Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Най -успешният български командир във войните 1912 - 1918 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Кой е този полк, дето се е предал в Сърбия?

    Comment


      #17
      Като обозначение точно не го знам ,Шуменски полк ,артилерия.Но нее 34-ти.

      Comment


        #18
        тамбараци написа Виж мнение
        Винаги е можел да се предаде, както са направили други.На дядоми полка сее предал и до 1919 е бил пленник в Сърбия.Тези които превземат Одрин после се предават в Сърбия
        Никакъв български полк не се е предавал в Сърбия. Полка на дядо ти е бил от онези части, които по силата на Солунското примирие (т.е вече след войната) и по заповед на българското правителство остават като "заложници" в ръцете на Съглашението. Нито една от тези части не се е предала сама. Напротив, чак до получаването на съобщението за примирието са се водили боеве.
        В темата "Библиотека" има качени една камара книги за войната.
        Last edited by Николай; 04-08-2008, 22:24.

        Comment


          #19
          тамбараци написа Виж мнение
          Като обозначение точно не го знам ,Шуменски полк ,артилерия.Но нее 34-ти.
          Не си в час! 19 шуменски п.п.(дислокация Разград), след разгрома на Румъния през 1916г. е прехвърлен на Македонския фронт и отбранява сектор в района на Охрид! След Солунското примирие е един от полковете остнал в заложничество, чието знаме е спасано и пренесено в България!

          Comment


            #20
            Има още един български офицер - майор Васил Манолов пак от Дойранския фронт (имам негова снимка). Той също е претендент за най-добър командуващ, като Каварналиев! Знае ли някой нещо за него?

            Comment


              #21
              багатур написа Виж мнение
              Не си в час! 19 шуменски п.п.(дислокация Разград), след разгрома на Румъния през 1916г. е прехвърлен на Македонския фронт и отбранява сектор в района на Охрид! След Солунското примирие е един от полковете остнал в заложничество, чието знаме е спасано и пренесено в България!
              Незнам как е точно но ще питам, но няма Разград и Румъния. Сърбия,Кружевац там е бил лагера.

              (Полка на дядо ти е бил от онези части, които по силата на Солунското примирие (т.е вече след войната) и по заповед на българското правителство остават като "заложници" в ръцете на Съглашението. Нито една от тези части не се е предала сама. Напротив, чак до получаването на съобщението за примирието са се водили боеве.) Аза това не споря сигурно е така.

              Comment


                #22
                Каде е живял дядо ти, че не знаеш от кой полк е!

                Comment


                  #23
                  с.Кюлевча Шуменско роден е 1894. 1929/30 се мести в Шумен,на баща ми дядо, до преди10 години беше жив Но нее бил в 19ти полк. В 19ти полк повечето са били от Разградско,Поповско и Търговищко.Ще питам в някого скоро поставяха 2 паметника на загиналите от селото .5или15 е бил
                  Last edited by тамбараци; 12-08-2008, 11:58.

                  Comment


                    #24
                    тамбараци написа Виж мнение
                    с.Кюлевча Шуменско роден е 1894. 1929/30 се мести в Шумен,на баща ми дядо, до преди10 години беше жив Но нее бил в 19ти полк. В 19ти полк повечето са били от Разградско,Поповско и Търговищко.Ще питам в някого скоро поставяха 2 паметника на загиналите от селото .5или15 е бил

                    Ако е роден през 1894 и е служил в артилерията, възмоностите са 4- 5-ти или 15 арт. полкове (това са артилерийските полкове на 4 дивизия), Шуменският крепостен полк (преименуван по време на войната на 3 тежък арт. полк) или 3 гаубичен полк. Ако е служил в полевата дивизионна артилерия, тогава е по-вероятно да е бил в 5 арт. полк, тъй като войната го заварва "под знамената" - т.е каращ военната си служба като част от постоянните кадри.

                    Comment


                      #25
                      Ок мерси

                      Comment


                        #26
                        Не упреквам никой, че не знае нищо за майор Васил Манолов. Партията на такива империалисти, като Манолов не им цепеше басма! Септември 1918-та. Последната и най-мощна съглашенска офанзива на Дойранският фронт! Пада линията на заставите! Само на десния (западен) фланг (пред 57-ми пех. полк) някои се държат. В 8 часа сутринта един английски батальон с 4 картечници заема заставата Габаре, а в 8.20 часа една рота с 2 картечници - заставата Слатина. Оцелелите защитници се оттеглят към в. Долмар. Макар, че действията на англичаните пред 57-ми пех. полк са демонстративни атаките им са масови. Опитите на противника да заеме останалите три застави се провалят. Към 10 часа артилерията на целия десен участък открива огън по изгубените застави. Наблюдатели докладват, че въпреки този огън противника започва да ги напуска. Това е момента за българската контра атака - един взвод командуван от поручик (или подпоручик) Донсузов заема Слатина (без бой, понеже тя е изоставена), а една рота начело с капитан Расолков заема Габаре (също без бой). Гледката на Габаре е ужасна - разкъсаните тела на 70 английски войници, всички избити от артилерията. Някой докладва на Расолков, че в дола южно от Габаре се спотайват англичани. Веднага ротата се спуска в дола и залавя (без бой) 28 анлийски войници, от тях двама офицери (единият е ранен). Тази снимка показва част от тези войници и единия офицер (в дъното). До 12 часа положението пред 57-ми пех. полк е възстановено! Това е много важно, защото в противен случай неприятеля ще излезе във фланг и тил на Планинската дивизия. По останалите сектори, обаче нещата не се развиват в наша полза. Падат първата и втората линия на Предната Дойранска позиция! Падат и двете линии на Главната Дойранска позиция. Гъсти вериги англичани пълзят по южния скат на в. Кала Тепе. Всички телефонни линии са прекъснати от арт. огън. Огромните облаци прах и дим не позволяват да работят и оцелелите хелиографи, пък и много от хелиографните станции са или в неприятелски ръце или съборени. Зад в. Кала Тепе са "Юнашките колиби" - галерии изкопани по минен начин за приютяване на резервите. Майор Манолов - най-хилавия физически в цялата 1-ва армия офицер, сам на своя глава (заповед няма от къде да дойде) повежда 3 роти в контра атака. Към тях се присъединяват всички защитници, оттеглящи се под натиска на противника. Тук, на южния скат на Кала Тепе става най-жестокия и кръвопролитен ръкопашен бой между българската и аглийската армия (изобщо в историята на военните конфликти между двете армии), в който англичаните не издържат и обръщат гръб. Гърците, разпололожени по английските флангове, виждайки, че последните отстъпват, започват (макар и не заплашвани по фронта) и те да изоставят спечеленото с толкова много жертви. В боя майор Васил Манолов е убит, но е възвърнато всичко без Предната Дойранска позиция и съборения град Дойран, за който съглашенците разтръбили из целия свят, че завзели един град! Българското командуване решава да си възвърне и Предната Дойранска позиция. Преди това, обаче трябва да се превземе заетия от англичаните в. Ловченска. След ужасно обстрелване на върха от цялата дойранска артилерия един наш патрул настъпва към него. Когато излиза пред Ловченска той е посрещнат със силен арт. огън, от който падат убити трима и ранени 11 войници. Командира (забравих му името) прекратява атаката. Впоследствие нашето командуване решава, че по-нататъшни опити ще доведат само до големи жертви, който ще намалят състава на отбраната и се отказва от операцията. Въпреки това инициативността и храбростта на майор Васил Манолов на практика спасяват Дойранския фронт от съдбата на Добро Поле! Вечна да е паметта на всички като него!
                        Last edited by еМГето; 17-08-2008, 03:57.

                        Comment


                          #27
                          Част от заловените на Габъре англичани. Единият от офицерите е прав на заден план.
                          Last edited by еМГето; 17-08-2008, 20:18.

                          Comment


                            #28
                            еМГето написа Виж мнение
                            Не упреквам никой, че не знае нищо за майор Васил Манолов.
                            Това е същият този майор, който при обстрела на английската артилерия в един момент временно оглушава и онемява - буквално. Такава е била силата на огъня. Според легендата, когато са искали да го евакуират, той е написал на листче хартия, че иска да остане на позицията и остава.
                            Емгето, така, както си го разказал обаче, че контраатаката на Манолов е спасила цялата дойранска позиция отбранявана от 9 дивизия - не е вярно. Прочети си пак Недев и т.н. и ще видиш, че контраатаки подобни на Маноловата са правени и от други офицери, навсякъде по протежение отбраната на позицията.
                            Recalibrating my lack of faith in humanity...

                            https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                            Comment


                              #29
                              Контраатаката на Манолов, обаче е най-важна! Тя наистина предотвратява ново Добро Поле. След Кала Тепе няма нищо, освен тила на 1-ва бригада от 11-та дивизия. А други "важни" контраатаки просто няма!

                              Comment


                                #30
                                Това просто не е вярно. Прочети си книжките и си опресни паметта.
                                Recalibrating my lack of faith in humanity...

                                https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                                Comment

                                Working...
                                X