Но това не е нещо, върху което трябва да се дебатира като евентуалност, вече е направено. Въведено е от 60-те години, така се преподава всекидневно, но не и у нас.
-
-
Добре, Даниц, тогава въпросът може би опира до нещо друго, по-сложно. Тончо Жечев мисля, твърдеше, че още по-време на борбата за независимост на българската Църква, мястото на религията е заето от политиката в съзнанието на българина и точно около политиката започват да гравитират оттогава стремленията, интересите и надеждите на българина. Такова е положението и до днес. Това за французина може и да не важи. Но хайде сега да помислим как е възможна при тази предпоставка и при този наложил се архетип в народопсихологията, ти да създадеш интересен, приковаващ вниманието на българските ученици учебник по история с водеща черта в него – ежедневието и бита в дадена епоха, нещо повече – във всяка епоха! Сещаш ли се, че българите бяха най-големите оптимисти за ЕС от всички народи, до които беше извършвано допитване? Около 70-80% от българите смятяхя ЕС за нещо като рог на изобилието. А ЕС е една политико-икономическа организация. Както се вижда работата не е мръднала и на йота.
При тези предпоставки ти не можеш да заместиш тази нишка, тази сюжетна линия просто с темата за всекидневието. Най-малкото така ще оставиш децата неимунизирани срещу една политиканстваща по тип пропаганда, която би им внушавала какво ли не, а такава линия в България винаги е била силна и не виждам изгледи скоро да отмре и да бъде забравена.Comment
-
Не виждам защо трябва да провеждам научни експерименти за да имам в къщи топла вода. Измислено е, у нас е правен бегъл опит да се премине към това, въпросът е, че нямаме достатъчно интересни автори. Правят се компилации от текстове и опити за иследвания, които да залегнат в подобна организация на пълните курсове. Но в Института по история се опитват да се занимават с "чиста наука", което според мен по унгарски и чешки тертип трябва да се забрани със закон. Ако обичат, щом са доктори да пишат учебници. И ако обичат да пишат интересни учебници. А не да ми броят овцете през ХV²²² век във Врачанско, както се изхитряваха да си превеждат "историята на всекидневието" някои колежки. Всичкото "не може", "не са такива условията" и "уникални сме" е торба мимикрии, прикриващи мързел и борба за превилегии. Ако иска някой промяна, да я направи. И няма да тръгваме от политиците, опазил ни Господ, просветата е важна. Добри учебници, модерни схващания, повечко "пот в учението" (сега се сещам, че май Леонид беше чел Суворов
) и работата ще си стане точно както си трябва. Отговорите са дадени, не разбирам що все у нас се питаме: ама така ли трябва, ама не може ли иначе, ама да не повторим чуждите грешки. Нито сме толкова специални, нито толкоз много ни бива, та всичко сами да създадем.
Comment
-
Добре, но все пак трябва да се отчита и нашата специфика, нали? А тя е свързана с народопсихологически архетипи, един от които споменах по-горе.
Ако един ученик учи като главно всекидневието и бита, то грешките не биха били фатални – ако изтърси някъде, че през 19 век в доста български семейства е имало компютри, защото българин е „бащата на компютъра” – най-много да стане смешен. Ако обаче не знае кой е вдигнал във въздуха „Св. Неделя” или какво са вършели нацистите с противниците си в мирно и военно време, току виж някой го убедил, че комунизмът е хубав и справедлив строй, а лекът за България днес е да депортираме турци, цигани и други пречещи на развитието на народа ни „елементи”, каквито нагласи май битуват тук-там. Плюс това се шири реторика, която е предимно политическа. А тя изисква имунизация, предимно историческа. Вярно е, че доскоро цялата история беше пълна с политически оценки. Но да се мине отведнъж в другата крайност, не знам, струва ми се непремислено.
Между другото, защо досега не съм срещал нито един от тукашните форуми, да дебатира някакъв въпрос за бита на дадено племе или народ, през която и да е епоха? Или мислите, че на редовия български ученик интересите са по-детайлни, отколкото на вас тука (за сметка на това почти всяка тема обсъжда някакъв аспект на ВСВ, или на друга някоя война, ако не се занимава с филми, игри или някакви разтоварващи – може би – приказки).
За докторантите от БАН нямам лични впечатления, но бих се съгласил, ако изложшиш необходимите доказателства, че не са разтресени от трудова треска (то и аз, да си призная, не съм). Но защо ти пък не поемеш една такава инициатива – гледам, че имаш познания и възможности за това. И всъщност да се направи бита интересен са нужни наистина много повече усилия и умения, отколкото да се направи една война интересна. И може би си струва.Last edited by ivan_kunchev; 27-03-2007, 16:55.Comment
-
Инициатива отдавна има. Има и резултати :
Няма обаче желание тези изследвания да се превърнат в материал за училищна подготовка. Защото ще трябва да се пресустрои цялата образователна система по история, включително и мисловната нагласа на историците и учителите. Което е трудно....И на никой не му се занимава. Далче по-лесно е да си караме по старому и да си преповтаряме предъвкани националистически митове с давност век и половина вместо история и да считаме, че основата на националните катастрофи на България са изгубените войни, забележете "в които българската армия не е загубила нито една битка".We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
А най-вече липсва поощряване на самостоятелното мислене. Пред очите ми е още един ученик в елитна столична гимназия, който получи двойка по история, защото се осмели да запита каква е разликата между Априлското въстание и бунта на косовските албанци в края на 90-те. И в двата случая - кървава баня с идеята да се предизвика външна намеса. Ама не е удобно....We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Това зависи изцяло от добрата воля на учителя. Аз пък имах късмет и попадах на по-ларж учители. Особено в гимназията, допускаха се и дебати, правехме и свободни паралели като горния. Въпрос на педагогика, според мен.А най-вече липсва поощряване на самостоятелното мислене. Пред очите ми е още един ученик в елитна столична гимназия, който получи двойка по история, защото се осмели да запита каква е разликата между Априлското въстание и бунта на косовските албанци в края на 90-те.Quae fuerant vitia, mores sunt.Comment
-
Е на мен определено ми е много интересна историята на всекидневието както и стопанската история.Според мен една от най-интересните теми тук е за българите в чуждите пътеписи.
Само че и на мен интереса към историята се пробуди от битките и политическите интриги...
Все пак трябва да имаме предвид че реално в училищата не се изучава история а "родолюбие", замаскирано като история.Което в крайна сметка не е толкова лошо стига да не е предозирано.Comment
-
За съжаление, каквито и учебници да се пишат, при хуманитарните науки се убива самостоятелното мислене. Ученикът няма право на мнение. Поне аз нямах такова право, докато бях ученик. А в историята и литературата е... колкото преподаватели, толкова мнения... При математиката поне 2+2 винаги е 4, макар Княза да твърди, че някои го оспорват...dibo написа
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.Comment
-
"Можно ли позволить нам расти без знания ужасов войны?" - три линка на руски по повод международния скандал с новите японски учебници по история на издателство "Фусося"
Проблемът
Кратка японска гледна точка-1 от всички
Още по-кратко - новината в BBC
Както се казва - no comment."Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан ГлоктаComment
-
Не виждам как може да се напише интересен учебник по история, защото историята се превръща в политика, а лично аз я възприемам като нещо което се е случило и трябва да бъде отразено така както се е случило, без много тълкувания, като например: "Симеон е написал това писмо защото е искал да каже еди какво си" - ама той е казал в писмото каквото е искал да каже. От подобни позиции всеки може да си тълкуваvon Danitz написаНе виждам защо трябва да провеждам научни експерименти за да имам в къщи топла вода. Измислено е, у нас е правен бегъл опит да се премине към това, въпросът е, че нямаме достатъчно интересни автори. Правят се компилации от текстове и опити за иследвания, които да залегнат в подобна организация на пълните курсове. Но в Института по история се опитват да се занимават с "чиста наука", което според мен по унгарски и чешки тертип трябва да се забрани със закон. Ако обичат, щом са доктори да пишат учебници. И ако обичат да пишат интересни учебници. А не да ми броят овцете през ХV²²² век във Врачанско, както се изхитряваха да си превеждат "историята на всекидневието" някои колежки. Всичкото "не може", "не са такива условията" и "уникални сме" е торба мимикрии, прикриващи мързел и борба за превилегии. Ако иска някой промяна, да я направи. И няма да тръгваме от политиците, опазил ни Господ, просветата е важна. Добри учебници, модерни схващания, повечко "пот в учението" (сега се сещам, че май Леонид беше чел Суворов ) и работата ще си стане точно както си трябва. Отговорите са дадени, не разбирам що все у нас се питаме: ама така ли трябва, ама не може ли иначе, ама да не повторим чуждите грешки. Нито сме толкова специални, нито толкоз много ни бива, та всичко сами да създадем.
по своему всичко. Историята може само да бъде разказвана и обяснявана, но не и тълкувана.
В един от новите учебници са наблегнали на бита и взаимоотношенията между хората в различните епохи, но уроците са скучни, каквото и да правиш, ако не пуснеш клюката в действие не се получава, а нея я няма навсякъде. Съотношението е такова: в един урок са вкарани: създаването на азбуката, управлението на Борис², Симеон Велики и Златният век до Петър ²; а за Плиска и Преслав има четири отделни урока - упражнения. Мисля, че е прекалено.
П.П. Когато с едно нещо се прекалява то губи смисъл и става досадно. И още нещо, История се учи от 5 клас, като основите се залагат в 3. От там трябва да започне изграждането на историческо мислене. Може пък тогава да има по-качествени студенти, преподаватели, педагози.Comment
-
Всъщност защо се учи история? Аз винаги съм си мислел, че като изключим любопитството, смисълът от знанието на историята е да не повтаряме чужди грешки. Знам, че звучи банално и че дори е почти неизпълнимо, но за мен това е единствената полза от обучението по история. Добре де, евентуално и да разпали любопитството у някои деца - но не съм чул някой "просветен деец" да си признае за тази задача на образованието по който и да е предмет, даже сигурно не я осъзнават.
А ако трябва да си извадим поука от историята, от къде ще я вземем, ако в преподаването на история ограничим до минимум моментите на спорове, сблъсъци и войни вътре в народите и държавите и между тях?Comment
-
Bsb, аз си мислех по-скоро за един балансиран подход. Да не се залага само на епическото, на подвига, а да се добавя и че често именно "тихото всекиндевие" променя нещата. Разбира се, че каквото и да е орязване ще е неефективно (особено като се има предивд множеството от други източници на "исотрическо" познание). Но въпросът ти е съвсем основателен - защо всъщност се изучава история в училище? Според мен, общо взето от (пиша го без каквато и да е емоционална натовареност) националистически подбуди, защото знанието за общото минало би трябвало да сплотява и да оформя определен вид съзнание. Т.е. донякъде по традиция, макар и не твърде древна.Comment
-
Според мен изучаването на история е част от ценностите, които са признати като неделима част от цивилизацията и самият въпрос „защо” принизява самообясняващата се ценност. Защо се учи философия? А защо – литература? Нали литературата дори няма за цел и да предпазва от повтаряне на грешки, както историята? Ако изучаването на историята е функция на някакъв отскорошен национализъм, то значи ли, че в глобализираният свят тя ще се премахне, или трябва да се премахне? Това не звучи сериозно, защото би означавало да подкосиш краката на цивилизацията, която е довела да това глобализиране, ако щете.Comment
-
Ивна Кунчев, изложих само едно от основанията да се изучава история в училище (не просто да се изучава история). Впрочем, възражението ти може да се обърне така - а нима винаги се е смятало за нужно и необходимо цялото население на една държава да изучава история? Или въобще да се учи на нещо различно от занаят? Това обръщане може да хвърли известна светлина върху това защо изучаването на история (и особено на националан такава) се смята за неделима част от учебната програма. Разбира се, това е само едно от основанията, все пак тя и така би се включвала в програма за някакво по-широко образоване на населението (или големи части от него) по инерция, така да се каже (може и при желание "инерция" да ес замени с "по право").
Но това не отменя въпроса "защо", отговарянето разкрива целта, а осъзнаването й е важна част от това "как и какво трябва да се учи". Какво се опитва да постигне училищното образование и по-специално изучаването на история в училище? Каква цел преследва?
Ако тези въпроси въобще не се повдигат и се кара по инерция, то това може би обяснява някои проблеми, както при преподаването на история в училище, така и при съставянето на учебници.Comment
Comment