Говорейки за сръбско-българската война, редно е, въпреки положителния за нас краен резултат, да отчетем, че още в нея е разбит натрапвания мит, че българската армия нямала загубена битка. Има и това е битката при Кула. Както е известно в началото на войната, докато основната част от армията ни е съсредоточена по турската граница, сърбите навлизат почти без съпротива в някои погранични населени места. След като войските ни са прехвърлени на запад, историята по изтласкването на сърбите е добре известна, както и прехвърлянето на боевете на сръбска територия, завършили с овладяването на Пирот. Но за разлика от Цариброд, Брезник и т.н.т., сърбите не са изтласкани от Кула от Северния отряд, печелят боя там, което им позволява да обсадят Видин. Капитан Атанас Узунов не им позволява да влязат в града, защитавайки го по най-добрия начин предвид ограничените ресурси, с които разполага, но спирането на бойните действия заварва както български войски в Пиротско с превзет самия град, така и сръбски във Видинско, но без да бъде превзет самия град. Правителството според написаното от Симеон Радев обсъжда възможността да изпрати ако не се лъжа два полка към Видин, които да ударят Тимошката дивизия в тила, но до такова решение в крайна сметка не се стига, което после в хода на мирните преговори ни поставя в по-неизгодно положение. Макар и бити, сърбите са доста арогантни в Букурещ, искат безмитно преминаване на търговците им, предлагат да отстъпят Пирот, ама да получат Трън (златното находище там вече е открито, но още не е започната експлоатацията му), плашат да предизвикат общоевропейска война ако България не се откаже от исканите репарации в размер на 25 млн. златни лева ако правилно си спомням цифрата. Цялата тази арогантност се дължи именно на контрола им над български територии във Видинско. Именно тук е грешката на Батенберг и Каравелов - примирието е сключено официално около 3 седмици след прекратяването на бойните действия под австрийския натиск, знаело се е, че сърбите гледат да протакат колкото се може повече за да могат евентуално с допълнителна мобилизация да търсят обрат в своя полза, но български части в посока Видин не са изпратени. С това е пропусната възможността на сърбите да им бъде отнет единствения коз, с който разполагат в Букурещ, без който тази арогантност не би им послужила за нищо, съответно или биха плащали тлъсти репарации, или би имало минимална поправка на границата в наша полза, включваща Пирот.
Пиша всичко това, защото дори в момент на победа пак има очевадна политическа грешка, прекият резултат от която е, че след края на войната и изтеглянето на българските части от сръбска територия, са убити 80 пиротски българи, съдействали на армията ни за превземането на града.
Пиша всичко това, защото дори в момент на победа пак има очевадна политическа грешка, прекият резултат от която е, че след края на войната и изтеглянето на българските части от сръбска територия, са убити 80 пиротски българи, съдействали на армията ни за превземането на града.
Comment