Съдбата на славянските ръкописи

[tanerbm]

Преди да започна , искам да ви поздравя за страхотния форум.
"Почти не могат да се намерят славянски ръкописи , тъй като в манастира Трескавец или Златовръх в Прилеп купища различни ръкописи по нареждане на на гръцките архиери послужиха за разпалване на пещите ...... съшата съдба имаха и ръкописите на Кичевския манастир "Препобния Наум " край Охрид и другаде.... "

Из писмо на Д. Миладинов до руски археолог , 1858г

Миладинов изпраща писмото до руския археолог и пътешественик Петр Иванович Севастиянов , той пише за извършените злини на гръцките архиери спрямо българската писменост .

Аз имам няколко въпроса :

1. Може ли да му се доверим напълно ?
2. Какво е състоянието на славянските ръкописи в Македония по времето , когато е създаден документът ?
3 Може ли да приемем ,че той доста се увлича , може би търси лично отмъщение от гръцките архиери ?

Всички много добре знаем ,че той е изключителна личност , реформатор и
главен инициатор на възрожденските идеи. Той е истински патриот .благодарение на него и брат му , българският народ може би един от малкото има ли шанса да имат такива лидери

[Stormbringer]

Ами защо да не може да му се вярва?

Ето ти и други такива сведения.

За Виктор Григорович. (1815-1876)

При крайно трудни условия руският учен проучва стотици ръкописи и други писмени свидетелства. Той не си поставя задача да проучи всички ръкописи, а насочва вниманието си към славянските. Наред с другото, руският учен поставя тревожно въпроса за опазване на ръкописното наследство на Атон. Той установява, че в някои манастири гръцки монаси унищожават много славянски, предимно български ръкописи. "В Зограф - пише той, - малко преди моето идване изгорили куп ръкописи. От очевидци съм чувал, че във Вотопед, Ксеноф, Симопетър и Филотей ги изгорили безпощадно." Специално за Вотопедския манастир, Григорович допълва: "Ръкописите били в голямо количество, защото, както твърдят, в нагорещената от тях фурна изпекли манастирския хляб. В манастира Ксеноф, по същата причина изхвърлили книгите в морето."

Василий Барски ( пътува по нашите земи от 1723 до 1747 )

Най-напред за наблюденията му в манастира "Св. Павел". Василий Барски посещава този манастир два пъти. Най-напред - през 1725 г. и по-късно - през 1744 г. Първият път той установява, че богослужебните обряди там се извършват на български език. При второто си посещение през 1744 г. Барски установява, че четенето и пеенето в църквата става само на гръцки език. Той съобщава още, че монасите раздават безплатно или продават на съвсем ниска цена славянски ръкописи и печатни славянски книги. Киевският монах отбелязва в записките си, че това се прави с цел - "...да изкорениться древная Болгарская слава и память".

[tonev]

сведението за печатни славянски книги е много интересно. а нали имаше и такова сведение за в Търново?

[Thorn]

сведението за печатни славянски книги е много интересно. а нали имаше и такова сведение за в Търново?

Само у Паисий. Не звучи достоверно.

[НВС]

Само у Паисий. Не звучи достоверно.

Е това вече си е резултат от усърдието на гръцките свещеници - да заличат изворите, до които е имал достъп Паисий. Съдейки по горното изявление (не е само твое мнение Thorn) - постигнали са си целите. За съжаление!

[Stormbringer]

По черквите се явиха печатни книги, които излизаха от ХV в. из сръбско-славянските печатници в западните сръбски земи и във Венеция; обаче под турското неприязнено владение това печатане трая едвам до XVII в. Тогава почнаха русите да издават черковни книги не само за своя народ, но и за другите православни славяни.

Александър Теодоров - Балан: "БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
Кратко ръководство за средни и специални училища"

Колекцията от славянски старопечатни книги включва издания, които бележат началото на южнославянското, в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния). Това са двата кирилски инкунабула: Осмогласник (Цетина, 1494 г.), и Псалтир с последование (Цетина, 1495 г.), както Четвероевангелие на Макарий от 1512 г., издадено в Търговище. Специално внимание заслужават венецианските издания от XVI в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков.

Опис на колекциите на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

За български старопечатни книги се смятат всички книги, издадени на български език / и на черковно-славянски от българи/ от въвеждането на книгопечатането у южните славяни в началото на XVI век до Освобождението 1878г. На брой те са около 1650 в 2000 издания и части. С изключениe на 150 заглавия печатани в славянски печатници във Венеция, Цетина, Търговище /Влашко/ и Мунтения през XVI и XVII век, които имат характер на инкунабули / първопечатни книги/, всички останали са от възрожденската епоха и се наричат още българска възрожденска печатна книжнина.

Статия за библиотека "Искра" - Казанлък.

Славянски печатни книги до средата на 18-ти век определено е имало и не съм убеден, че са само 150. Просто гърците са проявили завидна последователност в унищожаването им - поне да ги бяха прибрали в хранилища вместо да ги горят
Иначе са потомци на велики цивилизации като елинската и римската...

[Thorn]

Може би не се разбрахме. Не отричам славянските старопечатни книги. Но когато тонев писа за сведение за печатни книги в търново, помислих, че става дума за този цитат от Паисий:

"Тоя цар Йоан Шишман царувал седем години в Търново. Тогава българите почнали да печатат български книги в Търново и няколко книги били излезли на щампа по онова време. И досега се намират евангелия, щампени на кожа."

Което не ми звучи достоверно.

[resavsky]

В тази връзка историята с книгите на лорд Кързон / от които е запазена само т.нар.Лондонско четвъроевангелие/ е повече от любопитна.Аз лично се надявам някой от наследниците на лорд Кързон да успее да открие още нещо.

[владетелят на шумер]

Мисля,че "Неделник" на Софроний Врачански с право може да се определи като последната старобългарска книга.Макар,че някой иследователи поставят границата на 1878 това е нереално и необосновано тъй като вече имаме съвсем нова възрожденска литература.

[Иво.Станоев]

Е това вече си е резултат от усърдието на гръцките свещеници - да заличат изворите, до които е имал достъп Паисий.

И защо злите гръцки свещеници вместо да се тормозят с издирването на всичките източници просто не са заличили самото дело на Паисий - "История Славянобългарска"? Хем е щяло да е много по-лесно, хем по-ефикасно.

Славянски печатни книги до средата на 18-ти век определено е имало и не съм убеден, че са само 150. Просто гърците са проявили завидна последователност в унищожаването им - поне да ги бяха прибрали в хранилища вместо да ги горят

Дали този или онзи от нас е убеден или не няма кой знае какво значение. Според цитираният в тази тема опис от Националната Библиотека става ясно, че наличните книги печатани преди Възраждането са именно "около 150". Това за период от около 300 години(като изключим Възраждането) прави по една книга на две години.
Да обвиняваме гърците за обидно малкото запазени книги от онзи период е признак на неособено висока култура и неизживян комплекс за малоценност.

С уважение,

[pnp5q]

И защо злите гръцки свещеници вместо да се тормозят с издирването на всичките източници просто не са заличили самото дело на Паисий

Може би защото изобщо не са се тормозили да ги издирват - нали повечето, да не кажа всички, източници са им били в ръцете.

Да обвиняваме гърците за обидно малкото запазени книги от онзи период е признак на неособено висока култура и неизживян комплекс за малоценност.

:argh: А да пренебрегваме писмените свидетелства на очевидци /виж постинг #2 в темата/ какво е?!??

[Stormbringer]

Да обвиняваме гърците за обидно малкото запазени книги от онзи период е признак на неособено висока култура и неизживян комплекс за малоценност.

Всеки си има право на свои възгледи. Има достатъчно сведения за гръцкия "принос" в това отношение, така че тези обвинения едва ли са напразни.

Може би не се разбрахме. Не отричам славянските старопечатни книги. Но когато тонев писа за сведение за печатни книги в търново, помислих, че става дума за този цитат от Паисий:

"Тоя цар Йоан Шишман царувал седем години в Търново. Тогава българите почнали да печатат български книги в Търново и няколко книги били излезли на щампа по онова време. И досега се намират евангелия, щампени на кожа."

Което не ми звучи достоверно.

Да, понеже постът на Тонев се състоеше от две твърдения и не разбрах към кое се отнася коментарът ти. И аз не смятам, че е достоверно. Най-малкото печатни книги от този период изобщо не са известни, не само в България. Гутенберг още не е бил направил своето откритие.

Мисля,че "Неделник" на Софроний Врачански с право може да се определи като последната старобългарска книга.

Повечето смятат, че е първата новобългарска печатна книга.

[mitaca]

Да обвиняваме гърците за обидно малкото запазени книги от онзи период е признак на неособено висока култура и неизживян комплекс за малоценност.
С уважение,

Не всички гърци разбира се. Но не мога да не обвиня гръцкия владика открил патриаршеската библиотека на Евтимий в църквата св.св. Петър и Павел в Търново и изгорил ги без остатък. Цели три дни по времето на Веловата завера. Колко ли ръкописи са били за да се горят цели три дни?

[Stormbringer]

Митака, много са били. Не знам, на мен книга сърце не ми дава да я унищожа, независимо колко глупава може да е като съдържание, тенденциозна и че може никога да не я отворя и че сигурно има още поне 2-3 хил. екземпляра тираж. Но е книга.

Има ли някой представа, колко време е отнемало да се направи един ръкопис, особено от каноничните богослужебни книги? Години! Колко труд е вложен, колко старание, колко сложно са се изработвали мастилата, колко скъп е бил пергамента, с позлатата, с обкова... дори да оставим настрана колко ценно е било съдържанието на редица от тези книги. Че може в тях да е имало редица сведения, които да ни помогнат да разберем по-добре историята си. И да вземеш да гориш ръкописи или пък редки старопечатни книги. Това е престъпление, вандалщина! Не искам това да се стоварва върху гърците като цяло, но че църквата им в даден момент от нашата история е вършила подобни дела, не може да се отрече!

Аз съм против омразата към други народи и всякакви националистически глупости, но в крайна сметка не може да си кривим душата за някои неща.

Казваш 150 книги не били малко. Знаеш ли колко са напечатани през Възраждането и по-конкретно само в периода 1800-1878? Около 8000! При това известни са толкова, а сигурно има и редица други за които не се знае. Съзнавам разликата в техническите възможности и социално-културната атмосфера на 19-ти век и тези на 16-18. Но разликата пак е твърде фрапантна.

[gollum]

Стормбрингър, все пак ти нямаш никакви основания да унищожаваш книга . А представи си какво е, когато се намеси съвсем нов и крайно мощен национализъм в работата.