Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

[TypTyp]

Впечатляващото е, че общата средна възраст на всички четници е под 25 г. Това ясно показва, кои дръзнаха да се изправят срещу империята и извоюваха свободата на България. В "Миналото" Ст. Заимов основателно нарича това време "епоха на младежките опити сами да се освободим". И за Дякон Васил Левски тези младежи са най-добрите юнаци, "на които ръце стои българската свобода..." (В. Л. в писмото си до Ф. Тотю от 18. 04. 1871 г.).
Мен между другото ме интересува специално кога е роден Ст. Караджа и на каква възраст е той всъщност, когато оглавява четата заедно с Х. Д. По този повод в отделните източници се сочат различни години - 1840, 1842, 1844 и пр. Ако съдим по списъка на четата (поместен по З. Стоянов) Караджата е 26-годишен, т.е. следва да е роден през 1842 г.
Всичко това има пряко отношение към изследването ми за възрастта на Апостола, за което някои форумци отдавна вече знаят. Тук искам само да добавя, че в своите спомени един от участниците в Първата българска легия в Белград - Васил Д. Стоянов, споделя: "Стефан Караджа и дякон Левски, възрастта на които беше едва 20 години, сражаваха се против турците неустрашимо - като лъвове".
Ще съм благодарен за всякакви уточнения и коментари по проблема, като не изключвам позитивността и на някои критики.

[turanaga]

Според сестрата на Стефан Караджа той е роден 1840.Предполагам тя е знаела най-добре това.Той е и единствения от великите възрожденци костите на които се знаят къде са.За жалост нищо не се прави по въпроса.Ако се изследват ще се знае и от какво е починал, дали от тетанус или е обесен.

[Обикновен лаик]

Ако се изследват ще се знае и от какво е починал, дали от тетанус или е обесен.

По-скоро - не, няма да се узнае. Основните ефекти при тетануса се дължат на действието на невротоксини; характерни изменения по костите заболяването не оставя. Обесване също трудно може да бъде доказано категорично въз основа на ескпертиза на костни останки.

Такава експертиза обаче може евентуално да определи с известно приближение възрастта. Но все пак не с много голяма точност.

[boilad]

Костите запазени от Баба Тонка и сочени за кости на Караджата са изследвани и принадлежат на мъж над 35г.,най-вероятно един от четниците.В момента книгата не ми е под ръка,но ще я потърся и ще дам подробности.

[terzi]

Костите запазени от Баба Тонка и сочени за кости на Караджата са изследвани и принадлежат на мъж над 35г.,най-вероятно един от четниците.В момента книгата не ми е под ръка,но ще я потърся и ще дам подробности.

ТурТур по горе спомена, че "Впечатляващото е, че общата средна възраст на всички четници е под 25 г." явно няма как да е вярна твоята информация

[gollum]

Terzi, спокойно може в група от хора, чиято обща средна възраст е Х, да има 5% (числото за процент е примерно, но все пак тази група не трябва да е много голяма, т.е. едва ли ще се получи такъв резултат ако надхвърля 10%) хора, чиято възраст надвишава значително Х (включително до Х*2 и нагоре). Все пак, става въпрос за обща средна възраст.

[boilad]

Абсолютно вярна си е информацията ми,защото става въпрос именно за средна възраст.Например най-млад в четата е Христо Патрев-на 19,5 години,най-възрастния беше над 40 г.По правило под 20 г.няма четник,само Патрев е изключение.Мнозинството четници са на възраст между 20 и 28 години,около 70%.Благодаря на Ам-гъл за предварителното разяснение.

[boilad]

Костите запазени от Баба Тонка и сочени за кости на Караджата са изследвани и принадлежат на мъж над 35г.,най-вероятно един от четниците.В момента книгата не ми е под ръка,но ще я потърся и ще дам подробности.

Става дума за Христо Колев Костов-Ахчийски,роден в Калофер през 1833г. и обесен в Русе на 14.V²²².1868г.

Съвременниците на събитията,като изключим Никола Обретенов,са категорични,че Караджата е починал в затвора от тетанус.На първо място това е вилаетския вестник "Дунав" и вицеконсулите в Русе на Англия и Италия-Робърт Далиел и Алесандро ди Донато,също и Бачо Киро.Баба Тонка няма как да е станала свидетел на мнимото обесване на Караджата,нито на погребението му,защото,както бележи зет й Захари Стоянов,по време на похода на четата тя не излизала от къщата си,живеейки в постоянен страх за синовете си и очаквайки вести за тях.Едва след 6.V²²².,когато докарват в Русе сина й Ангел тя започва да посещава затвора,а Караджата както знаем умира на 31.V²².

[boilad]

Пряко отношение към установяване броя на четниците има въпроса колко от тях стигат до Бузлуджа?

30 години след събитията на мястото на битката са открити 24 скелета и части от череп.По пътеката идваща от село Хасът е намерен цял скелет с косо разсечен череп.Така максималния брой загинали на Бузлуджа не е повече от 26 души.Сред тях е и Хаджи Димитър,за което свидетелстват официални документи като доклада на Мидхат паша до великия везир и донесение на английския вицеконсул в Одрин Блант,вестникарски известия,четници видели в Търново отрязаната глава на Хаджията и селяните,който на другия ден са го погребали.Но най- важно е свидетелството на Македонски,който е очевидец на смъртта на воеводата.
Относно хода на самата битка най-точен е даклада на Блант.Според него 39 четници вървели в посока Казанлък,когато се сблъскали с местни заптиета и башибозук.13 четници са принудени да изоставят основната група,като срещу тях са изпратени турци,българи и черкези.Един от тези четници Душо (вероятно Дочо Колев от Стара Загора е заловен).Основната група навлиза в проход откъм южната страна на Балкана,където ги напада редовна войска от Дунавския вилает.Хаджията отказал предложението да се предаде.Следващите събития са по спомените на Македонски:воеводата вече е мъртъв(паднал след като бил ранен на три места според доклада на Мидхат паша),оцелелите 13 души решават да пробият обръча на юг,където са разположени башибозуците.Четирима от тях,сред които е Македонски успяват да пробият обкръжението и се измъкват (техния брой 4 вероятно не влиза в общото число на участвалите в битката,може би башибозуците не са искали да признаят,че са ги изпуснали или действително в суматохата те са минали незабелязано,така общия брой на четниците участвали в битката достига 43).
13-те четници,който още в началото на битката се отделят,на следващия и по-следващия ден губят по един убит.С останалите 10 души 15 потераджии водят двучасова престрелка.Убити са трима четници и двама турци.От оцелелите седем души най-вероятно е групата от петима четници,които известно време се укриват на връх Кадрафил,грижейки се за най-тежко ранения си другар,който почива от раните си.Това ни отвежда до легендата,че починалият на Кадрафил е Хаджи Димитър.По горе вече посочих защо е несъстоятелно лобното място на воеводата да се търси другаде,а не на Бузлуджа.Веселен Игнатов изказва предположението,че този четник не е от южна България понеже другарите му не правят опит да стигнат до родното му място(същото предположение може да важи и за тях или най-малкото не са от казанлъшкия край).Той отъждествява този четник с хаджи Димитър Хаджиатанасов от Тулча,който бил една година по-млад от воеводата и вероятно съвпадението на малките имена и възрастта е довела до объркването у местните жители.
След като знаем,че в битката на Бузлуджа участват 43-ма четници,следвайки хронологията на събитията в обратен порядък можем да установим и приблизителния брой на четата при слизането й край Вардим.
На 17.V²². през нощта Стефан Орешков и Христо Патрев отиват в Шипка-скоро след битката на Бузлуджа са заловени.По-рано същата вечер от четата се отделят 15 души.
На 13.V²². Атанас Лилов (Ачо Пиперков) напуска четата.Малко преди това в колибите Дебел дял са оставени брата на воеводата Тодор и Сава Силов от Стара Загора.
На 10.V²². в Канлъ дере е заловен Караджата с още двама четници,Ванката Христович е изоставен,загиват Георги Чернев и Петър Обретенов.Според Захари Стоянов някой си Мавро (Казанлъчанин) и още 14 души напускат четата и позициите си,което е причина за залавянето на Караджата,който вече има 7 рани.До началото на тази битка четниците са били минимум 84 души.Ангел Обретенов казва,че убитите общо били 10-12 души,а Македонски дава 27(на тези общи твърдения не следва да се има голямо доверие Македонски изхожда от обикновената аритметика,а Обретенов очевидно не е много убеден в точното число).
На 9.V²². малко преди битката изоставят Димитър Мънзов и Христо Дряновски.По време на битката двама са убити Коста Ефтимов-Наполеона и Еремия Петров-Българов.
На 8.V²². в Карапанова кория е убит Пеню Хаджипенев-Тошоолу от Стара Загора.Петър Кънчев е заловен.
На 7.V²². са убити Арсени Мартинов,Александър Читаклиев,Стефан Билчев,Златю Ушански,Минчо Венков,Никола Красналиев.Заловени са Атанас Боздугански и Димитър Момчилов.
Личното ми мнение основано на тези факти е,че четата не е надвишавала 107 души.

[boilad]

Биографични справки за някои четници:
1.Хаджи Димитър Николов Асенов-роден на 10.V.1840г. в Сливен.От пролетта на 1859г. излиза хадутин в четата на Георги Трънкин,който същото лято е убит и за воевода е избран Панайот Хитов.Хаджи Димитър става знаменосец на дружината през късната есен на 1862г.,когато титуляра и още няколко души се отделят.През лятото на 1863г. четата преминава в Сърбия.Хитов изпраща с писмо до Раковски във Влашко шурея си Стоян Люцканов (Теньо Папазолу) и Хаджи Димитър.През следващото лято под давлението на Раковски Теньо оглавява малка дружина с която минава в Българско.Хаджията също е в нея като знаменосец.На практика Теньо изоставя дружината и продължава да шета из Добруджа до следващото лято,когато е убит.През 1865г. Хаджията оглавява своя чета,но действията й не са много успешни,заради раздорите всявани от Дядо Жельо.През 1868г. обединява четата си с тази на Караджата,за да минат по лесно през Дунав,но на практика действат като една чета.Хаджи Димитър загива в боя на Бузлуджа на 18.V²².1868г.
2.Стефан Тодоров Димов-Караджа-роден е на 11.V.1840г. в село Ичме(Стефан Караджа),Ямболско.Семейството му отрано е принудено да се изсели и изпаднало в крайна нищета обикаля из добруджанските села.Накрая се установяват в Тулча.През 1862г. Караджата участва в легията на Раковски,след това с малка дружина действа из Добруджа.През1864г. е в четата на Теньо,а през следващата година е с Хаджията.През 1868г. двамата обединяват четите си.На 10.V²². в предпоследната битка Караджата е заловен и изпратен на съд в Русе.Там в затвора умира от раните си на 31.V²².
3.Иван Попхристов Райчев (Ванката Христович)-роден на 25.²Х.1843г. в Габрово.Получава гимназиално образование в Москва,а на 23.V.1864г.завършва Александровското военно училище с чин прапоршчик-кавалерист.Сражава се в Кавказ,но руската имперска политика не му е по сърце и през 1866г. се уволнява.Прави опит да постъпи на служба в турската армия,но молбата му е отхвърлена.В началото на 1868г. в мошията на брат си Райчо край Плоещ подготвя военно четниците на Хаджи Димитър,а самия той става писар на четата.На 10.V²². след битката в Канлъ дере моли заради раните му да го оставят.Опитва се да стигне до Габрово,но среща турски патрул и след кратка престрелка се самоубива на 11.V²².
4.Христо Петков Ботев-Дряновски,Ганчович-роден през 1839г. в село Ганчовец,Дряновско.На 9-годишна възраст става чирак на чичо си в Тулча.Към 1858г. отваря собствен дюкян за колониални стоки.Става член на комитета организиран от ТЦБК в Тулча.Той е един от активните участници в т.нар. "Тулчански проект"-организиране на чета през 1867г. и за целта разпродал дюкяна си и обикалял из Варна,Шумен,Търговище,Жеравна,Сливен и др.На 22.V.1867г. в околностите на Жеравна се присъединява към четата на Панайот Хитов с която стига до Сърбия.Там се записва във Втората легия,а следващата година става писар в четата на Караджата.Убит е в битката край Вишовград на 9.V²².1868г.
5.Димитър Иванов Мънзов-роден през 1842г. в Лясковец.Баща му бил заподозрян за съпричастност към въстанието на дядо Никола през 1856г. и трябвало да емигрира.В Браила започнал търговия и когато се позамогнал прибрал при себе си семейството.Мънзов се включил с цялото си състояние в четата като знаменосец на Караджата.Той въоръжил няколко от по-малко състоятелните си съратници.Във втората битка бил ранен и с подбити крака.Наложило се да го изоставят.Бил заловен и обесен в Търново.Личното ми мнение е,че е малко вероятно да е бил знаменосец,тъй като няме никакъв боен опит,но така е записан в турските документи.
6.Георги Чернев-роден през 1843г. в Търново.Участва в четата на Хитов от 1867г. и във Втората легия.След изоставянето на Мънзов става знаменосец на Караджата.Убит е в Канлъ дере.
7.Христо Николов-Македонски-роден през 1834г. в Горни Тодорак,Кукушко.Занимава се с търговия,а през 1860г. става хайдутин.Участва в Първата и Втората легии.След пленяването на Караджата прибира знамето на четата му.Със същото знаме като воевода се сражава в сръбско-турската война от 1876г.Починал на 5.V²².1916г. в Русе.
8.Димитър Колев Стойнов-Заралията,Коджа Ибрахим-роден през 1832г. в Карабурун(Знаменосец),Старозагорско.Работи като терзия в Стара Загора и Сливен.Става хайдутин в четата на Тодор Харбоолу,а през 1864 и 1865г. в четата на Теньо Люцканов.Участва в Първата легия.През 1868г. е знаменосец на Хаджи Димитър.След като групата водена от него се отделя от четата той се насочва към Агликина поляна.Недалеч от там загива в престрелка с потеря в началото на август.
9.Коста Николов Ефтимов-Наполеона-роден през 1834г. в Габрово.През 1856г. баща му е убит от турски разбойници и Коста начело на малка дружина хваща гората.През 1860г. е доброволец в отрядите на Гарибалди.През 1862г. Раковски му поверява организирането на т.нар. Габровско въстание.След този неуспех се сражава в Критското въстание.Убит е в сражението на 9.V²².
10.Еремия Петров-Българов-роден е през 1836г. в Медковец или Мокреш,Ломско.Учи при Кръстьо Пишурка в Лом и класическа гимназия в Белград.Постъпва на служба в сръбската армия и достига чин старшина.През 1867г. заради участие в Зайчарската чета е арестуван от сръбските власти,но скоро е освободен и емигрира в Румъния.Убит е в сражението на 9.V²².1868г.

[TypTyp]

Списъкът на четниците (по З. Стоянов) вижте тук: http://zname.zxq.net/?page_id=85
също и друг тук: http://strannopriemnicata.wordpress....6/27/chetata1/
На 35 г. и повече са само няколко души.

[boilad]

Чувствам се длъжен да отговоря,защото отдавна е известно,че тези списъци не са съвсем точни.Освен това целта на историята не е до втръсване да повтаряме едно и също,а метафорично казано да се отдели зърното от плявата.Няма спор за едно-тези списъци са добра основа за по-нататъшни изследвания.Що се отнася до предния ми пост (очаквайте редакции) целта ми е да дам биографиите на възможно по-голям брой четници,което пък би способствало за някакви по-обобщаващи заключения относно четата и участниците в нея.Ще се радвам,ако някой допринася с конкретни мнения и забележки.Благодаря ТурТур.

П.П. http://forum.boinaslava.net/showthre...736#post281736
Писаното в темата за Левски с пълна сила се отнася и за тази.

[TypTyp]

Колкото и неточни да са списъците те подсказват, че на възрастта на Караджата (26) и сочената му досега рождена година следва да се обърне по сериозно внимание. За това намеква и информацията, която ни носи сабята на войводата, съхранявана в Русе: http://pishtov.blogspot.com/2009/03/blog-post_01.html

[boilad]

Благодаря за линка,но не мисля,че това е солидно доказателство,налагащо ревизия на възрастта на Караджата.Още повече,че той както и Левски участва в Първата легия,а там,както и при четата от 1868г. минималната възраст по принцип е 20 години,макар-признавам-да има изключения от това правило (забележете изключения,а не норма за масово приемане на младежи под 20 г.).Освен това,както братовчед му Балчо Нейков,така й сестра му сочат,че е роден на 11.V.1840г.

[танкиста от Харков]

За сабята на Караджата съм чувал от Т. Козловски, че е подарена на Мидхат паша от командира на потеряджиите. Когато пашата е отзован в Цариград, багажа му е закаран на скелето (пристанището) във Варна. Там наши хайдуци са обарали сандъците и са задигнали доста работи между които попада и сабята на войводата! След това тя се предава по наследство и стига до наши дни! Колко това е вярно не се наемам да твърдя, но такива сеа твърденията на цитирания автор.