Имперец, каквото било, било. ФУС-2 няма да е "фейслифт" на ФУС-1. Това ще е радикално, по нашитестандарти, нова система. За това не бива да се оценява новремешния вариант. При ФУС-1 ние взехме най-доброто от тогава съществуващите системи за управление и го приложихме. Но знанието много напредна от тогава насам и ние трабва да го отчетем. Затова и ФУС-2 изглежда сякаш няма нищо общо с ФУС-1. Но това е само илюзия, в своята основа - нещата не са изменени. Никой строй няма толкова висок КПД, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ФАШИЗМА. Ние нямахме възможност да се докажем пълно в сферата на управлението, защото в Германия управлявахме през само 6 мирни годими. Цифрите ясно сочат какво успяхме да свършим за този смешно малък срок. Времето сригна за да направим от една развалина, свръхсила способна да ВЪРТИ ЦЕЛИЯ СВЯТ НА МАКЛИЯ СИ ПРЪСТ.
Ще ми се да коментирам ".. Петров, еди какво си". Да, подобен разговор е възможен, но при ФУС-2 ще има следното продължение: "Аааа, не, скъпа, пак не си в час! Защо, мили, какво лошо има? Ами да си виждала Симеонов в поседно време? Верно, мили, къде се изгуби този човек? Видя ли какво БМВ си купи той, а ти търкаляш 3 годишната си Мазда! Срамота, баламурник си ти! Ами, скъпа, да си го виждала Симеонов през последната седмица? Ми, ..., не. Защо? Изчезнал е. И БМВ-то също. Чух че имал среднощно посещение. Дошли от "прокуратурата" да го извикат за някъв разпит. От тогава никой не го е виждал. Така че нека си карам 3 годишната Мазда за сега, пък идната година като ни повишат заплатите, ще направим първата вноска за ново БМВ, става ли?"
Знаеп ли, Месия, ... Казваш "утопия". Това показва колко обезверени са хората. Утопията е нещо недостижимоп, нали? И на тебе фашизма ти изглежда недостижим, защото няма да се намерят СВЕСТНИ ХОРА, КОИТО ДА УПРАВЛЯВАТ. И в известна степен си прав. Трудно ще се намерят, защото демокрацията е покварила повечето. А други, които може би са свестни и способни, като участващите в дискусията, са напълно обезверени. И с мълчаливо съгласие носят ровозите очила, дето са им надянати от подкупните медии и казионните приказки в учебниците по история. Жалко, наистина, жалко.
Голум, викаш че оценката ми за КПД-то на фашизма е неточна. За да не съм голословен, ще ти дам един пример, от моята практика в Института. Става въпрос за 2 екипа, с които работих по разработването на 2 курсови. Разликата в екипите има 2 измерения:
- в първия бяхме 3 човека. В този екип наложих фашизма, сиреч поех цялта работа и отговорност. Сам вземах решенията и недопуснах да ми се месят.
- във втория екип бяхме 8 (!!!) човека. В екипа се работеше по принципите на демокрацията - колективни решения, дискусии, свинщина, безделие, липса на отговорност, за контрол да не говорим.
В какво се изразяваше работата? С първия екип изработихме 2 казуса, по дисциплина, по която дори не се явих на редовната сесия. Оставих изпита за лятото. Значи правихме 2 казуса (сериозни, при това) и бяхме 3 човека. Но това не е всичко! Почнахме първия с една седмиця закъснение. Просто не бяхме влизали в първото упражнение. И какво мислиш стана? Казусите се пишеха от 6-7 екипа в групата. По време на упражненията всички, бвз моя, екип се съветваха с аситентката, провеждаха се срещи, дискусии и други подобни форми на загуба на време. А моя екип? Аз не допуснах нито една консултация! Целия контрол бе от мен, всички решения се взимаха от мен и респективно цялата отговорност се носеше от мен. Ясно и просто. Накрая, НИЕ ИЗПРЕВАРИХМЕ ВОДЕЩИТЕ ЕКПИ С ЕДНА СЕДМИЦА. А спрямо останалите - с 2 седмици. Излиза че наваксахме 2 седмици!!! И какъв бе успеха? Цели 93,75% успяваемост!!! И това за 2 седмици по-кратък срок от водещите конкурентни екипи! А нека подчертая, че тази дисципилина ми е слаба и не ВЗЕХМЕ НИТО ЕДНА КОНСУЛТАЦИЯ!
Втория екип. В него бяхме цял взвод. Казус бе един, но по-голям от предните 2. В екипа цареше демокрация. Аз бех председател, но не можех да вземам еднолично решения. Пъво ми трябваха 2 седмици за да ги накарам да последват идеята предложена от мен - целта на казуса бе да се създаде въобржаемо производствено предприятие, което трябваше след това детайлно да опишем. Излишно е да отбелязва, че моята идея бе най-бомбастична сред 16-те екипа в потока - проект за яхтостроителница. Както и да е, след двуседмично разясняване и надъхване успях да ги накарам да се поместят, като за да са спокойни, поех най-гдната част от работата. И работата започна. И демокрацията започна да действа. Сроковерте, които поставях за испълнение на задачите - глас в пустиня. Никой не спазваше никакви срокове. С якои дребни изключения, инкой не бачкаше. Всеки се оправдаваше с другия, това не можело, онова неможело. Че за работата в екип нямаха и хал-хабер представа е ясно. Обаче въпреки всичко успях да задвижа нещата и тромавата демократична машина се задвижи, бавно, болезнено, плахо, НЕЕФЕКТИВНО. Към края се бях развихрил сериозно. С най-добрата идея и с услията само един фашист, резултатите бяха впечетляващи. При минимум 50 души персонал, аз бах включил, детайлно описал и наредил конкретно на всеки пост цели 358 човека!!! За сведение, най-мащабния конкурентен проект разплагаше с около 100-120. При минимално изискуемо 3 стрепенно равнище на управление, аз бях организирал 6 степенно! За всеки, който е начсно с организационните упарвленски структури и с производствените структури е ясно, че това си е сериозно постижение. И 6 дни преди предаването, моичиките се уплашиха. Проекта, бе просто предкалено голям за тях. И с един замах, с едно гласуване се взе решение да се направят промени. Няма да влизам в подрбности за тези промени, но това ми попречи да реализирам финалната "атака" и да спечеил ако не първо място, то поне да влезем в челана тройка. В резултат, успяваемостта бе мижавите 84%!
Ето, това е вашата демокрация в действие. Това е система, при моято масите решават. А масите са стадо.
Капитане, ти наистина описваш "грозна картинка" Не знам на колко години си, но ще ти кажа един "апокрифен" виц от комунистическия период. "Отишъл един човек на лекар и му казал: Докторе, едно виждам, друго чувам!, а лекаря казал: Аааа, съжалявам, от комунизъм не лекуваме!" :lol:
Ще ми се да коментирам ".. Петров, еди какво си". Да, подобен разговор е възможен, но при ФУС-2 ще има следното продължение: "Аааа, не, скъпа, пак не си в час! Защо, мили, какво лошо има? Ами да си виждала Симеонов в поседно време? Верно, мили, къде се изгуби този човек? Видя ли какво БМВ си купи той, а ти търкаляш 3 годишната си Мазда! Срамота, баламурник си ти! Ами, скъпа, да си го виждала Симеонов през последната седмица? Ми, ..., не. Защо? Изчезнал е. И БМВ-то също. Чух че имал среднощно посещение. Дошли от "прокуратурата" да го извикат за някъв разпит. От тогава никой не го е виждал. Така че нека си карам 3 годишната Мазда за сега, пък идната година като ни повишат заплатите, ще направим първата вноска за ново БМВ, става ли?"
Знаеп ли, Месия, ... Казваш "утопия". Това показва колко обезверени са хората. Утопията е нещо недостижимоп, нали? И на тебе фашизма ти изглежда недостижим, защото няма да се намерят СВЕСТНИ ХОРА, КОИТО ДА УПРАВЛЯВАТ. И в известна степен си прав. Трудно ще се намерят, защото демокрацията е покварила повечето. А други, които може би са свестни и способни, като участващите в дискусията, са напълно обезверени. И с мълчаливо съгласие носят ровозите очила, дето са им надянати от подкупните медии и казионните приказки в учебниците по история. Жалко, наистина, жалко.
Голум, викаш че оценката ми за КПД-то на фашизма е неточна. За да не съм голословен, ще ти дам един пример, от моята практика в Института. Става въпрос за 2 екипа, с които работих по разработването на 2 курсови. Разликата в екипите има 2 измерения:
- в първия бяхме 3 човека. В този екип наложих фашизма, сиреч поех цялта работа и отговорност. Сам вземах решенията и недопуснах да ми се месят.
- във втория екип бяхме 8 (!!!) човека. В екипа се работеше по принципите на демокрацията - колективни решения, дискусии, свинщина, безделие, липса на отговорност, за контрол да не говорим.
В какво се изразяваше работата? С първия екип изработихме 2 казуса, по дисциплина, по която дори не се явих на редовната сесия. Оставих изпита за лятото. Значи правихме 2 казуса (сериозни, при това) и бяхме 3 човека. Но това не е всичко! Почнахме първия с една седмиця закъснение. Просто не бяхме влизали в първото упражнение. И какво мислиш стана? Казусите се пишеха от 6-7 екипа в групата. По време на упражненията всички, бвз моя, екип се съветваха с аситентката, провеждаха се срещи, дискусии и други подобни форми на загуба на време. А моя екип? Аз не допуснах нито една консултация! Целия контрол бе от мен, всички решения се взимаха от мен и респективно цялата отговорност се носеше от мен. Ясно и просто. Накрая, НИЕ ИЗПРЕВАРИХМЕ ВОДЕЩИТЕ ЕКПИ С ЕДНА СЕДМИЦА. А спрямо останалите - с 2 седмици. Излиза че наваксахме 2 седмици!!! И какъв бе успеха? Цели 93,75% успяваемост!!! И това за 2 седмици по-кратък срок от водещите конкурентни екипи! А нека подчертая, че тази дисципилина ми е слаба и не ВЗЕХМЕ НИТО ЕДНА КОНСУЛТАЦИЯ!
Втория екип. В него бяхме цял взвод. Казус бе един, но по-голям от предните 2. В екипа цареше демокрация. Аз бех председател, но не можех да вземам еднолично решения. Пъво ми трябваха 2 седмици за да ги накарам да последват идеята предложена от мен - целта на казуса бе да се създаде въобржаемо производствено предприятие, което трябваше след това детайлно да опишем. Излишно е да отбелязва, че моята идея бе най-бомбастична сред 16-те екипа в потока - проект за яхтостроителница. Както и да е, след двуседмично разясняване и надъхване успях да ги накарам да се поместят, като за да са спокойни, поех най-гдната част от работата. И работата започна. И демокрацията започна да действа. Сроковерте, които поставях за испълнение на задачите - глас в пустиня. Никой не спазваше никакви срокове. С якои дребни изключения, инкой не бачкаше. Всеки се оправдаваше с другия, това не можело, онова неможело. Че за работата в екип нямаха и хал-хабер представа е ясно. Обаче въпреки всичко успях да задвижа нещата и тромавата демократична машина се задвижи, бавно, болезнено, плахо, НЕЕФЕКТИВНО. Към края се бях развихрил сериозно. С най-добрата идея и с услията само един фашист, резултатите бяха впечетляващи. При минимум 50 души персонал, аз бах включил, детайлно описал и наредил конкретно на всеки пост цели 358 човека!!! За сведение, най-мащабния конкурентен проект разплагаше с около 100-120. При минимално изискуемо 3 стрепенно равнище на управление, аз бях организирал 6 степенно! За всеки, който е начсно с организационните упарвленски структури и с производствените структури е ясно, че това си е сериозно постижение. И 6 дни преди предаването, моичиките се уплашиха. Проекта, бе просто предкалено голям за тях. И с един замах, с едно гласуване се взе решение да се направят промени. Няма да влизам в подрбности за тези промени, но това ми попречи да реализирам финалната "атака" и да спечеил ако не първо място, то поне да влезем в челана тройка. В резултат, успяваемостта бе мижавите 84%!
Ето, това е вашата демокрация в действие. Това е система, при моято масите решават. А масите са стадо.
Капитане, ти наистина описваш "грозна картинка" Не знам на колко години си, но ще ти кажа един "апокрифен" виц от комунистическия период. "Отишъл един човек на лекар и му казал: Докторе, едно виждам, друго чувам!, а лекаря казал: Аааа, съжалявам, от комунизъм не лекуваме!" :lol:
Comment