Сръбско-Българската война - 1885 год.

[dibo]

Шуменските доброволчески части:

http://bgarmy.eu/?action=news&id=9130

[четец]

Още за Седми пеши полк и неговата трета дружина

На кого е издигнат паметникът в „Новото гробище над Сливница” – първият войнишки паметник в България ?

Отговорът се съхранява в документите на Държавен военноисторически архив – В. Търново.
Той е, че Сливница е защитавана и от Седми пеши Преславски полк, в частност от неговата трета /22-ра Разградска дружина/, които са поели най-тежкия първи удар на сръбските Дринска и Дунавската дивизии и са поставили началото на тридневната Сливнишка епопея.
От единадесетте регулярни дружини, разположени на българската позиция в утрото на 05.11.1885 г., четири са на Преславския полк.


Началото е поставено на 01.08.1878 г., когато с Приказ ¹6 е създадена 17-та Разградска дружина, преномерирана през септември 1879 г. с височайши указ ¹36 в 22-ра Разградска пеша дружина.
Седалището й през целия период на съществуване е гр. Разград, като личният й състав се попълва основно от населението на тогавашния Разградски окръг /околиите Разградска, Поповска и Исперихска/. През годините 1879, 1880, 1881 по ротно е разквартирувана по селата на окръга, както и в Ескиджумайско /Търговищко/ и Османпазарско /Омуртагско/ за борба с турски разбойнически чети. Командири на дружината до прекратяване на самостоятелното й съществуване са руските офицери капитан Киселов, граф Тизен-Хаузен и от 29.08.1880 г. майор Манаев.
В края на 1878 г. редовите Спас Петров, Васил Данаджиев, Недко Лудогоров, Вичо Савов, Христо Чехларов и Димитър Обрешков са командировани за следване във военното училище в София. След шест месеца са произведени в първи офицерски чин и трима от тях /Лудогоров, Петров и Обрешков/ се завръщат в дружината.
Към 01.07.1879 г. в дружината се числят 9 офицери, 61 подофицери, 18 сигналисти и барабанчици, 491 редници и 4 нестроеви.
На 20.08.1881 г. делегация в състав майор Манаев, капитан Кущ, подпоручик Лудогоров, подпоручик Гешов, фелдфебели и войници заминава за София, където на 30.08.1881 г. на дружината е връчено бойно знаме, което след четири години, разкъсано от куршуми ще се развява на Сливнишката позиция.
На 21.11.1884 г. вследствие на извършената реорганизация на войската, дружината влиза в Седми пеши Преславски полк като 3-та пеша дружина, заедно с 8-ма Врачанска и 11-та Орханийска. Полкът е съставен от три дружини, които при мобилизация стават четири, като първа /с личен състав от Шуменско/, втора и четвърта /с личен състав от Търновско и Севлиевско/ са със седалище в Шумен, а трета остава в Разград. От нея и от втора впоследствие се формира и 19-ти пехотен Шуменски полк.
Командир на Седми пеши Преславски полк е подполковник Рябинков. Трета дружина в Разград се командва от капитан Соколский, а ротни командири са съответно поручик Недко Лудогоров - на 9 рота, капитан Барковски - на 10 рота, поручик Мицев - на 11 рота и капитан Черторизки - на 12 рота. Младши офицери в 9 рота са поручик С. Петров, подпоручик Д. Попов и подпоручик Х. Попов; в 10 рота – поручик Радев и подпоручик Маринов; в 11 рота – поручик Янакиев и подпоручик Ненов; в 12 рота - поручик Обрешков и подпоручик Ненов.

Поради военната опасност от страна на Османската империя, вследствие Съединението на Княжество България и Източна Румелия още в 15ч. и 30 мин. на 06.09.1885 г. е издадена заповед за незабавна мобилизация. Заповедта е получена в полка на 07.09.1885 г. в 10 часа. За седем дни са зачислени 3687 души при нужни по разчети 2440. На 13 септември трета дружина е прехвърлена в Шумен. На 15 септември първа и трета дружини вече са попълнени с войници от Шуменски и Разградски окръг. На 17 септември, след по-късното окомплектоване на втора и четвърта дружина /поради по-голямата отдалеченост на Търново и Севлиево и идването на войниците от тези райони пеш/ полкът е напълно готов за поход.
Междувременно руските офицери освобождават заеманите длъжности и командирът на полка подполковник Рябинков сдава длъжността на произведения само преди няколко дни /на 30 август/ двадесет и три годишен капитан Вичо Диков.
Новите командири на дружини са също новопроизведените: капитан Недко Лудогоров - на първа дружина, капитан Иван Цончев - на втора, капитан Тодор Мицев - на трета и капитан /в някои от източниците все още поручик/ Димитър Обрешков - на четвърта. Капитан Иван Велков е назначен за командир на пета запасна дружина. Командир на 9 рота е подпоручик Пашинов с младши офицер - портупей юнкер Гецев; на 10 рота – поручик Камбосев; на 11 рота – подпоручик Д. Попов с младши офицер - портупей юнкер Запрянов и на 12 рота – поручик Русев. От новопроизведените на 30 август подпоручици, в трета дружина е назначен подпоручик Петър Кочев, който пристига в дружината към 6 септември. Изпратени са и портупей юнкерите Запрянов и Гоцев /Гецев/. При мобилизацията някои офицери получават назначения извън полка. Поручик Х. Янакиев става Разградски войнски началник, поручик С. Петров е командирован в Северния отряд при Видин. Подпоручик П. Кочев е комендант на жп станция Разград, а после е командирован във Видинския отряд.
На 18.09.1885 г. полкът напуска постоянния си гарнизон и се отправя към южната граница. На 22 септември пристига в Ямбол, където е в състава на Ямболския отряд на Източния корпус заедно с Пети пеши Дунавски и Осми пеши Приморски полк. На 27 септември в Ямбол пристига княз Александър ², който на 2 октомври прави преглед на трите полка. През същия ден той получава телеграма, след прочитането на която споделя с офицерите, че се очаква война със Сърбия.
Във връзка с растящата сръбска заплаха, на 07.10.1885 г. началникът на щаба на войската - капитан Рачо Петров издава заповед за прехвърляне на полка на западната граница.
Вечерта на 9 октомври полкът е превозен с два ешелона по железницата до Татар Пазарджик и без спиране изминава пеш 27 км до Ветрен, където нощува на 10 октомври. На 11 октомври изминава 30 км до Ихтиман, на 12 октомври – 30 км до Нови хан и на 13 октомври – 27 км до София.
Посрещнат е от Главнокомандващия – княз Александър ² с думите „Нашите съседи - братята сърби наместо да ни помагат в святото дело, готвят се да ни обявят война, но Аз се надявам, че българският войник ще съумее да защити бащиното си огнище.”
По това време в столицата вече се усеща опасността от предстоящата война и населението посреща първото появяване на войски, идващи от Южна България с възторг. Многохилядно множество и чужди дипломати наблюдават преминаването на полка пред двореца. Княз Александър не се въздържа и пред всички разцелува капитан Диков.
Три дни полкът остава в София и на 16.10.1885 г. получава заповед да се отправи към Сливница. На Пиротското шосе е поздравен от командира на Западния корпус – майор Гуджев.
На 17.10.1885 г. щабът на полка, първа и втора дружини се установяват в Алдомировци. Трета дружина се настанява в Чифлик /Бърложница/, а четвърта – в Братушково. Посрещнати са от началника на Сливнишкия отряд - капитан Петров.
От 18 октомври се работи по укрепване на участъка пред Сливница от вр. Дубица до Братушково. До началото на военните действия са изкопани окопи по западния склон на вр. Дубица, подготвена е полувдлъбнатата батарея при Алдомировци. Изградени са Знаменният люнет, на половин километър южно от него - Преславският редут и на половин километър северно от Братушково – Разградският редут с окопи встрани от него. Това са и основните съоръжения на отбранителната линия пред Сливница.
В деня на започване на военните действия полкът е в състав 3592 души, което е почти една трета от намиращите се на позицията около 12500 българи. Под непосредственото командване на командира на отряда капитан Н. Петров, който е и командир на Четвърти Плевенски полк, освен четирите Преславски дружини са и втора и трета дружини на Четвърти Плевенски пехотен полк, трета и шеста батареи от първи артилерийски полк и четвърти ескадрон от втори конен полк. Като предни охрани са Смиловският отряд на капитан Бахчеванов /съставен главно от трета дружина на Първи Софийски полк/, Царибродският отряд на капитан Попов /основно от четвърта дружина на Четвърти Плевенски полк/ и Долноневлянският отряд на капитан Букурещлиев /една рота от Първи Софийски полк и три чети опълченци/. В София под непосредственото командване на майор Гуджев са две дружини от Пети Дунавски полк, две роти от Първи Софийски полк, Софийското опълчение, втора батарея от Първи артилерийски полк и Четвърти конен полк в процес на формиране.
На 02.11.1885 г., след обявяването на войната, е получена заповед от щаба на Западния корпус Седми Преславски полк да се вдигне и изпрати към предните отряди. Втора дружина е изпратена при капитан Букурещлиев, като до сутринта на трети ноември достига с. Вишан, а около обед се оттегля в с. Владиславци. Четвърта дружина заминава от Братушково за с. Драгоил и на трети ноември завързва бой, при който дава един убит и десет ранени. На десния фланг при с. Владиславци на 3 ноември загива редовият от 15-та рота Юрдан Илиев от с. Козаревец, Търновски окръг. Първа и трета дружини излизат от Алдомировци и при с. Владиславци се съединяват с втора дружина. В 21 часа е получена заповед за отстъпление и в 10 часа на четвърти ноември полкът се разполага на Сливнишката позиция. Позицията е разделена на три участъка :
- Десен – от вр. Леща до шосето от Драгоман за Сливница
- Среден – вр. Дубица
- Ляв – Алдомировци и Братушково
Началник на левия участък е капитан Михаил Савов, на средния – капитан Блъсков и на десния - ротмистър Бендерев.
Седми пеши полк е с една дружина в средния участък и три дружини в левия.
Разпределението е следното :
- Първа дружина с командир капитан Лудогоров се разполага от т.н. ”Орлови гнезда” при вр. Дубица до северната част на с. Алдомировци.
- Четвърта дружина с командир капитан Обрешков – от Знаменния люнет до Преславския редут включително. Тук е и батареята на капитан Васил Данаджиев.
- Трета дружина, командвана от капитан Тодор Мицев заема Разградския редут.
- Втора дружина на капитан Цончев е в резерв.
В Разградския редут е настанена и батареята на поручик Бакърджиев.
В осем часа сутринта на пети ноември в полка пристига княз Александър I. Дори закусва с офицерите, когато се чуват изстрели от север и това го принуждава да замине към вр. Дубица, където е стрелбата.
На фронта пред полка се явява цялата сръбска Дринска дивизия и се очаква идването Дунавската.
Срещу позицията на първа Преславска дружина в центъра се насочва 4-ти полк от Дринската дивизия с една батарея и една дружина от 15-ти полк на Дунавската дивизия с две батареи. Левият участък, където са трета и четвърта дружини е ударен от 5-ти и 6-ти сръбски полкове с три батареи.
В 14 ч. и 30 мин. сръбските батареи откриват огън. Мъглата се вдига и на фона на тънката снежна покривка ясно се открояват сръбските вериги.
Девета и десета роти от Разградската дружина, които са в предните окопи първи посрещат противника. Сърбите са принудени да залегнат, но скоро се вдигат в нова атака. С приближаването на сръбските части, предните роти се оттеглят в редута. Подпомогната от силната си артилерия, сръбската пехота заема освободените окопи. Две сръбски роти успяват да се вклинят и да заемат височината между Разградския редут и Братушково. Трета дружина изпада в критично положение, понеже е обстрелвана и флангово. В 15 часа пристигат на помощ трета и пета дружини от Втори Струмски полк и сърбите са изтласкани от височината. Цялата Дринска дивизия отстъпва на 1500 крачки и започва да се окопава.
Вечерта левият фланг се удължава с доброволната дружина на капитан Кавалов. Нощта преминава спокойно.
По време на боя, на Преславския редут загиват капитан Данаджиев и командирът на 13-та рота подпоручик Папанчев. Загива и редовият от същата рота Георги Николов от Каспичан, Новопазарско, а 17 са ранени.

На шести ноември от разсъмване се води артилерийски и пехотен огън. Около 10 часа започва атаката на 5-ти сръбски полк срещу трета дружина. Целта е да се обкръжи българският ляв фланг заедно с появилата се в посока на връх Вишая Шумадийска дивизия. Натам се насочват дружините на капитан Караджов, капитан Кавалов и втора дружина на Седми Преславски полк, лично водена от капитан Диков. Пета и шеста роти на полка заемат върха. С настъпването на вечерта се преустановяват бойните действия. Загубите на полка са двама убити и 13 ранени.
Загиват ефрейторът от 12-та рота Влади Христов от с. Кривина, Поповско /така е записан в документите, може би селото е Кривня, Провадийско, но най-вероятно - Кривня, Разградско/ и редовият от 15-та рота Илия Панчев /Панев/ от с. Ресен, Великотърновско.

На седми ноември, преди началото на решителното сражение, четвърта дружина заема Преславския редут и района на Алдомировци, 11-та и 12-та роти на Разградската дружина заемат Разградския редут, а 9-та и 10-та са в окопите отпред. Втора дружина е при връх Вишая, който е крайният ляв фланг на българската позиция. По-късно, опасявайки се от обход по фланга, командирът на полка изпраща там 4-та рота от първа дружина и 12-та рота от трета дружина. Между Преславския и Разградския редут /между четвърта и трета дружини/ са разположени две роти на пета запасна Струмска дружина, а други две са южно от Разградския редут /между втора и трета дружини/. Следва трета Струмска дружина южно от Братушково, 1-ва рота от Първи Софийски полк и доброволните дружини на капитаните Караджов и Кавалов.
Атаката на българите започва в района на Мека црев по дясното крило, като боят постепенно обхваща целия фронт на позицията.
Отрядът на капитан Попов, към който е включена и 12-та рота от Разградската дружина, настъпва в района на Гълъбовци и завързва бой с Моравската дивизия, заела Гургулят. Тази дивизия атакува десния фланг на отряда, където е 12-та рота и връх Вишая, зает от втора дружина на Седми Преславски полк. При атаката е ранен тежко в гърдите командирът на дружината капитан Цончев.
Около 16 часа капитан Попов предприема контранастъпление, в което участва и втора дружина. След отстъплението на сърбите вечерта, тя се оттегля на позицията си, а 12-та рота продължава с отряда настъплението към Брезник на следващия ден. Ротата се присъединява отново към полка на 9 ноември, след превземането на Брезник.
По времето когато се води боят за Гургулят, около 14 часа, две дружини от 11-ти и две дружини от 12-ти полк на Шумадийската дивизия с три батареи се появяват пред трета дружина, 9-та и 10-та роти откриват огън, но сърбите настъпват към центъра на позицията, където е първа дружина. Това принуждава капитан Савов да разпореди атака от ляво с цел отвличане на вниманието на Шумадийската дивизия от центъра. Две роти от Втори Струмски полк, 14-та, 16-та и една полурота от 15-та рота от Седми Преславски полк атакуват. Начело на 16-та рота, яхнал кон е капитан Диков. Куршум убива коня му, но капитанът продължава да води настъплението, което според източниците става „като на плац”. Единият сръбски полк /11-ти/ се насочва към тези атакуващи го части. Първа дружина атакува 12-ти сръбски полк и двата полка са изтласкани на 1500 крачки от българските окопи. При това положение ги заварва нощта, когато се преустановява сражението.
В боя през този ден са дадени 15 убити, 164 ранени и 15 са „пропаднали без известие”.
Тук са убити:
- от 4-та рота - редови Пеню Вълчев /в историята - Петко Вълчев /от с. Злокучен - Ивански/, Шуменско;
- от 5-та рота – редовите Христо Върбанов от с. Драганово, Горнооряховска околия; Кирил Иванов от Варна; Минчо Петров от Шумен; Лазар Минчев от Хюсенче /Осенец/, Разградска околия.
- от 7-ма рота – редови Иван Маринов от с. Драганово /Драгоево/, Шуменско.
- от 10-та рота - редовите Добри Станчев от с. Пособина /Посабина/, Поповска околия; Слави Даков /записан и като Дяков/ от с. Асанлар /записано и Борисово/, т.е. Гецово, Разградска околия; Георги Петков от Сенево /Сеново/, Разградско; Трифон Василев от с. Осен, Врачанско.
- от 12-та рота – ефрейтор Стойко Господинов от с. Опака, Поповска околия и редови Тодор Станев от с. Садина, Поповска околия.
При Гълъбовци – Гургулят загиват:
- от 6-та рота – младши унтерофицер Иван Недялков и редовите Тодор Янчев и Станю Радев. Техни месторождения са посочени само в писмената история на полка, изготвена години след събитията, като в архивите не са открити данни, каквито има за останалите герои. За тях в историята е споменато, че са от с. Осенец, Разградска околия, което не е потвърдено от полковите документи.
В заповедите на полка за седми ноември са записани като „безизвестно пропаднали” от Разградска и Поповска околии:
- от 9-та рота - редовите Стоян Иванов от с. Спахалар /Ломци/, Поповска околия; Никола Иванов от с. Спахалар, Поповска околия; Неделчо Илиев от с. Топчии, Разградско; Исуф Ямурлов от Разград; Мустафа Мехмедов от Куюджуклер /вероятно Касъм Куюджук, т.е. Раковски, Разградско/; Хасан Салиев от Ахмач /вероятно Ахмак, т.е. Мортагоново, Разградско/;
- от 10-та рота – редови Стоян Иванов от с. Сенево /Сеново/, Разградско.
За тях е възможно да са се изгубили, или самоотлъчили и да са се появили впоследствие, понеже и след години не се споменават в историята на полка като загинали, или изчезнали безследно.
През нощта срещу 8 ноември сръбската Дунавска дивизия се оттегля към Драгоман, Дринската - към Ярловци, а Моравската - към Ракита.
На 8 ноември полкът е посетен от княз Александър, който изразява задоволство от проявената храброст. През същия ден са извършени вътрешни преназначавания на мястото на ранените командири. Разпределени са и дошлите като доброволци шестима юнкери от военното училище. В 10-та рота е назначен юнкер Михаил Такев, а в 11-та рота – юнкер Станчо Димитров.
До 11 ноември полкът остава на позиция. На същата дата наскоро пристигналите Шести Търновски и Пети Дунавски полк разбиват сърбите при Драгоман, а на 12 ноември с цената на много жертви превземат стратегическия Нешков връх, но пред тях застава цялата сръбска Нишавска армия. Това принуждава началник–щаба капитан Р. Петров да издаде заповед за придвижване напред на войските от Сливнишката позиция.
Вечерта на 12 ноември българските части тръгват напред в две големи колони от по осем пехотни дружини и една батарея.
Седми Преславски полк е включен в дясната колона на майор Гуджев и до вечерта достига с различните си части селата Мургаш, Букоровци и Туден, а на 13 ноември – с. Радейна.
След заповедта на новоназначения командир на Западния корпус подполковник Николаев за преминаване на границата, настъплението се извършва в шест колони. Седми Преславски полк е включен в най-дясната колона, определена да настъпи през с. Петерлаж /Петерлаш/ към Крупец.
До 11 часа настъплението е без обстрел от противника, но много трудно, понеже местността е камениста. След преминаване на с. Петерлаж, в района на Байчева ливада полкът среща една сръбска дружина, която след обстрел се оттегля. В 14 часа след нова кратка престрелка полкът се насочва към с. Крупец зад границата. На 14 ноември преминава с. Извор и се насочва към хребета от Бериловци към Черни връх, който е стратегическата височина северно от Пирот. Пета рота завзема през нощта Черни връх, а дружините се озовават срещу Шумадийската дивизия, разположена на Пърчовец.
На 15 ноември в 6 ч. и 30 мин. капитан Диков дава заповед за атака и сърбите са отхвърлени от позицията си. Седми полк преминава през нея и без да спира заема целия хребет Пърчовец. Достига до основните сръбски позиции на Провалия откъдето е яростно обстрелван. Около 11 часа е принуден да се окопае, понеже не разполага с карта на местността и стига до непроходимия дол на р. Градешница, за съществуването на който никой не подозира. Около 15 часа дружините на полка се спускат под убийствен огън в дълбокия дол. С „Ура” се нахвърлят върху сръбските позиции западно от с. Градешница. Изтикват сърбите от позицията, а виждайки това, целият ляв сръбски фланг, независимо, че е от осем дружини, също отстъпва. До 17 ч. и 30 мин. полкът очиства главната сръбска позициия и е пълен господар на целия хребет Провалия.
В боя за Пирот полкът жертва 7 убити и 79 ранени.
Загиват:
- от 2-ра рота – редови Станю Петров /записан по-късно историята като Славчо, или Станчо Петков/ от с. Върдун, Разградски окръг /записано и като Вардун, Търговищка околия/.
- от 3-та рота - редови Станчо Русев от с. Кривня, Разградско
- от 7-ма рота - редови Данаил Андреев от Шумен
- от 8-ма рота - редови Жечо Тотев от с. Върдун /Вардун/, Търговищко
- от 9-та рота – младши унтерофицер Стефан Минев /записан в историята на полка Минчев/ от с. Садина, Поповска околия и редови Бърни Стоянов от Разград
- от 15-та рота – редови Желяз Иванов от Каспичан, Новопазарско.

Всички убити, ранени и пропаднали без вест са надлежно и поименно описани в приказите /заповедите/ по полка, запазени в изключително добро състояние в ДВИА. В тях са описани подпоручик Папанчев, младши унтерофицерите Минев и Недялков и 22 редови загинали, 198 ранени, изпратени на лечение, 15 безследно изчезнали.
Освен описаните в ежедневните заповеди, в историята на полка е записан като загинал на 15 ноември при с. Гайтаница /Гайтанци/ подпоручик Кочев /командирован в Северния отряд/, както и 253 ранени.
С кръстове за храброст ²²² степен са наградени командирът на полка капитан Диков, офицери, унтерофицери и войници. От трета дружина с кръст за храброст ²²² степен е награден капитан Мицев, фелдфебел Марин Петков, фелдфебел Бахни Марков, старши унтерофицер Стоян Иванов, старши унтерофицер Иван Недялков, старши унтерофицер Стефан Попов, старши унтерофицер Франческо Николов. С кръстове ²V степен са наградени поручик Камбосев, поручик Русев, поручик Ненов, подпоручик Д. Попов, портупей юнкер Гецев, портупей юнкер Запрянов, юнкер Такев, юнкер Димитров, фелдфебел Илия Христов, фелдфебел Стоян Добрев, старши унтерофицер Бърни Атанасов, старши унтерофицер Иван Драганов, старши унтерофицер Димитър Петров, старши унтерофицер Панайот Стойков, старши унтерофицер Йордан Марков, старши унтерофицер Николай Белчев, старши унтерофицер Георги Стаматов, старши унтерофицер Ненчо Колев, старши унтерофицер Пеньо Пенев, старши унтерофицер Иван Велев, старши унтерофицер Иван Николов, младши унтерофицер Радой Козаров, младши унтерофицер Добри Минчев, младши унтерофицер Петър Георгиев, младши унтерофицер Димо Кънчев, младши унтерофицер Димитър Димитров, ефрейтор Иван Христов, ефрейтор Къньо Вълев, ефрейтор Кольо Стоянов, редови Иван Недев, редови Неделчо Денев.

На 16 ноември полкът е на бивак северно от с. Градешница, където го сварва примирието.
На 17 ноември е получена заповед за поход към с. Чупрене Белоградчишко.

Още след прибирането на полка в Шумен и Разград в началото на 1886 г., командирът капитан Диков поема инициатива за изграждане на паметник на загиналите от Преславския полк при с. Алдомировци. Паметникът е изграден на братската им могила в местността Мрамора между Разградския и Преславския редут. Открит е на седми ноември 1891г. в присъствието на княз Фердинанд. Той е първият, издигнат в България войнишки паметник. /До паметника наред с нашия флаг се вее и флагът на Италия в знак на признателност пред италианските работници по построяването на жп линията, които са участвали в изграждането на редутите от отбранителната система и в самата отбрана./

По данни на клуба в с. Алдомировци на фондация „Щедро сърце” в специална ниша в братската могила са погребани останките на подпоручиците Папанчев и Кочев. В братската могила са двама младши унтерофицери и 25 редови от Преславския полк. На плочата на паметника освен имената на двамата офицери е записано и:


Младши унтерофицери
Иван Недялков
Стефан Минчев
и
25 редови

Вечна ви памет
храбри юнаци

Иван Недялков по непотвърдена информация е от с. Осенец, Разградска околия, а Стефан Минчев категорично е от с. Садина, Поповска околия.

Подпоручик Папанчев е от Сливен, а подпоручик Кочев – от Разград. Капитан Данаджиев, загинал на същата позиция е от Търговище, но той е погребан в църковния двор в Сливница.
От установените загинали войници трима са от Шуменска околия, по двама от Новопазарска, Горнооряховска и Търговищка и по един от Преславска, Варненска, Търновска и Врачанска. Един не е установен.
Половината /13/ са от Разградско окръжие. От тях четирима са от Поповска околия, а останалите - от Разградска. Всички без един /12/ са капанци и всички са забравени...

Братската им могила, наречена от Народния поет „Новото гробище над Сливница” е обявена за един от стоте национални туристически обекта. Написаните в тяхна памет стихове „Българийо за тебе те умряха...” стоят на паметника на Незнайния воин.



И те продължават да бъдат незнайни, дори и в родния си край. Няма улици и площади с техните имена, няма ги и на паметните плочи на загиналите във войните. Споменът за тях е изтлял.

Над техний гроб забвеньето цъфти...


Инж. Стоян Цонев – 2007 г. Садина

[museau]

а ето и картите от бойните действия

[toshev]

В Търговище има улица носеща името на капитан Данаджиев.

[четец]

Списък на загиналите от 7-ми пеши Преславски полк в Сръбско-българската война

С П И С Ъ К

на загиналите в Сръбско-българската война от
Седми пеши Преславски полк

/изготвен въз основа на последно уточнени данни/

1. капитан Васил Данаджиев /артилерийски полк/ от Ески Джумая /Търговище/, командир на батарея – 05.11.1885, Алдомировци.
Бил е редови в Трета Разградска дружина на Седми Преславски полк, откъдето е изпратен във военното училище.
2. подпоручик Александър Папанчев от Сливен, командир на 13-та рота - 05.11.1885, Алдомировци
3. подпоручик Петър Кочев от Разград, командир на зап. дружина – 15.11.1885 г. Гайтанци
4. младши унтерофицер Стефан Минчев от Садина, Разградски окръг, 9-та рота – 15.11.1885, Пирот
5. ефрейтор Стойко Господинов от Опака, Разградски окръг, 12-та рота – 07.11.1885, Алдомировци
6. редови Тодор Станев от Садина, Разградски окръг, 12-та рота – 07.11.1885, Алдомировци
7. редови Добри Станчев от Посабина, Разградски окръг, 10-та рота – 07.11.1885, Алдомировци
8. редови Станчо Петков /Станю Петров/, от Вардун, Ескиджумайско, Шуменски окръг, 2-ра рота – 15.11.1885, Пирот
9. редови Станчо Русев от Кривня, Разградско, 3-та рота – 15.11.1885, Пирот
10. редови Пеню /Петко/ Вълчев от Злокучен /Ивански/, Шуменски окръг, 4-та рота – 07.11.1885, Гълъбовци-Гургулят
11. редови Христо Върбанов от Драганово, Търновско, 5-та рота – 07.11.1885, Гълъбовци-Гургулят
12. редови Кирил Иванов от Варна, 5-та рота – 07.11.1885, Гълъбовци-Гургулят
13. редови Минчо Петров от Шумен, 5-та рота – 07.11.1885, Гълъбовци-Гургулят
14. редови Лазар Минчев от Хюсенче /Осенец/, Разградско, 5-та рота – 07.11.1885, Гълъбовци-Гургулят
15. редови Иван Маринов от Драганово, Шуменски окръг /Драгоево, Преславско/, 7-ма рота, 07.11.1885, Гълъбовци-Гургулят
16. редови Данаил Андреев от Шумен, 7-ма рота – 15.11.1885, Пирот
17. редови Жечо Тотев от Вардун, Ескиджумайско, 8-ма рота – 15.11.1885, Пирот
18. редови Бърни Стоянов от Разград, 9-та рота – 15.11.1885, Пирот
19. редови Слави Дяков /Даков/ от Асанлар /Гецово/, Разградско, 10-та рота – 07.11.1885, Алдомировци
20. редови Георги Петков от Сеново, Разградско, 10-та рота – 07.11.1885, Алдомировци
21. редови Влади Христов от Кривина, Поповско /Кривня, Разградско/, 12-та рота - 06.11.1885, Алдомировци
22. редови Георги Николов от Каспичан, Новопазарско, 13-та рота – 05.11.1885, Сливница
23. редови Юрдан Илиев от Козаревец, Горнооряховско, 15-та рота – 03.11.1885, Владиславци
24. редови Илия Панчев /Панев/ от Ресен, Търновско, 15-та рота – 06.11.1885, Алдомировци
25. редови Трифон Василев от Осен, Врачански окръг, 10-та рота – 07.11.1885, Алдомировци
26. младши унтерофицер Иван Недялков, с неизяснено местожителство, 6-та рота – 07.11.1885, Гълъбовци-Гургулят
27. редови Тодор Янчев, с неизяснено местожителство, 6-та рота – 07.11.1885, Гълъбовци-Гургулят
28. редови Станю Радев, с неизяснено местожителство, 6-та рота – 07.11.1885, Гълъбовци-Гургулят
29. ефрейтор Желяз Иванов, с неустановено местожителство, 15-та рота – 15.11.1885, Пирот

Младши унтерофицер Иван Недялков и редовите Тодор Янчев и Станю Радев, за които имаше някои насоки, че са от Осенец, Разградско, не произхождат от това село и са с неизяснено местоживеене преди войната.
Подобно неуточнено остава и населеното място на ефрейтор Желяз Иванов, за когото първоначалното предположение беше, че е от Каспичан.
Установяването на селищата на тези герои продължава да бъде въпрос, открит за изследователите.

Капитан Данаджиев не е от 7-ми полк и е погребан в църковния двор в Сливница, а не в братската могила при Алдомировци.
Подпоручик Кочев, загинал при Гайтанци, по популярни данни е погребан при Лагошевци. По информация на фондация „Щедро сърце” – Алдомировци при строежа на паметника при Алдомировци през 1891 г. в специална ниша са погребани тленните останки на подпоручиците Папанчев и Кочев /може би е препогребан ?/, а в братската могила - 27 унтерофицери и войници.
На паметника са отбелязани поименно подпоручиците Папанчев и Кочев, младши унтерофицерите Недялков и Минчев и цифром още 25 „рядови”, т.е. общо са 29, с к-н Данаджиев - 30.
Един от загиналите засега остава неуточнен, няма го нито в приказите на Седми пеши Преславски полк от времето на войната, нито в историята на полка.

[dibo]

Хмм, интересен ученически проект за Съединението и Сръбско-Българската война:

http://suedinenie.com/index.php

Най-забавното и полезното е, че са компилирали от много източници, даже са източили от библиотеката тук всичко сканирано и са го качили в секцията си Downloads, като отдолу се мъдри "www.suedinenie.com Copyright © 2010" Няма лошо - нали пари не искат Но пък аз завалията се надявах, че са свършили и нещо полезно за мен като да OCR-нат текста.

[Parabellum]

Така се изкарват вече 6-ци по История!!!
Въпросът е дали са понаучили нещо за тази война или само........... "копия" и "пасти"

[generatrix]

Добър ден, драги съфорумници.

Във връзка със скорошното отбелязване на 130 години от Съединението (задавам питането си днес на 9 септември, но това няма нищо общо), се замислих над един въпрос. Може ли някой да ми отговори, защо след като Сръбско-българската война завършва с победа за България, същата война се казва "Сръбско-българска", а не "Българо-сръбска". И изобщо валидна ли е тази нотация, името на победителите да се показва първо в името на конкретната война - руско-турската освободителна война е пример точно за такава нотация. Мога да дам много примери, като итало-турската война, руско-японската война и така нататък. Не мога да се сетя за други примери, в които имаме името на загубилия заложено първо, но не съм специалист в историята или пък военното дело, тоест несещайки се, не значи, че няма.

Благодаря на онези, които могат и искат да отговорят на моя въпрос.

[dibo]

Добър ден, драги съфорумници.

Във връзка със скорошното отбелязване на 130 години от Съединението (задавам питането си днес на 9 септември, но това няма нищо общо), се замислих над един въпрос. Може ли някой да ми отговори, защо след като Сръбско-българската война завършва с победа за България, същата война се казва "Сръбско-българска", а не "Българо-сръбска". И изобщо валидна ли е тази нотация, името на победителите да се показва първо в името на конкретната война - руско-турската освободителна война е пример точно за такава нотация. Мога да дам много примери, като итало-турската война, руско-японската война и така нататък. Не мога да се сетя за други примери, в които имаме името на загубилия заложено първо, но не съм специалист в историята или пък военното дело, тоест несещайки се, не значи, че няма.

Благодаря на онези, които могат и искат да отговорят на моя въпрос.

Защо реши, че името на войната следва да подсказва победителя?! Доколкото има някаква логика, обичайно първо се слага държавата обявила войната, но това въобще не е задължително и често се нарушава в името на по-лесното произнасяне на съчетанието.

[General Lukov]

По принцип винаги този, който обявява война се слага отпред в наименоването на войната. Но пък доста често някой напада и без обявяване на война и тогава въпроса остава отворен.

[Kramer]

Начи, австро-пруската война се казва "австро-пруска", френско-пруската война се казва "френско-пруска" по същите причини. Едни немукаятници решават да обявят война и после си чешат задниците.

[Thorn]

А руско-японската? А франко-сиамската?

Просто няма правило.

[Kramer]

Нали говорехме за това, че обявяването на война на практика е формален акт.

[gollum]

Никога не съм чувал за подобно правило. Ако го има, къде е формулирано?

[Amazon]

По повод годишнината има статия в Сега на Иван Петрински: http://www.segabg.com/article.php?id=771580

Мисълта ми не е за статията, но са цитирани две писма от Александър до Милан в навечерието на войната:

"Сега [септември 1885 г.] е моментът да поставим в действие чувствата на братство, които вдъхновяват нашите два народа [българският и сръбският] и да изпитаме единството и солидарността на техните интереси.

Едно искрено и сърдечно споразумение за сферата на влияние на нашите народи, за географските й граници, вътре в които трябва да се ограничат нашите действия и претенции, е дълг, който сегашното положение, връзките, които свързват нашите два народа, тяхната история и техните аспирации неизбежно ни налагат. Нашите интереси и аспирации са сходни; опасностите, които ни заплашват, са еднакви. Нашето споразумение ще улесни и ускори, в това не се съмнявам, разрешението на големия източен въпрос . . . "

Из официално писмо на българския княз Александър (1879-1886) до сръбския крал Милан (1868-1889; княз до 1882 г.), Пловдив, 30 септември 1885 г.; Оригиналът е на френски език

"Скъпи и обични приятелю,

Прибавям няколко поверителни думи към моето официално писмо. Целта на [тези писма] е да се намери начин за едно интимно споразумение между нашите две страни. Винаги, и най-вече докато има в Европа още един-единствен турчин, Сърбия и България трябва да бъдат свързани тясно една с друга. При тези тежки обстоятелства аз се обръщам към тебе с цялото си доверие, скъпи приятелю, защото знам, че ти можеш да бъдеш великодушен . . . и ще продължиш с мене тази, единствена за нашите две страни полезна политика, която ние двамата с тебе винаги сме поддържали . . .

Аз бих могъл да дойда в Ниш, ако това ти е удобно, за да уредим заедно плана за действие. Не отхвърляй нашите предложения - моментът е решителен - да докажем на Европа, че сме братя и ти, като по-възрастен брат [Сърбия се освобождава от турско иго в резултат на Първото (1804-1813) и Второто (1813) сръбско въстание; крал Милан е роден през 1854 г. и е с три години по-възрастен от княз Александър] прощаваш на по-младия . . .

Целувам те от сърце

Твой верен приятел

Сандро"

Из лично писмо на княз Александър до крал Милан, придружаващо официалното писмо, Пловдив, 30 септември 1885 г.; Оригиналът е на френски език

На мен ми изглежда като че Батенберг искрено е вярвал че може да влее здрав разум в Милан, или че поне е мислел че нещата зависят от Милан.