Военни паметници и гробища

[HELLCAT]

Във военното гробище в Добрич са погребани останките на около 3 000 войници и офицери от 7 националности, загинали на бойните полета на Добруджанския фронт. По време на румънската окупация ( 1919г. - 1940г. ) са правени опити за "румънизация" на гробището, като в него са погребвани починали чинове от армейските и полицейските части в Добрич ( преименуван от румънците на Базарджик ). След връщането на Южна Добруджа, тук през 1944г. са погребани летецът С. Михайлов и един офицер - бронеизтребител, загинал във военните действия срещу Германия. До средата на 50 - те години, гробището е на подчинение на военното ведомство. Към настоящия момент е подразделение на Исторически музей Добрич. През 1978г. в гробището е създанена "Опълченска алея", където са погребани останките на опълченците от Добричка област.Преди няколко години са монтирани пилони, на които се окачват флаговете на държавите, чиито бойци са погребани тук - България, Русия, Румъния, Германия, Турция, Сърбия. Отскоро е възродена традицията за провеждане на военен ритуал и молебен на Задушница.

[Emden]

А освен в Добрич и Тутракан къде има още военни гробища от ПСВ? Има ли такива на румънска територия и каква е съдбата им?

[HELLCAT]

Мисля, че в София - в един от районите на Централните гробища... Българско военно гробище има и в Букурещ - поддържано и в много добро състояние...За военните ни гробища в Сърбия, Македония, Гърция - няма какво да говорим - разрушени, потънали в забрава...

[von Danitz]

Хелкат, ако искаш тези снимки и информацията ти, мога да ги оформя като страничка в секцията за Първата световна война за сайта, да си ги има като информация. Отдолу ще си си подписан ти!

[HELLCAT]

Няма проблем !

[Shelenberg]

Скоро мога да си дам и моите снимки от военното гробище в Добрич на HELLCAT да ги сканира и сложи в темата.

[CHK]

Хех, това е знаменито място. Като бях малък, една година изкарах в детската градина срещу това Военно гробище.

[HELLCAT]

Напълно възможно да си играл върху останките на загиналите войници. През 50 - те години част от територията на Военното гробище е включена в състава на съседните парцели, върху които изграждат промишлени обекти, вкл. и детската градина.

[NATAN]

!!!

Правилно ли предполагам че тук сме поне няколко Добруджанци,ако е така какво че кажете за лична среща?
P.S.Знам че не пиша по темата но бързам за работа и моля да ме извините!

[ISTORIK]

Всеки - под своето знаме

Гробището * този вечен дом на мъртвите, е мястото, където смирено свеждаме глави пред паметта на покойните. Военните гробища обаче са мястото, където наред с чисто човешкото преклонение ние с гордост възпоменаваме подвига и славата на геройската смърт. Воювали за своята кауза, загиналите във война са обречени да бъдат рамо до рамо както на бойното поле, така и във вечността, където мъртвата армия чрез примера на мъченическата смърт пази нашия мирен живот.

Военните гробища са едно от многобройните свидетелства за сблъсъка на националните и световните интереси за сметка на обикновения човек. България тачи паметта на десетки хиляди герои, погребани в близки и не чак толкова близки страни. Повечето се намират в изконни български земи, днес - под чуждо управление. Има нещо символично в това, че костите на над 50 000 български войници и офицери, загинали за свободата на поробените български краища, останаха завинаги там. Съдбата на техните останки е срам за днешния цивилизован век!

В границите на днешна България българските военните гробища са съвсем малко, което ги превръща в забележителност. Но две от тях са уникални с това, че в тях лежат костите не само на тези, които воюваха рамо до рамо за идеали и свобода, но и на техните противници на фронта. Във военното гробище в Добрич лежат костите на над 3500 войници от 9 националности и 5 вероизповедания. Там един до друг почиват вековни поробители, освободители и освободени.

В началото на ХХ век България попада във вихъра на велики страсти и тотални падения. Българският дух, желанието за свобода и патриархалната братска любов създават невиждана и неочаквана от никой бойна сила, която в няколко последователни войни смазва на бойното поле всеки опит да бъде накърнен българският национален идеал.

На 1 октомври 1915 г. България влиза в Световната война с едномилионна армия от мъже, изпратени от своите семейства с венци и цветя да смажат коварния враг и да освободят от гнет братята в съпределните български земи. След кампанията в Сърбия и освобождаването на Македония идва ред на Добруджа. Тутраканската победа над многократно превъзхождащия противник е отговорът, даден от българското оръжие на вероломното нападение на беззащитните земи на Северна България през лятото на 1913 г. Тази победа обаче би била немислима без друга една епична битка * овладяването и защитата на Добрич. Наред с превземането на Тутраканската крепост на 6 септември 1916 г. и Дойранската епопея от 1918 г. Добричката епопея е една от най-големите военни победи на Третата българска държава.

На 4 септември 1916 г. войските на генерал Кантарджиев освобождават Добрич от румънска окупация. През следващите три дни те отбраняват града от неколкократно превъзхождащите ги в числено отношение руски и румънски войски. Тази забравена по идеологически причини или тотално изопачавана битка е може би най-важната от психологическо отношение в съвременната българска история. За първи път един срещу друг в пряк военен сблъсък се изправят България и Русия. В тази битка българските герои доказват на света величието на нашия национален дух. Няма друг символ в олтара на отечеството освен свободата. За свободата българите громят и убиват хиляди от тези, които самите те наричат освободители. По ирония на историята заедно с тях се сражават и турски части. С този забравен по идеологически и конюнктурни причини урок можем да се срещнем очи в очи на терена на военното гробище в Добрич.

След приключване на боевете, по нареждане на генерал Кантарджиев и по инициатива на добричките граждани, е устроена траурна церемония за погребване на всички загинали. Над 3500 воини от България, Османската империя и Германия, както и войници на противника *- румънци, руси, украинци, сърби, черногорци и др. са положени в единични и общи гробове и братски могили. Предадени са на земята тленните останки на героични български офицери, сред които са полковник Дяков, полковник Иванов, полковник Свещаров, поручик Чунчев и др. Тук лежат и костите на единствения опълченец, воювал срещу Русия. Погребването на едно място на победители и победени, освободени и освободители, врагове и съюзници, братя по вяра и съдба, воювали един срещу друг, е естествен израз на традиционната българска толерантност и християнски добродетели. Мъртвият не ни е враг, той заслужава мир във вечния си дом, независимо на чия страна е воювал или каква кауза е поддържал. В гробището се намират и единствените в България турски военни паметници, поставени на братските могили на загиналите турци. Редом с тях са гробовете на българи, руси, украинци, румънци, сърби.

На 8 септември 1916 г. е учреден граждански “Комитет на свободата” от български патриоти от Добрич, който специално да се грижи за военното гробище. След краткотрайната радост от връщането към родината през 1919 г. земите на Южна Добруджа отново са поробени. Въпреки това през 1921 г. със събраните от комитета средства се изгражда параклисът костница “Св. Архангел Михаил”, иконографисан от известния добрички живописец Н. Тахтунов. По същото време дървените кръстове са заменени с бетонни, оформени са алеи, издигнати са ограда и портални помещения. Надписите са на румънски, български и на езика на загиналия. Създава се и Летописна книга. В годините на румънското владичество в Ю. Добруджа (1919*1940 г.) за гробището продължават да се грижат местните хора. За тях погребаните там не са врагове.

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. грижата за поддръжката на гробището се поема от Министерството на войната чрез отделение “Военни музеи, паметници и гробове”, под чието ведомство остава до началото на 50-те години на XX в. След 9 септември 1944 г. Военното гробище е подложено на множество изпитания. Оцеляло дори под румънско управление, при новата власт то е застрашено от унищожаване. Част от него е изядена от път, друга е взета за близкия завод, параклисът е превърнат в склад. По едно време теренът на гробището е харесан за промишлени цели. Настоятелният и непоколебим отпор от местни патриоти и военни спасява един от символите на Добрич. Не такава е съдбата обаче на кръста-паметник на героите от Добричката епопея. Издигнат през 1943 г. от ученици на малък хълм край града, точно там, където през 1916 г. бяха спасени честта и свободата на България, паметникът е натрошен на парчета, защото над него се извисява християнският кръст, пазител на душите на мъртвите и упование за живите.

Обявено през 1976 г. за паметник на културата, днес Военното гробище се стопанисва и поддържа от Историческия музей в Добрич.

През 1999 и 2000 г. под мотото “Работа за мир” в него бе проведена младежка среща, финансирана от германския Народен съюз за поддръжка на военните гробове. Ученици от Професионалния колеж за биологично-технически асистенти “Йорг Цюрн” в Юберлинген, Германия, асоцииран към ЮНЕСКО, заедно с ученици от ЕГ “Гео Милев”, гр. Добрич, в продължение на няколко дни в две последователни години работят в гробището. Почистени са надгробните кръстове, освежени са надписите no тях, почистен е целият терен.

На 22 септември 2003 г. във връзка с честването на 50-годишния юбилей на историческия музей в Добрич е открита паметна алея на знамената с флагове на всички държави, чиито воини почиват там: България, Германия. Румъния, Русия. Турция, Сърбия и Черна гора.

През 2004 г. в изпълнение на Програма 8.10. “Войнишки паметници”, Министерството на отбраната със съдействието на Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство започна финансирането на поетапния ремонт на параклиса костница и гробището. В следващите два етапа предстои да бъде укрепена сградата, да бъде отводнен и реновиран теренът, за да се избегне влагата в основите на сградата и да бъде изцяло реставрирана и обновена криптата с костите на падналите. Предстои подновяване на циментовите кръстове и подравняване на терена.

Всяка година в Деня на Добрич на гробището се провеждат военен ритуал, водосвет и панихида в памет на загиналите герои за освобождението на града. Свои ритуали провеждат и представители на някои от другите нации, чиито покойници са погребани в това гробище. По този начин то се утвърждава като символ на толерантността на българския народ към мъртвите воини, загинали за своята страна. Защото те до един са мъже, които са изпълнявали дълга си...

---

В Добрич има уникален пример за българската традиционна етническа толерантност. Това е Военното гробище-музей. Началото му е сложено през 1916 г. Около Добрич се сражават българи, руси, румънци, турци и други националности. По предложение на българските военни, общинската управа дарява в северните покрайнини на града земя за военно гробище. Но там не са погребани само падналите в боевете български воини, а и турските, румънските, руските. По-късно тук намират покой и германци, евреи, други националности. Цели 88 години вече моите съграждани се грижат за всички гробове.
Тоталитарната власт откъсна част от военното гробище, но обществеността не позволи то да бъде унищожено, а го съхрани. И сега един до друг лежат бивши врагове от 8 националности под яркото слънце на равнината и хладния бриз, който подухва чак от Черно море. След краха на комунизма, духовници от всички религии отслужват заупокойни молитви.
Идват чак от Германия и Израел. Веднъж, на Гергьовден по време на тържествения традиционен молебен между гостите присъстваше и турски дипломат. Той направо ахна, виждайки надгробните камъни с полумесец и чалма, обградени от християнски кръстове и юдейски звезди. Човекът беше изумен и чрез преводача си призна: “Ако не бях го видял с очите си, нямаше да повярвам!”
Съветвам всички ония, които така удавнически се държат за “Българския етнически модел”, да посетят Военното гробище-музей в Добрич!


Иво АНТОНОВ

[HELLCAT]

Мога само да добавя, че издигнатият от добруджанци Кръст в памет на загиналите български воини при отбраната на Добрич е възстановен през 90 - те години. Дълги години Кръстът е позициониран в територията на 26 - РАБ ( точно срещу нейния вход се намира "Девненската могила" - центърът на отбранителната линия; участъкът е отбраняван от 1 дружина на 48 - ми ПП; през 1943г. Кръстът е поставен на могилата ). След закриването на авиобазата, Кръстът е съхраняван в база на Историческия музей и през 2004г. тържествено е поставен в центъра на града - в градината до Община Добричка.
Трябва да отдадем дължимото на уредника на Военното гробище - музей Радослав Симеонов. Една изключителна личност, невероятно интелигентен човек. От дълги години той издирва материали и документи за Добричката епопея 1916 и се е заел с амбициозната задача да състави Мартиролог включващ имената на всички загинали български воини по време на Добричката епопея. Доколкото знам, работата му е достигнала финалната права. Голяма част от описаните по - горе инициативи са негови идеи.

Правилно ли предполагам че тук сме поне няколко Добруджанци,ако е така какво че кажете за лична среща?
P.S.Знам че не пиша по темата но бързам за работа и моля да ме извините!

Добра идея ! Пусни ми едно ЛС !

[Sturmpionier]

Военното гробище в Добрич наистина е пример за толерантност, но пък я вижте какво става в Букурещ. Там в най-големия парк се намира мисля единствения паметник на Васил Левски извън България. Във военното гробище на румънската столица пък има около 50 погребани български войници, загинали в сраженията на река Арджеш през 1916 и гробовите са в отлично състояние.
П.п: Някой знае ли нещо повече относно изграждането на въпросния бюст-паметник на Апостола ?

[HELLCAT]

Мисля, че паметник на Левски има и в Хавана, Куба.

[delibero]

Гроб на петима руски воини край село Шейново

http://www.focus-news.net/?id=n527582

[Shelenberg]

Междудругото не бързайте да правите среща в Добрич имам още малко работа във Варна (до 1-2 август) и по принцип планувах да направя среща на всички съфорумци от Добрич естествено и за други които имат желание или са близо до града. Планувам я за началото на август ще гледам да бъде към 12 август. Все пак кажете кога е по-добре през седмицата или през почивните дни. Към края на юли ще отворя нова тема за тази среща за това ако обичате изчакайте малко че да не пълним тази тема с друга тематика.