България в Първата световна война 1915-1918

[Tom_Calm]

Съгласен съм с твърдението, че ако не се беше състояла Балканската война в ПСВ щяхме да бъдем естествен съюзник на Антантата (разбира се, ако Турция в този хипотетичен вариант е на страната на Германия и Австро-Унгария), но тук влизате (и аз също ще вляза) в сверата на предположенията. Все пак от някой предпоставки можем да направим някакви изводи (колкото и несигурни да са, но все пак опиращи се на някаква причинно-следствена връзка).
Но се замислям едно. Какво ли щеше да стане, когато сръбски и гръцки войски навлязат в Македония и Беломорието (военната логика ни кара да мислим, че основните ни войски ще са заети с военни действия на югоизток)? Май тогава ще се наложи англичаните и французите да изпращат експедиционен корпус да ни разтървава И нямаше ли пак да се стигне до някакъв вид Междусъюзническа война, в която ние пак да сме губещите? Геостратегическите интереси на съседите ни, ме карат да си мисля, че този сблъсък с тях е като че ли неизбежен. Положение предопределено от географското ни местоположение в центъра на група от държави, всяка от които гони националния си идеал за обединение.
Разбира се има и вариант (доста вероятен), в който Сърбия ще се насочи към Босна и Адриатика и няма да има сили и ресурси за южна офанзива. Тогава ще се счепкаме само с Гърците. Но пък Румъния... Айде стига.
С една дума Междусъюзническата война би се състояла все някога. Освен ако не запазим неутралитет. Това обаче е невъзможно предвид страстите и емоциите обхванали по това време българското общество и политическа класа.

[albireo]

Не е така. С Гърция сме можели да сме разберем, ако не е било глупавото искане за Солун - виж предложенията на Венизелос към нашите около преговорите за Балк. съюз. В рамките на отношенията вътре в Антантата тези неща могат да се решат или преди войната или след нея в рамките на Версайската система. Сръбското разширение ще е насочено към Босна, Адриатика, Банат и т.н. (няма как при положение, че основният й противник ще е Австро-Унгария). И да има претенции на юг, те много по-трудно биха били легитимирани, отколкото в ТР.
Румъния - тук вече се стига до арбитраж и вземане на части от Добруджа. Това е положението. Дали като условие за включването им на страната на Антантата или "купуването" на техния неутралитет, но нещата там са неизбежни.
Но при всички случаи конфликтът между балканските страни е неизбежен, но по нищо не следва, че задължително трябва да прерастне във военен.

[gollum]

Съгласен съм с Албирео. Става въпрос преди всичко за дипломация, а там споразуменията са възможни, стига да не се е стигнало вече до "сгорещяване" на конфликта (а ние приемаме като условие, че не се е стигнало още дотам), въпрос на способност да се достигне и приеме компромис.

[von Rihthoffen]

[QUOTE=Emden] "клещите" на Девета армия /Фалкенхайн/ и Дунавската армия /Макензен/.

Тук не съм съгласен. Дунавската армия е командвана от генерал Кош. Колкото до Макензен, той е командвал обединените 3-а и Дунавска армии

[танкиста от Харков]

Да припомня

:rock: В тази тема само че на 4 и 5 стр. -13.01.2005 г. надълго и нашироко разказвам за Тутракан. Който иска може да си ги припомни. :1087:
Вечна слава на нашите герои!!!

[von Rihthoffen]

Всъщност това за вечноживеещите маймуни го е казал Фридрих Велики(не си спомням в коя точно битка).

[Valhery]

бащта ми ми е разказвал истории от неговия баща(дядо ми),че преди атака винаги са минавали и са им давали да гавратнат малко много силна ракия за смелост
Това е обичайна процедура в нащата армия и май не само в нея.
Дядо ми е получил много тежка рана при завоя на Черна и прекарва остатака от живота си в агония,част от шрапнел се е сраснал с коста на крака му,гадна работа

[Николай]

бащта ми ми е разказвал истории от неговия баща(дядо ми),че преди атака винаги са минавали и са им давали да гавратнат малко много силна ракия за смелост
Това е обичайна процедура в нащата армия и май не само в нея.
Дядо ми е получил много тежка рана при завоя на Черна и прекарва остатака от живота си в агония,част от шрапнел се е сраснал с коста на крака му,гадна работа

Е, имало си е подобни неща, но чак пък "обичайна процедура"...

Иначе дядо ти от кой полк е бил? Или поне от кой край?

[Valhery]

знаеш ли Николай задаваш правилните въпроси,на мен и през ум не ми е минавало да питам такива работи.Иначе от София си е бил.

за пиенето не мисля ,че е било единично явление,по-скоро доста често срещана практика.Все пак не е било лесно да тръгнеш на нощ срещу картечниците и под артилерийски огън.

виждам,че нащте са спорили дали България може да влезе в антантата,ами може вижте руските дипломатически документи.Сърбия и Гърция са подложени на дипломатически натиск да отстъпят земе за да може България да се пресъедини към антантата:Сърбите дават Македония на исток от р.Струма а гърците Кавала.Нащте естествено искат доста повече от Македония и предимно заради това работата се разваля

[bat_lyubo]

Битки на Българската армия 1914-1918

Уважаеми форумисти,
преди време в учебниците по история се споменаваше за битки между Българската армия и английската, както и срещу други членове на Антантата (мисля Франция). Опитах се да намеря допълнителна информация за тези битки, които се отвърждават като наши победи, но не успях.
Можете ли да потвърдите кога и къде тези битки са се състояли, и някои повърхностни детайли за тях?
ПП Опитвам се да докажа на един англичанин че сме победили изпратената от тях 12000-на армия през Първата Световна, но ми трябват малко повече доказателства.
Благодаря ви в аванс.

[Обикновен лаик]

Уважаеми форумисти,
преди време в учебниците по история се споменаваше за битки между Българската армия и английската, както и срещу други членове на Антантата (мисля Франция). Опитах се да намеря допълнителна информация за тези битки, които се отвърждават като наши победи, но не успях.
Можете ли да потвърдите кога и къде тези битки са се състояли, и някои повърхностни детайли за тях?
ПП Опитвам се да докажа на един англичанин че сме победили изпратената от тях 12000-на армия през Първата Световна, но ми трябват малко повече доказателства.
Благодаря ви в аванс.

Ми мисля, че Дойран ще свърши работа, специално за английската. Друг е въпросът,че не знам дали точно англичани са се биели срещу нас. Също се отнася и до французите. Широко са ползвани разни колониални войски. Това, впрочем, не променя същността. Ето ти малко по-подробно за Дойран.

От септември 1916 г. на Солунския фронт се води т. нар. позиционна война, след като в края на лятото и съглашенските, и българските войски правят неуспешни опити да пробият отбраната на противника. Дойранската позиция е между най-важните, всъщност най-важният, участък на фронта. Именно тя прегражда най-удобното и късо разстояние до София, а освен това при евентуален пробив цялата българска отбрана би се оказала разделена на две, като западната и половина би изпаднала в съвършено безнадеждна ситуация. Това е причината през есента на 1916 г., на втората конференция в Шантий, главните командвания на съглашенските сили да вземат решение Солунската армия на всяка цена да разгроми противостоящите и български войски, при което главният удар да бъде срещу Дойранската позиция. Подпомагащ удар пък следва да се нанесе от френски части южно от Хума, в участъка на 5 дивизия. И съглашенците правят три решителни опита да изпълнят тази задача – веднъж през 1916 г., втори път през април-май 1917г. и трети път през септември 1918 г. В двата последни случая Дойранската позиция се отбранява от 9-та Плевенска пехотна дивизия под командването на генерал-майор Владимир Вазов.

Срещу ген. Вазов първи се пробват англичаните, които те интересуват в случая. 37 пехотни батальона, сведени в три дивизии, разполагащи със 160 оръдия, 111 минохвъргачки, 444 картечници и много гранатохвъргачки са съсредоточени през април 1917 г. срещу българската дивизия. Защитниците са оборудвали две основни отбранителни позиции, разделени на три участъка, и укрепена предна позиция. На тях дивизията разполага с 24 пехотни и една пионерна дружина със 129 картечници и общо 182 оръдия и минохвъргачки. След тридневна артподготовка, при която предната позиция буквално е срината от масирания огън, англичаните преминават в настъпление, групирайки основните си сили по направлението на главния удар – левият край на отбраната при вр. Кала тепе. На 22 и 23 април българските позиции са подложени на непрекъснати атаки. През тези два дни по практически цялото протежение на отбраната се води кървав срещен бой, който ни най-малко не отслабва и през нощта. Атакуваните пунктове постоянно преминават от едни ръце в други, ожесточените ръкопашни схватки не стихват дори за миг, но наш`те упорити и здрави балканци накрая пречупват настъпателния устрем на противника. Нанесени са му тежки загуби, а всичко, което постига, е овладяването на четири застави от напълно разрушената предна позиция. Сломени, англичаните се отдръпват, но за нашите войници няма отдих. Ген. Вазов, преценявайки, че противникът е изчерпал силите си и му трябва време, за да се съвземе, заповядва незабавно да започне възстановяването на предната позиция. И наистина, на 8 май британските части отново вихрено атакуват. На този ден, през нощта и до обяд на следващия ден, подкрепяни от мощния ураганен огън на своята артилерия, те на шест пъти се опитват с пристъп да овладеят участъка на 34 пехотен полк, срещу който в тясна полоса са съсредоточили основните си сили. С върховни усилия и през килим от трупове, те проникват на отделни места в позицията, но веднага със светкавични контраудари всеки път са отхвърляни на изходните си позиции. Отчаяни, понесли невъобразими загуби и със сломен дух, британците се оттеглят, трескаво подготвяйки се за неминуемото, според тях, контранастъпление. Но никакви активни настъпателни действия не са предприети, върхушката – цивилни и военни – не са на висотата на своите храбри войници.
1918 г. идва със засилването на антивоенните настроения в страната, повлияни от събитията в Русия. С пълна сила се вихри спекула, инфлация и прогресивно обедняване. Вътрешнополитическата обстановка е плачевна, в страната няма нито една отговорна политическа сила, положението е напълно изпуснато от контрол. През юни на власт идва съглашенофилското правителство на Малинов-Костурков. Подстрекавано пък от земеделци и тесни социалисти, населението, докарано до изнемога, настоява само за едно – мир. Тези настроения се предават и на войските на фронта, които са полугладни, необути и необлечени и където също действуват всякакъв род агитатори. Армията е в значителна степен на разложение. Във военно, икономическо и политическо отношение България е почти труп. И ако поражението и още не е факт, то е само заради пълното бездействие на съглашенските сили на Солунския фронт.
Но това положение се променя, когато новоназначения командващ ген. Д`Еспер решава, със силите на сръбската армия плюс две френски дивизии /общо осем/, да настъпи в района на Ветреник –Добро поле – Сокол около средата на септември. Отляво и отдясно следва да атакуват съседните им френски и гръцки части. А като поддържаща атака се нанася удар от англо-гръцките сили в района на Дойран, за да се разгромят или поне приковат на място българските войски в района. Общо по фронта от Егейско море до Валона съглашенските сили разполагат с около половин милион човека с над 2000 оръдия. Срещу тях Тройният съюз има трите обезверени и демотивирани български армии, 11 германска армия /но тя се състои на практика пак от българи/ и един австрийски корпус – към 450 000 човека. Районът, в който съглашенските сили решават да нанесат главния удар, е най-трудно достъпен и пресечен, но пък и най-малко охраняван – българите очакват настъпление откъм Монастир (т.е. Битола) и Дойран. Обаче тук, в главната полоса, избрана от Съглашението за настъпление, на около 55-57 000 съглашенци с близо 600 оръдия противостоят само 15 000 души с около 150 оръдия.
На 15 септември 1918 г., след 24 часова артилерийска подготовка, сръбските дивизии тръгват напред и към 18 септември, след ужасен и кръвопролитен бой, пробиват отбраната на нашата Балканска дивизия при високопланинското Добро поле. Българските части минават в безредно отстъпление и скоро се превръщат просто в бягаща тълпа. Опитите на Главното командване в Кюстендил да организира някаква отбрана, придружени с крайни мерки спрямо дезертьорите, дават тъкмо обратния резултат. Активират се и войнишките комитети и разярени войнишки тълпи се насочват към София, като по пътя мародерстват и избиват офицери. Междувременно съглашенските сили настъпват ветрилообразно и към 28 септември са на линията Куманово – Кичево – Охрид, пленявайки по пътя 11 немска армия, загубила връзка и изостанала от бягащите български войски. Това е пълен триумф за Антатата, пътят към София е открит, а българското правителството моли за мир, приемайки на 29 септември всички сурови условия на съюзниците. Планът им да отворят пробойна в Тройния съюз, изваждайки България от войната, е сполучил напълно. И все пак, налага се да преживеят една горчива изненада. При Дойран.
За изминалата година и половина 9-та Плевенска дивизия значително е усъвършенствала отбраната на Дойранската позиция. Сега тя разполага с 5 отбранителни линии с дълбочина 15 километра, напълно оборудвани в инженерно отношение. Дивизията се състои от 17 батальона, 15 ескадрона, пионерна дружина и има 133 оръдия, 42 минохвъргачки и 183 картечници. Противникът, запознат със силата на позицията, също усилва бойния си ред. Той разполага с 3 английски дивизии /22-а, 26-а и 27-а/, 2 гръцки /Серска и Критска/, първа пехотна бригада от 28-а английска дивизия, гръцката тежка артилерийска бригада и други артилерийски и инженерни подразделения с обща численост около 66-68 000 човека. Съотношението на силите е даже по-лошо от това при Добро поле, но духът на българските войски тук и там е несравним, да не говорим за способностите на командирите им.
На 16 септември английската артилерия открива ураганен разрушителен огън по целия фронт на отбраната, който, с кратки паузи, продължава през следващите дни и нощи и неотменно съпровожда всички действия на противниковата пехота. Само през първия ден българите са засипани от 70 000 снаряда и срещу тях са проведени няколко газови атаки, които обаче не дават желаният резултат. Ген. Вазов безмилостно е гонил войниците си да се упражняват за защита от такива атаки. В денонощни ожесточени боеве, изпълнени с обрати, благодарение на грамадното си числено и огнево надмощие, британци и гърци успяват най-сетне да се закрепят на предната позиция. Те се готвят да развият успеха си към главната позиция, но в полосата между двете са посрещнати с удар на нож и в неописуем кървав бой са принудени панически да отстъпят обратно. Тези, които оцеляват, разбира се, защото повечето са изклани. Опитът да се облекчи главната атака с удар източно от Дойранското езеро също е провален. На 19 септември британци и гърци съсредоточават почти всички налични сили срещу центъра на отбраната и с помощта на мощен артилерийски вал дробят защитните линии и нанасят големи поражения сред защитниците. За да избегнат загубите, българите се вдигат в контраатака на щик и в апокалиптични ръкопашни схватки неколкократно изтласкват англичаните през разрушените окопи. Българите упорито търсят близкия бой и се бият с безподобна храброст и себеотрицание, докато накрая ужасеният противник в пълен безпорядък побягва назад към изходните си позиции.
В тези жестоки схватки британските и гръцките войски губят около 12 000 човека, а към 500 от тях са пленени. Значителни са и загубите на българската дивизия – около 3 000 човека, т.е. към 20 % от личния състав. Противникът е категорично победен, но това вече няма значение. България преживява поредната си национална катастрофа.

[Burdokva]

Предварително се извинявам, ако все пак съм избрал грешната тема, но прерових форума и пак не открих въпросния разговор. В една от темите беше даден линк към "Щурмово нападение", част от "Епопея на българския воин". Днес зачетох "Дойранската епопея" на ген.Недев (пак от форума, страшни неща качвате, за което много благодаря!) и при разглеждането на състава на 33ти Свищовски полк авторът споменава: "и едно отделение от щурмовата дружина при 1-а Армия с огнепръскачка, 1 прожектор и един взвод гранатохвъргачки".
Някой има ли повече информация за въпросната щурмова дружина (ако не бъркам, "дружината" е баталъон?), кога е сформирана, от кои части е набирана, доброволческа ли е и т.н. Благодаря предварително!

[mitya]

Моят прадядо е участвал в П.С.В. като е пренасял нужни вещи за войниците на фронта.Разкалвал е на дядо ми за битке които е виждал на фронта.Разказвал е българската армия е била най-смелата и силна от всички воюващи на фронта.казвал е че съглашенските войски се чуствали силни само когато пред тях е имало оръдия с коита да се пазят от "помитащата лавина"

[gollum]

Моят прадядо е участвал в П.С.В. като е пренасял нужни вещи за войниците на фронта.Разкалвал е на дядо ми за битке които е виждал на фронта.Разказвал е българската армия е била най-смелата и силна от всички воюващи на фронта.казвал е че съглашенските войски се чуствали силни само когато пред тях е имало оръдия с коита да се пазят от "помитащата лавина"

Е, сигурно е разправял подобни неща, но това само по себе си нищо не означава - всички дядовци, които са участвали във войни от всяка страна на фронта ако се оцелявали, са разказвали подобни истории. Всички са смятали себе си за "най-смели", а противника - за "страхливци". Така или иначе личният поглед на пряк участник във военни действия може да даде добра "жива картина" за отделни моменти или за част от атмосферата на сраженията, но естествено не може сам по себе си да служи за база за цялостна стратегическа оценка. Факт е, че войната започва без България да участва в нея и се развива достатъчно дълго преди тя да се включи. Също така е факт, че Балканския фронт е второстепенен и войната се решава в крайна сметка на Западния фронт. Съюзниците използват тук (а това, разбира се, важи и за Германия) второстепенни съединения и не изпитват чак такива чутовни затруднения, да не говорим, че в крайна сметка пробиват, ако не ме лъже паметта, а България е сред загубилите войната държави. Където са всички от Централните сили. Това очевидно говори, че не са били чак толкова добри във военното дело.

ПП Mitya, радвам се, че на четвъртия опит най-после сте успели да улучите правилната тема, в която да пишете.

[Sturmpionier]

Съюзниците използват тук второстепенни съединения

Ще помоля да се аргументираш