Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[Гост]

ХМ ХМ ХМ..!? Човек,а как според теб нашите овладяват Стражин и Страцин.Разбиват 7 СС пл.дивизия Принц Ойген,удържат фронта при Драва, стигат до Австрия...Мога много примери да дам-сега ти кажи що мислиш така..

Това е после. В началото при корпуса не го е имало никакво.

[Avatarx]

Ето ти една интересна статия

Ами това дето излиза е картина на Вешин...

Апропо, за това списание някой сигурно и пари получава ... :sm113:

[Гост]

Добре де, всяка тема ли ще я обръщате на политика?

Оф, ами като нещата са преплетени...

Нека и аз да кажа нещичко от т.нар. Съпротива.
И това ако не е Божие наказание здраве му кажи. :aaa:
И много други неща ми е разправял този човек.И за партизаните на Тито как са им давали оружие и после след 9-ти колко народ са изтрепали.

Да, има такова нещо. Аз имам близка активни борци, арестувани и пр. Но човек не са убивали, още повече по такъв начин. Младежки идеализъм, модерни политически теории, военни и житейски несгоди, религиозно-сектантска яснота учението им и пр.

Винаги, когато се създава въоръжена борба с/у властта, т.е. прави се опит за гражданска война, "убийците по рождение" се появяват и почват да си вършат работата. Егати бореца за свобода, заклал кметове в Търнско ......

[Гост]

Абе били сме си се колкото ни е ресурса, но доста добре.

[Гост]

Все пак не може да упрекваме българските войници, че нямали голям хъс да воюват с германците. Доскоро те са ни били съюзници. И което е по-важно с разгрома на германците си отивало и времето, в което Македония и Беломорска Тракия щели да бъдат в пределите на България. Тогава и Южна Добруджа била под въпрос.
А и да се биеш с гелманците когато в гръб вероломно те напада Сталин определено не е голям стимул. България не е прекъснала дипломатическите си отношения със СССР дори когато Москва е била обсадена. Дори Сталин е направил постъпки за къпитулация именно пред бълг. посланик.
При това положение не се ли иска твърде много от нашите войници? А както споменах тази война поне за България определено не е Отечествена. Казано иноче е била толкова Отечествена, колкото за Константин Велбъждки да помага на турците да превземат Търново или да победят Мирчо при Ровине.

[Sturmpionier]

Все пак не може да упрекваме българските войници, че нямали голям хъс да воюват с германците. Доскоро те са ни били съюзници. И което е по-важно с разгрома на германците си отивало и времето, в което Македония и Беломорска Тракия щели да бъдат в пределите на България. Тогава и Южна Добруджа била под въпрос.
А и да се биеш с гелманците когато в гръб вероломно те напада Сталин определено не е голям стимул. България не е прекъснала дипломатическите си отношения със СССР дори когато Москва е била обсадена. Дори Сталин е направил постъпки за къпитулация именно пред бълг. посланик.
При това положение не се ли иска твърде много от нашите войници? А както споменах тази война поне за България определено не е Отечествена. Казано иноче е била толкова Отечествена, колкото за Константин Велбъждки да помага на турците да превземат Търново или да победят Мирчо при Ровине.

Бля бля бля -а защо си мислиш братко,че нашите са "нямали хъс".Приведи доказателства-тук не е редно да се говорят празни приказки само.
А за Отечествената войно-щом самите ветерани така я наричат, какво да дъвчиме повече?

[HELLCAT]

Всъщност изтеглянето на нашите части от Македония и Сърбия, започнало през август`44 е в резултат на преговорите със западните съюзници в Кайро ( СССР не участва в преговорите по понятна причина - не сме били в състояние на война с тях ). Съюзниците поставят като едно от условията за сключване на примирие изтеглянето на българските войски от "новите земи". Ст. Маринополски твърди че в края на август`44 ВНВВ са получили указания да не препятстват прелитането на съюзническата авиация през България.

[Гост]

Бля бля бля -а защо си мислиш братко,че нашите са "нямали хъс".Приведи доказателства-тук не е редно да се говорят празни приказки само.
А за Отечествената войно-щом самите ветерани така я наричат, какво да дъвчиме повече?

Прав е Галахад. Става дума настроенията и психологическия климат ввъв войската в навечерието и началото на войната. На лозунга "напред към Берлин" спонтанно са отговаряли "назад към София". Има и бунтове и пр.

После нещата коренно се променят, това няма общо, никой не се опитва да омаловажи воюването.

[dibo]

За дибо:Относно твърдението ти за Бронираната бригада и 7 СС ,би ли казал какви са ти източниците?

Ето ти един източник:

Стоянов, Стоян. Последните български рицари. Спомени, анализи и очерци на един офицер от Бронираната бригада март 1944 - октомври 1955. Издателство Олимп, София 2000 ISBN 954-90616-2-0

Авторът е подпоручик, командир на взвод в бронеразузнавателната дружина на бронираната бригада. За непосветените ще обясня, че това означава, че командва три бронирани разузнавателни коли. Спомените са честни, липсват обичайните дитирамби и съвпадат почти на 100% с документите и немските източници.

"4. Среща с голяма немска колона. Разгромяването и.
В мрачната утрин на 13 октомври ставаме рано. Мотоциклетистите са намерили кошери и черпят по парче пита с мед. Колоната е формирана и тръгваме. Около нас започват да падат снаряди. Един попада пред самата колона. След кратко спиране продължаваме. Кочани е силно разрушено. Много къщи са горели. Задминаваме го. От двете ни страни падат мини. Напред под някакъв мост е на позиция неприятелска минохвъргачна група. Пътят се разклонява вдясно за Ниш и вляво за Прокупле, по който се насочваме ние. От двете страни на пътя са спрели бойни коли. Оставили са дълбоки следи с гъсениците си в наводнените ниви. Георгиев отново е напред. Донася за големи разрушения по пътя. Следва нова заповед. Дружината напуска пътя и се насочва вдясно без път, напречно на разлата височина. Георгиев получава нова задача да продължи на север, да излезе на шосето Ниш - Прокупле и да свие и разузнава вдясно към Ниш. Моята задача е да изляза също на шосето, след което да продължа да разузнавам на запад до Прокупле. Движим се заедно през много кален и трудно проходим терен. Когато излизаме на височината, откъм североизток чуваме рядка пушечна стрелба. Височината бе съвсем открита и нашите бронеавтомобили лесно биха били забелязани. На Георгиев хрумна идеята да ги маскираме. Наоколо имаше купени от царевичак. Пръснахме колите и скоро самите те вече приличаха на такива купени. Излязохме още напред. Към нас се насочиха няколко сръбски партизани. От тях узнахме, че по шосето от Ниш за Прокупле се движи някаква много силна немска колона - това било някаква СС дивизия. Страничната й охрана стреляла по тях.
Излязохме прикрито още напред. В полето видяхме правата лента на шосето. По него действително се движеше някаква моторизирана колона, чийто край не се виждаше. След нашето донесение командирът ни нареди да се изтеглим назад и да се приберем към дружината. На височината с фронт към шосето на позиция бе разположена мотоциклетната рота, за да изпълнява задачата на неподвижна охрана. Към дружината бе придадена от два дни батарея от артилерийския полк, командвана от кап. Помадов. Моят съвипускник Гагов му бе офицер-наблюдател. Батареята зае позиция и извърши необходимата подготовка за стрелба срещу колоната при необходимост. Дружината се настани в малко село зад височината за нощуване. Сутринта потягаме колите. Имам време да се занимая и със себе си. Д-р Димитров ме превърза. Успя да извади жилото на цирея ми. Днес вече нямам температура. Успявам да се обръсна. Придадената батарея откри огън по колоната, която вероятно още не се е изтеглила. От югоизток се зададоха съветски самолети. Щурмуваха и пуснаха бомби в посока на шосето. Кълба от дим се издигат зад височината.
Наближава обед. Идва нареждане да тръгнем. С Георгиев отново трябва да изпълняваме поставените ни вчера задачи. Тръгнах право на север, а той и малко източно. Някакъв селянин ме упътва към полски път, който най-бързо щял да ме изведе на шосето. Излизаме на възвишението. Днес времето е ясно, слънчево. Цялото поле се разкрива пред нас в една изумителна картина. Шосето, доколкото може да обхване погледът, е задръстено от коли. Те са неподвижни, някои в пушек, а други в пламъци. Наблюдаваме и мълчим. Един от войниците ми предлага да открием оттук огън по колоната. Разстоянието не е малко, а според мен това вече не е нужно. Около колоната не се забелязва никакво движение на войници. Вероятно всички са я напуснали. Възможно е, когато слезем долу в полето, да срещнем някои от тях.
Започваме трудно спускане. На места пътят е така стръмен, че колите се плъзгат като шейни. Но истинските проблеми започват, когато се смъкваме долу в полето. Оказва се, че ние сме в най-ниската му част. А теренът е така обилно напоен от дъждовете през последните дни, че минаването дори с волска кола е трудно. За нашите петтонни бронеавтомобили това бе непреодолимо препятствие и ние буквално потънахме в това море от кап. Първата кола затъва. Теглим я с въже назад с друга. Но затъванията следват едно след друго. Най-после и трите коли здраво потънаха в калта до шаситата. Пред нас встрани е малко блато. Пътят (ако това изобщо би могло да се нарече път) минава покрай него и покрай един бунар. На стотина метра е по отцедено, недалеч е и село Мерошина.
Залавяме се с всички възможни средства да преодолеем това тресавище. Водачите изваждат криковете, вземат лопатите и започваме истинска борба с калта. Търсим камъни, дървета, храсти. Подлагаме ги на мястото на изкопаната кал под колите. Но работата е безнадеждна. От два-три часа вече е мръкнало, а ние не помръдваме въпреки обилната пот, която проливаме.
За да можем да работим, използуваме щекерлампа, включена към акумулатор на кола. Двама войници съм оставил встрани с автомати да ни охраняват.
Появява се някакъв селянин. Разказва, че в кладенеца е удавен поп. Задирял жената на някого и той го хвърлил в кладенеца. За нас това място се оказа като прокълнато. Увещаваме селянина на другия ден да дойде с волове и ярем, за да опитаме да изтеглим първата кола. Обещава.
Някъде в далечината на североизток летят трасиращи снаряди. Това е красиво зрелище, но сега не ни е до това. Чуваме някаква глъч. Вземаме оръжието и залягаме по посока на колоната. Загасваме и щекера. Гласовете се приближават. Различихме български говор. Извикахме ги. Бяха войници от нашия артилерийски полк - главно водачи. Били изпратени да вземат изправни коли от колоната. Но имало сърби и не им позволили. Все пак те бяха в настроение. Освен ликьори и вино в бутилки, които носеха и които бяха вече опитали, бяха се натоварили и с много други предмети, взети от колоната: акордеон, цигари, шоколад, нови туристически обувки и пр. Колите били пълни с най-различни неща. Почерпиха войниците ми. Това вля нов ентусиазъм и те почнаха с още по-голяма амбиция да работят по изваждане на колите. Наближаваше полунощ, а ние нищо не постигнахме. Наредих да се прекрати работата, поставих часови и легнахме в колите да починем малко.
Сутринта продължаваме работата с нова енергия. Очакваме селяните с воловете, но те явно много не бързат. Най-после се появиха с два чифта. Но воловете са доста мършави и не успяха даже да помръднат първия бронеавтомобил.
В това положение ни свари останалата част от дружината, водена от кап. Мандиков. Ние сме заели пътя, но и да ни нямаше, следващите коли, които биха опитали да минат оттук, щяха да затънат. Вдясно от нас е височината, която започва с двуметров слог с ограда. После следва наклонена овощна градина. Единственият възможен начин да се мине е да се направи опит през овощната градина. Включват се повече войници и започваме да скосяваме слога. Очертаваме някакво ново трасе. По него първоначално минават по-леки коли. Но когато тръгна бронеавто-мобилът на кап. Мандиков, се плъзна до края на слога, готов да политне надолу. Следващият бронеавтомобил с по-опитен водач заобикаля по отвисоко, успява да премине отпред и да изтегли застрашената кола. Постепенно пътят се затьпква, става по-сигурен и колите една след друга преминават. Една от последните коли изтегля назад моите две коли. Сетне по новото трасе успяваме да преминем и ние. С наставени стоманени въжета измъкваме и третата кола. В една разорана градина първата кола отново затъва. Заобикаляме я и сетне изтегляме и нея. Най-после сме на
твърд терен. Навлизаме в селото. Това е с. Мерошина. Пред нас е батареята на кап. Помадов, която е спряла и е задръстила пътя. Пред нея също има много коли. Шосето е вече съвсем близо. Оттам идват селяни, натоварени с най-различни вещи, взети от колоната.
Излизам и аз на ъглопътя. Колоната е в печално състояние. Един танк е кривнал в канавката. По-нататък ПВ оръдие с насочена право нагоре цев. Опожарени коли. Около много коли разпилени пещи. Селяни от близките села и войници от различни части енергично тарашуват. Такава динамика, че просто да се смаеш. Около някаква кола разпилени големи бели листове. Повдигам един. Оказа се, че това са великолепни топографски карти, естествено на немски език в мащаб 1:25 000, и то на терена, на който се намираме. От картите никой не се интересува, но за мен това беше истинска находка. Досега не ми бе дадена карта, а толкова се нуждаех. Събирам цяло руло. По-късно от тях ще раздам на другите офицери.
Колоната е истински рог на изобилието. Какво ли няма в колите. Войниците откриват кибрит, сапун, подходящ за пране, консерви, деликатеси и много лични вещи. Срещам кап. Деянов-лекаря на Бригадата. Тръгнал с трима войници да търси медикаменти и превързочни материали.
Докато аз сантиментално разглеждах разхвърляната кореспонденция и лични снимки, опитвайки се да отгатна къде в България са правени, пъргав войник пред очите ми прибира банкноти български пари, бинокъл и др.
Войници от артилерийския полк бяха намерили цял сандък с ръчни часовници, а командирът на полка сетне раздаде по един на всеки войник за спомен от войната.
Един войник от нашата дружина бе намерил кутия с компаси специално за военни нужди с шнур, за да могат да се окачват на врата. Когато се събра дружината, той раздаде на всички офицери, а и на някои войници. Обменяха се и други вещи.
Колоната отдръсти шосето и трябваше да тръгваме. С усилия успях да откъсна войниците от съблазнителния безплатен пазар Те бяха излезли по-практични от мен. Бяха намерили консерви, главно холандско масло, херметично затворено в консервни кутии с отлични вкусови качества. За патрула това беше ценна придобивка, защото досега при разузнаване редовно гладувахме, а и тепърва ни предстоеше да гладуваме. Една по-голяма кутия Таню прибра под калъфа на резервната гума и тя издайнически го надуваше. След две седмици, когато дружината бе събрана в Куршумлия, една нощ кутията за жалост на Таню изчезна.
Моят екипаж беше се престарал. В куполата бяха нахвърляни и много непотребни вещи. Имаше раници, телефонни бакелитови сандъчета и др. Трябваше да стъпя връху тях и бе съвсем невъзможно да завъртам куполата, а следователно и да обслужвам картечницата при стрелба. Изхвърлих всичко за жалост на Терзиев. Наредих и на другите екипажи да разчистят куполите си.
По-късно в нашата военна литература ще се твърди, че Бригадата е разгромила прочутата немска дивизия "Принц Ойген". Не бих приел това. Колоната имаше разнообразен състав. Преобладаваха коли и каруци с продоволствие. Склонен съм да приема, че това е била последната сборна колона, която е напуснала гр. Ниш, състояща се от охранителни, снабдителни и административни поделения. Възможно е в състава й да е бил включен и обозът на въпросната дивизия.
Впечатлява несръчното поведение на командването й (вероятно тилови офицери). То не успява да организира преминаването на две заблатени рекички в продължение на цялата нощ и остава колоната максимално сгъстена, неподвижна - удобна мишена. Това подсилва моето предположение. Интересно беше, че всички коли от немската колона бяха разположени от южната страна на пътя, т.е. бяха в лявото платно. Минавам покрай десетина каруци. Конете им са избити. Гледката е смразяваща. От снарядите са накъсани, някои като с голям сатър. Един кон е още жив. Подофицер пехотинец снема картечния пистолет от рамото си и го доубива. Селяни са вързали друг убит кон с въжета и го мъкнат, вероятно после да го одерат и вземат кожата му. В нивите има захвърлени два-три трупа на немски войници с типичната им зеленикава униформа. По-нататък два пресни гроба, на които са поставени и дървени кръстове.
5. Разузнавам към гр. Прокупле, а Георгиев към гр. Крушевац
Най-после стъпваме на шосето. Дружината се е насочила към Ниш. Ние я следваме. Срещу нас се задава Бянов с мотоциклет. Предава ми устно нареждане на командира на дружината. Трябва да се върна обратно назад и да разузная до Прокупле. Питам къде е дружината. След село Мрамор щяла да се носочи на север. Да поддържам връзка чрез радиостанцията на установената вълна.
Обръщането на тясното и задръстено шосе е бавно. Срещу нас продължават да се точат различни коли. На места става задръстване и се налага да заобикаляме през нивите. Задминаваме Мерошина. Нататък вече няма наши коли и войници. Само сърби. Те продължават настървено да плячкосват колите. Някаква стара жена е събрала газови маски заедно с металните им кутии. Все пак пътят ни стана по-лек за движение. Шосето пресича малка блатлива река със стръмни брегове. Мостът над нея съвсем скоро е бил възстановен. Може би от немците. Личи, че е направен набързо. Използувани са тънки обли греди. Мостът е висок и дълъг повече от 10 метра. Изглежда съвсем паянтов. Не бих рискувал да минем по него. Вдясно има брод. Нямаме избор. Стоил след много увещания трябва да опита. Успешно се спуща долу, но машината не може да преодолее отсрещния бряг и бронеавтомобилът се връща назад. Опитът да скосим отсрещния бряг не дава резултат. А около нас са изоставените коли от колоната. От каруца откъртваме дъски и ги подлагаме. Пак без успех. По-нататък има разпилени канцеларски материали, шишета с мастило и пр. Войниците ми предлагат да съобщя по радиото. че повече е невъзможно да продължим. Но това ми звучи така унизително. Решавам да опитам невъзможното - да преминем през новия паянтов мост. Това беше голям риск, защото, ако мостът се срутеше, едвам ли бихме могли сетне да извадим пропадналата кола. Сега опитва Таню. Нареждам му да кара съвсем бавно, 9 малко газ, да не форсира и да има готовност да спре по мой сигнал. Наредените кръгли гредички върху платното на моста не са заковани. Целият мост се люлее застрашително. Но Таню успя да мине. Третата кола също. Изтегляме и колата на Стоил от реката.
Тръгваме отново. Пред нас е неголяма височина. Внимателно изкачваме до върха. Колите от разгромената колона оредяват. Виждаме свързочна кола. Вътре има агрегат за зареждане на акумулатори. Прибираме го, може да дотрябва. Наближаваме село Луд Богдановец, което остава вдясно от шосето. Следва ново препятствие - заблатена рекичка. Мостът отдавна е бил разрушен. Дървените му подпори безжизнено стърчат. Ясно е, че по-нататък не ще можем да продължим. А задачата не е изпълнена.
Докато се суетим пред реката и оглеждаме удобно място за преминаването й в брод, от селото пристигат селяни. Разбрали са, че сме български войни. Носят ни цветя и грозде. Разпитвам за немски войници, но те почти нищо не могат да ми кажат. Решавам да продължа сам пеша. Смятах, че след близката височина ще се натъкна на противник и тогава задачата ми щеше да бъде изпълнена. С мен дойде и фелдфебел-школник Михайлов. Един сръбски партизанин пожела да Ни придружи.
С бързи крачки заизкачвахме височината. На билото излязохме с пълзене. Наоколо полето беше съвсем открито. Шосето продължаваше през малка падина и нови хълмчета. От последното вече се виждаше следващото село - Нова Божурна. Оглеждам внимателно. В селото не се вижда никакво движение. Нашият водач се оказа от същото село. Отстрани по определен от мен път го изпратих до селото да разпита за противник. Той влезе
| селото и не след дълго застана на шосето и ни даде знак да се придвижим. Узнах, че в селото нямало немци, но който излезел на цисочината, по него се стреляло. От бързото ходене бяхме зажаднели. Старец ни предложи грозде, набрано в кошница. Трябваше да разбера къде е противникът. Никой от селяните не пожела да дойде с мен, а ме предупредиха, че е опасно - да не рискувам. Но защо бях дошел? Да се уплаша и да не смея дори да погледна
противника?
Селото беше разположено на разлат хълм, който на север е по-висок. В този край имаше лозя с овошки. Прикрито навлизам в тях и наблюдавам. След мен пълзеше Михайлов. Беше се престрашил и нашият водач, но на прилично разстояние зад нас. Когато преминахме топографския гребен, забелязахме очертанията на Прокупле. То бе разположено малко амфи-театрално на височина. Градът бе обвит в лека синкава мъгла. Между нас и града имаше малко заоблено хълмче.
На шосето някаква байна кола е обвита в пламъци, мятани наляво и надясно от слабия ветрец. Струя пушек се издига от нея, а отсам на двадесетина метра е застинала друга бойна кола. Вдигам бинокъла и наблюдавам внимателно. Струва ми се, че започва бавно да се движи по шосето към нас и би могла да ни отреже пътя за оттегляне. Отново се взирам внимателно и разбирам, че това е илюзия. Двете коли са неподвижни, около тях няма никакво движение. И все пак противник някъде наблизо има, иначе кой би стрелял по селяните. Те бяха изпратили сутринта двама души до Прокупле да видят какво има там, но никой от тях не бе се върнал.
Да тръгна напред през полето към града, бе опасно. При обстрел никъде не бих могъл да се укрия и лесно бих бил убит или пленен. Все пак реших да рискувам, да се покажа на открито и да предизвикам немците да стрелят по мен. Щях да разбера къде са се разположили.
Изправих се, напуснах лозята и открито, без да се укривам, се насочих вляво по билото към шосето. Седнах на канавката и отново вдигнах бинокъла. Интересно какви бяха тези две коли, явно тук нещо бе ставало.
Всъщност това бяха следи от истинска драма, която се бе разиграла предната сутрин. Когато нашата дружина тръгна към Прокупле, напусна пътя и бе насочена вдясно през хълма, една моторизирана дружина е получила заповед тя да овладее; Прокупле. Към нея е трябвало да се присъедини една рота от бронеизтребителната дружина. В късната вечер ротата, командвана от подпоручик Йонов, достига Прокупле. Противник няма, но и нашата моторизирана дружина не е дошла. И сега младият офицер проявява голяма съобразителност. Той разполага оръдията (75-милиметрови) на позиция не с фронт на запад, а на изток, преграждайки шосето Ниш - Прокупле, като очаква да посрещне оттеглящи се немски поделения.
Сутринта оръдията са на позиция и войниците са готови за стрелба. И действително по шосето се задава колона: мото-циклет, командирска кола, два танка и още една-две други коли. Те се придвижват съвсем спокойно, естествено не подозирайки нищо. Йонов е притеснен. Първо има съмнение, че това може да е наша част, нали техниката ни беше съвсем еднаква. Когато става ясно, че това са немци, изниква друг въпрос - колко е голяма колоната. Тя излиза зад близкия хълм и това е съвсем неясно. Но секундите на върховно напрежение летят, трябва да се действува. И Йонов командва огън по колоната. Шестте оръдия забълват смъртоносен огън. За кратко машините са унищожени, а останалите живи войници ги напускат панически с бяг назад.
След стихналия бой Йонов отново взема най-възможното правилно решение. Напуска позицията, която той не би удържал срещу силен противник без моторизираната дружина, и се оттегля обратно по пътя, по който бе дошел, тоест по посока на с. Кочани. В същото време се извършваше разгромяването на голямата колона. Напусналите я военни можеше да минат оттук (а сигурно са и минали) естествено пеша, но те бяха много. Йонов не би могъл да ги спре и би изпаднал в много затруднено положение.
Командването, а по-късно и историците ще заключат, че ротата на Йонов е ударила челото на колоната и оттам е започнал нейният I разгром. Поне за мен истината е малко по-друга. Йонов е срещнал само малка група. Това е била предна стража на колоната. Няколкото колесни машини от нея са преодолели двете рекички без мостове, вероятно влачени от танковете. Групата е успяла да се откъсне на повече от 10 километра от колоната. Този факт не е най-важният и той не омаловажава геройството на Йонов, който беше заслужено награден с орден за храброст и други военни отличия. Но той е интересен да покаже колко уязвими са механизираните средства от терена и как калта и два разрушени моста могат да станат причина за гибелта на цяла колона, дълга 10 километра.
С разгромяването на колоната приключи Нишката операция. Пробивът при Власотинци и последвалото преследване, предприето от Бригадата, принуди немското командване да изостави бързо цялата си отбрана в полосата на нашата II армия, включително и гр. Ниш."

Има и други източници, само че мен ме мързи да сканирам

[Sturmpionier]

В действителност малко с поувляках Хем знаех, че нашите са се бъхтали само с колона,но доста голяма-както и пише и в поста.Дибо,можеш ли да ми кажеш,колко танкове и арт.установки сме унищожили в този бой.И още нещо: според Б. Димитров в една негова статия, в това сражение,: СС развява бял флаг-както никоя СС част дотогава-това възможно ли е,или поредния бисер на Б. Димитров?

[dibo]

Съмнявам се. Не съм чувал за пленници. Доколкото знам нашите са разгромили колоната с оръдията на танковете и с помощта на авиацията, но реалните жертви на немците не са много, тъй като те са се спасили с бягство, изоставяйки машините. Точната бройка на унищожените машини вероятно я има в някой военен документ, но аз не съм я срещал.

[dibo]

Тъй като няма май да имам засега време да навлизам в подробности, прилагам три карти, показващи дислокацията на българските войски в Македония 1941-1944.

За Беломорието такива карти вече има тук:

http://knigite.abv.bg/dj/dj_pril.html

За окупационния корпус в Сърбия за жалост освен пуснатите карти в темата за Отечествената война, други не са ми известни.

[dibo]

Много бих искал да узная повече за Окупационния корпус и българските части в Македония и Тракия: състав и дейност.

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=130410&postcount=37

[Sturmpionier]

Търся помощ за следните неща:Брой на немските танкове на фронта срещу 3 Балканска дивизия на 6 март при Драва?
Брой на немсите танкове при сраженията за Драва-Соболч?
Снимка на Никола Паскалев?

[fen]

Имаше на времето една книжка "Българската бойна слава през вековете" там ги имаше всякакви данниV