Как учим история в ретроспектива

[bsb]

Изпаднах в ситуацията "имам мнение, но не съм съгласен с него". Известно време, след като написах горното си изказване и бях загасил компютъра, осъзнах, че съм "омешал" нещата. Смесил съм въпроса "защо човечеството изучава история" с въпроса "защо се преподава история в училище". Докато на първия въпрос отговорите според мен продължава да бъдат "за да не допуска човечеството същите грешки" (естествено, това не се случва - май Хегел е казал, че единственият урок от историята е, че хората не си взимат урок от историята) и "от любопитство", т. е. от любов към науката и от търсене на неизвестното, за втория въпрос ми се струва, че отговорът е "за обща култура". Сега, като прочетох и какво сте написали, съм съгласен и с мнението на Голъм, че има някакви националистически подбуди.
А иначе съм съгласен и с ivan_kunchev - съвсем уместен въпрос е "защо учим Х". Всъщност точно същия въпрос си зададох вчера, макар и не в глобален контекст, запитах се каква е ползата от училищното образование по физика. Нали не очаквам, че след като минат гимназиалния курс по физика, учениците ще открият нови физически закони? Просто децата се запознават с физиката, с нейните предмети и закономерности. Даже за съжаление у нас в училище изобщо не се набляга на практическата полза от нехуманитарните науки, а такава има, и то точно с материал от училищния курс.
Често съм се питал как трябва да се преподава в училище. Дали да се наливат насила "знания" (всъщност заучавани факти и фрази, които рядко се задържат в главата на учениците като знания) с идеята, че все нещо ще остане - както се прави у нас, в Русия и може би в Източна Европа? Или да се кара "либерално", да се дава на децата това, което им харесва, и да се оставят сами да си избират с какво да се занимават - както ми се струва, че се прави в САЩ и в някои страни от Западна Европа, макар да нямам конкретни сведения? Но тогава, ако никога не си чувал за микробиология или за биохимия например, как ще разбереш, че това е твоето призвание?
Съзнавам, че доста се отклоних от темата и че отивам по-скоро към онази обща тема за българското образование. Може би няма да е зле, ако продължим да дълбаем във въпроса "защо", да се преместим там.

[ivan_kunchev]

Голъме, поставих малко едноплоскостен въпрос, защото и твоето твърдение ми се стори такова, ако беше държал, че е единствено, а виждам, че не държиш – лесното обвързване на обучението по история с национализма, би довело и долесното му отхвърляне при залеза на национализма – в глобализирания свят, но и двете тези епохи са в контекста на цивилизация, която цени историята като ценност сама по себе си. Болотов бeшe извел понятието istor от очевидец, но да не навлизам в етимологични проследявания. Ценността на това очевидстване обаче не отмира в глобалистичната епоха, ако и да го няма национализма. Защо се изучава история, обаче е важен въпрос, според мен тъкмо когато се поставя в контекста на току-що извършеното уточнение.

[gollum]

Ок, значи се разбрахме . Ще е инетресно да задълбаем нататък, но може би е добре да се прехвърлим в предложената от Bsb тема.
Ще си позволя да уточня, че това не е "моето мнение" (то е по-различно, аз намирам съвсем необходимо изучаването на история, въпросът е по-скоро как точно да се организира това занимание), а по-скоро моето разбиране затова защо се е наложило единното или общо образование за всички граждани и какво е мястото на изучаването на история в него в рамките на една общоцивилазионна промяна.

[Хана]

При изучаването на история, а и на всеки предмет всъщност, има два момента: мотивационен, за който доста се говорИ тук, и условно да го наречем информационен. Аз не бих изключила втория елемент - знанията, дори не бих го поставила по-долу от създаването на интерес, особено в по-горните класове той има много голямо значение. Не можеш да представиш историята като войни и "хвърчене на крайници" (апропо, какво правят момиченцата при такова виждане на историята?). Не може да се развива историечско мислене, способности за исторически и логически анализ, ако я няма съотватната поне минимално необходима информационна база.
Това звучи (поне на мен ми звучи) много добре на думи, но е трудно да се направи на практка. Това, което липсва на учебниците (доколкото ги познавам) е практическата работа, задачите, проблемните въпроси, въпроси, изискващи изразяване на лично мнение, въпроси, за отговора на които е необходимо използване на логика+знания. Много добра работа точно за деца би свършала и алтернативната история или историческо моделиране за деца, защото това стимулира историческо мислене. Нещо, което не се използва (или се използва в незначителна степен) е и насочено от учителя и може би коментирано с негова и на учениците помощ използване на книги и филми на историческа тематика: "Летопис на смутното време" върши повече работа от цикъл сухи уроци за България в Османския период, да не говорим за Дюма, Сенкевич и още доста.

[pnp5q]

1) Подхвърленото за произхода на "историк" от "очевидец" породи у мен една асоциация - какво ще кажете за бума на блоговете? Доколкото си спомням, първият по-широк обществен отзвук за тях беше във връзка с блоговете на иракски очевидец от Багдад! Дали Интернет /и в частност - блоговете/ няма да промени начина на писане на историята и получаването на образование - дори - на образование въобще?

2) По повод усвояването на купища теории и факти /без връзка с практиката/ - В курса по "История на техниката" ни разказваха, че в началото на индустриалната революция се зараждат 2 образователни системи: немската/Н./ и английската/А./. Н. поставя ударение върху усвояването на теориите за явленията - възможен отрицателен краен продукт - сух теоритик тип "дървен философ". При А. се набляга на практическото приложение - най-търсен продукт в началото - инженер-механици, готови да започнат работа в първия час от явяването си в завода; отрицателен краен продукт - свръх-тесен специалист - фриволен пример: сервизен техник, който може да ремонтира само 1 модел GSM на 1 фирма производител... Тъй като съм продукт на стара БГ версия на Н., не смея да се изкажа за модерните й проявления, но за възхода на крайните форми на А. има купища доказателства под формата на тестове и "учебни курсове" - примерно този на Майкрософт за мрежови техници или... за потребители! :evil: Впрочем, сигурно имате лични впечатления - типичен продукт на мисленето в стил А. е въпроса на компютърни потребители "Не ми обяснявай, кажи къде да цъкна, за да стане?"... :evil:

3) Още мъничко по повод на образованието въобще - Тофлър казва в “Третата вълна”, че трите курса на скритата учебна програма в училищата на втората вълна (т. е. в модерните училища) са по точност, по послушание и по монотонно повтарящ се труд. /За съжаление, не съм чела книгата - цитата е взет от тази книга на А. Райчев.

P.S. Хана, чудесно!

[gollum]

Много добра работа точно за деца би свършала и алтернативната история или историческо моделиране за деца, защото това стимулира историческо мислене.

Съгласен съм с теб, Хана . Това е и скритата ми цел .

pnp5q, аз бих се съгласил донякъде с Тофлър (това "скрита", което заех за малко в горния абзац леко ме отблъсква). Училището като масово и общо взето задължителна социална институция, която обучава общо взето въз основа на една и съща обща в национален план програма (евентуално с някакви специализирани вариации - например класически (хуманитарни) и политехнически), в крайна сметка постига това, че гражданите на националната държава споделят общо взето едни и същи ценности, обща култура, включително и организационно-техническа, т.е. държавата може донякъде да разчита на тях както един майстор на еднороднността на фабрично произведени винтчета. Разбира се, трудно може да се твърди, че това е единствената цел или пък, че е напълно умишлена - все пак става въпрос за развивал се процес, а не за социално инженерство. Но че масовото образование има определен, как да се изразя, социотипен елемент, това ми се струва правилна мисъл.

[ivan_kunchev]

Дибо, на Румен Аврамов книгата е доста интересна. Такъв тип изследвания внасят разнообразие.
Мисля, че може би се въртим в кръг, защото не уточняваме основното.Като стана дума за Болотов, да припомня и едно друго негово изказване. Историята описва забележителни събития. Но с какво са забележителни те? Ами с това, че хората са ги забелязали и са ги описали. Нещо такова беше едно от впечатлилите ме негови изказвания от „История древней церкви”.
Най-забелязваните досега събития са войните, просто твърде много се набиват на очи, така да се каже, особено напоследък. Така че е може би e въпрос на култура на гледането, забелязването и отсяването (а оттук – и на описването) какво ще бъде отразено в историята и за историята. Да се насади друга култура на гледането – това е добро, може би, предприятие. Но отместването на очи от войната, която и без друго не може да не се забележи, рискува да забрави нейния отпечатък. Робърт Макнамара споделяше някъде, че ако ги нямаше на света кадрите от Хирошима и Нагазаки, би му било много по-просто да реши горещия въпрос с Кубинската криза с натискане на ядреното копче. Така че не можем да спестим на бъдните поколения, както искаше някой, ужасите на войната, дори да сме уморени от тях, подавени от суровата и природа, по думите на Клаузевиц.
Но това не означава, че трябва да не се култивира и другото гледане: към всекидневието и бита. Между другото, ако повече жени се намесят в писането на учебници по история, може би ще имаме едни по-други, облагородяващи, смиряващи, тъй да се каже, резултати.
Стига всичко да не е по модела на някакъв френски тип социология – нещо, създаващо блудкав вкус, еклектичен някак.
Интересно по какви ли учебници учат днес в Германия?

[pnp5q]

Всъщност, gollum, контекста на книгата на А.Райчев, от който извадих цитата, точно за това говори - търсено обезличаване на бъдещия работник на конвейера.
Струва ми се, че процесът има място и в хуманитарните науки - дори и под формата на произвеждане на "патриотари" по калъп.

[Sir Gray]

Доколкото имам лични наблюдения, които трябва да подчертая са само върху съседското хлапе и нейните приятелки от гимназията, май в Германия се кара по френската система. Първо впечатление прави "проектната" насоченост на обучението - хлапетата постоянно получаваха задача да подготвят проект за някакви жаби по биология, или за развитието на Лондон по география или да направят обществено допитване по улицата по някакъв актуален проблем, които после проекти се представят в клас. Уроци за зубрене от наш тип въобще няма. Специално за историята докато учеха за Рим ги водеха в един запазен кастел и там отново всеки трябвало да изнесе доклад по някаква тема - на съседчето беше за римските манджи (и сме търсили в нета като шашави ) Та си мисля, че учат по споменатата френска система. И лично аз съм с много добри впечатления от нея, поне при такъв бегъл контакт.