Сръбско-Българската война - 1885 год.

[Warlord]

Състояние и въоръжение на двете армии в навечерието на войната

Сръбската армия съществува вече от близо едно столетие и нейния команден кадър има придобит боен опит в две войни за последните години. По време на войната с Турция от 1876 г. Сърбия успява да мобилизира 220 000 души, като близо толкова се очаква да противопостави и на България. Тяхната армия има завършена военна организация и войскови съединения - дивизии, които обединяват части от различни родове войски.
Сръбската пехота е въоръжена с пушката "Маузер Кока Милованович", която има отлични балистични качества, а артилерията е снабдена с 460 оръдия, от които 60 са система "Круп". Сръбската армия разполага и с необходимите тилови части и учреждения.

Българската армия има едва седемгодишно съществуване. Войната я заварва в процес на изграждане. Полковата организация се въвежда в пехотата едва през пролетта на 1884 г. Дивизии все още не са формирани при започването на войната. Това налага да се създават отряди от всички родове войски с непостоянен състав, което затруднява командването. В цялата армия има само един полковник и неколцина майори. Като дотогава само Княжество България разполага с редовна армия (Източна Румелия има право само на милиция и жандармерия в ограничен състав според Берлинския конгрес). Според мобилизационния план българската армия трябва да възлиза на около 70 000 души.
Пехотата е въоръжена с руската пушка "Бердана ¹2", а кавалерията с карабина от същата система, и двете с добри балистически качества, но Опълчението и част от доброволците разполагат с остарялата вече "Кринка". Артилерийският парк възлиза едва на 165 оръдия. Конницата и пехотата дори не разполагат с превозни средства за пренасяне на боеприпасите, в цялата армия има само две аптечни коли, а главното командване има една единствена двуконна каруца за паричния сандък и за канцеларията му.

[Parabellum]

Сръбската пехота е въоръжена с пушката "Маузер Кока Милованович", която има отлични балистични качества

И която по нищо не отстъпва пред Бердан 2 с която е въоръжена нашата армия.Единственото преимущество е, че е с тубуларен магазин за 6 патрона, докато нашата Берданка е едно зарядна.В хода на военните действия се оказва, че вече преди Сливница сърбите нямат патрони за Кока-та и започват да превъоръжават спешно армията си пушката Робъртс, която е взета от резерва и която отстъпва по балистични качества дори и на Крнка-та.Така че по време на Сливнишкото сражение откъм леко огнестрелно оръжие нашата армия превъзхожда сърболята
И за да ви стана още по досаден ето нещо което тепърва ще го включа към сайта си :nut:
Развитие и устройство на българската армия от 1879г. до навечерието на войната
Организация
Развитие на българските въоръжени сили
Основата на българската армия беше положена в Русия през 1877година в навечерието на руско-турската война.Идеята, че тази война се предприема за да се освободи България,привлича в Бесарабия,където се съсредоточават руските сили,монжество български емигранти,които предлагат услугите си да воюват в състава на руската армия.Тяхната готовност е добър повод за руското Военно Министерство, което съзнавайки че появата на български народни войски редом с руските ще бъде най-добрата пропаганда сред българското население,бе решило да сформира от българските доброволци особенни дружини .На 1 април 1877 година се сформират първите три дружини по две роти,за кадър на които са били дадени офицери от пешия конвой на гланокомандващият, както й всички офицери българи на руска военна служба.Поради масовият наплив на доброволци ,на 17 април със заповед по руската Действаща армия-¹40,от трите дружини се образуват вече шест,по пет роти всяка,като им се дава названието Българско опълчение.Дружините са били сведени по две в три бригади .Така съставено от подбрани и въодушевени българи патриоти,Българското опълчение образува здравата основа,върху която по-късно се издига българската армия.
След свършването на войната,въз основа на ст.VI и VIII от Сан-Стефанският договор,русите се заемат да устроят и българската войска.При руският комисар в България княз Дондуков-Корсаков е създаден особен военен отдел,от който се развива по-късно Военното Министерство.Голяма част от опълченците са разпуснати,щабът на опълчението разформиран,а останалите опълченски дружини са наречени “Българска земска войска” .За да се попълнят дружините,се произвежда първият наббор и то вече въз основа на принципа за общата задължителна военна служба.На 25 април 1878г., комисарят издава “Временныя правила для образованiя земскаго войска Княжества Българскаго”,в които е прокарано началото на задължителната военна повинност за всички граждани на възраст от 20 до 30 години.Организацията на армията се предвижда милиционна,а комплектуването- териториално.”Ратниците”, се казва в тези правила,могат да бъдат свикани само на обучение или за действие.Всеки окръг дава известно число хора,които формират определени войскови единици.Към “Временныя правила” е било приложено разписание,което определя следният състав на Българската земска войска:
59 пеши дружини по 4 роти
13 конни дружини по 4-6 сотни
17 осем оръдейни батареи по 2 артилерийски роти и 30 артилерийски роти за местна техническа и артилерийска служба.
Пехотната и артилерийска роти са били предвидени по 250,а сотнята по 150 души.Общата численост на армията се предвижда да бъде 59 000 души пехота 9 750 души кавалерия и 16 000 души артилеристи.
Тази организация,предвидена за цяла Сан-Стефанска България,не може да бъде приложена в Македония,защото последната е била все още под турска власт,нито в Пиротски,Нишки и Врански окръзи,понеже те са били окупирани от Сърбия.Тя се прилага само в окупираните от русите български земи.Поради на недостига на достатъчно число новобранци,взети от първият набор,става нужда да се произведе втори набор от 23 000 души,от които се попълват бившите опълченски дружини до 1 000 души, и се сформират нови 17 дружини,6 конни сотни и 6 батареи .
Кадърът за новосформираните части се взема от руските окупационни войски,предимно от служилите в опълчението.За подготовка на подофицери още през 1878г. е сформиран в Търново учебен батальон.За попълване с офицери в Пловдив е създадена учебна команда,която към края на същата година е преместена в София преименувайки се на Военно училище
В това положение българската войска просъществува до пролетта на 1879 година,когато България се разделя по Берлинският договор на васално княжество и автономна Румелийска област и земи,които са дадени на Ромъния,на Сърбия и на Турция.Понеже областите в които е създадена Българската земска войска се разделят на две, войската също се разделя,като във всяка от споменатите области тя продължава да се развива по съвсем различен начин.


Севернобългарската войска


Юридическата основа на българската войска в княжеството се полага от конституцията ,гласувана на 16 април 1879 година.Според нея всеки български поданик е длъжен да служи във войската по нареденият от това закон.Князът е върховен Главнокомандващ на всички военни сили в мирно и военно време,той раздава чиновете по закона, и нему дават клетва ония които постъпват на служба .Ръководната дейност по въоръжените сили се съсредоточва във Военното Министерство.
Въз основа на тези постановления императорският комисар издава през май същата година “Общiя основанiя образованiя и устройства земскаго войска”.По късно тези общи основания са преработени с незначителни изменения от българското правителство и одобрени от Княз Александър,а по-късно- на 17 декември 1879година- са напечатани под името “Временно положение на за българската войска”.
Според това положение изпълнителната власт по военното управление принадлежи ,под надзора на княза и на военният министър.Всеки български поданик от 21 до 40 години подлежи на военна повинност,като въоръжените сили се разделят на две категории:Действаща армия и Народно опълчение.Срокът на службата в дийстващата армия е 10 години,от които 4 под знамената и 6 в запаса.След като изтече времето в запаса,военнослужещият преминава във Опълчението,към което се зачисляват и всички способни да носят оръжие,които по различни причини не са служили в постоянните войски.
Мирновременният състав на войската се определя на:
21 пеши дружини,4 конни сотни,6 пеши,1 планинска и 1 конна батарея,1 ½ сапьорни роти,1 обсадна рота и артилерийска паркова команда.Пешата дружина в четириротен състав е брояла 608 човека без офицерите;конната сотня-154 човека;батареята 8 оръдия и 293 човека-пешата,планинската 268,обсадната 320,конната 155 души;сапьорната рота се е състояла от 255 човека;парковата-от 100.Общото число на войските на действителна служба в мирно време е възлизало на 16 240 души .
Във военно отношение княжеството е било разделено на три области: Източна, Западна и Софийска.Всички войскови части,разположени на територията на областта се подчиняват на началника на съответната област.Непосредственото управление на артилерийските части и учреждения, а също и ръководството на на специалните артилерийски занятия е принадлежало на началника на артилерията.Със същите права се е ползвал и началникът на на инженерната част по отношение на сапьорните части.
През 1880 година Народното Събрание гласува “Закон за взимане на новобранци в българската войска”.Този закон установява окончателно началото на задължителната военна повинност и урежда прилагането му,като определя подробно освобождаването от служба,което се разрешава и указва кака да се произвеждат наборите.Законът променя съществено “Временното положение” по отношение срока на службата в постоянните кадри.той предвижда за пехотата 2 години,за другите родове войски 3 години служба,а в запаса-за пехотата 8,а другите родове 5 години.Този закон внася голяма справедливост в носенето на военната служба,но в същото време той спира отведнъж развитието на армията,която до този момент се развива изключително бързо.Още по-голяма пречка за понататъшното развитие на армията става закона за народното опълчение,гласуван през същата 1880 година.
Според конституцията върховен главнокомандващ на армията е князът,а изпълнителната власт принадлежи на военият министър.Още през 1879 година стават недоразумения между княза и народното представителство относно тълкуването на конституцията.Князът я намира за крайно либерална и иска известни ограничения, а народното представителство,напротив настоява да я талкува по-широко.От друга страна военният министър не е съмишленик,нито сънародник на останалити министри.Той е руски офицер командирован в България и неговият пост зависи от Петербург, не от княза.Същевременно всички висши длъжности до ротен командир се заемат от руски инструктури,за които истински върховен началник в България е генерал-министърът.Така че в армията, а заедно с нея и съдбата на България,са били в ръцете на военният министър.Правителството постоянно трябва да се държи почитателно към него,а Народното Събрание,гласува без възлажение военният бюджет.Народът няма никаква власт над войската,нито чрез правителството,нито директно;Народното Събрание се държи подозрително към нея опасявайки се,че тя може да стане оръдие било на княза,било на русите против народните интереси.Затова група депутати прави опит да противопостави на войската Народното Опълчение,като го организира и постави вън от властта на военният министър.За целта тези депутати внасят законопроект в Народното Събрание,който след кратки обсъждания е приет.
Според този закон устройството на Народното опълчение е чисто милиционно.Службата в него е задължителна за всички български поданици от 21 до 40 години,които не се числят в Действащата армия и в запаса й.Освобождавания са се допускали само по болест и по физически недостатъци.Опълченците са се обучавали не повече от 50 дена в годината,от които делнични не повече от 10 и то не повече от седем дена наред.Опълчението може да се събира само по искане на Министерският Съвет за по-дълго време,само когато държавата се е заплашвала от външно нападение.Опълченците са получавали от държавата само оръжие и муниции,а храна от общините.Най-високата инстанция по делата на опълчението е била Министерският Съвет.На Военното Министерство се е оставял само контролът върху обучаването и оръжието.Следващата инстанция е бил окръжният комитет,състоящ се от председател и четири члена,всичките избрани за една година с тайно гласуване от четниците и подчетниците в окръга.Членовете на окръжният комитет са давали клетва , че “правилно и безпристрастно” ще изпълняват длъжността си.Комитетът е бил този ,който е определял дните за занятията и налагането на наказанията за престъпленията извършвани колективно от цели села или чети.Окръжният войскови началник е ръководел обучението в окръга.Той се е назначавал от военният министър и е имал правото да сменя инструкторите в четите.Опълченците са били организирани в чети от 200 души.Началникът на четата се е избирал с тайно гласуване от цялата чета.Окръжният комитет е имал правото да наема военни лица от запаса или ако позволи военният министър,от действителната служба за инструктори в четите.
По този начин законът отнема от властта на военният министър една голяма част от въоръжените сили на страната, която част остава в разпореждане на Министерският Съвет.Макар това решение да е било противно на Конституцията,при тогавашните обстоятелства то се е считало за необходимо зло от по-голямата част на народното събрание,което е гласувало законът почити единодушно.Пак по същите съображения-за да не се даде правото на военният министър да назначава командири-се прибягва до изборната система.Резултатът от това решение на въпроса е бил следният:лицата ,които е трябвало да се грижат за подготовката на опълчението-военният министър и князът-разбирайки че то се организира като противовес на действащата армия и може да стане средство на управляващата партия,не само показват апатия към това дело,но даже правят опити да му попречат.Вследствие на това опълчението нито се е било организирало,нито се е обучило.То само отнема мнозинството от способните да носят оръжие,с което попречва на действащата армия да се попълва с кадри.
При тези обстоятелства армията не се увеличава много.В пехотата към съществуващите 21 дружини се прибавят през 1880г., 11-Орханийска и 12 Раховска дружини и през 1881г., 6-та Плевенска дружина. В кавалерията същата година към четирите сотни се прибавя още една,която е наречена първа,а дотогавшната първа се преименува на Собствен на Н.В. конвой; от четирите сотни са формира конен полк. Шестте батареи се съединяват в артилерийски полк;от планинската и конната батарей се свормира в София артилерийско отделение,към което е била прибавена и първата на Н.В. батарея като на мястото на последната е била създадена нова конна батарея.
През 1882г., се свормират три подвижни и една постоянна оръженй работилници;освен това се свормират нови 87мм и 75мм батареи с обсаден парк.
През 1883г., се сформира нов конен полк,за което съществуващият конен полк е бил наречен 2-ри конен полк,а новоформираният 1-ви на Негово Височество конен полк.В артилерията се образува нова батарея и всички останали батареи се свеждат в два артилерийски полка с по две отделения.Арсеналът с придаденото му обсадно отделение и лабораторията образуват местни учреждения,подчинени на началника на артилерията,който е бил преименуван в инспектор и предаден към Военното Министерство.Инжинерните войски се развиват в четириротна пионерна дружина.
Същата година се закриват трите военни отдела,като на тяхното място се появяват бригади-четири на брой:
1-ва бригада с щаб София,в състав 1-ва,2-ра,3-та,4-та,5-та и 6-та дружини;
2-ра бригада с щаб Плевен в състав 7-ма,9-та,10-та,11-та,12-та,13-та и 14-та дружини;
3-та бригада с щаб Русе в състав 15-та,17-та,19-та,21-ва,23-та и 24-та дружини;
4-та бригада с щаб Шумен в състав 8-ма,12-та,16-та,18-та,20-та и 22-ра дружини.
Освен това двата конни полка се свеждат в една конна бригаса с щаб София.
Изобщо от 1879 до края на 1883 година дейността на Военното Министерство се е състояла повече в сформиране на недостигащите предвидени във “Временното положение” части,в преустрояване на съществуващите и твърде малко в нови формирования,като всичко това е ставало в рамките на закона за вземане на новобранци.Други закони и положения,които да изменят съществено организацията на армията,не са били създадени.
След този сравнително мъртъв период за младата българска армия настъпва оживление.Недуразоменията между князът и нардонто събрания се изглаждат;последният се отказва от пълномощията и възстановява конституцията.Недоволството от “генералското управление” в което военният министър и министърр-председателят са били руски генерали,сближава народа и княза.Това сближение дава възможност да се уреди положението на руските офицери в България.С Русия се сключва военна конвенция относно службата на руските офицери в българската войска.Според тази конвенция руските офицери трябва да постъпват на българска служба в качеството си на инструктори и всички въпроси,които се отнасят до устройството и грижите за армията,се решават по същият начин, като се решават и всички други по-важни държавни въпроси.Военният министър,макар и руски генерал поради конвецията добива по отношение на Петербург независимост,която именно дава простор за творчество и инициатива във военното дело.От този момент правителството добива фактически власт и контрол над армията.
В края на 1883 г., за военен министър е назначен генерал княз Кантакузин-енергична личност,с големи организаторски способности.До пролетта на 1884г., той палага грижи главно върху закрепването на духа на войската,като чрез разумни и строги мерки изглажда недоразуменията между руските и българските офицери.След това той се залавя с устройството на въоръжените сили,като скицира онази организация във военно време,която в общи черти армията запазва през войната.През 1884г., Кантакузин въвежда в пехотата полковата организация,която вече е съществувала в конницата и артилерията, като от 24-те дружини се свормират 8 полка с по три дружини и една нестроева рота.
Всяка дружина има четири роти.Съществуващата бригадна организация бе запазена, само се включваха в състава на 1-ва бригада 1-и и 2-ри пехотни полкове,във 2-ра бригада-3-ти и 4-ти,в 3-та бригада-5-ти и 5-ти,в 4-та бригада-7-ми и 8-ми.С влизането на дружините в състава на полка техните имена се махат.Съставът на полка е следният в мирно време 1738 души, а във военно 3873.Според тези щатове във военно време е било предвидено полкът да сформира още две дружини:една действаща,която да влиза в състава на полка като 4-та дружина и една запасна,която е била предназначена да събере всички останали войници.Тя се е назначавала да попълва загубите на полка,като изпраща маршови команди.В крайна нужда запасната дружина може да се развие в четиридружинен запасен полк,ако за това има достатъчно кадър и войници.
С въвеждането на полковата организация се издават две важни положения за управлението на полка и бригадата.В тях се определят длъжностите на всички началници от полка и бригадата и всичко що се отнася до вътрешното устройство и подготовката за мирно и военно време на тези части.През същата година е обърнато сериозно внимание и на опълчението.Дотогава то почити не е съществувало.За първи път се предвижда в бюджета сума за обучение на опълчението и военният министър назначава комисия ,която да изучи въпроса за устройството на опълчението и за начинът му на обучение.
През 1885г,е сформирана телеграфна рота при пионерната дружина.това става в самото навечерие на мобилизацията.В същото време арсеналът в Русе, вече е имал механична,дърводелска,чугунна и медноливна работилници,ковачница,бояджийница и лаборатория,като по този начин е могъл да извършва дребни поправки.
Независимо от горните войскови части,България е имала и една малка флотилия по р.Дунав,съставена от 4 парахода-Голубчик,Опит,Взрив и яхтата Александър-7 катера, 15 лодки,два миноносеца и две баржи с вместимост 150-180 тона,повечето небронирани.Само някои са били облечени с железни листове ,предпазващи ги от пехотните куршуми.Една част от тези съдове е била отнета от турците през Руско-Турската война, а друга част са били руски кораби,които са обслужвали руската армия и оставени от нея за нас.

Въоръжените сили на Източна Румелия

Според Берлинският конгрес, Източна Румелия е оставена под пряката власт на султана, с административна автономия. Генерал-губернаторът се назначава от султана и се удобрява от великте сили, а комисия съставена от представители на всички велики сили, изработва “органически устав”, който урежда управлението на страната. В този устав е подробно изложено и военното устройство на областта, което е установено от комисията веднъж завинаги, като Губернаторът и Областното Събрание нямат право да го изменят. Според чл.6 от органическият устав службата е задължителна и лична за цялото население. Милицията заедно с жандармерията е подчинена на един началник, който както и всички останали щабни офицери се назначава от губернатора с одобрението на султана. Останалите офицери до капитан включително се назначават самоот губернатора.
Подробното устройство на милицията е изложено в гл.12 от органическият устав както следва: “Милицията е военна сила, туземна, земска и домостояща. Тя седи обикновенно у дома си и може да се мобилизира цяла само то губернатора, след като гласува Областното Събрание, или част от нея със съгласието на Постоянния Комитет от същото Събрание” . Фактически милицията е била предназначена в мирно време, когато стане нужда да помага на жандармерията, за да запази реда и спокойствието в областта. Като османска военна сила, тя е била длъжна при нашествие в областта или при военни действия на границите й да помогне в отбранителните действия на османската войска. В такъв случай тя трябва да действа под командата на своите началници. Във военно отношение областта е била разделена на 12 окръга, управлявани от капитани.
В случай на нужда всеки жител на възраст от 18 до 50 години е на разположение на губернатора за отбрана на областта; обаче милицията включва само мъжете от 20 до 32 навършени години. Първите четири набора ( 20-24г.) образуват Първото опълчение. Всеки окръг формира от него по една дружина. Следващите четири набора (24-28г.) образуват Второто опълчение- от него всеки окръг дава по една дружина. Последните четири набора (28-32 г.) съставят резервът на опълчението: те са могли да бъдат сведени временно в дружини. Всяка дружина от Първото опълчение е имала в своя състав по четири роти, от които само една постоянна наречена “присъстваща” , с постоянен кадър: един капитан – ротен командир, един поручик и двама подпоручици, един фелдфебел, пет подофицера, девет ефрейтора и най-малко 50 войника.
Освен тези дружини е имало и една постоянна учебна дружина, предназначена да допълва и да създава единствено подготовката и обучението на офицерите и подофицерите от милицията и жандармерията и да подготвя технически персонал. Тя се е състояла от щаб, две роти с постоянен състав, какъвто имат ротите от Опълчението, една сотня конница, една полубатарея с отделение за подофицери и оръжейни работници и една техническа рота.
Постоянният кадър на щабовете на дружините и на присъстващите роти се попълва от доброволци:ако обаче , такива няма или недостигат, новобранците теглят жребий и първите номера попълват щата. Останалите номера попълват непостоянният щат в ротите. Всички новобранци от непостоянният състав в окръга се разпределят между четирите роти на дружината от Първото опълчение и се викат последователно на обучение в присъстващата рота. Ако и след това остават излишни новобранци, онези които са изтеглили при жребият най-високи номера, се оставят на разположение: обучават се в общините или се викат в присъстващите роти, само ако позволява бюджета. В общи линии такова е било устройството, което е трябвало да се усвои от южнобългарската войска след отделянето й от общобългарската армия .
На 5 януари 1879г., за по-удобно управление пехотните дружини, конните сотни и батареите от българската земска войска в губерниите Пловдивска и Сливенска се отделят от румелийският генерал-губернатор. През февруари се дава особенно устройство на българските войски разположени в тези губернии: формират се две бригади- Пловдивска и Сливенска. В първата влизат 20-та, 21-ва, 22-ра, 23-та, 24-та и 25-та пеши дрижини, които се преименуват на 1-ва Пловдивска, 2-ра Пловдивска, 3-та Пазарджишка, 4-та Казанлъшка, 5-та Старозагорска и 6-та Хасковска. В състава на Слевнската бригада влизат 26-та, 27-ма и 28-ма дружини, които се преименуват на 1-ва Слевенска, 2-ра Ямболска и 3-та Бургаска. 5-та и 6-та конни сотни се придават към бригадите под названието Пловдивска и Сливенска сотни. Пловдивското и Сливенското губернаторски управления са премахнати и от състава им се формират бригадните управления, а със заповед ¹ 23 от 26 февруари 1879г., земската войска на Източна Румелия се преименува в “Източна Румелийска Милиция”.
На основание решението на Областното Събрание към 25 юли 1879г., румелийската милиция се преустроява точно според органическият устав, като образува следните части:
Дружина ¹1 щаб в гр. Пловдив
“ ¹2 “ “ “
“ ¹3 “ “ Татар-Пазарджик
“ ¹4 “ “ Карлово
“ ¹5 “ “ Казанлък
“ ¹6 “ “ Стара Загора
“ ¹7 “ “ Сливен
“ ¹8 “ “ Ямбол
“ ¹9” “ Харманли
“ ¹10 “ “ Хасково
“ ¹11 “ “ Айтос
“ ¹12 “ “ Бургас
По-късно през 1881г., областта е разделена според числото на формираните дружини на 12 наборни окръжия, а именно:
1-ви наборен окръг, със седалище в Пловдив, обхваща околиите Пловдивска, Сърнегорска и Карловска.
2-ри наборен окръг със седалище в Пловдив обхваща, околиите Овчехълмска, Конушка и Рупчоска.
3-ти наборен окръг, със седелище в Т.-Пазарджик, обхваща околиите Т-Пазарджишка и Панагюрска.
4-ти наборен окръг, със седалище в Пещера, обхваща околиите Ихтиманска и Пещерска.
5-ти наборен окръг, със седалище в Казанлък, обхваща околиите Казанлъшка и Чирпанска
6-ти наборен окръг, със седалище в Ст. Загора, обхваща околиите Старозагорска, Новозагорска и сейменска.
7-ми наборен окръг, със седалище в Сливен, обхваща околиите Слевенска и Котленска.
8-ми наборен окръг, със седалище в Ямбол, обхваща околиите Ямболска, Каваклийска и К.-Агачка.
9-ти наборен окръг, със седалище в Хасково, обхваща Хасковска околия.
10-ти наборен окръг, със седалище в Харманли, обхваща околиите Харманлийска и Хаджиелеска.
11-ти наборен окръг, със седалище в Айтос, обхваща околиите Айтоска и Карнобатска.
12-ти наборен окръг, със седалище в Бургас, обхваща околиите Бургаска, и Анхиало-Месамврийска .
Същата година военните окръжия се разделят на четири ротно-окръжни сержант-майорати, за началници на които са назначени сержант-майори(фелдфебели).
В навечерието на Мобилизацията Южна България има 12 дружини пехота, 1 ескадрон, 1 пионерна рота и 1 полубатарея. Дружините имаха постоянни кадри само по една присъстваща рота, обаче Областното Събрание имаше право за вътрешната безопасност да усилва частите, и затова три от дружините, разположени в окръзите, където турското население има компактни маси и се държеше подозрително, имаха по 3 роти състав. Тези дружини бяха 1-ва Пловдивска, 10-та Хасковска и 12-та Бургаска.
Жандармерията е разполагала със 600 конни и 900 пеши стражари. Те са били волнонаемни; конете са им били от дребна местна порода негодни за военна служба.
За военното възпитание и образование на населението в Южна България голяма полза допринасят и гимнастическите дружества. Берлинският договор дава право на султана да заеме с турски гарнизони стратегическите места на румелийската граница в Балкана; българите твърде много се боят от това право на султана и още през 1979г, между населението се провежда агитация да не се допускат турските гарнизони. Есента на същата година под ръководството на руските офицери областта се покрива с цяла мрежа от гимнастически дружества, в които населението се обучава с оръжие от руски офицери и подофицери. Целта на тази организация е да попречи на на турските войски да се настанят в областта. Гимнастическите организиции, в които се числят около 30 000 души, допринасят твърде много за военното и патриотично възпитание на народа и запознаването му да действа с оръжие. Организациите бяха закрити по настояване от Цариград, след като император Александър, успява да убеди султана да назначи българин за генерал-губернатор и да не изпраща турски гарнизон в областта .







Попълване с офицери, подофицери и войници и снабдяване с коне


Попълване с офицери


Офицерският кадър на първите опълченски дружини е взет от Пешия коновой на главнокомандващият руската действаща армия, в който са били най-добрите офицери на Туркестенският военен окръг.Там са били и преведени всички офицери българи на руска служба.
След образуването на Българската земска войска, попълването на армията с офицери в княжеството става вече от завършилите успешно курса на Военното училище в България. Първоначално Военното училище е имало два класа със щат за 200 юнкера, обаче първите две години практиката показва, че курсът е твърде кратък и това е причината да се добави още един подготвителен клас. През 1881 година, са открити още два подготвителни класа. Завършилите успешно пълният курс на училището се произвеждат в първи офицерски чин. Тези от тях, които не са имали добро поведение или са били слаби в строевата подготовка, са се произвеждали в чин портупей-юнкер и са се изпращали в строя с право да бъдат представени за производство в подпоручици, след като прослужат шест месеца.
В офицерският корпус също са имали достъп подофицерите и войниците, обаче за да бъдат произведени в офицерски чин, те е трябвало да издържат изпит по предметите, които са се изучавали във Военното училище.
Офицери от чужди армии са се приемали на служба само с разрешението на Народното Събрание.
Попълването на българската войска с офицери в княжеството е ставало само след като последните получат необходимата научна и практическа подготовка. Правило е било да се дава предпочитание на качеството пред количеството. До Пловдивският преврат, училището дава само шест випуска или около 450 офицери, но на фона на множеството руски офицери- инстурктури, които са заемали всички висши длъжности и командваха половината от ротите, нуждата от офицери не се е чувствала в мирно време. При мобилизацията през 1885 година, когато руските офицери се оттеглят, а запасни офицери не е имало, числото на офицерите се окзва крайно недостатъчно. Според височайшия строеви рапорт за състоянието на частите към 1 септември 1885 година е имало офицери в пехотата 481, в кавалерията 67, в артилерията 75, в пионерната дружина 18, в флота 8, всичко по списък 649, а на лице 460 .
За висше и апликационно образование са били командировани офицери в Руските Военна, Стралкова и кавалерийска школи. В деня на мобилизацията само 7 офицери са били завършили академията на генералният щаб, 3- артилерийска и 3 – инженерна академии.
Южнобългарската милиция се е попълвала с офицери по отделно за посдтоянният и непостоянен състав. Постоянните кадри са се попълвали от чужди офицери, при условие числото им да не надминава една пета от щатното число на офицерите, и от младежи българи, които са завършвали софийското или други чужди военни учебни заведения. Частите с непостоянен състав са се попълвали с офицери, произведени в чин подпуручик от фелдфебели. Това производство се е допускало само когато кандидата е бил прослужил две години като подофицер, упражнявал се е два месеца в учебната дружина и е учсатвал две години подред в маневри. По тази причина офицерският състав особенно в постоянните кадри, е бил твърде различен по произход и образование. В навечерието на мобилизацията в постоянните кадри е имало 137 офицера, от които 12 са били чужденци, които са служили по договор.
Произвеждането в чин поручик и капитан в постоянните кадри е ставало само след като кандидатът е прослужил в чин подпоручик или поручик две години , за непостояните кадри- след като еп рослужил в същите чинове три години и се е упражнявал най-малко по два месеца във всеки чин. Всяка година след маневрите са били представяни за повишение офицери. Кадрите веднага са били пращани в учебната дружина в Пловдив, където са карали курс с продължителност от 2 до 6 месеца, след което при успешно издържан изпит пред комисия са били повишавани в по-горен чин.
Положението на офицерите от постоянните кадри е било същото, както на севернобългарските офицери.

[Mauser]

И която по нищо не отстъпва пред Бердан 2 с която е въоръжена нашата армия.Единственото преимущество е, че е с тубуларен магазин за 6 патрона, докато нашата Берданка е едно зарядна.

Позволи ми малка корекция:
През 1885 г. основно оръжие на сръбската пехота е пушката Маузер обр. 1880 г., която е еднозарядна, и представлява подобрен от сърбина Кока Милованович вариант на винтовката на Маузер обр. 1871 г. Сърбия поръчва от този модел 120 000 бр. на фабриката на Маузер в Оберндорф. Тя превъзхожда Берданата единствено по качеството на заключване и по-голямата далекобойност по мерника.
Магазинната винтовка на Кока Милованович за ШЕСТ патрона, за която говориш, е поръчана само в 4000 бр. като драгунски вариант и е обр. 1884 г., през войната тя, както и варианта карабина за ПЕТ патрона за кавалерията, поръчана също в 4000 бр., все още не е изцяло постъпила на въоръжение. Факт е обаче, че патроните за този тип оръжие (и трите винтовки ползват еднакъв патрон) не са в достатъчно количество осигурени и това изиграва лоша шега на сърбите - имат по-добро оръжие, ама неизползваемо. Също е факт, че в България, макар и изключително рядко, се срещат трофейни карабини и драгунски пушки Кока.

[Parabellum]

Приемам корекцията бях се объркал, защото пред очите ми е все твоята карабина обр. 84 и някакси забравих, че пехтоната пушка е еднозарядна

[Sturmpionier]

Ще ти кажа само една дума -Гривица- и предполагам това ще те подсети доста неща

Всъщност това е тяхната война за незевисимост.Аз когато преди два месеца бях на гости в Румъния на мой приятел-колекцонер на милитария и го попитах какво знае за тази война,той веднага ми каза Видин,"Плевня",Гривица.Разчуствахме се за загиналите герои, за освободителната войната,казах му че уважаваме падналите румънски воини...
А между другото има ли някъде у нас техен паметник?

[Остап Бендер]

Паметници на румънски войници

Паметници на румънските воини има на някои доста неочаквани места. Например в моето село, Иново, само на шест километра от Видин, преди около осем години поставиха паметник на входа на селото, много хубав, макар и малък. Пише нещо стандартно, но все пак чест прави на хората, че намериха пари да го построят. Иначе селото наистина е свързано с румънските войници, старото му име е Смърдан и идва от камарите трупове по време на битките около Видин по време на Руско-Турската война.

[Sturmpionier]

Пише нещо стандартно.

На румънски ли?Ако да,би трябвало да пише Pro Patria(за родината) или
Pentru Patriе(за отечеството)

А да се върнем към Сръбско-българската война.Днеска в "Памет българска" полк.Йотов каза,че сме пленили сръбското знаме при Нешков връх и то се пази в НВИМ.Но защо Симеон Радев в "Строители на съвременна България" пише обратното?

[Parabellum]

Къмъ българския народъ

Правителството на съседния намъ братски народъ, водимо отъ лични и егоистично цели и желающе да осуети светото дело- Съединението на българския народъ въ едно цяло- днесъ, безъ всякой законенъ и справедливъ поводъ, е обявило война на нашата държава и е дало заповедъ на войските си да нахълтатъ в земята ни.
Съ голямо прискърбие ние чухме тази печална вестъ, защото никога не вярвахме, че нешите еднокръвни и едноверни братя ще дигнатъ ръка и ще почнатъ една братоубийствена война в Балканския полуостровъ, и така безчеловечно и безрасъдно да се тонесатъ къмъ своите съседи, койти безъ да причиняватъ някому вреда, работятъ и се борятъ за едно благородно, справедливо и чисто дело.
Като оставяме върху сърбите и правителството имъ всичката отговорностъ за братоубийствената война между двата братски народа и за лошите последствия, които би могли да соплетятъ и двете държави, Ние обявяваме на своя любимъ народъ, че приехме прогласената отъ сърбите война и дадохме заповедъ на нашите храбри юначни войски да почнатъ действието си срещу сърбите и мъжки да защищаватъ земята, честъта и свободата на българския народъ.
Нащето дело е свето, и надяваме се, че Богъ ще го вземе подъ своя защита и ще ни даде нужната помощъ, за да възтържествуваме и победимъ вразите си.
Като сме уверени, че нашиятъ любимъ ще се притече да ни подържи въ трудното, но свето дело – защитата на земята ни отъ нахлуването на неприятеля – и че всякой българинъ, способенъ да носи оръжие, ще дойде подъ знамената да се бие за своето отечество и свобода, призоваваме Всевишнаго да пази и покровителствува България и да ни помага въ трудните и усилени времена, които преминава страната ни. Нека Всевишниятъ Господъ Богъ ни бъде на помощъ.
Издаденъ в Пловдивъ, на втори ноемврий, хиляда осемстотинъ и осемдесетъ и пета година. - АЛЕКСАНДЪРЪ

[Odzava]

Независимо от горните войскови части,България е имала и една малка флотилия по р.Дунав,съставена от 4 парахода-Голубчик,Опит,Взрив и яхтата Александър-7 катера, 15 лодки,два миноносеца и две баржи с вместимост 150-180 тона,повечето небронирани.Само някои са били облечени с железни листове ,предпазващи ги от пехотните куршуми.Една част от тези съдове е била отнета от турците през Руско-Турската война, а друга част са били руски кораби,които са обслужвали руската армия и оставени от нея за нас.

Ето какво сме имали тогава - http://vimpel.boinaslava.net/index.p...bg_flot_1_1885
Първата победа за нашия флот е извоювана от катера "Мотала" - 2 скорострелки. Корабът е предаден на команеданта на Видинската крепост. По време на патрулиране открива платноход без светлини, който се промъква близо до румънския бряг. При приближаване се оказва сръбски кораб с припаси за обсаждащата армия. Корабът и екипажа са пленени. Скоро след това същия катер открива сръбски самоходен понтон, който при приближаването на катера се отправя към сръбските батареи. Не успява да стигне - понтона, заедно с екипажа, излязал на рекогносцировка са пленени. Ако изключим превозите по Дунава нашата флотилия няма друга работа, защото самата Сърбия не притежава флот.

[resavsky]

Днес се навършват 121 години от нашата победа при Сливница.Нека си спомним за Гургулят,Три уши,Мека цръв и Алодомировци.Вечна памет на героите!

[neHCuoHEpa]

Искам да ви попитам, дали някой има карта(максимално детайлна) на Сливница и околностите? По възможност да е с отбелязани възвишения и падини(!?)!
Също така, ако някой е запознат как точно са се развили самите позиционни и бойни маневри, нека пише!? Не е спешно, но е за добра кауза !

[dibo]

За какво Ви е?

[Parabellum]

Ето две карти от мен. Дано помогнат.
Колкото за развитието на бойните действия там мога да ги посоча по минути, но нямам свободно време .

[благовест]

сръбско-българска война

Известен български писател пише за тази война-,,Сърбия събия даи да я начешем,,Добра игра на ударенията.

[neHCuoHEpa]

Известен български писател пише за тази война-,,Сърбия събия даи да я начешем,,Добра игра на ударенията.

Какво имаш предвид?