Никола Йонков Вапцаров (1909-1942)

[Гост]

Роден на 24 ноември - нов стил 7 декември - 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба "Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на "Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. "Соболева акция". Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян.
Единствената му стихосбирка "Моторни песни" излиза през 1940 г.
Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

[Sa4mo]

Предполагам ,че пускаш темата във връзка с искането на директора на музея на Вапцаров в Банско за преразглеждане на присъдата на поета и посмъртната му реабилитация като невинен?Между другото,същият изследовател след като се е запознал с документите от процеса,твърди,че Вапцаров наистина е бил невинен по обвиненията за диверсионна дейност.За съжаление не съм много в час с цялата тази история и ако имаш повече информация би било любопитно да я споделиш.А иначе Вапцаров е един от малкото български литератори познат и признат безусловно в страните от Европа.На мен лично той много ми харесва като поетСпоред мен :"Разстрел!И след разстрела червей....
Това е толкоз просто и логично Какво тук значи някаква си личност
Но в бурята ще бъда пак със тебе-народе мой защото те обичам" си е направо култово!(извинявам се ако има неточност в стиховете-цитирам по памет)

[gollum]

Дааа, това е един от най-добрите български поети (а с добри поети поне можем дасе похвалим ).

[rambler]

Прекрасен поет, но за съжаление, използван за политически цели както преди, така и след смъртта му.

[Док Холидей]

Вапцаров определено е голям. Не само заради стиховете но и заради силния си дух. Кой ще намери сила няколко часа преди да го разстрелят да напише: "Разстрел и след разстрела червеи..." т.е. втория стих на "Борбата е безмилостно жестока"? Малко хора.
Мдам откъм поети можем да се похвалим. и по този повод:


ИДЕЯТА ЗА СВЯТ, КОЯТО МИ ХРУМВА СЛЕД ЧЕТЕНЕТО НА ТЕКСТА
„ГЕО МИЛЕВ”


За Гео Милев не би могло да се пише по друг начин освен фрагментарно. Всеки уважаващ себе си текст трябва да е разкъсан и да има звездички между пасажите и параграфите... които може и да не са 22.

*

През 1933 Олдъс Хъксли пише романа „Прекрасен нов свят” и описва едно ужасяващо бъдеще в свят на машини и промити мозъци, където цифрите говорят, а ценностите мълчат.
През 1925 Гео Милев пише отвореното писмо до министър Борис Вазов. Няма спор – то е потресаващо – със силата на думите, с изключителния преход между смислово разделените две части, с характерния за Гео Милев тон – рязък, отсечен и казващ точните думи на точните места.
Причината за написването на писмото не е излизането на антологията, в която са включени няколко стихотворения на Иван Вазов – това е поводът. Причината е скандалният, абсурдният, ужасният Закон за защита на държавата.
И Гео използва този повод, за да изнесе урок по гражданственост на един министър. Защото не е важно дали си роден в село Раднево или в град Сопот – важно е дали мислиш като истински гражданин.

*

Какъв е този „прекрасен нов свят”, в който творците биват арестувани, съдени и убивани заради произведенията си?
Във Франция по времето на Наполеан ²²² заради картината си „Къпещи се жени” в тъмница е хвърлен художникът Гюстав Курбе.
Пак във Франция в края на Х²Х век Жул Верн е даден под съд, защото един бивш затворник и предател за Франция се разпознава в един от героите от романа на Верн „Равнение по знамето”.
В Русия през 1823 Пушкин е изпратен в Михайловское и е в нещо като домашен арест, за да стане жертва 14 години по-късно на политически и всякакви долни интриги.
Но България по броя на съсипани и унищожени таланти смачква и Франция, и Русия. България прилича на майката, която сама удушава децата си веднага щом се родят. Хайде стига! Стотици години минаха откакто е отмрял прабългарският обичай в жертва да се принасят най-смелите, най-добрите, най-изключителните. Или само си мислим, че е отмрял?...
Идва ред на Христо Ботев, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Христо Ясенов, Христо Смирненски, Пеньо Пенев и Петя Дубарова, които ще останат вечно млади, защото не им позволихме да навършат и 30 години. Въобще поетите и писателите умират млади... Или поне така е в България.
Свой куршум ли уби Христо Ботев? Ако е свой, то Алеко не е първата жертва на Бай Ганьо.
Свой куршум уби уж по погрешка Щастливеца. Той има нещастната съдба да бъде убит от своя литературен „герой” в мнооого големи кавички.
Пейо бе принуден да се самоубие не само заради „присмеха глупешки”, а защото „глупците неразбрани” го дадоха под съд, обвиненявайки го, че е застрелял жена си.
А Гео? Той дори под съд не е даден – причината за смъртта му обаче е закон – същия този „Закон за защита на държавата” като защита също трябва да е в кавички. Да, ,държавата определено се защити от възможността Гео да напише още по-добри поеми и стихотворения. Борис Вазов уби съвестта си.
Черепът на Христо Ясенов още не е открит, кладата на Джордано Бруно още дими, подновете процеса на Галилей...

*

Какъв е този „прекрасен нов свят”, в който хората на изкуството са по-истински граждани от законодателите, в който поетите вместо да стоят на Олимп са удушавани в казарми, в който творците стоят на местата си като пазители на истинските ценности, а държавата се е подпряла с пушка на едната ръка и със закона за нейната защита в другата?
Абсурд. Страхотен, но обясним абсурд, който би могъл да пусне здрави корени и да се развие само в България.. И го прави. Успешно! Благодарение на липсата на хора като Гео Милев, които не се страхуваха да кажат точните думи на точните хора, „вековната злоба на роба” няма да избухне отново.

*

Една страна, която убива поетите си. Най-лошото е не само, че това е вярно, но че този, който го е казал е Гео Милев. Страшно е като си помислиш, че изчезва безследно само след няколко месеца. Престъпниците се надяваха, че с тайната смърт на поета той ще бъде забравен, но това не се случи. Благодарение на изкуственото око, получено, ах колко странно, в защита на същата тая държава, черепът му бе открит.

*

Каква може да бъде визията ми за свят, в който най-талантливите от всяко поколение са принудени да сложат сами край на живота си или ако случайно забравят да го сторят държавата им помага. Държавата, която им помага доооста усилено, но забрави Христо Фотев с 60 лева пенсия и Александър Геров в старчески дом!

*

Страшно е когато хора като Видок стават шефове на френската полиция, но не по-малко страшно е когато такива като Борис Вазов са министри.
С целенасоченото изтребление на което са подложени хората на изкуството България с гордост може да заяви че мъртвите й поети са гениални и не само това, но и обратното!

*

Гео е не само гениален поет, художник литературен критик и творец въобще – той е преди всичко истински гражданин.


Приказка


Като малък Греъм Грийн често слушал
приказката за Снежанка
(била любимата на майка му),
но тя я знаела със друг финал -
вместо да убие Снежанка
ловеца я оставил да умре от глад.

Явно някой е гледал този филм,
защото иначе нямаше така елегантно
да оставят Христо Фотев
с куче, жена и 60 лева пенсия
и вестниците да събират помощи за него...
Звучи като приказка.

Явно много хора са гледали филма,
защото иначе нямаше така елегантно
да оставят Александър Геров
Оня бе, поета, не се ли сещаш?
Да умре в старчески дом около Коледа!
То пак добре, че разбрахме... –
много бяха забравили, че съществува такъв
Човек.

[von Danitz]

Мога ли да пиша стихове и да ме оправдават в съда, ако имам бомби в мазето... той е съден и осъден, знаел е какво върши, надявам се!
Атентата от 25-та в Св. Неделя помните ли!
А не знам между другото какво стана с делото срещу Яворов за смъртта на Лора, мисля, че и той е осъден, ама е инвалид и при втория опит наистина успява да се самоубие.
Да, България е страна на поети, факт, но съдбите им са страшна история.
Да напомним Дебелянов в този случай май е подходящо:

"Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг... "

[Sa4mo]

Манщайн :tup: !Що се отнася до Вапцаров,директора на музея изказа една много интересна хипотеза-главният обвиняем по делото,ако не се лъжа Антон Попов,пояснява,че Вапцаров е извършвал секретарска работа-тоест-офолмял е документи ит.н.,но не е вземал пряко участие в осъществяването на терористични,ако мога така да се изразя ,действия.Отук следва извода,че присъдата която е издадена е пресилена-заслужавал е наказание ,но не смъртно.Между другото предаването беше по една от кабеларките и се казваше ако не се лъжа"На изток от рая".Съжалявам ,че не мога да бъда по-точен ,защото не го гледах цялото,така,че сигурно изказаните тези търпят критика,но ги споделям просто като алтернатива на събитията.Същият очвек обясняваше,че присъдата е издадена с такава строгост по настояване на цар Борис,който чрез показен процес е искал да убеди германците за съществуването на сериозна съпротива вътре в България срещу изпращането на воиски срещу СССР и по такъв начин да отклони натиска на Хитлер.Не знам доколко е убедително такова твърдение,но го пиша за информация.

[gollum]

даа

Браво, Манщайн (леко патетично на моменти,но точно попадение (независимо с колко очи е стрелецът )).
Данитц, естествено, че талантът не може да служи за оправдание независимо от мащаба му. Но пък и в случаят с Вапцаров е имало и други варианти (там историята е тъмна откъм клюки най-вече - чувал съм различни неща). Но пък споменаването на атентата в "Св. Неделя" тук е не особено на мястото си (впрочем, много неща и около него не се знаят).

[kapitan]

Проблемът май е бил в това, че Вапцаров е станал помощник на Цвятко Радойнов, когато последният идва от СССР. Така че може и само с бумаги да се е занемавал, да не е поставял лично бомби, но важното му, издигнато положение явно му докарва по-тежка присъда.

[Док Холидей]

Жълтата сграда на стрелбището много е видяла - сега се сещам и за Владимир Заимов който ако не се лъжа е разстрелян там.

[rambler]

Всичко зависи от гледната точка - нещо което сме дъвкали стотици пъти тук - спрямо съществуващите тогава закони Вапцаров е бил престъпник, замесен в терористична група. Това, че е наистина много добър поет е нещо съвсем различно. Някъде четох за Висоцки как понякога се случвало да употреби физическа сила срещу Марина Влади/ жена си/, но това не го направи в никакъв случай по-малко велик в очите ми.

[gollum]

Тъй си е. Все пак не е било задължително да го разстрелват, струва ми се. Но пък да речем, Гео Милев в нищо не е бил замесен, но това не му е помогнало. Така че...

[Sa4mo]

Абе,общо взето никой управник не обича да му се говори истината,особено директно в очите,особено пък от поети.Пък и ме съмнява управниците изобщо да четат поезия.....Те забелязват хората на културата или когато имат нужда от възхвала или когато имат нужда от някой,който да е виновен за собствените им глупости.

[Док Холидей]

Гео Милев е бил арестуван заради "Септември" и се завежда дело по член 5 (ако не се лъжа) от Закон за Защита на Държавата. Той няма адвокат защото избира сам да се защитава. На 15 (отново ако не се лъжа) рано сутринта идва агент за да го вземе с кола за разпит но не съм сигурен - не помня - но оттогава той ее безследно изчезнал.

През 1954 в някакъв кладенец или гьол или нещо подобно откриват черепа му сред още 200-300. Те не са можели да объркат череп с изкуствено око и 16 операции. Гео Милев е бил удушен в казарма в двора на която е бумтял мотор за да не се чуват виковете на тези 200-300 "осъдени" без съд и присъда.

[Гост]

Поетът е виждал нещата така:

Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.
Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний всичко ще разкажем
на майката история.