Възродителния процес през различните години

[Кухулин]

Много заплетени казуси

Както и да е. Във връзка с темата можем да констатираме, че турския закон явно е дискриминационен, но огромната маса преименувания се е случила през първата половина на двадесети век и днес се действа по такива изолирани случаи. И разбира се никакво сравнение не може да става с българската реформа.

[Thorn]

Не четеш ли каквото ти пускам? За собственото име няма проблем, поне юридически. Тоя аслан съвсем законно, с редовно турско съдебно решение си е променил собственото име на някакво санскритско такова. Заяли са се само за фамилното име. В реалността се случва да имат претенции и за личното, но те не са съвсем по закона.

Но същественият въпрос е - с какво практиката в Турция, почиваща на закон от 30-те години, оправдава масовото насилствено едновременно преименуване на стотици хиляди мюсюлмани (не само турци), опитите за отричане на самото съществуване на турско малцинство, забраната за употреба на родния език и унищожаване на културни институти? Насилствена асимилация, както и да го погледнеш. Само, че това, което през 30-те и 40-те години е относително нормална, макар и недаваща повод за гордост, практика, през 80-те се възприема по друг начин. И то при положение, че по онова време Турция има силни съюзници, а съюзниците на България сами са в недоумение?

[Drunken Master]

Обясних го вече. Не го оправдава, но това е опита на БКП, да се справи с този проблем, който буквално е зрял от много години. Аз категорично не съм съгласен с Кухулин, че би било по-добре, ако държавата игнорира този проблем. Нито една нормална държава не би позволила на нейната територия да се ширят нелегални организации, които да склоняват турското население към сепаратизъм, тероризъм и капсулация в държавата към която принадлежат. Черно на бяло видяхте документите, които депутатът от АТАКА показа. Видяхте и че Костадин Чакъров цитира част от турските закони по този въпрос, а именно, че се наказва със смърт всеки опит за сепаратизъм. А и както вече написах, в крайна сметка тези хора са имали и избор. Ако се чувстваш репресиран, добре дошъл си при майката Турция. Освен това, специално БКП прави няколко опита да приобщи турското население към България. Първо, още по времето на Вълко Червенков, където той решава да скъса с политиката на Царство България, която изтиква турците в ъгъла и образно казано им подава ръка чрез създаване на турски училища и т.н. Живков пък прилага други методи за интеграция. За жалост тези опити се оказват абсолютно неуспешни и БКП решава, че щом моркова не дава резултат, тогава ще се опита с тоягата.
Пак ще се наложи да го повторя. Да, може да е било необмислено, може да е било криворазбрано, може да е било расистко, но това е начина, по който държавата е правила опити, да се противопостави на тази политика на Турция. Предпочитам това, отколкото сегашните опити за справяне с абсолютно същото. В днешно време вече си имаме и протурски партии. Имаме си депутати от Парламента, които не говорят правилно български. Имаме си набиране на електорат на определени политически партии чрез призиви на турски и т.н. Аз поне не виждам държавата изобщо да реагира на всичко това...
И между другото, не проумявам, каква подкрепа очаквате ? От СССР, ли ? От Михаил Горбачов, който е бил нищо друго освен една политическа пионка ? Абсурд... Общо-взето политик, който години наред не смее да се върне в собствената си държава, понеже го е страх, че ще го ликвидират - не ми го хвалете. Имаше един от неговото обкръжение, който разказваше, че когато Горби се кандидатирал за президент през 1996-та, очаквал, че ще спечели с лекота, понеже искрено си вярвал, че Русия го обичала. В последствие спечели под 1%, ако не се лъжа.

[Drunken Master]

Малко документи към темата...

Доклад от дирекцията на полицията относно пропагандата и организациите на територията на България преди 1944-та. Споменава се организацията "Туран", за която ви говорих.


Няколко документи от министерството на войната, свързани отново с горепосочената турска нелегална организация "Туран", която действа в Разградския окръг. Годината е 1934-та.


Документ от турска организация, която е с призиви към българските турци и разделя България на бяколко зони. Призивите нещо не можах да ги преведа...


Документ, свързан с изказване на министър Димитър Стоянов по проблемите на Възродителния процес през 1987-ма. Поствам го, понеже и той разкрива причинно-следствената връзка.


Това е една от секретните програми на Управлението за психологическа отбрана към турската разузнавателна централа МИТ, която цели многопосочно проникване в България, включително културно-образователно и религиозно.

[Drunken Master]

Антибългарският сурогат на Емине Ашънсу- „Цветята растат“, издадена в Анкара през 1982 г., всъщност е инструкция за шпионаж, адресирана към турските подривно-диверсионни групи на наша територия. Това е книга, която сатанизира българския народ.

[Кухулин]

Документ, свързан с изказване на министър Димитър Стоянов по проблемите на Възродителния процес през 1987-ма. Поствам го, понеже и той разкрива причинно-следствената връзка.
[ATTACH=CONFIG]33304[/ATTACH]

В този текст няма никакви данни за причинно-следствена връзка.

[Drunken Master]

Във въпросните стенограми Димитър Стоянов говори за "протурски национализъм", за "автономия", "турска политика" и "турска пропаганда". Това е причината за т.нар. "Възродителен процес" или както някои журналисти го определяха - "Голямата екскурзия". Може би трябваше да постна всички страници, ама ме беше домързяло, та постнах само тази. Както и да е... Има ги в сайтът на ония зализан световно неизвестен журналист - Христо Христов.
Thorn, според теб, какво трябваше да направи българската държава за да се противопостави на турската политика ? Кухулин смята, че не е редно да се "разрушка кошера", интересува ме и твоето мнение по този въпрос.

[Thorn]

Стандартните неща - арести и съдене на активни участници и заговорници. Текстове в НК в глава Първа от Особената част има достатъчно. Примерно - терористът Мехмед в затвора, трактористът Юмер - не. От 1944 до 1984 са се справяли без да обясняват на десетгодишната Севинч, че се казва Светла, да ѝ казват, че не е етническа туркиня и да забраняват родния ѝ език.

[Кухулин]

Във въпросните стенограми Димитър Стоянов говори за "протурски национализъм", за "автономия", "турска политика" и "турска пропаганда". Това е причината за т.нар. "Възродителен процес" или както някои журналисти го определяха - "Голямата екскурзия".

Твърдението, че турските враждебни действия са причина за Възродителния процес, трябва да се докаже. Ти твърдиш, че приложения документ го доказва. А той не го доказва.

Аз лично намирам твърдението за твърде вероятно, но това не отменя нуждата от доказателства

[Drunken Master]

От 1944 до 1984 са се справяли без да обясняват на десетгодишната Севинч, че се казва Светла, да ѝ казват, че не е етническа туркиня и да забраняват родния ѝ език.

Ами не са се справяли, там е работата. Това е малко като "справянето" с контрабандистите на цигари. Това, че уловиш 6-7 камиона на Капитан Андреево, по никакъв начин не означава, че държавата се е справила с този проблем.

[Thorn]

А Севинч и Юмер какво общо имат с това?

[Drunken Master]

А майките и дечицата, които загинаха в Буново, какво общо имат с БКП ?

[Кухулин]

Ако продължаваш да прокарваш такива паралели и да мислиш в парадигмата "око за око, зъб за зъб", трябва да стигнеш докрая.

Терористите от гара Буново са разстреляни. Според теб какво трябва да се случи с хората, които преименуваха Севинч?

[Drunken Master]

Костадин Чакъров е написал доста интересна статия, която обяснява позицията на "другарят" Тодор Живков по повод т.нар. "Възродителен процес". Предполагам, че ще ви бъде доста интересно...

Дълги години съм имал възможността да следя еволюцията в становището на Тодор Живков по този въпрос. Той не се безпокоеше от турското разузнаване. Това си е право и задължение на всяка страна. Безпокоеше се от друго.
През 70-те години започна да се преминава към такива действия, които не можеха да не тревожат едно отговорно и легитимно държавно управление. Например всички студенти, завършващи даден випуск от ВУЗ, се събираха на “султански” празници, снимаха се поотделно, попълваха си адресите, изготвяха се специални албуми, които заминаваха за Турция. Така хиляди специалисти попадаха в полезрението на турските специални служби, които следяха още като студенти тяхната работа. Други форми бяха указанията за трайно заселване в отделни части на територията на страната – покрай стратегическите пътища, проходите, обезлюдените села и т.н. Водеше се подривна кампания за изпреварваща раждаемост.Към всичко това може да се прибавят сведенията за появата по онова време на десетки нелегални групи, в които се включваха настроените най-националистически елементи, разхвърлящи позиви, знамена, религиозна литература … Част от тази политика бе и прогонването на българските учители от съответните региони и масовата демонстративна употреба на турски език при контактите с официалните български власти.
Особена опасност представляваше разширяването на протурскита националистическа дейност, която започна да се насочва и към българомохамеданите от Смолянския край и граничните райони, както и към ромите. В този фронт се действаше в пълен синхрон с турските разузнавателни, дипломатически и консулски служби в Пловдив, София и Бургас. Особено ефективни бяха турските разузнавачи, които се появиха по схемата, която използват големите и дългогодишни разузнавателни служби – английската и руската. При тях вербовката се извършва с една единствена задача – фамилията да изгради и възпитава стратегическа агентура, която не се търси и не се активира, а се възбужда след 100-120 години, когато фамилията дава своя представител от трето поколение. Той тогава неочаквано започва да работи, без да е установил контакт или да е преминал през специално обучение. Такава агентура в комбинация с масовия тотален шпионаж, какъвто прилагаше Турция спрямо България, даде сериозни резултати сред етническото турско население. То винаги се чувстваше готово да напусне страната, да изпълнява задачите на задграничните централи, за да заслужи тяхната добра оценка и привилегии тогава, когато един ден прекоси границата и се установи в “майка Турция”. Към края на 70-те години заедно с децата от смесени бракове с българомохамедани, цигани, гагаузи, казълбаши и др. Турция започна да говори за наличието на 2 милиона турци в България. По смисъла на международните конвенции и договори това население всеки момент можеше да се манипулира отвън към враждебни действия спрямо българската държава и българския народ – да иска специален статут, автономия и пр., с което да дестабилизира българската държава. Когато се анализира тази опасност, винаги трябва да се има предвид, че това беше сценарий, по който се работеше и в бившите републики на СССР, в Югославия и у нас.
В началото на 70-те години започна турцизирането на българите, изповядващи мохамеданската вяра. Турските централи подхвърлиха удобната теза – “щом си мюсюлманин, значи си турчин”. Както споменах го-горе, децата от смесените бракове на тюркоезичното население и българи започнаха да се записват с арабско-турски имена, което откъсна духовно от българската общност цели райони от Смолянския и Хасковския край. Заедно с това Анкара дразнеше Тодор Живков с постоянно изменящата се от нея платформа за изселническите спогодби. Официалните представители на Анкара веднъж твърдяха, че у нас повече няма изселнически въпрос, че нямат претенции към населението, останало в България, тъй като то било малобройно, а при изостряне на международната обстановка изведнъж започваха да говорят, че в БГ живеят 600 000 – 1 милион – до 2 милиона души турци.
Убеден бях, че Тодор Живков имаше изключително точна информация за намеренията на турската държава. Освен информацията, идваща от специализираните органи и външно министерство, той разполагаше и с лични, единствено негови канали за пряка информация от чужбина. По повод на едно негово поръчение генерал Григор Шопов му предостави на лично разпореждане за изпълнение на задача от “особен характер” отговорен работник от Второ главно управление на МВР. Тодор Живков спомена пред мен и за двама турски дипломати разузнавачи, които му били “предадени от негов високопоставен приятел от Изтока”. (От някои съвпадения между различни факти смятам, че става въпрос за шаха на Иран). На изпратения му от Г. Шопов контраразузнавач той предостави грижата за срещите с тях и еднолично да получава информацията, която да не се отчита или завежда, а неин единствен получател да бъде той, Тодор Живков. Срещите ставаха в един ловен резерват с легендата, че това са чужденци ловци, които заплащат за ловната си страст и хоби. Тези агенти вече не са живи и съвсем накратко ще се спра на тяхната особено полезна дейност за прякото осведомяване на Тодор Живков като върховен ръководител на страната.
Очевидно те имаха достъп или възможност за проникване в кабинета на началника на турското разузнаване (МИТ), защото в отделни случаи предоставяха и записи от разговори. Чрез тях по същество Тодор Живков разполагаше с всички планове и задачи на турското разузнаване и турската държава срещу нас. А при наличието на такава информация, трябваше да си просто безотговорна личност или страхливец, за да пренебрегнеш това, което се съдържаше в разкритите пред нас турски документи. А Тодор Живков не беше такъв. В тези документи, разбира се, нямаше преки указания за война, но имаше всичко онова, което Живков обобщи с един израз:”Искат да ни сложат едно буре с барут в темела на държавата, а фитилът на това буре да бъде в Анкара. Когато искат – да го палят, когато искат – да го гасят. Но тази работа няма да стане така”.
Така и именно в такава информационна обстановка през 70-те години се зародиха широкомащабните акции на българската държава, за да се неутрализира турската експанзия в България.
Първата от тези акции беше възстановяването на родовите корени на българските мохамедани. Само за няколко години в началото на 70-те години около 250 000 българи мохамедани смениха имената си. Процесът протече успешно, въпреки че на отделни места бе необходимо да се организират блокади на селища и се стигна до въоръжени сблъсъци. Най-паметни ще останат събитията в с. Корница, Благоевградско. Тъй като по случая се написаха стотици страници, излязоха филмови материали, няма да се спирам подробно на случая. Важно е да се знае, че всички инциденти са ликвидирани само от органите на реда – милицията и Държавна сигурност. Това бяха стотици и хиляди офицери и военнослужещи, които изпълниха своя дълг към закона, в който са се клели за вярна служба.
Всъщност, от средата на 70-те години до края на възродителния процес по същество у нас се водеше една необявена война между БГ и Турция за надмощие над това население. И не българската държава беше, която започна тази война. Тя просто бранеше със закон своите вътрешни интереси, които са изключително право на всяка суверенна държава. Както казваше Тодор Живков: “Не ние сме ходили и завладявали техните земи, а те са идвали и завладяваха нашите земи. И те са тия, които ще се съобразяват с нашите закони и гостоприемство!”
Важна роля в усилията на нашата държава играеш агентурата, голяма част от която беше внедрена сред това население още от времето на царската полиция. Тя беше много опитна и надеждна. Един преглед, направен през средата на 80-те години на агентурата показва, че в активната част на това население и интелигенция всеки трети гражданин е бил агент.
Но този огромен размер не бива да ни заблуждава. Значителна част от тези агенти при среща с турските амисари или консули веднага си признаваха с твърдението въпрос: “Тук българите ни натискат да ставаме шпиони. Какво да правим?” Турските представители обикновено приемаха и поощряваха тази линия на поведение. От техническите записи, които се придобиваха, се виждаше, че турските емисари отвръщат стандартно: “Майка Турция знае това и ще ви прости. Съгласявайте се да помагате, защото така по-добре ще знаем какво искат българите”.
Едно малко отклонение. Когато СДС реши да се изнесат досиетата на Държавна сигурност пред Народното събрание, той прави голяма и непростима грешка пред целия български народ. Политиците от СДС желаеха да разобличат депутатите и политическите дейци на ДПС, които са били оформени като сътрудници на ДС. Ударът, както се подразбираше, беше в две посоки: от една страна, да бъдат разобличени неудобните депутати пред собствения им електорат, и от друга – да ги компрометират пред турската държава.
Не се случи нито едното, нито другото. Голяма част и то най-активната и най-здравата част на този електорат сама беше преминала през различни форми на сътрудничество с МВР. Турската държава – нейните разузнавателни и дипломатически органи много отдавна знаеха кой кой е в ДПС. Например, бяха документирани редица срещи на Ахмед Доган с установени разузнавачи от турската резидентура в София. Една от тях, със спазване условията на конспирацията, бе пред бившия Дом на съветската култура и техника на ул. “Шипка”.
Както споменах по-горе, турските специални служби поощряваха и поддържаха представителите на това население активно да сътрудничат на ДС. Рано или късно национализмът надделяваше, верският фанатизъм беше силен и “майка Турция” си прибираше децата. Някои от тях преминаха през солидни форми на подготовка за нелегална дейност – преминаха пред школи на КГБ в Москва, получиха легенда и паспорт на избягали граждани от мюсюлманските републики с цел да се внедрят сред гастарбайтерите в Европа и оттам, в перспектива, да проникнат в Турция.
В тези дни турската държава имаше интерес да има десетки и стотици убити, за да се намеси международната общност. Българската държава не се поддаде на тези провокации. Изричната заповед на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов бе в никакъв случай да не се употребява оръжие срещу това население. На армейските части не се раздадоха патрони. Те трябваше да плашат с наличието на военна техника. Оръжие за стрелба имаха само служителите на реда, които го използваха само там, където имаше пряко нападение с цел завземане на оръжие или убиване на хора. Дори голямата трагедия с гибелта на малкото момиченце Тюркмен бе в резултат не на изстрел, а на стъпкване от настаналата суматоха в тълпата.
Българският народ стоеше встрани от тези процеси вероятно защото не бе информиран. В същото време истанбулските площади се тресяха от стохилядни митинги, които издигаха лозунгите “Напред към София” и “Искаме да си поим конете на Камчия!”, размахваха ножове, стягаха се редици, които бяха готови, предвождани от онбашии и бинбашии, да нахлуят в нашата страна. Нямаше ги само борозаните и тюмбелеците, с които някога османлиите нахлуват на Балканския полуостров.
У нас беше спретнат насила един софийски митинг под ръководството на Градския комитет на ОФ, но митингуващите българи бяха наречени от дисидентстващите едва ли не “фашистки елементи”. Много по-голяма тежест в медиите имаха гласовете на Блага Димитрова, Желю Желев, Константин Тренчев и създадените по това време неформални групи. Нека запомним тези имена, които до голяма степен допринесоха за ерозията на патриотизма и подкопаваха усилията на много поколения българи в защита на род и родина. Да запомним и тази нещастна жена и алчна журналистка Татяна Ваксберг, която бръкна с нечисти ръце в една дълбока и кървяща рана на българския народ, за да угоди кой знае кому. Тя не успя да направи добър филм, защото от него миришеше на омраза. Такъв филм може да се направи само от добър човек, който обича хората и познава човешкото страдание.
В международен план позициите ни не бяха стабилни поради това, че измамникът Горбачов бе обвит в ангелогласни химни – какъв велик реформатор на 20 век бил той. Варшавският договор вече не беше тази сила, която въздържаше и гарантираше сигурността на държавите, членуващи в нея. А в същото време ислямските държави се обединиха и действаха като голяма международна сила, към която се присъединиха европейските държави и САЩ.
За първи път Турция и България излязоха на международната сцена в открито противоборство. Българската позиция бе далеч по-силна, защото тя се опираше на два фундаментални принципа. В посланието си към турската държава Тодор Живков заяви: “Престанете да си играете с живота и съдбата на това население. Това са български граждани, които живеят в условията на българската държава, и по същество вие извършвате намеса във вътрешните работи на една суверенна държава”. Вторият принцип беше деклариран също ясно и категорично: “България вдига границите, нека и Турция да направи това. Не заигравайте, а дайте възможност всеки, който поиска, да отпътува за Турция. Ние не гоним никого, излишно неселение нямаме. В България хляб и работа има за всеки.” Така Турция бе принудена не да дърпа фитила на бурето с барут от Анкара, а това буре се търкулна на турска територия, като само за няколко седмици над 360 000 души с багажа си потеглиха към “майката родина”. Спекулира се, че това население е било насилствено прогонвано. Точно обратното. Хората бяха умолявани да не си оставят хубавите животни, големите къщи на два и три ката. Българските власти по места им казваха: “Идете, вижте и ако не успеете – върнете се пак, ние ви чакаме”.
Докато Тодор Живков беше твърде резервиран към тази изселническа кампания и с нетърпение чакаше Турция да затвори границите за изселнически поток, бъдещият президент Петър Младенов в героична поза и бодрячески настояваше да се създадат условия да се изселят 500-600-700 000 души, за да се реши веднъж завинаги националният въпрос. При това уверяваше, че Министерството на външните работи е организирало широка международна подкрепа.
И тук ни разделиха Господ Бог и Аллах. В дните на “голямата екскурзия” Тодор Живков просто страдаше. Няколко пъти предупреди първите секретари на областните комитети да обясняват на тези хора, че напускат най-хубавата земя на европейския континент – Добруджа и Лудогорието. Цитираше европейските изследвания, че земята с най-високо хумусно съдържание в Европа е именно в този район, че те държат най-големите ливади, най-големите реки и най-големите стада. Покани и турския посленик, пред когото изложи същата позиция. Но създадената паника и изселническата психоза подгониха като стадо стотици хиляди хора.
Тъй като много се спекулира с имотната страна на въпроса, искам да припомня, че точно в тези дни правителството на Георги Атанасов прие разпореждане, с което строго се забраняваше продажбата на земя и имоти на тези, които се изселваха, и заедно с това се предвиждаха мерки за охрана на тяхното имущество. И когато 140 000 души се завърнаха обратно, те намериха непокътнати земята и къщите си. Така че българската държава в нито един момент не е воювала с това свое население. Ако някъде има продаден имот, това е станало при погазването на законите на българската държава. Когато бройката на изселниците надхвърли 400 000 души, Турция каза:”Стига! Спрете!” И затвори едностранно границата.
Всичко това всъщност беше триумф за малка България, която сама се изправи срещу целия свят, за да защити своите законни интереси.
Страхливите “наследници” на БКП след 10 ноември можеха да поискат една експертна комисия с широко международно участие на юристи и експерти от всякакъв профил. Ако на една такава безпристрастна комисия бяха предоставени всички материали от 20 години, които се съдържат в архивите на Държавна сигурност и на ЦК на партията, сигурен съм, че спокойно можехме да отидем в Европейския съд и да осъдим всеки, който вдигне ръка и обвини Комунистическата партия и Тодор Живков в престъпление. Още повече когато виждаме как Турция си “решава” своя национален въпрос с кюрдите.
Под натиска на обстоятелствата и с помощта на приятелската нам държава Кувейт бе организирана двустранна среща между България и Турция. Тя се състоя на 30 октомври под патронажа на емира на Кувейт шейх Джабер ал-Сабах. От българска страна делегацията се води от Георги Йорданов, който блестящо защити българската позиция и се прояви като гъвкав политик и дипломат от много висока класа.

[dibo]

Моля да не се отклонявате от темата!