Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Най -успешният български командир във войните 1912 - 1918 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    А кое е вярното?

    Comment


      #32
      Сега разбрах защо е критиката за майор Манолов. Прочетох от библиотеката книгата "Боят на Дуб". Побързали са да махнат моя пост (Dibo - че защо да седи като съдържаше само един препинателен знак - точка?!) , но първо трябва да се разбере, кой казва истината! В "Доиранската епопея" е дадено другояче. Той е убит на южния склон на Кала Тепе, а не на "Съединението" (според последната).
      Аз имам точна карта на Дойранския фронт и просто не ме интересуват коментариите на едната или другата книга. Най-важния връх е Дъб (Деб е народно, а Дуб - диалектно). Преди, обаче да го вземе, противникът ще трябва да превземе Кала Тепе! В галериите зад него са не само резервите на 17-ти, но и на 58-ми полк! Паралелно на него в западна посока е в. Малък Дъб. В. Дъб е още по-насевер. Всеки, който се опита да заеме в. Малък Деб и да продължи към в. Дъб ще бъде фланкиран с огън и контраатаки откъм Кала Тепе. Англичаните много добре знаят тази подробност. Затова те насочват главните си сили към Кала Тепе, а към Малък Дъб английски и гръцки части. Те са спряни от в. Доростол ("Трапезица") само с картечен огън. Аз вярвам, че писаното в "Дойранската епопея" е вярното. Освен това открих куп други неточности (за съжаление). Оставете описанието в двете книги. Описанието в "Боя при Дуб" има географско-оперативни неточности (като имаш карта никой не може да те излъже)! Ако беше на каракуда и керацуда или го пише по спомени - като мен, щях да му простя!
      Last edited by еМГето; 31-08-2008, 06:18.

      Comment


        #33
        Само един препинателен знак? Това не може да бъде еМГето! Освен ако някой не го е направил така.

        Comment


          #34
          Направих една скица на Дойранския фронт (по спомени). Едва ли, обаче нещо в нея е грешно. Тя показва, защо англичаните трябва първо да заемат в. Кала Тепе, а после в. Деб. Същия е проблема на българите! За да си възвърнат Предната дойранска позиция, те трябва първо да овладеят в. Ловченска, а по-късно и в. Борис. Дадено е и мястото на боя с майор Манолов. Вижте къде е позиционния участък "Съединението" и къде е боят на Манолов.
          Съжалявам, но не иска да постне файла. Това може да се премахне - без скицата е излишно!
          Направих набързо по-малка скица. Не е така добра, като първата, но също е вярна.
          Last edited by еМГето; 14-09-2008, 06:27.

          Comment


            #35
            Още един претендент за титлата "Най-добър командир във войните" - генерал Кръстю Маринов. През Междусъюзническата война той е командуващ Видинския гарнизон. Каква ли щеше да е съдбата на северозападна България, ако не беше упоритостта на Маринов и неговата шепа опълченци? Общата численост на гарнизона (след последователното му усилване) е 6 опълченски дружини и 8 батареи. От тях Маринов формира предно охранение, което изпраща на самата граница. То се състои от Бреговския отряд - една дружина и 2 оръдия и Кулския отряд - 3 дружини и 3 батареи. С настъплението на сърбите и двата отряда се оттеглят към Видин. Преди да достигне Видин, Кулският отряд получава заповед от командуването на 1-ва армия да се прехвъли в Белоградчик и с части от 17-ти пех. полк да организира отбраната на този град. Останалите 3 дружини и 5 батареи остават във Видин. Крепостта е обкръжена. Още същия ден генерал Маринов отхвърля предложената му капитулация. Сръбските атаки са отбити. Всички връзки със страната са прекъснати. Защитниците нямат и представа какво става по другите фронтове. Маринов се решава на отчаяна крачка - да пробие обкръжението. Обаче след ожесточен бой при с. Бяла Рада се отказва. Силите са съвсем неравни. Оттук до самия край на войната, въпреки ежедневните обстрели на крепостта и град Видин и неколкократните атаки, геройчният гарнизон удържа свойте позиции. Сърбите щурмуват крепостта дори в деня на примирието, но без успех!
            Last edited by еМГето; 20-09-2008, 00:22.

            Comment


              #36
              Само не поствахте ген.Савов :Д.Владимир Вазов е личното ми мнение.

              От сръбско българката са много по интересни личности.

              Comment


                #37
                Deadwing написа Виж мнение
                Само не поствахте ген.Савов :Д.Владимир Вазов е личното ми мнение.

                От сръбско българката са много по интересни личности.
                E ами генерал Иван Колев ........? Най- прославеният и харизматичен измежду всички проявили високи пълководчески качества,смятам..........

                Comment


                  #38
                  еМГето написа Виж мнение
                  Сега разбрах защо е критиката за майор Манолов. Прочетох от библиотеката книгата "Боят на Дуб". Побързали са да махнат моя пост (Dibo - че защо да седи като съдържаше само един препинателен знак - точка?!) , но първо трябва да се разбере, кой казва истината! В "Доиранската епопея" е дадено другояче. Той е убит на южния склон на Кала Тепе, а не на "Съединението" (според последната).
                  Аз имам точна карта на Дойранския фронт и просто не ме интересуват коментариите на едната или другата книга. Най-важния връх е Дъб (Деб е народно, а Дуб - диалектно). Преди, обаче да го вземе, противникът ще трябва да превземе Кала Тепе! В галериите зад него са не само резервите на 17-ти, но и на 58-ми полк! Паралелно на него в западна посока е в. Малък Дъб. В. Дъб е още по-насевер. Всеки, който се опита да заеме в. Малък Деб и да продължи към в. Дъб ще бъде фланкиран с огън и контраатаки откъм Кала Тепе. Англичаните много добре знаят тази подробност. Затова те насочват главните си сили към Кала Тепе, а към Малък Дъб английски и гръцки части. Те са спряни от в. Доростол ("Трапезица") само с картечен огън. Аз вярвам, че писаното в "Дойранската епопея" е вярното. Освен това открих куп други неточности (за съжаление). Оставете описанието в двете книги. Описанието в "Боя при Дуб" има географско-оперативни неточности (като имаш карта никой не може да те излъже)! Ако беше на каракуда и керацуда или го пише по спомени - като мен, щях да му простя!
                  Емгето, това го забелязах за съжаление преди около седмица, но изчаквах да ви мине бана, преди да отговоря.
                  Цялата ви хипотеза за това от къде черпим сведения е наивна, хубавичка, но трябва да ви разочаровам - невярна. В "Боят при Дуб" не съм надзървал, за сметка на това Недев, съм го чел маниакално преди около 15 год. Трябваше ми за училище - т.е. и здраво съм преписвал от него. Изрових си резултатът от целия този труд барабар с пресниманите карти и т.н. Боя се, че наистина това, което пишете не е вярно. Първо ме интересува от къде е информацията, че англичаните пробиват "полк. Нейков" и стигат до Кала тепе? Като се има предвид, че пробивът на "Свищов" и после на "Съединението" е осъществен не от англичани , а от гърци (3 полк от серската див.). И контраатаката на майор Васил Манолов е насочена към окопите на "полк. Нейков" (когато гърците преодоляват телените мрежи и нахлуват в окопите на въпросния бастион) и там се завързва този ожесточен ръкопашен бой? След което продължава и към "Съединението", а след подкрепата на дивизионната поддръжка и към "Свищов". Както казах и аз си черпя информацията от Недев, а по-конкретно: "Дойранската епопея 1915-1918", София 1921г. и "Военно-Критически бележки към критиките на Дойранската Епопея" Г. Джумая, 1934г.
                  Та откъде го изкопахте това Кала тепе?
                  Всъщност това няма особено значение. Основното ми вързажение към вас е свързано с подхода и с твърде мелодраматичната ви интерпретация. Дойранската позиция не е "спасена" с отчаяното геройство на един човек, ами е защитена успешно с цената на добрата подготовка, ефективното планиране, упоритостта и мъжеството на хиляди други. Атаки като тази на Манолов има много - и през 1917 и през 1918. Да не би бовете за "Цербера" или "царевец", да са по-малко жестоки или критични? Едно нещо ясно изпъква в историята на тази отбрана, а именно решителността на българските контраатаки, когато е загубена някаква част от позицията. Независимо дали е застава, участък от предна позиция, укрепление от главната, българските части контраатакуват - почти веднага и без много предварителна подготовка, така че противникът да не може да се организира на току що овладените позиции. Всяка една от тези контраатаки спомага за общият извод, който може да бъде направен, а именно, че противникът никъде не е в състояние да развие малките си тактически успехи дори и в средни такива. Непрекъснатите контраатаки не му дават нито време нито сили да се опомни.
                  Last edited by albireo; 05-01-2009, 03:26.
                  Recalibrating my lack of faith in humanity...

                  https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                  Comment

                  Working...
                  X