсюд.
* 24-та авиобаза с командир бригаден генерал Димитър Иванов носи дежурство с готовност за изпълнение на специфични задачи на територията не само на гарнизона, а и на цялата страна, като авирийно-спасителни дейности, наблюдение и участие в гасене на пожари, въздушно и химическо разузнаване. Наследник е на 44-ти вертолетен авиационен полк, който поставя началото на бойната вертолетна авиация на България през 1961 г. През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза. От 1 юли 2012 г. в нейния състав влиза 16-а Транспортна авиобаза „Враждебна”, която е трансформирана в Транспортна авиационна група.
* 110-и логистичен полк с командир полковник Иван Маламов
извършва ремонти на различни видове техника и транспорт за нуждите на формированията на Сухопътните войски. Полкът съчетава идеята за единна и пълна логистична поддръжка. Създаден е на 1 октомври 2000 г. като 110-а бригада за материално-техническо осигуряване, която пък е наследник на 2-ра ремонтно-възстановителна база и на тиловите складове на Командването на Сухопътните войски и 2-ри армейски корпус. През годините формированието е претърпяло редица реорганизации. От 1 юли 2013 г. наименованието му е 110-и логистичен полк.
*91-ви инженерен батальон с командир подполковник Петко Петков взема активно участие в много операции по подпомагане на населението при ликвидиране последствията от бедствия и аварии. Формированието води началото си от 1 април 2000 г. Тогава бе създаден 91-ви позиционен полк. От 1 юни 2008 г. полкът бе редуциран в батальон с увеличение на личния състав и стана част от 55-и инженерен полк.
*182-ра група за контрол на придвижването с командир майор Добрин Крълев е военно формирование на тактическо ниво. Подчинено е на 30-и щаб за контрол на придвижването за организиране, управление и координиране на транспортното осигуряване на Въоръжените сили на Република България и съюзническите сили в заповяданите възли в зоната за отговорност, формированието е създадено през 2005 г., тъй като възникват нови предизвикателства заради участието на Българската армия в мисии зад граница. Групата изпълнява не само задачи, свързани с железопътния и автомобилния, но и с въздушния транспорт.
*2-ра зона за управление и наблюдение с командир подполковник Тодор Митров осигурява непрекъсната 24-часова комуни-
кационна, информационна и навигационна поддръжка на ВВС, както и наблюдение на радиолокацион-ното разузнаване на въздушното пространство на цялата страна. Формированието е създадено на 1 юли 2012 г. в състава на база КУН.
* Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност с началник подполковник Ангел Петров има зона за отговорност, включваща по-голямата част от Южна България до Черно море. Създадена е на 1 септември 1946 г. Осигурява военните формирования с материални ресурси, извършва контрол по състоянието на храните, съоръженията и съдовете с повишена опасност, мълниезащитата и
пожарната безопасност. С изградена система от военни магазини осигурява с униформено и друго вещево доволствие по-голямата част от военнослужещите от Българската армия.
*Военна болница - Пловдив, с началник полковник д-р Ангел Пеев е лечебно заведение, осигуряващо непрекъснато изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, включително медицинска помощ при спешни състояния. Осигурява учения, подготовки и тренировки на военните формирования. Реално болницата съществува от 1885 г. Но първата заповед за нейното създаване е на министъра на войната полковник Сава Муткуров от 25 февруари 1889 г. От 2 юли 2009 г. наименованието й е „Многопрофилна болница за активно лечение” (МБАЛ) - Пловдив, към ВМА - София.
*Регионална служба „Военна полиция” - Пловдив, с директор полковник Румен Тодоров извършва оперативноиздирвателна дейност за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления от общ характер, разследване на престъпления и техните извършители, разкриване на причини и условия, способстващи извършването на престъпни деяния и информиране на командирите за
тяхното отстраняване. Важен елемент от дейността на службата е осъществяване на охраната на съоръженията на Българската армия, които се използват съвместно с войски от армията на НАТО.
*Военен съд - Пловдив, с председател полковник Асен Шопов е част от системата за национална сигурност, от която зависи военното правораздаване. Спазването на законите, високият професионализъм, обективността и независимостта на решенията са водещи фактори в дейността на Военния съд.
*Военноокръжна прокуратура - Пловдив, с административен ръководител полковник Димо Бъчваров отговаря за законността и реда във военните формирования и структури в областите Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Смолян, Пазарджик и Хасково.
*Военно окръжие - Пловдив, с началник полковник Лъчезар Демирев популяризира военната професия, като организира подготовката на учениците от 9-и и 10-и клас на средните училища, свързана с отбраната на страната. Провежда дейности по набиране на военнослужещи за Българската армия и изграждане на качествен доброволен резерв.
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
10/08/2018
Специалните сили получиха 70 нови парашута ВА-1 тип „летящо крило” за бойно използване. Те, както и доставените през 2015 г. 380 парашута с кръгъл купол МС-6 са по програмата на САЩ РМР (Роге!дп тМНагу йпапстд).
ВА-1 е изключително съвременен парашут. Той е един от най-добрите десантни парашути в света, с него се скача с товар и въоръжение. След получените МС-6 с кръгъл купол и сегашните тип „летящо крило” ние сме в пъти по-добре от това, което сме имали преди 3 г. И това са парашути в началото на своя ресурс и те ще бъдат използвани дълго време. С една такава система се работи по-спокойно, така че не може да се оплакваме по отношение на парашутно-десантното оборудване, с което разполагаме, отбеляза командирът на 68-а бригада „Специални сили” бригаден генерал Явор Матеев.
Защо толкова са необходими ВА-1 за Специалните сили? Да припомним например, възможностите на германската многоцелева система 50С Т1Я/7-315, която бе приета у нас преди повече от 10 г. С този парашут „летящо крило” от височина 10 км може да се прелети на разстояние 40-50 км с пренасяне на товари с оборудване и въоръжение.
През годините Инженерни войски търпят много трансформации. В момента в Българската армия има един инженерен полк в Белене с два батальона - в Белене и Пловдив. Два батальона за защита на силите са в състава на двете механизирани бригади и една сапьорна рота - във Военноморските сили.
– Очаквате ли по проекта за нова бойна машина на Сухопътните войски в инженерните формирования да постъпи такава модерна специализирана техника?
– Очаквам. В проекта за придобиване на нови бронирани бойни машини за СВ са включени и 4 вида инженерни машини. Първият е за инженерно разузнаване, вторият – за EOD и IEDD дейности, третият е за откриване на мини/невзривени боеприпаси и импровизирани взривни устройства (ИВУ), а четвъртият вид е за дистанционно прочистване на пътищата от взривни боеприпаси. Очакваме, но какво ще стане, е рано да се каже. Проблемът е, че са много скъпи. Всички знаят, че са нужни. Обаче нещата се усложняват, когато пък сложиш на кантара, че за стойността на някои от тези машини може да се вземат няколко машини за пехотата. Базовите машини трябва да бъдат защитени. Някои от тях са на предния край, в челото на колоната. Затова трябва да са защитени като танковете и бойните машини. А същевременно трябва да има и много електроника в тях, за да могат да си вършат работата.
Служба "Военна полиция" ще вземе военнополицейски кучета по американската програма "Foreign Military Funds". Те ще бъдат използвани за откриването на взривни и наркотични вещества. Първоначално ще бъдат взети 3 кучета, а бройката им ще нарасне до 8. Американската страна ще построи кучкарник в Пловдив и ще осигурят инструктори за обучението на кучетата. Автомобилът - "Чероки" вече е доставен и е специално обрудван със специален климатроник и решетки. "Военна полиция" има и малка група от 6 варненски полицаи, които поддържат водолазни способности.
Ремонтират танковете Т-72 и машините БМП-1
Два проекта за модернизация. Модернизацията на БМП-1 ще бъде насочена към подобрение на огневата мощ и системите за целеуказване и наблюдение. При Т-72 идеята е да се подобри защитата. Преди модернизацията танковете и бойните машини ще бъдат ремонтирани.
Отпуснати средства за ремонт:
11 млн. лв. за Т-72
82 млн. лв за Су-25
71,6 млн. лв за Миг-29
– Какво включват плановете за развитие на българско-американските съвместни съоръжения на наша територия?
– Добилото популярност название „Съвместни съоръжения” всъщност се отнася за „договорени съоръжения и обекти” по смисъла на ССОО, които са: Учебен полигон (УП) „Ново село”, Военновъздушна база „Безмер”, Военновъздушна база „Граф Игнатиево”, Складови съоръжения в Айтос. Съгласно ССОО Силите на САЩ могат да извършват строителни дейности и да правят промени и подобрения на тези съоръжения. До този момент усилията на американската страна са насочени към финансирането и изпълнението на инфраструктурни проекти на две от съвместните съоръжения – УП „Ново село” и военновъздушна база „Граф Игнатиево”. На УП „Ново село”, в периода 2009–2012 г. бе изградена нова база. В годините след това Силите на САЩ продължиха както да развиват базата и обслужващата я външна инфраструктура, така и да усъвършенстват тренировъчните полети за провеждане на различните видове подготовка. Американската страна ще продължи с действията си в тази посока с оглед плановете за бъдещото използване на УП „Ново село”. Във военновъздушна база „Граф Игнатиево” американската страна ще продължи да изпълнява инфраструктурни проекти, насочени основно към подобряване на летищната инфраструктура (изграждане на площадки за самолети, ремонт на пътека за рулиране и др.). В допълнение към проекти по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, подобренията в инфраструктурата, извършвани от Силите на САЩ, способстват за подобряване на способностите на летището за провеждането на подготовка със самолети, използвани от страните – членки на НАТО (включително Gripen и F-16).
– Известно е, че от години България получава директна военнотехническа помощ във вид на оборудване и въоръжения от САЩ по тяхната програма FMF. Ще продължи ли този процес и в бъдеще? За кои видове и родове войски?
– По програмата за чуждестранно военно финансиране на САЩ Министерството на отбраната на България е придобило различно по вид военно оборудване – комуникационно-информационно оборудване (радиостанции), инженерно оборудване за разузнаване и неутрализиране на невзривени боеприпаси и импровизирани взривни устройства (роботизирани системи), наземно аварийно-спасително и противопожарно оборудване за летище Граф Игнатиево, безпилотни летателни системи, парашутни системи, лодки с мек и твърд корпус, бойни бронирани машини Commando Select, колесни автомобили с повишена проходимост HMMWV и др. Изброеното по-горе оборудване е за всички видове въоръжени сили – СВ, ВВС и ВМС, както и за Силите за специални операции. Надяваме се, че и занапред ще продължим съвместната работа с американската страна за бъдещо финансиране на всички видове ВС и родове войски, отчитайки приоритетите на Министерството на отбраната и тези на правителството на САЩ.
10 танка на ремонт. 10 танка ще бъдат ремонтирани в търговищкия завод "Терем - Хан Крум". Поръчката е за над 5.1 млн. лева и е възложена от МО.
Ремонтът ще включва обезпечаването на необходимите резервни части, подмяна на агрегати, окомплектоване с резервни части, инструменти и принадлежности. За изпълнение на заявката в завода вече работят 77 души. Срокът за ремонт на всяка една от машините е 8 месеца. На танковете ще бъде извършен ремонт III степен.
– Съществуват ли и какви са предизвикателствата, свързани с подготовката на Българската армия?
– Задачите по осигуряване на провеждането на подготовката на Българската армия винаги са били сред приоритетите на дирекцията. През изминалите две години бяха осигурени всички необходими за подготовката на формированията горива, масла и специални течности. До 2016 г. това винаги се явяваше като проблем, особено за подготовката на ВВС.
– Мисли ли се за подобряване на визията на военнослужещите?
– През последните три години стартира процес за промяна на облеклото с камуфлажна разпетновка и нова кройка, като искрено се надявам процесът да приключи през тази година, независимо от обективните причини и неудачите, през които минаваме. Планираме да проведем анкета сред военнослужещите, които вече ползват новия камуфлаж. На база на тази анкета ще направим и корекции в техническата спецификация с цел неговото подобряване. Паралелно на този процес през тези години се промени и нормативната база за осигуряване с вещево имущество. Въведоха се нови номенклатури от вещево имущество, като тяхната доставка се очаква да бъде реализирана през тази година. В началото на 2019 г. беше сключен и договорът за доставка на „обувки цели полеви, зимни“, отговарящи на съвременните изисквания. Предстои да започнат доставки по този договор.
– Какво се прави за подобряване на транспортното осигуряване на Въоръжените сили?
– Понастоящем във Въоръжените сили са в експлоатация автобуси, произведени в края на 70-те и 80-те години на миналия век. През периода 2007 до 2009 бяха придобити ограничено количество автобуси, които вече са в експлоатация повече от 10 г. За решаване на проблема с транспортното осигуряване през 2016 г. беше иницииран проект „Придобиване на автобуси за формированията от Въоръжените сили”. В края на миналата година бяха сключени рамкови споразумения за „Доставка на нови и рециклирани автобуси”. Първата доставка престои да бъде извършена до края на март 2019 г. През тази година предстои инициирането на проект „Придобиване на многоцелеви товарен автомобил с повишена проходимост за БА“.
Последните придобивки за ВМС са преди 10 г.
Последните големи плавателни съдове, влезли в строя на Военноморските сили, са придобити преди 10 г. Става дума за кораби – втора ръка.
В началото на 21 век България закупи от Белгия три употребявани, но добре запазени и с достатъчен ресурс фрегати тип „Вилинген”. Първият от корабите – „Дръзки” влезе в състава на ВМС през 2005 г., вторият – „Верни” – през 2008 г., а „Горди” – през 2009 г. Също през 2009 г. във Военноморските сили беше приет и друг употребяван кораб, закупен от Белгия – минният ловец „Цибър”.
Основната част от корабите във флота са произведени в бившия СССР и са на възраст около три десетилетия и повече. От края на 1989 г. служба във флота носи фрегатата „Смели”.
Все със същия произход са корветите „Решителни” и „Бодри”, както и ракетният катер „Мълния” – придобити през 1990 г. Тип „Сделано в СССР” са още кораби, постъпили във ВМС в периода 1981–1983 г. – базовите миночистачи „Бриз”, „Шквал” и „Прибой”.
Други пет кораба – рейдови миночистачи са произведени в България по проект „Малахит” и са постъпили във флота в началото на 90-те години на 20 век. Полско производство е влезлият в строя на ВМС кораб за размагнитване „Капитан първи ранг Димитър Добрев”, а италианско – спасителният кораб „Протео”, получен през 2004 г. Наред с това флотът разполага с моторни катери, хидрографски катери и други кораби.
Що се отнася до по-малките плавателни съдове, там последната придобивка е от началото на август 2018 г. Тогава ВМС получиха като безвъзмездна помощ от САЩ четири бързоходни патрулни лодки.
Сред по-новите придобивки са и трите хеликоптера „Пантер”. Първият от тях влезе във флотския строй през 2011 г. През 2017 г. един от вертолетите се разби, като командирът на машината загина.
Гръбнакът на флота обаче са корабите. Затова българското Народно събрание утвърди проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС” на стойност 984 млн. лв. с ДДС.
автомобил „Хамър” – М1151А1, „Мерцедес Бенц” FB6, „Мерцедес Бенц – Зетрос” 1833А, БТР 60 ПБ МД1, самоходна артилерийска 122-мм гаубица 2С1 ”Гводздика”, 23 мм зенитна установка, средства за комуникация, авиационно и спасително оборудване, 7.62 мм картечница ”Калашников” и автомат от същата марка и калибър, 9-мм пистолет ”Макаров”, лека svпротивотанкова гранатохвъргачка РПГ 7В, 40- мм подцевна гранатохвъргачка ГП-25, снайпер MSG-90A1, оптически прибори, бинокли, оптически нощен прибор ONS-4, дву- и едноканални очила за нощно виждане Diana, преносим зенитно-ракетен комплекс „Стрела-2М”, преносим противотанков комплекс 9К111 „Фагот”, тежка гранатохвъргачка СПГ-9
През 2018г. бяха закупени комплекти индивидуална екипировка, които бяха раздадени в три батальона от СВ.
Last edited by dibo; 20-07-2019, 16:14.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Разбивка на бюджета на МО за 2019
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Здравейте, по случая с избирането на нови самолети, реших да подготвя накратко следния текст, който да внесе малко пояснения по темата и да зададе някои интересни въпроси. Текстът е писан с помощта на хора с техническо образование в сферата на авиацията, но не е научен по своя характер. Стремих се да премахна политическата тематика максимално, за да може този текст да спази правилата на форума.
Изборът и придобиването на нов тип боен самолет
– проблеми и предизвикателства
Много експерти в различни области на обществения живот се изредиха да обясняват как, кога, защо, къде, колко и какво е необходимо да бъде изготвен ефективен план за придобиването на нов изтребител за българските ВВС. Създадоха се методика за оценка, примерни схеми за изплащане, пътни карти, проекти нови и актуализирани, технически, работни комисии, съвместна работна група. Редуваха се политически совалки от евентуалните кандидати и наши експерти и политически деятели. Както журналистите, така и „експертите“ стреляха с разсейки около главната цел и модел за придобиване, някои близо до целта, а други доста далеч от нея. Политически или технически трябва да се погледне върху придобиването на нов тип боен самолет? И двете, но не би трябвало да се дава по-голяма тежест на който и да е от двата фактора. В този материал аз искам да се спра върху базата, на която трябва да се извърши оценката за това на кой самолет (или система) да се спрем ние.
За всички е ясно, че в създадената методика фигурират определен брой критерии като „Оперативна ефективност“, „Срок на експлоатация“ и др. Естествено, но и незнайно защо, тази методика е засекретена, а в същото време всички говорят за прозрачност на темата сред обществото. Питам се как обществото ще разбере за необходимостта от закупуването на нов изтребител като всички говорят по темата с недомлъвки, оправдавайки се със секретността на проекта. Въпросът е кой и защо определи кои от критериите са с точно определена тежест? Съществуват множество световни практики, в които е видно, че всяка държава сама избира с какъв тип боен самолет (самолети и системи) да охранява въздушното си пространство и суверенитет. Никъде обаче не видях и не чух за критерия „Цена на самолетите за целият им жизнен цикъл“ („Life cycle cost”). Тук в този материал аз ще обясня точно това, защото то е една от основите, на които трябва да стъпи методиката. Ще се опитам да разясня и факта, че изговарянето на едни цифри на тази тема от различните експерти крият много подводни камъни, тъй като явно не се ползват технически параметри за формирането на тези цифри. Ще обясня, че съществуват меко казано неверни данни за оценката на цената, която е необходима за поддържането на самолетите. Няма да се спирам на този етап за критериите, които би трябвало да бъдат монтирани в методиката за оценка на геополитическата обстановка, положението на България в колективния съюз НАТО, търговските взаимоотношения между държавите, участващи в процеса. Не без значение е и поддържането и усъвършенстването на технологичното ниво в българските ВВС. А защо не и повишаването на това ниво, което би се отразило и на редица други отрасли, които крайно се нуждаят от повишаване на технологичното ниво.
Ние като държава с ограничен финансов ресурс е необходимо да обърнем внимание на най-важния критерий „Life cycle cost (LCC)”. Това до голяма степен ще определя бъдещето на покупката не само в момента на придобиването и, но и до края на нейния жизнен цикъл. Това е критерият, който ще определи дали купуваме бутикова стока, която само да съхраняваме и гледаме от витрината или стока, чрез която ще изпълняваме задачата за опазване на въздушния суверенитет на държавата ни.
Съществуват различни методики за определяне на цената на жизнения цикъл, но ето какви са основните критерии, които определят крайната оценка:
- Цена на проекта за формиране на т.н. инвестиционен разход – тук влизат разходите от момента на създаване на идейния проект за придобиване на самолетите, до окончателното разглеждане на офертите и вземането на решение с кого да се преговаря;
- Цената на придобиване, в която трябва да бъдат включени самолетите, въоръжението, обучението на летателен и технически състав, снабдяването с разходни материали, части, агрегати, възли и системи за осигуряването на гаранционното обслужване, самолетообслужващата наземна техника;
- Цена на експлоатационните разходи (на това ще обърна внимание по-надолу в текста);
- Цената на капиталовите разходи, както и подготовка на хангари, работни площадки, рульожни пътеки, писти, лаборатории, взети на базата на специфичните изисквания от документацията на придобития нов самолет. Не всички методики включват този разход, но той не би следвало да се пренебрегва, защото придобиването на нов самолет и специфичните му изисквания за летателното поле, съхранение, техническа експлоатация водят до необходимост от осъвременяване, ремонт или построяване на сгради, лаборатории и друга инфраструктура;
- Цена на Капитално възстановителни ремонти (КВР) и други ремонтни дейности;
- Цена на разходни материали, части, агрегати, възли и системи за осигуряването на следгаранционното обслужване на самолета и обслужващата наземна техника;
- Цена за подобряване на системите в процеса на експлоатация е фактор, влияещ на цената на жизнения цикъл. Поддържането и въвеждането на нова техническа и летателна документация, бюлетини, технически задания и материалите за тяхното прилагане през целия жизнен цикъл е както ангажимент на производителя, така и на експлоатиращата организация;
- При формирането на цената на жизнения цикъл не трябва да се пренебрегват и фактори като възрастта на самолета и неговата амортизация, типа на задачите, които ще изпълнява, качеството на подготовката, обслужването и ремонтните дейности. Нальот на отказ /неизправност или аномалия/ е технически параметър, който дава насоката за формирането и влиянието на гореизброениете фактори върху общата цена на жизнения цикъл. Всеки производител и експлоатираща организация са длъжни да предоставят едни на други този параметър. По данни от министерството на отбраната на USA, например, цената за разходите за ремонт на Ф-16 нарастват прогресивно с увеличаването на годините на експлоатация на самолета: за първите 18 години експлоатация, разходите за поддръжка се увеличават с 4 %. Разходите след 20-та година на експлоатация се увеличават с 60 %. За самолет Ф-15 тези разходи за първите 15 години се увеличават с 2,5 %.
Това са в най-общи линии направленията за формиране на крайната цена за жизнения цикъл на самолетите. Но бих искал да се спра малко по-подробно на един от тях, с който много силно се спекулира в медийното пространство. Това е цената на експлоатационните разходи и в частност цената за летателен час.
Цената на въпросните експлоатационни разходи (респ. цената на летателен час, „Cost per flight hour” (CFH)) се формира от следните фактори:
1. Количеството изразходвано гориво;
2. Масла;
3. Други специални течности и газове;
4. Консумативи – гуми, ленти, миещи препарати, разходни материали за специфични дейности като спектрален анализ на маслата и др.;
5. Разходи за обслужващия персонал при изпълнение на оперативната подготовка и инспекциите непосредствено преди полета. По данни от някои научни среди, както и от практиката на съюзните държави, този фактор съставлява 20 -30 % от формираната обща цена на експлоатационните разходи. Но както се и досещате, цената за този фактор е индивидуален за държавата, експлоатираща самолета. В абсолютни стойности цената в USA е в пъти по-голяма, в сравнение с тази в България.
6. Ремонтите, периодичните обслужвания, целеви мероприятия, технически дни, заплащането за трудоемкостта на извършваните дейности, заплатите и издръжката на летателния и обслужващия персонал и др., съставляват от 40 до 60 % от формираната обща цена на експлоатационните разходи (данните са отново от някои научни среди, както и от практиката на съюзните държави). Този фактор е също строго специфичен за експлоатиращата организация. В България, например, това заплащане е повече от 3 пъти по-ниско в сравнение с това в САЩ. Той зависи и от договорните взаимоотношения между производителя и експлоатиращата организация, т.е. кое, къде и на каква цена ще се извършва.
Определената цена по точки 1, 2, 3, 4 сумарно съставлява 20 -30 % от формираната обща цена на експлоатационните разходи. Какво прави впечатление тук във формирането на тази цена? Прилагам таблица 1 с тактико-технически параметри на различни самолети (данните са взети от официалните сайтове на производителите на самолета и двигателите му) и в последващия кратък анализ ще бъдете искрено учудени и убедени за някои несъответствия, които витаят в медийното пространство за това колко е цената на тези разходи на новия самолет.
Оказва се, че от самолетите със сходни като технически параметри двигатели, само един има с до 3 пъти по-нисък разход на гориво. За останалите машини са равнозначни, но малките разлики могат да се обяснят с технологични решения на фирмата производител. Голямото несъответствие е в данните за самолет „Грипен“ с производител SAAB. Фирмата използва двигатели на General Elektric (F-404 –GE 402) и двигател RM 12 (производство на VOLVO). Разглеждайки тактико-техническите данни на тези двигатели от сайтовете на компанията производител, ясно личи, че специфичният разход на гориво е 82,6(kg/kN.h) на безфорсажни режими и 177(kg/kN.h) на форсаж. Двигателя General Elektric (F-110 –GE 129), който ще бъде монтиран на F-16, блок 70, е със специфичен разход на гориво 78(kg/kN.h) на безфорсажни режими и 198(kg/kN.h) на форсаж. Ясно се вижда, че с два пъти по-малък боен радиус, по-ниска тяговъоръженост, при почти 3,5 тона разлика в максималното излетно тегло, F-16V има по-добри показатели. Най-важното е, че специфичният разход на гориво, който се дава за двигателя RM-12 от сайта на производителя на този двигател (VOLVO), е с почти три пъти по-ниска стойност в сравнение с двигателите F-404 –GE 402 и F-110 –GE 129. Може би това е плод на незначителна технически грешка или е целенасочено понижаване на разходни характеристики на двигателя RM-12. Това от своя страна води до значително намаляване на крайната формирана цена за летателен час на самолет Gripen. На кого да вярваме – на производителя на двигатели General Elektric, VOLVO или на останалите производители (от табл. 1)?
Никой, никъде не споменава параметъра нальот на отказ (неизправност/аномалия) за самолетите. Този параметър влияе освен на надеждността, безопасността на полета, качеството на подготовката на самолета, ефективността на работата на екипажа и на наземния персонал, но и върху нивото на отказност на техниката. Експлоатационните разходи в периода на следгаранционното обслужване на самолета са пряко зависими от този параметър. Защо никой не се интересува от това, на каква цена ще бъдат извършвани замяната на отказали агрегати, възли, детайли и системи?
Придобиването, усъвършенстването или поне недопускане на намаляване на технологичното ниво на българските ВВС е фактор, който не би следвало да се пренебрегва при избора и формирането на крайното решение за придобиване на нов самолет. Това, което ще се извършва от българските специалисти по поддръжка, експлоатация и ремонт на техниката, не е без значение. Броя на специалистите, тяхната приемственост и нивото на подготовка на кадрите, които ще експлоатират новата машина, и внедряването на нови технологични процеси в съвременната ни авиация не може да бъде пренебрегнато.
В този труд никъде не споменах за критериите като „оперативна съвместимост“, „оперативна ефективност“, „летателно-технически параметри“. Това го оставям в ръцете на познавачите на съвременната война и участието и значението на авиацията в нея.
Тъй като прекалено много се спекулира в медийното пространство за цена на летателен час, цена на придобиване и пр., бих искал да заявя, че всяка държава още в процеса на преговорите би трябвало да извършва разчет за формиране на цената на жизнения цикъл на самолетите, тъй като във всяка страна съществуват редица индивидуални особености. Основни направления, в които се спекулира:
- Цена на летателен час;
- Цената на жизнения цикъл на самолетите е принизена едва до критерий „срок на експлоатация“;
- Цената на придобиване – това не е цената само на самолета, а и на обучение, самолетообслужваща техника, интегрирана логистична поддръжка и др.;
- Възможността за доставка на резервни части и агрегати както и използването на интегрирана логистична поддръжка от други страни, в това число Турция и Гърция, също не е без значение;
- Геополитически дивиденти;
- Търговски (икономически) фактор;
На последните два фактора няма да се спирам подробно в този труд, но това е моментът тази сделка да бъде използвана за подобряване и усъвършенстване на политическите и търговските взаимоотношения между правителствата на България и САЩ. Например, заплащане на такса за ползване на базите със стратегическо значение, увеличаване на търговията с отбранителни продукти от военнопромишления комплекс на България с трети страни и подновяване на разрешителните за това в бъдеще, увеличаване на стокообмена.
Изводи
1. По процедурите за придобиване единствено споразумението с правителството на САЩ може да носи допълнителни ползи за държавата ни в областта на политическите и търговските взаимоотношения. Останалите оферти на Италия и Швеция са с ограничения във следните направления: необходимост от договаряне за закупуване на допълнително оборудване и лицензи с трети страни (например, въоръжението на Gripen трябва да бъде закупено след допълнително договаряне със САЩ); ограничения в договарянето за подобряване на условията на офертите от страна на доставчика, тъй като въпросният е частен контрактор, а не представител на правителство. Например, невъзможно е договарянето на допълнителни търговски споразумения като изграждане на база за интегрирана логистична поддръжка, внедряване на ремонтни или производствени мощности в България, които касаят политико-търговски взаимоотношения между правителствата на държавите в НАТО.
2. Необходимо е да се извърши детайлен анализ и да се оформи цената на жизнения цикъл на самолетите в рамките на предстоящите преговори с цел обективна оценка на разходите по поддръжката им. За тази цел да се използват за база тактико-техническите данни представени за самолетите директно от производителя. В хода на преговорите е необходимо да се създаде работна група, която да извършва този анализ паралелно с работата на комисията за преговори.
3. Да се извърши обективна оценка за необходимата инфраструктура, което ще доведе до подобряване на условията на експлоатация на самолета и личния състав, а така също ще може да бъде използвана и за летателни тренировки и учения в рамките на съюза.
4. Да предположим, че до края на 2025 г. България ще се сдобие с новите самолети и гаранционният период на обслужването им ще е 2 години. В първоначалния период на следгаранционното обслужване (2-3 години), имайки предвид, че личният състав не е натрупал достатъчно опит за експлоатацията на новия самолет, както и възможностите за поява на трудности относно доставката и ремонт на определени блокове, възли, детайли и системи, е възможно българските ВВС да изпитат затруднения за изпълнение на задачите си. Тази вероятност налага необходимостта МиГ-29 да се експлоатира до края на жизнения му цикъл, който завършва през 2030 г., като в последните си години на експлоатация той ще бъде резервен вариант на българските ВВС.
Всичко написано до тук са въпроси свързани с научно-технически и икономически тези, които трябва да бъдат добре анализирани от експертите по темата. Не разглеждайте тезите тук като лобиране за един или друг самолет. Акцентът е насочен към извършване на обективен анализ за да бъде взето най-правилното решение за българските ВВС и родината ни.Comment
-
Bulgaria – F-16C/D Block 70/72 Aircraft with Support
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
38,7 млн. лв. на „Терем” за ремонт на хеликоптери
Министерството на отбраната сключи обществени поръчки за ремонта и поддръжката на хеликоптери Ми-17 и Ми-24. Държавната компания ще работи основно с руски подизпълнители.
МО е сключило рамково споразумение за четири години. Хеликоптерите се нуждаят от основен ремонт като ”Терем” ще работи с подизпълнител – дружеството ”Терем–Летец”, което ще получи 24% от общата стойност на договора. Освен това ”Терем” ще работи и с четири руски компании. Дружеството ”Вертолеты России” ще достави оборудването, необходимо за ремонта, и ще получи 31% от общата стойност на поръчката. ”Уралският завод за гражданска авиация” ще направи основен ремонт на дивгателите срещу 34%, а ”150 авиоремонтен завод” и ”Московският вертолетен завод” ще извършат ремонт на спомагателни съоръжения срещу 2% от стойността на поръчката.
Поръчката предвижда да бъдат ремонтирани два вертолета Ми-17 и четири Ми-24.
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
– По време на българско-гръцката съвместна подготовка бе използван дрон – дистанционно управляемата летателна система „Аеросонда“ МК 4.7. Съобщено бе, че ако тя запомни лицето на човек веднъж, вече може да го разпознава във всякакви условия, дори в град сред много хора. Бихте ли пояснили някои от нейните възможности?
– Ние започнахме въвеждането на тази система преди повече от месец. Ако може така да се каже – всички тестове и изпитания минаха отлично. Имаше представители и на прозводителя, и от въоръжените сили на САЩ, и от българската фирмDSC06145а посредник. Всички дадоха изключително добри оценки на това, което правят нашите военнослужещи. Те преминаха обучение в САЩ на различните позиции, така че да могат като екип да осъществяват експлоатацията и използването на „Аеросонда“ МК 4.7. Ще кажа само, че ние експлоатираме тази система с три пъти по-малко състав, отколкото трябва да бъде в нормални условия, а това е доста натоварващо. Надявам се скоро и този въпрос да бъде решен, защото да експлоатираш една система, която струва милиони долари и увеличава в пъти нашите способности за разузнаване, за мониторинг и за взимане на решения с нещатно формирование не е никак лесно. „Аеросонда“ МК 4.7 има изключителни способности за разузнаване и на лица, и на формирования. Може да се използва при всякакви условия, при всички операции и мисии на Специалните сили. Системата е незабележима дори и на доста ниска височина, безшумна е и дава много информация. Пробвахме я по време на българско-гръцката подготовка. Тя дава възможност в реално време да се взимат конкретни решения на базата на информация и картина, когато обстановката го налага. Засега тренировките вървят с отлично взаимодействие и синхрон с всички други институции от системата на Българската армия и извън нея, като координация, взаимодействие при полетите и т.н. „Аеросонда“ МК 4.7 я тествахме при изпълнение на реални задачи с ВВС. Ако е заявена по съответния ред, системата може да се използва от другите компоненти на Българската армия, включително и от други структури. Убеден съм, че тази система, с тези способности е национално средство. И предполагам, че ще имаме възможност да обясним това на нашето държавно ръководство и от тук нататък мисля, че е целесъобразно, когато има възможност и е необходимо, „Аеросонда“ МК 4.7 да се използва и да се взимат решения на базата на информацията, получена от нея.
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Броени седмици ни делят от подписването на договор за придобиване на два кораба – минни ловци, втора ръка от Холандия, каза досегашният командир на Военноморските сили вицеадмирал Митко Петев за в. „Българска армия”. От 23 юни той вече е военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз в Брюксел, Белгия.
През изминалата седмица се състоя тържественото му изпращане от военните формирования на флота. Вицеадмирал Петев посочи, че придобиването на двата кораба е изгодно за страната ни и е изключително важно и необходимо за ВМС.
"Също броени седмици ни делят от придобиването на третия хеликоптер. Радвам се, че за пръв път от повече от 32 г., от 1 юли ВМС ще увеличат своя числен състав със 100 човека", изтъкна още той.
Вицеадмирал Митко Петев: Два минни ловци и нов хеликоптер ще постъпят във ВМС
А иначе от нещата, които са външно видими, в момента бих посочил развитието на проекта за придобиването на двата модулни многофункционални патрулни кораба, който е достигнал своята критична точка, от която връщане назад няма. Той ще бъде реализиран. Освен това всеки род сили на ВМС получи свое развитие, като се започне, разбира се, от патрулните сили, там, където успяхме да прокараме необходимите програми за възстановяване на фрегатите. По отношение на противоминните сили в момента придобиваме автономни апарати за противоминно търсене REMUS, които бяха експериментирани миналата година по време на учението „Бриз”. Делят ни броени седмици от подписването на договор за придобиване на два кораба – минни ловци, втора ръка от Холандия, което е нещо изключително важно и необходимо за нашите противоминни сили. По отношение на специалните сили – те бяха разгърнати, получиха увеличение на своя щат и оборудване. Наред със способности за използване на военноморската авиация, придобиха способности за инфилтриране и съответно – екстракция с помощта на бързоходни плавателни средства. Крачката, която успяха да направят е изключително голяма и безспорно показва, че тяхното място е във флота, и само там можем да имаме способни морски сили. Не на последно място, бих казал е и военноморската ни авиация. Също броени седмици ни делят от придобиването на третия хеликоптер.
Last edited by dibo; 20-07-2019, 20:27.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
– Какви модернизационни проекти се изпълняват в момента от командването?
– През 2018 г. в СКС започна работа по реализиране на три инвестиционни проекта: проект за изпълнение на задачите по приемане, разполагане и последващо придвижване на собствени и съюзни сили при участие в съвместни операции, както и 2 проекта за повишаване на способностите по ЯХБЗ на ВС. Приемането, настаняването и последващото придвижване в хода на операцията и при изтегляне на съвместните сили с много висока степен на готовност (VJTF) и тези за последващо въвеждане (FFG) на Силите за отговор на НАТО (NRF) е важна логистична дейност. Прогнозната стойност на проекта е около 100 млн. лв. с ДДС за целия период 2018–2024 г. В него е включено изграждането на пълни способности на 10 формирования от бригада „Логистика” и 30-и отряд за контрол на придвижването. Първият проект, свързан с ЯХБЗ – „Придобиване на технически средства за индивидуална и колективна ЯХБЗ за формированията от ВС на Република България”, е за повишаване на способностите, основно на декларираните формирования от ВС на България. Този проект е в етап „Изпълнение” и през настоящата година очаквам обявяването на обществени поръчки за доставка на съответните отбранителни продукти. Вторият проект – „Придобиване на технически средства за повишаване на способностите на формированията за ЯХБЗ от ВС на Република България” е за повишаване на способностите на формированията за ЯХБЗ от ВС на България.
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
В изпълнение на заповед на министъра на отбраната от 14 март 2019 г., считано от 1 юли същата година 59-та рота за ядрена, химическа и биологическа защита и екология от състава на 38-ми батальон за ядрена химическа и биологическа защита и екология се реорганизира в 59-ти батальон за ядрена, химическа и биологическа защита и екология, като запазва военно-пощенския си номер и се подчинява на командира на Сухопътни войски.
„Реорганизацията е вследствие на постановление на Министерския съвет от декември 2015 г. По изискванията на „Бялата книга“ поделението в Горна Оряховица беше полк за ядрена, химическа и биологическа защита, след това стана батальон и от 2012 г. и стана рота. Проверките констатираха, че трудно се изпълняват поставените задачи защото липсват командване и щаб. Това доведе до промяната, с което 59-а рота отново доби правото да формира командване и щаб и по този начин да се управлява и ръководи като самостоятелно военно формирование, което преди това беше част от 38-и батальон – Мусачево“.
С преминаването по новото щатно длъжностно разписание 59-и батальон нараства с 20 бройки с тенденция след това да нараства и с повече. Засега увеличението се състои във формирането на командване и щаб.
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Ново формирование – Оперативен разузнавателен информационен център вече функционира в състава на Съвместното командване на силите (СКС). Това обяви командващият на СКС генерал-лейтенант Любчо Тодоров по време на честването на празника на командването – 1 юли.
„От днес влезе в сила щатът на новосформирано военно формирование, пряко подчинено на командващия на СКС, това е оперативният разузнавателен информационен център. В него вече са назначени 80 човека личен състав”, обяви генерал-лейтенант Тодоров.
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Три от предвидените десет танка са ремонтирани.
В изпълнение на договора между МО и ТЕРЕМ-Холдинг ЕАД е приключил ремонта на три танка Т-72. Договореността е за 10 танка. Това става ясно от писмен отговор от Министъра на отбраната до народния представител Николай Цонков. До края на този месец предстоят приемните изпитвания на отремонтираните машини, след което ще бъдат приети от съответното военно формирование. Успоредно с това продължава ремонта на останалите седем танка.
Между МО и ТЕРЕМ-Холдинг има рамково споразумение за ремонт на 13 броя Т-72. То се изпълнява чрез подписване на конкретни договори. С такъв конкретен договор е възложен ремонта на 10 танка, от които три вече са ремонтирани.
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
„За момента относно формированията за ПВО имаме стартирани два проекта. Единият от тях е свързан с придобиването на средства за ПВО и за батальонната бойна група на 61ва механизирана бригада, за една батальонна бойна група. Идеята ни е след това да направим същото като придобивки и за другите две батальонни бойни групи. Също така има друг проект, който е за придобиване на ЗD-радар със среден и голям обсег на действие, който ще бъде за Пункта за управление на ПВО на 61-ва механизирана бригада. Към настоящия момент имаме уверението, че ще можем тази година да осигурим и резервни части за зенитно-ракетен комплекс „Оса“. Към момента има отпуснати пари, остава единствено да се стартира процедурата за закупуване на тези резерви части“. Това каза полковник Чепишев специално за вестник „Българска армия“.
В батальона има зенитно-ракетен артилерийски взвод, който ще осигурява зенитна защита на формированията от батальонната бойна група. Идеята е, съгласно проекта, който е стартиран, в този взвод да се придобие ЗD - радар с малък обсег на действие и със система за опознаване, което да отговаря на стандартите на НАТО и да може да работи в режим 5, за да имаме съвместимост в действията с тях. Също така е предвидено да има линк, който ще предава криптирана информация към огневите единици, както и към старшите инстанции, за да могат да се управляват огневите единици.
„Активните средства ще останат същите, каквито са към момента. Eдинствената придобивка ще е тази, че за всеки стрелец-зенитчик, съгласно проекта, трябва да има таблет или лаптоп, на който да му излиза тактическата информация, да му се поставят задачи и той непрекъснато да има информация за въздушната обстановка, да знае коя цел е поставена за него като задача, за да може да я отстреля“, каза още полковник Чепишев.
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
– Г-н Манушев, какво предстои след ратификацията на договора за закупуване на многоцелеви самолет?
– След като преодоляхме ветото на президента, 4-те всъщност договора между правителствата на България и САЩ за доставката на 8 самолета F-16 Блок 70 са сключени – за 6 бойни и 2 учебно-бойни самолета. С привеждането на паричните средства в клона на Федералната банка в Ню Йорк ще се счита, че договорът е окончателно сключен и ще започне изпълнението му. Да припомня, че първите 2 самолета ще са готови в началото на 2023, второто тримесечие – още 4 и през 2024 още 2. Най-вероятно първите два ще са произведени по-рано от 2023 (боен и учебно-боен), но макар и български, ще останат известно време в САЩ, където в центровете в САЩ ще се обучават пилотите ни като част от този междуправителствен договор. И пилотите ни ще са подготвени точно толкова, колкото и американските. Защото ще преминат цялата програма на подготовка от над 200 ч. по всичките възможни мисии и задачи, по които този многоцелеви изтребител има възможности. А независимо от големите спорове тук за това с какво въоръжение идва самолетът, той има всички способности да носи всякакво оръжие, което може да бъде на въоръжението му. Така че дали ракетата въздух-земя или въздух-кораб не е налична в началото, това не го прави по-малко целеви и боен. Тренажорът, който ще бъде доставен, дава възможност пилотите да се обучават в тези действия и да използват това оръжие, а и на борда на самолета има всички прибори и конзоли, които да имитират използването им в периода на обучение. Затова не знам защо се направи на въпрос липсата в пакета на ракети, например, въздух-кораб. Какво си представяха поддръжниците на тази идея? Не мисля, че вземаме 8-те самолета, за да започнем на другия ден война срещу когото и да било. Тези самолети модернизират българските ВВС и първата мисия, която ще изпълняват, е еър полисинг заедно със съюзниците ни в общата противовъздушна отбрана на НАТО. Така че отработването на другите задачи ще е част от подготовката на нашите пилоти. Очаквам и първите самолети да бъдат докарани от нашите пилоти, които, обучени по цялата програма, ще имат правата на инструктори да обучават пилоти и техници. Така че намаляването на броя на обучените пилоти от 16 на 12 или от 75 на 65 на техниците не променя нищо. Съгласен съм с командващия на ВВС, който по повод лазерно управляемите авиобомби каза, че първо трябва да изградим складове за специфичното им съхранение при специални условия. На полигоните ни сега нямаме оборудване за такова лазерно насочване. Така че практически и не можем да ги използваме да тренираме с тях.
– Какво ще закупим постепенно след придобиването на самите самолети?
– То е известно. Това са тези ракети с лазерно насочване, ракетите за средни дистанции, както и други, които се планира да бъдат закупени с втория пакет от 8 самолета, след като получим и усвоим първите 8 и през 2024 те станат напълно оперативно готови за използване. Тогава държавата ще направи второ усилие да закупи следващите 8 самолета и тогава да си попълни пакета от въоръжение и техника, като всичко това е предвидено. Тогава ще са изградени и складовете, където да се съхраняват. Нормално е, и наша задача е, да изградим инфраструктура, защото нито една фирма-производител на техниката не прави това. Както, например, производителят на кораб не строи пристанището…
– Има ли визия колко допълнително ще струва всичко това?
– Ще се прецени конкретно колко ще са тези бъдещи разходи, които ще са част от бюджета на МО. Не съм съгласен с приказките за скрити разходи по време на жизнения цикъл на самолетите. Защото няма средство, което при експлоатация да не струва пари и това естествено е извън пакета, за който сега ще платим. С колегите видяхме договора, който е стандартен за всички държави, поръчали въоръжение на САЩ. И да, плащаме наведнъж пари, които са огромна за България еднократна инвестиция, но правилата са такива. И очакваме за следващите 8 самолета това да е с разсрочено плащане заради кредитния рейтинг и история, които вече ще имаме. И това го решава не фирмата, а Конгресът на САЩ, защото всяка продажба на оръжие се гласува от него.
– Как продължават другите модернизациионни проекти – за ВМС и за СВ?
– Този разговор очаквам да влезе есента и в пленарна зала на парламента. В придобиването на два модулни патрулни кораба беше извървян целия път от междуведомствената комисия, от работните екипи и се стигна до подготовка на доклад. Министърът на отбраната би трябвало да го утвърди и да го внесе в МС. Извърши се сериозна работа и се оцениха три фирми – италианска, германска и българска, класирани по определена методика. Офертите и на трите са добри, но едната излиза от параметрите със стотици милиони и не виждам как НС би гласувал толкова пари. Забави се работата по проекта, но не се прекрати и комисията се събира. Повлия и придобиването на самолетите, като парите за корабите и за бойните машини на пехотата бяха отложени за следващия бюджет. Т.е., и да се сключи договор сега, той ще се разплати догодина. Надявам се на това – до края на годината да се сключи договорът за корабите, а вноската да е догодина от новия бюджет. Което е обещанието и на премиера, и на МС, и на министъра на отбраната. И се надявам да си удържат на думата, защото и моряците заслужават. Те извървяха този път към модернизация на ВМС веднъж през 2005 и тя не се случи. И този опит беше и един от сериозните ми аргументи защо да не отлагаме покупката на самолетите, въпреки че струва толкова пари. Защото през 2005 се извървя целия път за една обществена поръчка и френската фирма “Армарис” спечели за 4 корвети, подобни на сегашните кораби и стойността им беше 770 млн.лв. Сега 820 млн. не стигат за 2 кораба. За 14 г. излиза над 2 пъти по-скъпо. И ако бяхме отложили договора за самолетите, догодина щеше да е с 20-30% по-скъпо. Затова е дълг на правителството да убеди хората, че трябва да се направи такова усилие – сега за самолетите, а по-късно и за корабите и бойната машина. Затова и двата проекта трябва да се завършат час по-скоро и така ще се спестят пари на данъкоплатците от евентуалното поскъпване с времето.
– Придобиването на корабите и бойната машина ще е с разсрочено плащане?
– Да, за СВ и за флота разплащането ще е разсрочено по 6-7 години с утвърдена от МФ схема за всяка година. Трябва до края на т.г. да се разпише договор със спечелилата за корабите фирма. Никой не знае дали ще има обжалване, но дано процедурата да е така проведена, та да няма основание за това. Лично аз съм притеснен за проекта за СВ, който категорично се забавя. И съм сигурен, че няма да се стигне до договор тази година. Дано догодина да имат и волята, и административния капацитет, и умението, волята и желанието в МО и в СВ да го направят.
– Какви са причините за забавянето му?
– Може би, в това, че се срещат разнопосочни интереси и в размиването на проекта. Той беше първоначално за основна бойна машина на пехотата, а сега стана за десет различни вида техники – освен бойни машини и командни, и химическа, разузнавателна и т.н., решава се и за бойното оръдие. Смятам, че трябваше да се проведе нормална процедура с фирмите, които произвеждат това оръжие, а има много такива фирми, а не да се търси трансфер на лиценз, което забави и объркаха процеса по работата на договора. Проектът е направен така, че като се придобие комплекта, батальонните бойни групи да се оборудват изцяло с нова техника, не само с основната – бойна машина с оръдие съответно. Т.е., всичките машини да са нови.
– Доколко модернизацията на армията ще създаде нови работни места у нас?
– За самолетите подписахме международен договор за индустриално сътрудничество в 6 области, може би не толкова значимо производство, но със създаване на способности и работни места. Както и обвързване на България и военната ни индустрия с този тип самолет. Тъй като, ако се усвоят предвидените неща в 6-те области по различното въоръжение и техниката на самия самолет, може би ще можем да правим това и за страните от региона с такъв самолет на въоръжение като Гърция и Румъния. И Гърция ще модернизира ВВС с 80 такива самолета, и Румъния е поръчала такива самолети. Турция също. Досега има над 300 такива самолета в региона. Става дума не за ремонт, а за производство на определени елементи, които да сертифицираме и произвеждаме. Това е най-доброто за всички – всеки да работи в определено направление, така че да е по-евтино, а не всеки да развива способности за всичко. Критиките бяха, че това не е толкова значимо производство, но то е навлизане на такава високотехнологична американска индустрия в наши държавни и частни военни пердприятия. И приветствам всяко такова начинание. За корабите единият задължително ще се строи в България. Така че ще има индустриално сътрудничество – у нас имаме 2 корабостроителници, които могат да го построят. И не само т.нар. коруба, а и въоръжението ще се монтира у нас, за да е готов корабът и да плава. От трите фирми, италианците разполагат с най-много тяхно оръжие и биха взели по-малко чуждо. Останалите 2 – и германската, и българската са с различно европейско и американско производство: оръжие, ракети. Затова в този проект индустриалното сътрудничество ще е огромно, възможно е дори и двата кораба да се построят у нас при изграждане задължително поне на единия и създаване на съответните способности. И особено, ако спечели българската фирма. Всичко за корабите ще е доставено у нас и усвоено от нашите екипи. За строителството на един кораб работят още поне 20-30 предприятия – за производство на кранове, тръби, кабели, помпи, за нещата, с които се оборудва кораба. Около корабостроителница с 600-800 души над 20 000 други работят за тях. Когато имаше 5000 души във Варненската корабостроителница, над 100 000 в страната работеха за тях.
– А за бойната машина?
– Ако се осъществи, както са го замислили с трансфер на лиценз, някое българско военно предприятие, като “Хан Аспарух” в Търговище, например, би могло там да се прави изцяло бойната машина. Ето работни места за високотехнологично производство. Тук притеснението е дали ще имаме достатъчно кадри – специалисти, които през последните години заминаха навън или в частни фирми у нас…
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
Comment