Никола Йонков Вапцаров (1909-1942)

[ivan]

Ами защо да даваме оценки след като те вече са дадени. Като поет е получил място в пантеона на българските поети точно защото е добър поет. Като гражданин пардон поданик тогава на царство България също е получил оценка за деянията си - смъртна присъда, която е изпълнена. Божието Богу Кесаровото кесару.

[Stan]

Тук грешиш. Опитваха се да налагат Крум Велков, Николай Зидаров, Младен Исаев, Орлин Орлинов ...
Вапцаров нямаше нужда да бъде налаган.
Айде да направим един експеримент - ама честно. Забрави всичко което знаеш за човека и прочети това http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...ID=109&Level=3
Не изразява ли то твоите мисли, твоите желания и стремежи?

Не е така - те не са имали ореола на мъченици. Не желая да чета нищо от Вапцаров. В 9 или 10 клас даскалицата по литература ме накара да декламирам негово стихотворение, аз категорично отказах и тя като дърта комунистка ми писа 2. Използването на Вапцаров тотално е копроментирало реалната оценка - на три поколения е набивано в главите че е велик. То е като примерно Леонардо да Вични - твърдим че е велик художник, не щото разбираме, а защото така сме научени.

ПП. Някой може ли да ми каже какво е работила жената на Вапцаров след 1944?

[поп_Първан]

Ееххх ... емоциите не са част от инструментариума на историците ... Порасни и тогава в исторически форум пиши!
Две от четирите ти изречения са излишни. Третото и четвъртото ...

п.п. М-даа, сега прочетох и другите ти мнения от дискусията ... твърде много "ако" ползваш, а известно е, че ако цапа гащи и мирише ...
Изключено е да прогледнеш някога, ако не желаеш нищо друго да прочетеш, освен това, което си решил ти. Даскалицата ти вероятно е учителка - ако днес ти не уважаваш тези, които са те научили на нещо, то утре твоите деца няма да уважават също тези, които ги учат на нещо ... и така, докато потомците станат говеда, които се взират в екрана от който бълва история под формата видеоигри.

[Изчезнал Безследно]

Не желая да чета нищо от Вапцаров. В 9 или 10 клас даскалицата по литература ме накара да декламирам негово стихотворение, аз категорично отказах и тя като дърта комунистка ми писа 2.

Ясно!
Реакцията ти е чисто травматична и разбираема. По същия начин аз години наред не понасях никаква музика. Учителката по пеене ме мразеше защото нямам слух.
Само ти, с малко воля, би могъл да я превъзмогнеш - знам го от опит. Иначе оставаш малко нещо осакатен от злобата.

[dibo]

Участниците в дискусията се движат по много тънък лед........
Много моля без лични нападки. Пишете по темата.

[messire Woland]

И какво като е бил поет? Както знаем и Хитлер е бил художник.
ПП. Ако националсоциалистическа Германия беше спечелила ВСВ, едвали може да има съмнение, че Хитлер щеше да минава за един от най-великите художници.

Надали. Светът на изкуството може да се влияе (реално най-вече в тоталитарните държави, макар и да има изключения) от политическата конюнктура, но това са временни явления. Огледай се и ще видиш, че е така. А ако Германия беше спечелила ВСВ, щяхме да наблюдаваме едни подобни процеси, на тия от 80те-90те, но те щяха да включват и нея. Бягството от реалността може да е само временно, тя винаги се връща и си взема своето. Така че - аргументът с Хитлер просто не важи.
На теб Вапцаров не ти харесва като поет, добре, хубаво, остави другите да го харесат и да гледат отвъд политиката. Много от хората на изкуството са заемали по своето време различни политически и морални позиции, които след време може и да изглеждат неприемливи, но какво от това? Не с тези позиции ги запомняме, а с творчеството им и според мен има защо.

[Stan]

Надали. Светът на изкуството може да се влияе (реално най-вече в тоталитарните държави, макар и да има изключения) от политическата конюнктура, но това са временни явления. Огледай се и ще видиш, че е така. А ако Германия беше спечелила ВСВ, щяхме да наблюдаваме едни подобни процеси, на тия от 80те-90те, но те щяха да включват и нея. Бягството от реалността може да е само временно, тя винаги се връща и си взема своето. Така че - аргументът с Хитлер просто не важи.
На теб Вапцаров не ти харесва като поет, добре, хубаво, остави другите да го харесат и да гледат отвъд политиката. Много от хората на изкуството са заемали по своето време различни политически и морални позиции, които след време може и да изглеждат неприемливи, но какво от това? Не с тези позиции ги запомняме, а с творчеството им и според мен има защо.

В тоталитарните държави не само светът на изкуството, но и светът на науката и на спорта, че и на дивите животни на 100 % се влияе от Партията. В тях има само една истина. За това казвам че издигането на творчеството на Вапцаров на пиедестал в продължение на 50 години, тотално компроментира оценката за него. Просто той не се доказал като се доказва всеки един творец (макар и мъртъв) - времето да отсее. Вапцаров, т.е. неговото творчество, не изминава нормалния път като творец - да се докаже с времето, да бъде критикуван, нехаресван (да си чел нещо като критика или отричане на Вапцаров като велик поет преди 1989?) не! За това казвам че "величието" на Вапцаров като поет е кухо. Друг е въпросът, че по отношение на изкуството нещата са много субективни. Ако за мен една творба е велика, за теб може да е пълен боклук и обратно.
А иначе никой не му е крив на Вапцаров че се бил активист на една терористична анти българска организация, сляпо оръдие на една тоталитарна държава. Да си беше останал просто поет, па макар и комунист, да спорим адже ба трябва ли да се уважава или не. Но той сам си е направил избора и при тоя избор и най-великият поет, писател, художник и т.н. на земята да беше, пак трябваше всички училища и улици, които носят неговото име да се преименуват.

[Stan]

Ясно!
Реакцията ти е чисто травматична и разбираема. По същия начин аз години наред не понасях никаква музика. Учителката по пеене ме мразеше защото нямам слух.
Само ти, с малко воля, би могъл да я превъзмогнеш - знам го от опит. Иначе оставаш малко нещо осакатен от злобата.

Напротив, няма травма тук - това си беше лично мой избор, като пределно ясно ми беше какво щеше да стане. Ненависта ми не е към творчеството, а към човекът проповядваш антидемократични, антихуманни и антибългарски възгледи.

[Пилот]

Stan, мисля че объркваш творчеството и говоренето за творчеството. Това, че един злодей харесва литературно произведение съвсем не значи, че то е лошо. Произведението веднъж излязло от главата на автора си е само по себе си, оценката на околните е нещо вторично и преходно - не виждам защо мнението на някого за дадено стихотворение да е причина аз да мразя това стихотворение. Няма връзка между двете.

Има и разлика между човекът създал една творба и самата творба - например Достоевски не е бил твърде приятен човек на живо, същевременно не пречи да е гениален писател.

Що се отнася за Вапцаров, поне моята оценка като човек роден няколко дни след падането на комунизма и на когото никой не му го е натрапвал - да, човекът е гениален. Както и Смирненски, Гео Милев и Ботев.

Доколко тоталитарната държава може да контролира изкуството - чел ли си някога Майстора и Маргарита? Мисля, че и романът, и съдбата на романа ще са ти интересни.

[Amazon]

Само да се вмъкна преди темата да бъде заключена. Аз лично не харесвам поезията (това сериозно. според мен добър писател може с проза да изрази толкова емоция колкото и поет, но да е по-информативен и не чак толкова изискващ и насочващ). Едно от малкото изключения в моят си свят са Вапцаров, Дебелянов и Яворов. От вапцаровото "Разстрел и след разстрела червей" и яворовото "дий воле дий" та до войника Дебелянов, това е нещо между проза и поезия. Информативно, живо и емоционално. Така че според мен да се съди Вапцаров според мен е прекалено. Човека е бил патриот, емоционален и е искал да направи нещо за България. В неговото време това е включвало борба срещу фашистка Германия и срещу Царското правителство. Едва ли е имал послезнанието че е стъпил на погрешна идеология, ако приемем че въобще идеологията го е вълнувала особено а аз поне не оставам с такова впечатление от неговите произведения. А и преди да го съдите не забравяйте че по негово време и особено в България не е било толкова ясно както сега какво точно предтавлява болшевизма, картинката става ясна по-късно, когато демократично избраното правителство на ОФ е сменено по натиска на СССР, но по това време Вапцаров вече е мъртъв.

[1951]

Неутралната гледна точка е хубаво нещо. Още по-хубаво е, когато се прилага в сериозен форум като този.
От неутрална гледна точка, даже в изрод като Хитлер могат да се открият рационални идеи и положителни черти. Човекът е бил приличен художник, борил се е с тютюнопушенето и прочие.
Така, че не виждам как можем да кажем, че Вапцаров не е бил поет, даже Поет с главна буква. Той не просто е редил рими, а е хващал духът на времето. "Моторни песни" е точно това!
Относно това, че бил терорист, старата приказка е повече от истина и тук - One Man's Terrorist is Another Man's Hero.
Интересно ако не бе разстрелян как щеше да приеме промените в България след 1944 г., но имам усещането, че щеше да сподели съдбата на Пеньо Пенев.

[Amazon]

От неутрална гледна точка, даже в изрод като Хитлер могат да се открият рационални идеи и положителни черти. Човекът е бил приличен художник

Боя се че е бил доста посредствен според съвременниците му - и те горчиво си плащат за това свое си мнение.

борил се е с тютюнопушенето

Авангардният му метод свързан с използването на Циклон-Б е отречен след смъртта му от редица водещи учени въпреки убедителните резултати - близо 100% отказали цигарите, дори сред все още непропушилите.

и прочие

"И прочие" като говорим за ефрейтора е доста вълнуващо и изпълнено със събития многоточие.

Както и да е, как точно успяхме да стигнем до Хитлер в темата за Никола Йонков Вапцаров?
А и досега не видях никакви доказателства че е свързан с атентата в църквата, или с какъвто и да е друг атентат при който са загинали цивилни. Само празни приказки и идеологеми.

[gollum]

Ъъъ, хъм, за сравнението с Хитлер е отговорен Стан (там за съвестта). Което е смешно: във всяка държава, в която има художествени училища годишно завършват стотици (или хиляди) художници-занаятчии от калибъра на Хитлер (или по-добри). Много рядко някой от тях остава в историята, но обикновено не като художник. Поетите от категорията на Вапцаров в нашата литература буквално се броят на пръстите на едната (хайде - максимум на двете) ръка. Сравнението би имало смисъл ако се сравняваше с някой средна ръка (или даже СеФе, каквито у нас и сега има много) поет, каквито също има хиляди дори и в малка държава като нашата във всеки един момент. Но никой от тях не е запомнен.
За да приключа с този въпрос (е, за себе си, но и Дибо има нещо да каже него ): Хитлер остава в историята не като художник, иначе казано, ако беше си останал художник-занаятчия, никой нямаше да у чувал за него сега и нямаше да го обсъждаме. По същият начин, ако Вапцаров не бе поет (или беше обикновен, посредствен литератор), никой нямаше да го запомни, въпреки начина, по който умира (много хора умират така тогава, но колко от тях ги помним, въпреки пропагандата след това?). С други думи, Хитлер като политик и Хитлер като художник - това са два отделни въпроса. Същото важи и за Вапцаров. Да се твърди, че Хитлер е лош художник заради нещата, които прави като политик ще е смешно: той е посредствен художник, защото няма талант.
Така че ако ще се търси "лош човек", с когото да сравнявате Вапцаров, погрижете се да е талантлив (поне талантлив, макар че по-скоро трябва да говорим за "гениален"). Да речем, Сикейрос (който определено влиза в категорията на терористите (много по-категорично от Вапцаров), има и военна кариера, което не пречи да е талантлив художник) или пък Неруда (пак комунист и впечатляващ поет). Можеш и да избереш бая хора сред италианските футуристи. Т.е. материал за сравнение - бол (стига човек да има интереси към съответната област на изкуството, за да ги познава).
Макар че според мен това направление е безсмислено поначало.

По същият начин да се твърди, че Вапцаров е лош поет или че поезията му не струва, защото е бил с комунистически разбирания и е действал по определен начин (за което е платил по най-високата ставка, между другото) е също толкова нелепо - оценката на поезията се прави само в полето на литературата, а не на историята или политиката.
Отделен въпрос е, че (според мен), човек дори и с нулев литературен опит ще усети силата на поезията му, независимо дали тя му харесва или не - тези неща не са свързани. Единственото изключение е ако по някакви (в случая, идеологически) причини си решил, че това е "зло" априори. Т.е. ако сам си затвориш очите и се откажеш да пробваш. Няма лошо - всеки избира за себе си. Но да спориш и налагаш собственото си самоосакатено виждане (в стил "аз няма да го чета и толкоз!") на останалите е, хъм, "забавно".
Да речем, на мен не ми допадат Кандински (или да речем, Миро) като художник/стилистика, но това не означава, че не мога да усетя силата в картините му: тези неща не са пряко свързани:харесването е едно, усещането на силата и таланта - друго. Бих си позволил дори да разширя мнението си дотам, че това важи за всяко изкуство: независимо дали си запознат със съответния стил, дали го харесваш или не, ако в произведението има вложени талант и "сила", това се усеща. Естествено, по-лесно, ако човек е изкушен в тази област въпрос на опит и изграждане на навици и вкусове).
Та, темата е за Вапцаров - било то като житейска съдба или като поет, а не за "комунизма" или нещо подобно: не е обща тема, а съвсем конкретна, за съдбата и творчеството на един (за мен, от гениалните български поети) конкретен човек. Всичко останало е извън темата и ако Дибо няма време, аз ще хвърлям едно око и ще трия и раздавам наказания. Хитлер, Сталин и световните съдбини ги оставете за вечер в кръчмата: модераторски съвет.

[messire Woland]

Само празни приказки и идеологеми.

За съжаление - да, а е жалко. Не за друго, а защото както каза и Голъм - в страната ни добрите поети просто не са много, а да очерняме един от тях по политически причини е най-малкото глупаво. Всъщност е глупаво и да бяха много. Както и да е. Аз лично идеологизацията я отдавам преди всичко на това, че умовете на цели поколения са оформени изцяло в една недопускаща разномислие система и сега виждаме резултата.

[bukvite]

Честно казано не очаквах такава дискусия в исторически форум. Толкова коне с капаци отдавна не бях виждал. Стан хубаво не иска да чете нищо от Вапцаров, но не е лошо да прочете нещо ЗА Вапцаров.
За едни 90 000 хектара гори, купени по поръчка на Фердинанд от баща му Йонко Вапцаров, които така и не стигат до царя, защото "Царят на Пирино" Йонко Вапцаров иска да ги припише директно на държавата. За една пиеса за Македония, започната от Вапцаров, която и до днес никой не иска да я публикува от страх. За това как се оженва набързо /ако Стан е чел Что делат, може да стане по-ясно/. Стои си Йонко пленен няколко месеца от другата половина на ВМРО-то, след една седянка Никола изведнъж се заженва за Бойка /тотално непозната/, че и сложна за вземане, защото спешно е трябвало да си смени религията на протестантска. Минава сватбата и Йонко се прибира в къщи.
За това как е привлечен в ЦК и как тоя ЦК е предаден лично от Сталин, защото не са искали да слушат и много други подробности.
В общи линии, около Вапцаров има ужасно много скрити неща, след 9ти набързо го правят комунист /с фалшифициран протокол, той никога не е членувал в партията/. Слага му се една икона - поет комунист и се покрива огромна част от творчеството му. Примерно, не знам дали знаете, но той има невероятно любовна поезия, която никога не е издавана. Преди девети - ясно защо, след девети - той комунист, как така любовна поезия, след 10-ти - ами той комунист, как така ще го издаваме. Стиховете му са безобразно редактирани от всеки, който е набарал ръкописите. Примерно Шмиргела добавя онова прословуто "народе мой защото СЕ обичахме" на мястото на "ТЕ обичахме", което сменя тотално смисъла. Добре, че в края на годината падат авторските права и ще започнат да излизат документ.
А, да, за творчеството - Вапцаров е един от петте ни големи поети, наравно с Ботев и Яворов. Общото мнение в българската литература е, че след него никой не е написал нищо стойностно в поезията. А за това как се пробутва версията, че Багряна не го е защитила пред съда, направо не ми се говори... Какво да му пояснява творчеството, като с Борис III са лични приятели, а баща му е спасил живота на Борис през първата световна.... Просто нещата са били такива тогава, че и Борис не е можел да помогне. Вапцаров нарочно е жертван от комунистите.
Ако на някой му се чете - тук имаме доста подробни две статии

http://www.bukvite.bg/forum/index.php?showtopic=35