България в Първата световна война 1915-1918

[Parabellum]

Данните от една статия, публикувана във "Военноисторически сборник" от 90-те години на миналия век- нещо от сорта "11-та германска армия на Македонския фронт на Първата световна война".

Хайде ако може да постнеш тази статия тук.Ще ти бъда признателен много!

[Glenn Miller]

Sorry, копието от статията е с много лошо качество, така че ще опитам по трудния начин.

[Glenn Miller]

11 германска армия на Македонския фронт през Първата световна война.
Фронтът между Дойранското езеро и албанските планини е под командването на армейската група "Шолц" в състав: Първа българска армия / от Дойранското езеро до Суха Рупа планина / и Единадесета германска армия / от Суха Рупа планина до Албания /. Главнокомандващ армейската група е ген. фон Шолц, нач. - щаб полк. граф фон Шверин. Щаб - гр. Скопие; от 1917г. - в Прилеп; от 20.09.1918г. - Велес; от 24.09.1918г. - Скопие; от 27.09.1918г. -Враня; 01.10.1918г. - Алексинац. След Солунското примирие се оттегля към Германия. 11-та германска армия има следната структура / към 01.09.1918г. /:

Армейско главно командване 11
Прилеп

62-ри армейски корпус - Гопеш
- Българска сборна Охридска дивизия - Охрид;
- 1-ва Софийска дивизия - Сърпци;
- 6-та Бдинска дивизия - Църневце;

61-ви армейски корпус - Кнатларци:
- 302 - а германска дивизия - Добрушево;
- 4 - та Преславска дивизия - Крушевица;
- 2 - ра Тракийска дивизия - Мелиница;


3 - та Балканска дивизия - Алчар.




АРМЕЙСКО ГЛАВНО КОМАНДВАНЕ 11
К-р: ген. фон Шойбен.
Нач.-щаб: подполк. Кирх; от юни - 03.10.1918г. - и.д. подполк. Леммерхирт.
От българска страна към щаба на 11-та армия влиза "Управление на началника на българската артилерия в армията" с началник: ген.- майор Д. Русчев, на което непосредствено са подчинени: осем муниционни депа, 3 базови, 4 армейски, 1 междинен; една арт. ремонтна работилница; две камионни колони / муниционна и товарна /; два армейски транспорта / продоволствен и помощен /; армейски пионерен парк; армейска хлебопекарна полурота; санитарни: склад; ешелон линейки; евакуационен лазарет; два армейски лазарета; лазарет за коне; полицейски ескадрон.


Части на непосредствено подчинение на Армейското главно командване:
Български части:
2 сборна бригада: к-р полк. М. Цонков;
- 16 и 81 ПП
- 15-ти полски арт. полк.

Германски части:
108 тежък арт. полк;
12 пех. егерска дружина;
2 отд. картечни отделения;
арм. картечно училище;
75 мобилизационна етапна комендатура;
25 - та ескадрила / 3 самолета /;
1 ескадрон конни гренадири.

армейско телефонно отделение;
армейско радиоотделение;
подвижна арм. ремонтна работилница;

9 снабдителни колони;
колона мостови транспорт;
3 стопански роти;
кланично отделение;
2 полеви лазарета;
лазарет за коне;
арм. камионна колона;
помощна работилница;
отделение линейки;
ешелон камиони;
пътно-строителна паркова рота;
дружина военнопленници.


Австро-унгарски части
пехотна муниционна колона и продоволствена колона.




СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

[dibo]

http://lupu.dir.bg/DnevNB1.htm

[Parabellum]

http://lupu.dir.bg/DnevNB1.htm

Страшен сайт. :nworthy:
Прадядо ми е служил в 9-ти конен полк през ПСВ. Дневникът на този офицер е цяло съкровище за мен.
Още веднъж Благодаря! :rock:

[танкиста от Харков]

За Тутракан

Ето две грозни снимки от Тутракан, които са препечатки от в."Подкрепа" от 06..5.1993 г. В този брой бях поместил статия за превземането на крепоста Тутракан от нашите войски.
Първата е схема на крепостта Тутракан, която открих в един много стар учебник по фортификация, изучаван във Военото училище. Снимката изкопаха едни журналисти които имаха много снимки от ПСВ и много готина книга-албум за сраженията при Дойран. За съжаление тия снимки останаха в музея ии нямам достъп до тях. А бяха чудо.
:nworthy: Има една страхотна снимка на военните трофеи завладяни при превземането на Тутраканската крепост. Виждат се голям брой много странни дългоцеви и с голям калибър оръдия. Разсипали сме ги власите! Направо разкош! За гадорията им през 1913 г. Нали я помните!?! Не трябва дя я забравяме!?!

[танкиста от Харков]

Превземането на Тутраканската крепост

Това е статията ми от 1993 г. , която си позволявам да препечатам. Има разлика в цифрите, но когато я писах, ползвах едни стари материали. Ако има някой неточности, моля да бъда извинен! :shrug:

Съгласно Букурещкия диктат от 10.08.1913 г., България загубва по-голямата част от Добруджа. В тези територии влизат и крайдунавските градове Силистра и Тутракан. Последният е сериозна преграда и според румънското военно командване, стои като "гвоздей в сърцето на българската територия".
На прабългарски език Тутракан значи Стръмен бряг (Стръмнибряг). Тук в продължение на три години белгийски военни инженери ръководят строежа на фортификационни съоръжения в околностите на града.Те се съобразяват с релефа, който е много благоприятен за изграждане на дълготрайни отбранителни съоръжения. На високото повече от 100 м. плато в полукръг около града са изградени 15 форта с по няколко оръдия и картечни гнезда, закрити със стоманени куполи. Пред фортовете има стометрова ивица заграждения, състоящи се от 5 реда вълчи ями, усилени с телени мрежи и засеки. Главната отбранителна линия отстояла на около 5-7 км от града. На около 4 км. от нея е изградена втора отбранителна линия.
За Тутраканската крепост, западни военни специалисти твърдели, че е непревземаема, а фелдмаршал Август фон Макензен я нарича "Вердюн на Близкия изток". По време на военните действия в крепостта има 39000 войници и офицери, 232 оръдия от различни калибри и 78 тежки картечници. По голямата част от тежкото въоръжение е включено в отбранителните пояси. Помощ на защитниците оказва и румънския, дунавски, боен флот, с придадените към гарнизона 4 монитора, 8 стражеви кораба, 4 канонерки и други речни бойни единици. Има и голям брой цивилни лодки.
:wall: На 27.08.1916 г. Румъния се включва в ПСВ на страната на Антантата, като нейната армия навлиза в Унгария. В отговор на това, България обявява война на Румъния на 01.09.1916 г. и започва военни операции на Добруджанския фронт. Германското военно командване предвижда българската армия да води отбранителни действия, докато немски и австрийски части преминат Карпатите, в посока на Влашката равнина. Противно на тези намерения, българското командване настоява да се започне веднага настъпление, да се превземе Тутракан с внезапна и открита атака, в най-кратък срок и така да се разгромят противостоящите румънски части, преди да са получили подкрепа от руските войски.
:fire: За атаката на крепостта е сформиран ударен отряд, под командването на ген. Киселов. В него влизат 4-та Преславска дивизия, части от Първа софийска дивизия и Дунавския отряд, с обща численост от около 55 000 войници и офицери, 132 оръдия (предимно полеви и нискоскоростни), 53 тежки картечници и 7 кавалерийски ескадрона. Трябва да се отбележи, че при започване на атаката, част от войските още не е заела указаните позиции. Изостава обоза с боеприпасите и хранителните продукти.
:wall: На 30.09., по-голямата част от войските заема изходно положение за атака на крепостта. Проведено е разузнаване с бой и са направени от въздуха аерофотоснимки. Така са разкрити 12 от фортовете и повечето от артилерийските позиции. Уточнени са посоките на главния удар и провеждането на спомагателни удари. Набелязани са целите, артилерийската поддръжка и взаимодействието между актакуващите части. В подготовката на щурма, се ползва придобития опит от превземането на Одринската крепост и поуките от нея.
На участъка на главния удар, българското командване постига превъзходство в жива сила 2,25:1, а в артилерия 1,4:1. В динамиката на боя това предимство постепенно намалява. :wall:

[танкиста от Харков]

Превземането на Тутраканската крепост - продължение

:twisted: Сутринта на 05.09., когато частите на ударната група са на 400 м. от крепостта, фелдмаршал А.фон Макензен нарежда да се отложи атаката. Като повод за това, той дава примера с неуспешните германски атаки срещу Вердюн, съпроводени с колосални загуби на жива сила и материални средства. Генерал-лейтенант Стефан Тошев, командващ ²²²-та Добруджанска армия, съобщава в отговор, че частите вече са в огневи контакт с противника и заповядва провеждането на атаката. След усилена артилерийска подготовка, пехотните части атакуват крепостта в тесен участък. Към 11,00 ч., след ожесточен ръкопашен бой юнаците от 19-ти пехотен Шуменски полк превземат Форт ¹ 6 и окопите около него. В 11,20 ч.,е превзет Форт ¹ 7, от части на 31-ви пехотен полк. Последователно са овладени и съседните фортове. Румънските части отстъпват към втората отбранителна линия, като се опитват да провеждат яростни контраатаки. Те обаче са отбити от нашата пехота и съпровождащата я артилерия, с големи загуби за противника. До вечерта на 05.09, главната отбранителна линия на крепоста е овладяна. Става нещо нечувано. Но има още!!!
:1087: През нощта, комендантът на крепоста генерал Тудореску изпраща до командващия 3-та румънска армия невярно донесение, в което съобщава, че гарнизонът е отблъснал нападението и отново е заел фортовата линия. За другия ден се предвиждала решителна контраатака, за отблъскването на нашите войски. Блажени са верующите!
Сутринта на 06.09. атаката продължава, като се извършват пробиви във втората отбранителна линия. До вечерта нашите предни части достигат покрайнините на града. Генерал Тудореску избягва на румънския бряг, а неговия заместник изпраща към 15,30 ч. парламентьори с предложение за безусловна капитулация. В това време, части от румънските войски правят опити да се прехвърлят след генерала си, с всички възможни плавателни средства. Много от тях обаче потъват, поради претоварване и от огъня на нашата славна артилерия.
В ръцете на нашите победители падат голямо количество бойни и др. трофеи и припаси, както и цялата артилерия и въоръжение на противника. В плен са взети 450 офицери и 28 000 войници. Убити и ранени са над 7 000 души. От избягалите, около 3 500 войници, голяма част се издавят в реката, като за сетен път доказват известната поговорка, че власите се давят накрая на Дунава!
:nworthy: От наша страна се отчитат като загуби 1630 убити и 6350 ранени, от които офицери -36 убити и 142 ранени. :nworthy:
:twak: Успоредно с боевете около Тутракан, частите на ²²²-та армия водят насрещни сражения с две румънски дивизии, идващи на помощ на обсадените в Силистра и Добрич. В няколко последователни сражения, те са отблъснати с големи загуби, като с това се осигурява десния фланг на атакуващите Тутракан войски и се решава успехът на цялата операция. В боя при селата Кочмар и Карапелит участва нашата Конна дивизия под командването на прославения генерал Иван Колев. Тя подлага в един царевичак противника на саблена сеч, при което загиват около 700 румънци и са ранени и пленени още около 1 000. Атаките на дивизията в конен строй-галоп, са единствените, успешно проведени кавалерийски атаки през ПСВ!!! По европейските фронтове, опитите за подобни атаки претърпяват неуспех, поради покосяващия огън на тежките картечници
:sm100: Атаката и превземането на Тутракан, и последвалите сражения, опровергават военните доктрини за воденето на съвременната война. Те доказват, че само с активни и решителни, атакуващи действия, съобразени с противостоящия противник и съчетани с добро тактическо разузнаване, умело взаимодействие между родовете войски и не на последно място на високия боен дух на войските, може да се постигне категорична победа. И тук за пореден път Българският войник показва превъзходните си бойни качества, в сложна и напрегната обстановка. Проведените по-късно военни операции на Добруджанския фронт довеждат до пълното освобождение на Добруджа и до разгрома и капитулацията на Румъния. Превземането на Тутраканската крепост потвърждава още един път пред целия свят - Превземането на Одрин не е случайност!!! :nworthy:

[Parabellum]

Ех, мама му стара. Като чета тези редове очите ми се насълзяват.
Жалко, че не съм в България да отворя прозореца и да гръмна с Манлихерата!

[messire Woland]

Браво, Танкисте!
Това доказва още веднъж колко важен е духа на войските. Когато войниците са с висок боен дух и мотивирани и знаят за какво се бият.

[Imperial]

Все хубави работи, но ме интересува каква е била плътността на огъня на румънската отбрана, броя на нашите и тн, въобще всички свързани цифри.

[танкиста от Харков]

Малко допълнение

:sm100: Тези данни, за които се интересуваш, вероятно много трудно ще могат да се сметнат. Необходимо е да се прерови целия военен архив и да се намерят документите за Тутракан. Тогава може да се направят някакви действителни разчети, близки до реалностите. Нямам такива данни. Но е ясно, че плътноста и точноста на артилерийския огън съчетана с превъзходните характеристики на пушката Манлихер, както и изтъкнатите по-горе достойнства на българския войник, са направили такава сплав от желязо и кръв, която е преодоляла сътворените от белгийските специалисти, непревземаеми крепостни съоръжения.
:nworthy: Специално за духа на атакуващата армия може да се отбележи, че всички, от командира до последния новобранец, са имали ясното съзнание, че с този акт наказват, възмездяват и проклинат неверните съседи, към които нашата държава никога не е проявявала неуважение и желание за конфликт. А Букурущкия диктат бърка в душата на всеки българин и обрича страната ни на неизброими нещастия. Малко им е било на власите. Малко са изтрепали нашите дядовци, в отговор на тяхното вероломство! :twak:
От мой близък участвал преди много години в Тутраканската операция знам, че по целия фронт се е чувало непрекъснато нашето УРА, което е действало смразяващо за противника. Атакуващия български войник е бил нещо, което е всявало ужас във власите. А знаем, че те не блестят с някакви особенни бойни качества. За разлика от техните политици, които се оказват такива големи шмекери, че успяват да откъсната от следвоенната баница най-тлъстите парчета. От всичките си съседи! И нашата Южна Добруджа включително!

[gollum]

Да, статията е много добра и повдигаща духа, браво :tup:
Но все пак имайте предвид, че вероятно бойният дух на румънците не е бил кой знае колко висок, особено на фона на българската армия (толкова скоро след Междусъюзническата война), така че сравнението със Западния фронт трябва да отчита този фактор - бойният дух на французите там не е по-нисък от този на българската армия, пъки плътността на огневите средстав и войските там е много по-голяма.

Атакуващия български войник е бил нещо, което е всявало ужас във власите. А знаем, че те не блестят с някакви особенни бойни качества.

Е, недей така - през ВСВ същите тези "власи" се показват като доста добри войници.

[танкиста от Харков]

КЪДЕ през ВСВ?!?! Може би при Сталинград! Или някъде другаде! Имаше един измислен филм, по чаушесково време, как курсантите от военното им училище се опъват на германците, след капитулацията на държавата им след Яш-Кишиневската операция! Дрън-дрън! :tdown

[gollum]

недей така

На Източния фронт, къде другаде (и срещу руснаците, разбира се, не срещу немците). Разгледай внимателно бойния път на съединенията им и ще видиш, че се бият доста добре, особено като се има предвид въоръжението и екипировката им, които остъпват силно на немските или съветските. Виж им и асовете - най-добрия им въдушен ас е с над 60 въдушни победи. Когато ми остане повече време ще спретна нещо за румънската армия през ВСВ, защото тук битуват разни стереотипи, които не са особено верни (каквито има и за френската армия през същата война).