Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Часовникови кули в България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Thorn,
    то верно, че снимка много неясна, ама колкото повече й се зверя толкова повече си мисля, че това е Пирковата кула с няква надстройка, а не часовниковата кула. Ако правилно ми ходи мисълта, джамията, която се вижда зад кулата трябва да е Ахмед бей и ако това е така, то значи това не е часовниковата кула. Виж плана на Харбова, стига той да указва точно къде е била кулата. От друга страна кулата от цветната картинка прилича много на черно-бялата графика, която беше пуснал преди. Въобще някаква мистификация има тук май.

    страхил, благодарности за Ямбол

    И аз да пусна нещо - свежи снимки от Разградската кула






    Няма ли някой от Пазарджик да каже до къде стигна "реставрацията" на кулата там?

    Comment


      #77
      Със сигурност не е Пирговата кула. Отделно, че тя никога не е имала надстройки като кулата на Мешчиите, но и джамията не е Ахмед бей. В Кюстендил е имало и други джамии.


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #78
        Село Крамолин, Севлиевско - интересна кула-паметник.
        Attached Files
        Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

        Comment


          #79
          TypTyp, нещо не се отваря прикачения файл, можеш ли пак да го сложиш?

          Comment


            #80
            Абе и аз виждам, че нещо не става... ама къде ми е грешката? И сега кво...?
            Attached Files
            Last edited by TypTyp; 25-11-2010, 12:58. Причина: картинката
            Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

            Comment


              #81
              Часовниковата кула (1878) в Бяла Черква, Велико Търновско е построена в чест на Освобождението, а часовниковият механизъм е монтиран 1929г.

              Пускам линк, защото снимката и без това е смного малък размер.



              ПАМЕТНИК КАМБАНАРИЯ

              Издига се величествено в центъра на града. Един от първите паметници в България в чест на Освобождението, построен през 1878 г. На 6 юли (24 юни стар стил) 1877 г. предният отряд на ген. Гурко влиза в Бяла черква. Руските войски са тържествено посрещнати от населението и приветствани с вълнуващо слово от Ирина Бачо-Кирова. С дарените от руските офицери средства тя поставя началото на фонд за построяване на паметника. Той е висок 25 метра. През 1929 г. на камбанарията е монтиран часовник, доставен със средства от даскал Йоаким Василев. Той и днес отмерва времето.

              Comment


                #82
                Часовникова кула от 1899 година, построена от дебърски майстори в село Чупрене област Видин.
                Attached Files
                Last edited by Сава; 26-11-2010, 12:10. Причина: снимката не се появи

                Comment


                  #83
                  Часовниковата кула на Видин

                  KIZIL DELI:
                  ..."Идеята ми е да се огранича до часовникови кули строени преди Освобождението (по предполагам понятни причини) и то построени като нарочни такива, а не за камбанарии на църкви...
                  ...Има разни градове, за които си мисля, че просто няма начин да не е имало часовникови кули, но не разполагам с никаква информация. Например - Русе, Силистра, Видин и т.н..."

                  **********

                  Малко се знае за видинската кула. Ето цитат от една история на Видин, писана през тридесете години на 20 век:
                  "...Това била дървена, висока башня /кула/, близо до барутния погреб и около нея построени дървени дюкяни, в които се помещавали ювелирните произведения и работилници на коюмджийския еснаф. По-после този часовник бил съборен и изграден нов от камък, близо до военната мелница, но съборен от гранатите на неприятеля през 1878 г. ..."
                  Румънската артилерия съборила не само часовниковата кула, но и по-голяма част от 32-те джамии, съществували по това време във Видин. Просто те били отлична мишена, извисявайки се над околните схлупени къщурки.
                  Успях да намеря две рисунки на видинската часовникова кула. Едната е на Феликс Каниц, посещавал няколко пъти града. Ето какво пише той за събитията от 1876 г.:
                  "...Старият крепостен град станал тогава свидетел на грозни сцени. Нашата картина изобразява такава сцена, гдето черкези прекарват покрай кулата на градския часовник заловени български селяни, наречени комити, за да ги отведат до мястото на наказанието им..."

                  Втората рисунка също е от от 1876 г. и е поместена в парижкия L'Illustration. На фона на часовниковата кула са изобразени пристигащите във Видин турски войски, вероятно заради водената тогава Сръбско-турска война. На тази рисунка надстройката на кулата е със зазидани прозорци.
                  Attached Files
                  Last edited by R_Milanov; 27-12-2010, 11:22.

                  Comment


                    #84
                    R_Milanov, добре дошъл!
                    Благодарности за страхотното включване, много интересна информация и илюстрации. Това определено внася някаква яснота по кулата във Видин. Скоро ще обновя списъка

                    Comment


                      #85
                      KIZIL DELI написа Виж мнение

                      Списък на часовниковите кули в България



                      София (?) – изчезнала
                      Най-забележителната постройка на Капана била Сахат куле — градската
                      часовникова кула, горе с чардак, на който стоял пазач. Дик де Лонлей казва:
                      „Часовниковата кула е четвъртита, с цинков покрив, който прави впечатление на
                      гигантски гасител на свещ, а отгоре с тенекиен ветропоказалец, боядисан в
                      червено”. От четирите страни на кулата имало четири циферблата. Под тях
                      прищявката на декоратора-бояджия изобразил прозорци със сини пердета
                      повдигнати със шнурове с жълти пискюли. Кулата била боядисана на квадрати —
                      червено и бяло и давала изглед, като че ли е строена от тухли. Сахат куле била
                      съборена през 1882 година. Иречек пише, че била слаба постройка, направена от
                      плет и мазилка. Съборили я като я подсекли отдолу като дърво.

                      Бележка. Сахат куле е била северно от Челеби джамия, на ръба на речната
                      тераса, слизаща стръмно към Капана. Джамията е била съборена при
                      построяването на западното крило на двореца и оформяване на двора му (1879-
                      1881 г.). Вероятно тогава е била съборена и кулата.


                      Дико Диков, "Градоустройство, бит, растителност и градини в София" Факти, бележки и коментари по източници от 17-20 век, Информапринт, стр. 156

                      N. B. Книгата е в Библиотека, постната от dibo (пост ¹87). На заглавната страница на книгата е има цветен акварел от Обербауер, изобразяващ часовниковата кула в София. В края на книгата, в раздела "Илюстрации", има черно-бял вариант. Отново давам връзката към Блог Стара София, където книгата е пусната он-лайн.

                      UPD Всъщност, ето акварела на Йозеф Обербауер



                      Хм, обаче открих един проблем... В текста е казано, че Сахат куле е съборена през 1882 г и Диков е склонен да се съгласи, обвързвайки нейното събаряне с това на Челеби джамия. Обаче в справката за Йозеф Обербауер, откъдето съм взел изображението (пак е в Библиотека), пише, че Обербауер идва в София през 1891 г., а в Уикито пък - че през 1889 г. Което и да е вярно, очевидно, че и А. Монеджикова ("София през вековете", 1946 г.), и Диков грешат за датата на събарянето.

                      От друга страна, Иречек напуска България през 1884 г. и няма как да е свидетел как са я съборили. Въобще, кашата е пълна...
                      Last edited by Обикновен лаик; 11-01-2011, 00:50. Причина: Добавяне на изображение
                      Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                      Comment


                        #86
                        Обикновен лаик написа Виж мнение
                        Хм, обаче открих един проблем... В текста е казано, че Сахат куле е съборена през 1882 г и Диков е склонен да се съгласи, обвързвайки нейното събаряне с това на Челеби джамия. Обаче в справката за Йозеф Обербауер, откъдето съм взел изображението (пак е в Библиотека), пише, че Обербауер идва в София през 1891 г., а в Уикито пък - че през 1889 г. Което и да е вярно, очевидно, че и А. Монеджикова ("София през вековете", 1946 г.), и Диков грешат за датата на събарянето.
                        супер попадение. Дик дьо Лонлей мисля го свалих (поне част имам със сигурност) в оригинал, ще гледам да изровя страниците може да има и графика към текста. И аз бях забелязал този проблем с датите, акварелът на Обербауер е късен. Ето кратка справка за живота му от нарочен сайт за него, който нещо загубих.

                        Роден в Санкт Леонхард – Австрия /сега Сан Леонардо ин Паскрия/, починал в София като натурализиран български художник.
                        Завършва гимназия в Инсбрук. Мечтае да стане художник, но по настояване на баща си записва инженерство. Прекъсва следването си. Записва се в Художествената академия, но след две години прекъсва. През 1891 г. се заселва в София. Назначен е в кадастралния отдел на Общината като “главен рисовател”. Превръща се в “рисовач и акварелист” на града. След 10 – годишен труд кадастъра на София е завършен, след което Обербауер работи 10 години в Министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните. Това му дава възможност да пътува и рисува из страната.
                        Художникът по специфичен начин, художествено и екзактно пресъздава в творбите си живота и облика на стара София, архитектурата на изчезнали днес обекти, на манастири, ханове, къщи, чаршии, сватби, планини, археологически обекти.
                        Освен това друго противоречие е нарисуваното от Обербауер (прилича на легитимна каменна кула) и това което пишат Дик дьо Лонлей и Иречек. Да не излезе пък, че кулата е рисувана по спомени

                        Comment


                          #87
                          KIZIL DELI написа Виж мнение
                          от нарочен сайт за него, който нещо загубих.
                          Сайта е в пост 77 на Библиотека. Ето този: http://oldsofiaart.cl.bas.bg/
                          ------------------
                          Май наистина ще излезе, че е рисувана по описание. Иречек не е бил в София, когато Обербауер пристига в нея. Пък и преустройството на двореца към 1889 или 1891 г. вече е направено - но на рисунката не виждаме нищо такова, още повече, че Обербауер едва ли незабавно с пристигането се е заел да рисува тъкмо пък кулата.

                          Лудница
                          Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                          Comment


                            #88
                            май наистина е по спомени. обербауер си е падал да рисува архитектурни реконструкции, например отдавна несъществуващата крепостна стена на сердика.


                            thorn

                            Средновековните църкви в България

                            Comment


                              #89
                              Също денивилацията ми се струва силно преувеличена. Както и да го въртя и гледам, там където би трябвало да се е намирала кулата никак не изглежда да е било чак пък толкова високо. Кулата се е намирала една идея на северозапад от Челеби джами.

                              (план Харбова)


                              снимка от Стара София - ясно се вижда, че дори и по това време няма чак пък такава денивилация както на рисунката на Обербауер

                              Comment


                                #90
                                KIZIL DELI написа Виж мнение
                                прилича на легитимна каменна кула
                                Което ме навежда на мисълта, че е объркал и височината. Дали на форума има хора, които разбират от строителство? Ако се съди по парапета, кулата е към десетина метра - височината на триетажна сграда. Възможно ли е постройка с такава височина да е от "плет и мазилка"?

                                Все повече се убеждавам, че не я е рисувал от натура. При това е привнесъл доста творческо въображение.
                                Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                                Comment

                                Working...
                                X