Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Колко силно е било османското присъствие в българското село

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Напълно е възможно сумата да не е дадена на Александрийския патриарх лично, а например на някой негов монах, преминаващ по работа през Търново, който е приел това за помощ, а не за заем или много съзнателно е взел парите като заем, но после е "забравил". Както и да е - май не е даден буквално документа, нито източника.

    Comment


      #77
      jordani_vt написа Виж мнение
      Както и да е - май не е даден буквално документа, нито източника.
      Хейле то аз затова и зададох същия въпрос, но нямам отговор. Без да знаем що за документ е това (ако изобщо) няма смисъл да се разсъждава за каквото и да е. А и какво му е толкова особеното на случая не разбрах

      Comment


        #78
        Thorn написа Виж мнение
        Стан, май си малко в заблуждение за александрийския патриарх. По това време той /православния такъв/, не е е припарвал до Александрия, а резидира в Константинопол. Така, че кой знае какъв път не бие.

        Пък и да биеше, това също нямаше да е чудо невиждано. Предишната година александрийският патриарх се е поразходил до Москва. А същия този Прохор, по-известен като Партений, прекарва доста време във Влахия и Молдова.
        И така да е, това не променя съществено нещата. Става въпрос за една наистина изключително скромна сума (с днешен еквивалент от порядъка вероятно на 500 лв.), като разходите по обслужване на заема най-вероятно ще надхвърхят самия заем. Дори да приемем, че патриарха е минал през града в който живеела въпросната Роксоланда, и тя директно му е дала пари, то нали някой после трябва да ходи да ги връща.

        Всъщност, наистина на това "сведение" не трябва въобще да се обръща внимание, тъй като не е посочен извор и това ме кара да си мисля че е плод на нечия фантазия.

        Comment


          #79
          Връщайки темата към заглавието й:
          Дьо Ламартин пише през 30-те г. на Х²Х в., че средно “в Сърбия и България се пада едвам по един турчин на село”, а специално за българите установява: “живеят в големи села или малки градове, отделени от турците; един или двама турци, упълномощени от пашата или аянина1, обикалят цяла година тези села, за да събират данъците” [Френски пътеписи 1981: 229; 232]. А френският наблюдател Сейже го допълва (1829): “Именно във вътрешността на провинциите човек е поразен от слабостта на Османската империя и от бързината, с която намалява мюсюлманското население. … Това християнско население (българите, Н.Н.) нараства бързо и скоро ще замести османската раса при едно покровителствено управление в тази красива, но пуста Румелия” [Френски пътеписи 1981: 169]. По наблюдения на Каниц в Габрово и “в цялата околия от 20 общини изповядваха исляма само каймакаминът, … няколко негови чиновници и временният гарнизон. В меджлиса участваха само християни и бдяха тъй ревностно над своето управление, че представителите на султана едва ли са се чувствали винаги добре сред тях. … И в Трявна, както във всички околии на Стара планина, където турски чиновници заемаха изолирани постове сред изключително българско население, християнският меджлис държеше управлението в ръцете си, а мюдюрът беше като че ли само оръдие на избрани чорбаджии” [Каниц 1995: 256; 294]. Дори в области, близки до столицата, в които относителният дял на мюсюлманското население би трябвало да е сравнително голям, християнското население по селата е доминиращо. Минавайки през Лозенградско, свещеникът в английското посолство в Цариград Робърт Уолш констатира (1827): “Във всички тези села има един-единствен турчин, който е субашията, или губернатор, а каята – българинът, който го замества като негов лейтенант” [Английски пътеписи 1987: 631].
          И едно твърде любопитно известие, което привържениците на "съжителството" вероятно ще адмирират:
          Граф Д’Отрив, който споменава в пътеписа си от 1785 г. следното за шуменските села Дивдядово, Становец и Тъкач: “села наполовина турски, наполовина български, където мюсюлмани и християни живеят заедно, без да се презират, сродяват се, пият заедно лошо вино и нарушават рамазана и постите. Те познават, както и техните свещеници, само кръстния знак или илмах, аллах и т.н. и при всичко това не са по-малко честни хора. … Имамите и поповете се отнасят еднакво снизходително към браковете на вярващите от двете религии. Не е рядкост да се видят под един покрив чалмите и иконите, коранът и евангелието едно върху друго. Най-спокойно се изповядват две толкова различни религии, а на децата се оставя изборът на тази, която им е най-удобна” [Френски пътеписи 1975: 339].
          Достатъчно любопитно известие само по себе си. Особено ми допада, че "пият заедно лошо вино и нарушават рамазана и постите". Били са сплотен колектив.
          Според Юрий Венелин източно от Търново, българите употребяват много турцизми поради значителния брой турци, докато на запад, "където рядко може да се види турчин..., мюсюлманите говорят на български"
          Източникът е Надка Николова "Билингвизмът в българските земи". изключително занимателна книжка, която чета в момента.

          Понеже по-напред в темата е споменат Евлия Челеби, та се сетих за неговото описание на Габрово
          Има седемстотин покрити с тръстика и керемиди български къщи и има около десет-дванадесет хиляди българи.
          което доста се различава от официалните данни за града. През ХV²² в. ханетата не са надвишавали 320 (в средата на века, т. е. близо до времето на автора са 245). Или казано просто: "На страха очите са големи".
          Liberte, egalite, fraternite
          Viva la revolution
          Zalmoxis написа
          Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
          http://hristoen4ev.blogspot.com/
          dibo написа
          Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
          - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

          Comment


            #80
            Има ли как да се провери въпросните Шуменски села турци ли са или къзълбаши. Вторите макар че говорят турски и се правят сюнет, кланят на икони и палат свещи. Същите мърсят не само с вино ,но и с думус.
            Според устния "фолклор " къзълбашина купува две прасенца и част от храната и има ортак българин, прасетата се гледат в българина до деня в който ще се заколят.

            Comment

            Working...
            X