Най -успешният български командир във войните 1912 - 1918 г.

[resavsky]

Преди да пусна тази тема искам да направя уговорката че темата е несъмнено крайно субективна и няма критерии по който да се определи най-успешният командир измежду десетките заслужили български генерали.Аз лично давам своя глас за генерал Стефан Тошев - командващ 1 Софийска дивизия в Балканската война,5 армия в Междусъюзническата война и последовтелно 3 и 4 армия в ПСВ.Блестящ тактик,всеотдаен патриот и изключителен психолог генерал Тошев командва безупречно поверените му части и в трите войни.Тошев ръководи вихрените атаки при Гечкенли,превзема страховитата крепост Тутракан,пробива руско-румънската отбрана при Кубадин и изгражда непробиваема отбрана на Конявската планина не позволявайки на сърбите да излязат в тил на 2 и 4 армия по време на Междусъюзническата война.Командваните от него части никога не са победени.

[HELLCAT]

На армейско ниво - Ген. Тошев; на дивизионно - Ген. Вл. Вазов ( к - р на 9 - та Плевенска дивизия ) и Ген. Колев -( к - р на Конната дивизия ).

[мария-магдалена]

Трябва ли непременно да бъде генерал? Има толкова много командири на полкове и дружини, които са не по-малко забележителни от генералите!!!

[shadowsong]

Аз бих си пуснал гласа за Никола Жеков.

[resavsky]

Аз бих си пуснал гласа за Никола Жеков.

Защо?

[багатур]

Съгласен съм с предложените имена на прекрасни командири и достойни българи! Ще си позволя да предложа на вниманието ви още двама изключителни български офицери, всеки от тях е оставил трайна диря в българската военна история - генерал Иван Колев командир на Конната дивизия при разгрома на руско-румънските войски в Добруджа през 1916г.(единствения случай през ПСВ на атаки в конен строй), и полковник Борис Дрангов - командир на 5 Македонски пп. 1915;началник на Скопската(Дранговата) школа за запасни подпоручици май-септември 1916;началник-щаб на ² Софийска дивизия.1916; командир на 9 пловдивски пп. от март до 26 май 1917г когато загива на кота 1050(кота Дрангов) на Завоя на Черна! Знам че за Дрангов някои може и да не се съгласят, да той не е имал възможноста да се изяви като стратег по силата на заеманите длъжности. Но Дрангов печели най-важната битка-за сърцата и душите на своите войници, и щом тези мъже под град от снаряди са изписвали с щиковете си по скалите на Беласица "Аз, служих при Дрангов!" той трябва да бъде поставен в първата редица на заслужилите наши военачалници!

[Darkas]

Относно Генерал Иван Колев - не знам дали това е темата, но днес News.bg излязоха със статия за него - http://money.ibox.bg/comment/id_1889399461 да кажете какво имислите за нея и за инициативата за паметника му ?

[еМГето]

А по какво ги определяте - интелект, човещина, стратегия или храброст, комбинация от
тези или всички заедно?

[тамбараци]

Генерал от пехотата Рачо Петров

През Балканската война (1912-1913) е назначен за комендант на укрепения пункт Търново-Сеймен, а по-късно е причислен към Главната квартира. На 2 август 1913 е повишен в чин генерал-лейтенант.


Междусъюзническа война (1913)
По време на Междусъюзническата война командва 3-та армия (от 12 юни 1913), която воюва със сръбската армия по посока на Пирот. След края на войната, на 2 август 1913 е повишен в чин генерал-лейтенант.


Първа световна война (1915-1918)
През Първата световна война (1915-1918) е назначен за генерал-губернатор на Македонската военноинспекционна област. През 1916 г. е зачислен към щаба на действащата армия. През 1917 г. излиза в запас по собствено желание.

При правителството на Александър Стамболийски (1920) той е съден на 75 години затвор. Прекарва 4 години в затвора, след което пада правителството на Стамболийски и е амнистиран през 1924 г. На 6 май 1936 г. лично цар Борис III го удостоява с най-високото звание генерал от пехотата.

Генерал от пехотата Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г. в гара Белово - Пазаржишко.


Награди
Орден „За храброст“ II степен - от Сръбско-българската война (1885)
Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, II степен с мечове отгоре и I степен без мечове
Златен орден „За заслуга“
Турски орден „Меджидие“ I степен
Турски орден „Османие“ I степен
Руски орден „Св. Анна“ I степен
Германски орден „Короната“ I степен
Сръбски орден „Таково“ I степен

Полк. Каварналиев
При Дойран два наши полка отблъскват шест вражески дивизии
Полк. Каварналиев бие сам гърците
Офицерът умира на бойното поле, произвеждат го посмъртно генерал

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Историята на всеки народ е низ от възходи и падения. Нашата също не прави изключение. Но историците предпочитат да изследват периодите на възходи - и по-полезно е за патриотичното възпитание на подрастващото поколение, а и на самия учен му е по-приятно да пише за победи.
Това е и причината да се забравят много събития в по-старата, а и в по-новата ни история. Което е грешка поне по две причини. Първата е, че обществената функция на историята е да бъде "учителка за живота". И всяко поколение трябва да знае както причините за успеха на един народ в определен момент, така и причините за неуспеха му в друг период. Второ, дори във времена на неуспехи и поражения има блестящи примери на смелост, храброст, себеотрицание и жертвоготовност пред олтара на отечеството.
Едно от позабравените събития в най-новата ни история е т. нар. Междусъюзническа война, а сред забравените ни герои от нея е полковник Константин Каварналиев.
Константин Великов Каварналиев е роден в Шумен на 15 февруари 1866 г. Завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като юнкер и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната завършва Военната академия в Белгия. Специализира и в Италия. По време на Балканската война през 1912-1913 г. е началник-щаб на V пехотна Дунавска дивизия.
След избухването на Междусъюзническата война през 1913 г. е назначен за командир на 3-а бригада от Трета пехотна Балканска дивизия.
Положението на българските войски в Македония е тежко. Те покриват фронт от Егейско море до Куманово. Гръцката армия предприема настъпление срещу тях в три направления: по долината на Места в направление Драма-Неврокоп-Банско-Разлог; по долината на Струма-Серес-Петрич-Кресна-Горна Джумая-София; по направлението Солун-Кукуш-Дойран-Валандово-долината на Вардар. Трябва да признаем, че гърците имат успех, и в първите дни на юли авангардите им достигат Разлог и Горна Джумая.
За съединяването на сръбската и гръцката армия - което би поставило България в крайна опасност - особено важно за Гърция е направлението Кукуш-Дойран-Валандово, пазещо долината на Вардар. Двете вражески армии дотогава нямат връзка.
Българският гарнизон в Солун е символичен - една рота. И след епична борба е съкрушен от гръцките сили. Шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити (в цялата Балканска война са само 6000 убити!). Без да позволят да бъдат обкръжени, нашите полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка - 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.
Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Българските войници се сражават като лъвове. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!" Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно - при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв - себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия. Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв.
Произведен е посмъртно в генерал-майор.

Давам гласа си за тези двамата като генерал и офицер.Но приноса на останалите нее по маловажен.

[еМГето]

Каварналиев е преди всичко голям патриот! Ако той не беше патриот нямаше да извърши този подвиг! А ако професор Божидар Димитров е написал наистина горното, той има поздрави от еМГето (освен, ако не е негово слово пред кадетите в Търново в края на випуска)! Доста се е олял! Нямаше да обърна внимание, но 99% от тези 3 800 членове на този форум са такива за да научат истината за тази война и подобни, а не патетични измислици!
Аз също избирам полковник Константин Каварналиев. В България имам негова снимка и снимка на гроба му. Вечна да е паметта на такива като него!

[tonev]

Генерал от пехотата Рачо Петров

Генерал от пехотата Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г. в гара Белово - Пазаржишко.

само Белово. не гара Белово. създаденият с даренията на генерала и неговата съпруга санаториум /предполагам и че там е починал/ е унищожен. само змии пълзят из прекрасните някога зали. стотиците ценни дървесни видове в парка са изсечени. тъжно ми е като минавам от там.

[тамбараци]

Да това е статия на Божидар Димитров ,от в.Стандарт, ако не са я преиначили журналистите.

[еМГето]

Дойде ми на ум да запитам - знае ли някой защо Каварналиев е герой?

[еМГето]

Явно, никой не знае защо полковник Каварналиев е герой!
Каварналиев допуска "грешка", за която, обаче не може да се вини. В края на 1915-та и началото на 1916-та българското командуване правилно разбира, че отбраната по хълмовете южно от Дойранските височини е безперспективна! Затова главната линия за отбрана е определена на линията Дойранско езеро - връх Кала тепе - връх Деб - връх Източноавиаторски. Пред тази тилова позиция са изградени първа и втора линия на Главната Дойранска позиция, още по напред първа и втора линия на Предната Дойранска позиция, а пред тях линия на заставите. Още по-напред (на юг) са веригата ниски хълмове където Каварналиев се е опитал да спре гърците. Най-високият от тях е връх Хисар, където Каварналиев е бил смъртно ранен. Впоследствие върхът в негова памет е преименуван на Каварналиев. На линията на връх Каварналиев е изградена още една линия застави. Още при първата съглашенска офанзива през пролетта на 16-та година, обаче тази линия - в. Пясъчна-в. Константин-в. Каварналиев е изоставена. Трябва да се отбележи, че тази линия е изоставена не под натиска на противника, а след отбиване на атаките! Нашето командуване преценява (съвсем правилно), че отбраната и не си струва. Това е единствената придобивка на съглашенците на този фронт през 1916-та година! По-късно същата година се предприема патрулно нападение с цел повдигане морала на защитниците. Цялата българска артилерия открива огън по в. Константин (съседен на Каварналиев). След 10-15 минути наблюдатели докладват, че противника напуска върха единично и на групи. Наш патрул настъпва и го заема. Държи го през целия ден, а на мръкване по заповед се оттегля на главната позиция. От българска страна няма загуби в тази акция. През 1913-та Каварналиев няма нито времето, нито ресурсите за рекогносцировка, а и силите му са ограничени! Бригадата от 6-та пех. див. пристига по-късно. Гърците срещу тях имат пет дивизии! Въпреки това с упоритата си съпротива той дава възможност на тиловете на 4-та армия, складовете и болниците с повече от 6 000 ранени и болни български войници в Струмишко да бъдат изтеглени на север! Ето, в това се състои геройската саможертва на полковник Константин Каварналиев, а не, че подплашил гърците и те се върнали в Гърция!

[тамбараци]

Винаги е можел да се предаде, както са направили други.На дядоми полка сее предал и до 1919 е бил пленник в Сърбия.Тези които превземат Одрин после се предават в Сърбия