Сръбско-Българската война - 1885 год.

[Parabellum]

Изобщо от 1879 до края на 1883 година дейността на Военното Министерство се е състояла повече в сформиране на недостигащите предвидени във “Временното положение” части,в преустрояване на съществуващите и твърде малко в нови формирования,като всичко това е ставало в рамките на закона за вземане на новобранци.Други закони и положения,които да изменят съществено организацията на армията,не са били създадени.
След този сравнително мъртъв период за младата българска армия настъпва оживление.Недуразоменията между князът и нардонто събрания се изглаждат;последният се отказва от пълномощията и възстановява конституцията.Недоволството от “генералското управление” в което военният министър и министърр-председателят са били руски генерали,сближава народа и княза.Това сближение дава възможност да се уреди положението на руските офицери в България.С Русия се сключва военна конвенция относно службата на руските офицери в българската войска.Според тази конвенция руските офицери трябва да постъпват на българска служба в качеството си на инструктори и всички въпроси,които се отнасят до устройството и грижите за армията,се решават по същият начин, като се решават и всички други по-важни държавни въпроси.Военният министър,макар и руски генерал поради конвецията добива по отношение на Петербург независимост,която именно дава простор за творчество и инициатива във военното дело.От този момент правителството добива фактически власт и контрол над армията.

[Parabellum]

В края на 1883 г., за военен министър е назначен генерал княз Кантакузин-енергична личност,с големи организаторски способности.До пролетта на 1884г., той палага грижи главно върху закрепването на духа на войската,като чрез разумни и строги мерки изглажда недоразуменията между руските и българските офицери.След това той се залавя с устройството на въоръжените сили,като скицира онази организация във военно време,която в общи черти армията запазва през войната.През 1884г., Кантакузин въвежда в пехотата полковата организация,която вече е съществувала в конницата и артилерията, като от 24-те дружини се свормират 8 полка с по три дружини и една нестроева рота.

[Parabellum]

Всяка дружина има четири роти.Съществуващата бригадна организация бе запазена, само се включваха в състава на 1-ва бригада 1-и и 2-ри пехотни полкове,във 2-ра бригада-3-ти и 4-ти,в 3-та бригада-5-ти и 5-ти,в 4-та бригада-7-ми и 8-ми.С влизането на дружините в състава на полка техните имена се махат.

[Parabellum]

Според тези щатове във военно време е било предвидено полкът да сформира още две дружини:една действаща,която да влиза в състава на полка като 4-та дружина и една запасна,която е била предназначена да събере всички останали войници.Тя се е назначавала да попълва загубите на полка,като изпраща маршови команди.В крайна нужда запасната дружина може да се развие в четиридружинен запасен полк,ако за това има достатъчно кадър и войници.
С въвеждането на полковата организация се издават две важни положения за управлението на полка и бригадата.В тях се определят длъжностите на всички началници от полка и бригадата и всичко що се отнася до вътрешното устройство и подготовката за мирно и военно време на тези части.През същата година е обърнато сериозно внимание и на опълчението.Дотогава то почити не е съществувало.За първи път се предвижда в бюджета сума за обучение на опълчението и военният министър назначава комисия ,която да изучи въпроса за устройството на опълчението и за начинът му на обучение.
През 1885г,е сформирана телеграфна рота при пионерната дружина.това става в самото навечерие на мобилизацията.В същото време арсеналът в Русе, вече е имал механична,дърводелска,чугунна и медноливна работилници,ковачница,бояджийница и лаборатория,като по този начин е могъл да извършва дребни поправки.
Независимо от горните войскови части,България е имала и една малка флотилия по р.Дунав,съставена от 4 парахода-Голубчик,Опит,Взрив и яхтата Александър-7 катера, 15 лодки,два миноносеца и две баржи с вместимост 150-180 тона,повечето небронирани.Само някои са били облечени с железни листове ,предпазващи ги от пехотните куршуми.Една част от тези съдове е била отнета от турците през Руско-Турската война, а друга част са били руски кораби,които са обслужвали руската армия и оставени от нея за нас.

[Parabellum]

Въоръжените сили на Източна Румелия

Според Берлинският конгрес, Източна Румелия е оставена под пряката власт на султана, с административна автономия. Генерал-губернаторът се назначава от султана и се удобрява от великте сили, а комисия съставена от представители на всички велики сили, изработва “органически устав”, който урежда управлението на страната. В този устав е подробно изложено и военното устройство на областта, което е установено от комисията веднъж завинаги, като Губернаторът и Областното Събрание нямат право да го изменят. Според чл.6 от органическият устав службата е задължителна и лична за цялото население. Милицията заедно с жандармерията е подчинена на един началник, който както и всички останали щабни офицери се назначава от губернатора с одобрението на султана. Останалите офицери до капитан включително се назначават самоот губернатора.
Подробното устройство на милицията е изложено в гл.12 от органическият устав както следва: “Милицията е военна сила, туземна, земска и домостояща. Тя седи обикновенно у дома си и може да се мобилизира цяла само то губернатора, след като гласува Областното Събрание, или част от нея със съгласието на Постоянния Комитет от същото Събрание” . Фактически милицията е била предназначена в мирно време, когато стане нужда да помага на жандармерията, за да запази реда и спокойствието в областта. Като османска военна сила, тя е била длъжна при нашествие в областта или при военни действия на границите й да помогне в отбранителните действия на османската войска. В такъв случай тя трябва да действа под командата на своите началници. Във военно отношение областта е била разделена на 12 окръга, управлявани от капитани.

[Parabellum]

В случай на нужда всеки жител на възраст от 18 до 50 години е на разположение на губернатора за отбрана на областта; обаче милицията включва само мъжете от 20 до 32 навършени години. Първите четири набора ( 20-24г.) образуват Първото опълчение. Всеки окръг формира от него по една дружина. Следващите четири набора (24-28г.) образуват Второто опълчение- от него всеки окръг дава по една дружина. Последните четири набора (28-32 г.) съставят резервът на опълчението: те са могли да бъдат сведени временно в дружини. Всяка дружина от Първото опълчение е имала в своя състав по четири роти, от които само една постоянна наречена “присъстваща” , с постоянен кадър: един капитан – ротен командир, един поручик и двама подпоручици, един фелдфебел, пет подофицера, девет ефрейтора и най-малко 50 войника.
Освен тези дружини е имало и една постоянна учебна дружина, предназначена да допълва и да създава единствено подготовката и обучението на офицерите и подофицерите от милицията и жандармерията и да подготвя технически персонал. Тя се е състояла от щаб, две роти с постоянен състав, какъвто имат ротите от Опълчението, една сотня конница, една полубатарея с отделение за подофицери и оръжейни работници и една техническа рота.

[Parabellum]

Постоянният кадър на щабовете на дружините и на присъстващите роти се попълва от доброволци:ако обаче , такива няма или недостигат, новобранците теглят жребий и първите номера попълват щата. Останалите номера попълват непостоянният щат в ротите. Всички новобранци от непостоянният състав в окръга се разпределят между четирите роти на дружината от Първото опълчение и се викат последователно на обучение в присъстващата рота. Ако и след това остават излишни новобранци, онези които са изтеглили при жребият най-високи номера, се оставят на разположение: обучават се в общините или се викат в присъстващите роти, само ако позволява бюджета. В общи линии такова е било устройството, което е трябвало да се усвои от южнобългарската войска след отделянето й от общобългарската армия .
На 5 януари 1879г., за по-удобно управление пехотните дружини, конните сотни и батареите от българската земска войска в губерниите Пловдивска и Сливенска се отделят от румелийският генерал-губернатор. През февруари се дава особенно устройство на българските войски разположени в тези губернии: формират се две бригади- Пловдивска и Сливенска. В първата влизат 20-та, 21-ва, 22-ра, 23-та, 24-та и 25-та пеши дрижини, които се преименуват на 1-ва Пловдивска, 2-ра Пловдивска, 3-та Пазарджишка, 4-та Казанлъшка, 5-та Старозагорска и 6-та Хасковска. В състава на Слевнската бригада влизат 26-та, 27-ма и 28-ма дружини, които се преименуват на 1-ва Слевенска, 2-ра Ямболска и 3-та Бургаска. 5-та и 6-та конни сотни се придават към бригадите под названието Пловдивска и Сливенска сотни. Пловдивското и Сливенското губернаторски управления са премахнати и от състава им се формират бригадните управления, а със заповед ¹ 23 от 26 февруари 1879г., земската войска на Източна Румелия се преименува в “Източна Румелийска Милиция”.

[Parabellum]

На основание решението на Областното Събрание към 25 юли 1879г., румелийската милиция се преустроява точно според органическият устав, като образува следните части:
Дружина ¹1 щаб в гр. Пловдив
“ ¹2 “ “ “
“ ¹3 “ “ Татар-Пазарджик
“ ¹4 “ “ Карлово
“ ¹5 “ “ Казанлък
“ ¹6 “ “ Стара Загора
“ ¹7 “ “ Сливен
“ ¹8 “ “ Ямбол
“ ¹9” “ Харманли
“ ¹10 “ “ Хасково
“ ¹11 “ “ Айтос
“ ¹12 “ “ Бургас
По-късно през 1881г., областта е разделена според числото на формираните дружини на 12 наборни окръжия, а именно:
1-ви наборен окръг, със седалище в Пловдив, обхваща околиите Пловдивска, Сърнегорска и Карловска.
2-ри наборен окръг със седалище в Пловдив обхваща, околиите Овчехълмска, Конушка и Рупчоска.
3-ти наборен окръг, със седелище в Т.-Пазарджик, обхваща околиите Т-Пазарджишка и Панагюрска.
4-ти наборен окръг, със седалище в Пещера, обхваща околиите Ихтиманска и Пещерска.
5-ти наборен окръг, със седалище в Казанлък, обхваща околиите Казанлъшка и Чирпанска
6-ти наборен окръг, със седалище в Ст. Загора, обхваща околиите Старозагорска, Новозагорска и сейменска.
7-ми наборен окръг, със седалище в Сливен, обхваща околиите Слевенска и Котленска.
8-ми наборен окръг, със седалище в Ямбол, обхваща околиите Ямболска, Каваклийска и К.-Агачка.
9-ти наборен окръг, със седалище в Хасково, обхваща Хасковска околия.
10-ти наборен окръг, със седалище в Харманли, обхваща околиите Харманлийска и Хаджиелеска.
11-ти наборен окръг, със седалище в Айтос, обхваща околиите Айтоска и Карнобатска.
12-ти наборен окръг, със седалище в Бургас, обхваща околиите Бургаска, и Анхиало-Месамврийска .
Същата година военните окръжия се разделят на четири ротно-окръжни сержант-майорати, за началници на които са назначени сержант-майори(фелдфебели).

[Parabellum]

В навечерието на Мобилизацията Южна България има 12 дружини пехота, 1 ескадрон, 1 пионерна рота и 1 полубатарея. Дружините имаха постоянни кадри само по една присъстваща рота, обаче Областното Събрание имаше право за вътрешната безопасност да усилва частите, и затова три от дружините, разположени в окръзите, където турското население има компактни маси и се държеше подозрително, имаха по 3 роти състав. Тези дружини бяха 1-ва Пловдивска, 10-та Хасковска и 12-та Бургаска.
Жандармерията е разполагала със 600 конни и 900 пеши стражари. Те са били волнонаемни; конете са им били от дребна местна порода негодни за военна служба.
За военното възпитание и образование на населението в Южна България голяма полза допринасят и гимнастическите дружества. Берлинският договор дава право на султана да заеме с турски гарнизони стратегическите места на румелийската граница в Балкана; българите твърде много се боят от това право на султана и още през 1979г, между населението се провежда агитация да не се допускат турските гарнизони. Есента на същата година под ръководството на руските офицери областта се покрива с цяла мрежа от гимнастически дружества, в които населението се обучава с оръжие от руски офицери и подофицери. Целта на тази организация е да попречи на на турските войски да се настанят в областта. Гимнастическите организиции, в които се числят около 30 000 души, допринасят твърде много за военното и патриотично възпитание на народа и запознаването му да действа с оръжие. Организациите бяха закрити по настояване от Цариград, след като император Александър, успява да убеди султана да назначи българин за генерал-губернатор и да не изпраща турски гарнизон в областта .

[Parabellum]

Попълване с офицери

Офицерският кадър на първите опълченски дружини е взет от Пешия коновой на главнокомандващият руската действаща армия, в който са били най-добрите офицери на Туркестенският военен окръг.Там са били и преведени всички офицери българи на руска служба.
След образуването на Българската земска войска, попълването на армията с офицери в княжеството става вече от завършилите успешно курса на Военното училище в България. Първоначално Военното училище е имало два класа със щат за 200 юнкера, обаче първите две години практиката показва, че курсът е твърде кратък и това е причината да се добави още един подготвителен клас. През 1881 година, са открити още два подготвителни класа. Завършилите успешно пълният курс на училището се произвеждат в първи офицерски чин. Тези от тях, които не са имали добро поведение или са били слаби в строевата подготовка, са се произвеждали в чин портупей-юнкер и са се изпращали в строя с право да бъдат представени за производство в подпоручици, след като прослужат шест месеца.
В офицерският корпус също са имали достъп подофицерите и войниците, обаче за да бъдат произведени в офицерски чин, те е трябвало да издържат изпит по предметите, които са се изучавали във Военното училище.
Офицери от чужди армии са се приемали на служба само с разрешението на Народното Събрание.
Попълването на българската войска с офицери в княжеството е ставало само след като последните получат необходимата научна и практическа подготовка. Правило е било да се дава предпочитание на качеството пред количеството. До Пловдивският преврат, училището дава само шест випуска или около 450 офицери, но на фона на множеството руски офицери- инстурктури, които са заемали всички висши длъжности и командваха половината от ротите, нуждата от офицери не се е чувствала в мирно време. При мобилизацията през 1885 година, когато руските офицери се оттеглят, а запасни офицери не е имало, числото на офицерите се окзва крайно недостатъчно. Според височайшия строеви рапорт за състоянието на частите към 1 септември 1885 година е имало офицери в пехотата 481, в кавалерията 67, в артилерията 75, в пионерната дружина 18, в флота 8, всичко по списък 649, а на лице 460 .

[Parabellum]

За висше и апликационно образование са били командировани офицери в Руските Военна, Стралкова и кавалерийска школи. В деня на мобилизацията само 7 офицери са били завършили академията на генералният щаб, 3- артилерийска и 3 – инженерна академии.
Южнобългарската милиция се е попълвала с офицери по отделно за посдтоянният и непостоянен състав. Постоянните кадри са се попълвали от чужди офицери, при условие числото им да не надминава една пета от щатното число на офицерите, и от младежи българи, които са завършвали софийското или други чужди военни учебни заведения. Частите с непостоянен състав са се попълвали с офицери, произведени в чин подпуручик от фелдфебели. Това производство се е допускало само когато кандидата е бил прослужил две години като подофицер, упражнявал се е два месеца в учебната дружина и е учсатвал две години подред в маневри. По тази причина офицерският състав особенно в постоянните кадри, е бил твърде различен по произход и образование. В навечерието на мобилизацията в постоянните кадри е имало 137 офицера, от които 12 са били чужденци, които са служили по договор.
Произвеждането в чин поручик и капитан в постоянните кадри е ставало само след като кандидатът е прослужил в чин подпоручик или поручик две години , за непостояните кадри- след като еп рослужил в същите чинове три години и се е упражнявал най-малко по два месеца във всеки чин. Всяка година след маневрите са били представяни за повишение офицери. Кадрите веднага са били пращани в учебната дружина в Пловдив, където са карали курс с продължителност от 2 до 6 месеца, след което при успешно издържан изпит пред комисия са били повишавани в по-горен чин.
Положението на офицерите от постоянните кадри е било същото, както на севернобългарските офицери.

[Parabellum]

Попълване с подофицери



До 1883 година българската армия в княжеството се е попълвала със свръхсрочнослужещи подофицери от руската армия. Инструкторите подофицери, които руските части са били изпращали, не са познавали езика и бита на българина и не са били твърде полезни. Едва през 1883 година в армията започват да постъпват българи подофицери, които са произлизали от долните чинове, останали на свръхсрочна служба, числото на тях е било твърде малко. За да бъдат привлечени повече войници, още същата година е било издадено особенно „положение”, което значително е подобрило живота на свръхслужещите. Избирането на подофицерите е ставало във войсковите части, като от войнишкият състав са се избирали войници прослужили в строя една година. Ротните, батарейните и ескадронните командири са избирали по-грамотните и по-добри войници след което са ги пращали в учебната програма команда на полка, съставена от командира на полка. Завършилите успешно курса са били произвеждани в чин ефрейтор или младши подофицер. Чинът старши подофицер са е давал само на свръхсрочна служба, а чинът фелдфебел се е давал най-малко след една година свръхсрочна служба и то по избор от командира на полка. Подофицер, който е оставал на свръхсрочна служба е подписвал договор, че ще служи поне една година. Срещу това „Положението” му е осигурявало известни права: производство в по-горен чин, знаци за отличие, нашивки и ширшти за пагоните и ръкавите, отделно жилище в казармата, заплата и храна, ако е женен порционни пари, отопление и осветление, един месец годишен отпуск.
Попълване на войската с лекарски персонал е ставало от завършилите медицинско-фелдшерските училища при болниците и при 2 конен полк- за ветеринарните лекари. Тези училища бързо са били закрити и на тяхно място е било отворено в София Военно-фелдшерско училище с тригодишен курс, но то успява да даде само един випуск. Останалите нестроеви подофицери- специалисти са се били подготвяли при самите части чрез по-продължителна практическа работа.
Неочакването обявяване на войната не дава възможност да се попълни армията в княжеството с необходимото количество подофицери българи, нито да се свормира опитен и добре подготвен подофицерски корпус. Във войската са се числели стотина подофицери руснаци( инструктори ), които остават там и след като руските офицери си заминават. На 1 септември 1885 година числото на подофицерите от постоянните кадри е било 1 043 души, т.е. не са достигали по щата за мирно време 266 подофицера.

[Parabellum]

В постоянните кадри на милицията в Южна България са постъпвали подофицери от чужди армии или местни подофицери, останали на свръхсрочна служба, а в непостоянните кадри- ефрейтора, подофицера и фелдфебела са се произвеждали след като прослужат една година в по-долен чин и участват в него в едногодишни маневри.
В навечерието на мобилизацията постоянните кадри на южнобългарската милиция са били всичко 386-подофицера, от които 30 чужденци служещи по договор.

[подводничаря]

загуби на българската армия през войната

Според сведението за безвъзвратните загуби през войната б.а. дава 694 убити,от които офицери 17,подофицери 42 и войници 635.Освен осемте номерирани пехотни полка/от1 до 8/ :

1Софииски пехотен
2Струмски
3Бдински
4Плевенски
5Дунавски
6Търновски
7Преславски
8Приморски

в сведението за загубите присъствуват още :

Родопски полк
Сливенски полк
Шипченски полк
Собствен на Н.в. конвой
2 конен полк
3 конен полк
2 пионерна рота
шуменска добр.дружина
летучи отряд

Най-големи загуби дават съответно :

3Бдински полк 131 убити
4Плевенки полк 115 убити

По сражения най-големи жертви даваме при Сливница 197 души ,Пирот 133души и при Видин49 души.

[Sturmpionier]

120 години от Епопеята при Сливница

Нека се повърнем,към една малко по-забравена война и да спомним точно днес на годишнината от боевете при Сливница и Мъжката задушница,за онези храбри българи,защитавали през 1885 Отечеството.За дни,в които на по-малко от 50 км.от София е имало вражески войски и за дни на масов героизъм!

Сражението при Сливница 5-7 ноември 1885
Рано сутринта на пети ноевмври съотношението на силите било следното:Сърби-20 000 и българи-12 500.
боят открива срабската Кав.бригада,която настъпва напред с цел разознаване.Българите обаче приемат това за начало на настъпленето на противника и капитан Бахчеванов контраатакува сърбите и и ги връща на изходни позиции.До обат боевете се водили по височината Чепън.По пладне ротмистър Анастас Бендерев по-вежда целия наш десен фланг в настъпление към сръбската Дунавска дивизия.Боевете се водили на укрепената от противника височина Мека Црев.В помощ на Кав.бригада и Дунавската дивизия, сърбите вкарват в боя Дринската дивизия,която настъпва към слабия ляв участък на центъра.В особено опасния момент в контраатака влизат две наши ,отстъпващи от Трън дружини,които отхвърлят противника.На сливнаца между времен пристигт все но и нови части от двете страни,които променяли съотношението на силите.На 6 ноември българите вече малко превъзходство-23 000 сърби срещу 24 500 българи.На 6 ноември сутринта протвникът започва ново настъпление с дисния си фланг,но вечерта са отблъснати и българите се укрепят на връх Чепън.Ротмистър Бендерев от своя страна пък овладява височините Мека Црев Чавчи Камък,а противникът е огхвърлен на височината Три Уши.най критичния момент бил по обят,когато Дунавската,Дринската и Шумадийскатадивизии започват съвместна аткака на слабия български център.В решителния момент началвикаът на участъка капитан Блъсков събира всички нестроеви,леко ранени Дупнишката опълченска дружина и ги хвърля в атака,като отблъсква сърбите.В атаката се включват доброволно и 50 италиански работници,строящи път наблизо,които след войната са наградени.Части от шумадийската дивизия успяват да превземат височината южно от село Братушково,но след атака на капитан Савов били отхвърлени.Докато траело сражението при Сливница,на 6 ноември отрядът на капитан Кисьов води тежки боеве при крайно неблагоприятно за него съотношение на силите с моравската дивизи.Целта била,тя да се забави да потегли към Сливница,което би имало фатален за нас резултат.Замисълът успява и тя пристига чак на 7 ноември.На 7 ноември инициативата минава изцяло в наши ръце и се започва контранастпление.сутринта на десния няш фланг започнала яростна престрелка със сърбите.тогава ротмистър Бендерев вдига българите в атака и отхвърля противостоящата му Дринска дивизия.В резултат по цялата позиция започнало настъпление,а сърбите били изтласкъни на запад.Успешни действия води и Коста Паница,който разбива сръбски гвардейски батальон от Кав.бригада.В 8.30 отрядът на капитан панов атакува сръбските позиции на Моравската дивизия при Гургулят.След кратка щикова схватка сърбите побагват.Завладени от порива в атаката се включват с лопати,бладви и мотики и селяните от Гургулят.Така завършва едно от най-важните сражения на Българската армия.