Хана, тук не съм съгласен. Ако беше на ниво, това изобщо нямаше да бъде такъв проект. Статията на Балева е едно, върху нея все пак се случиха някои разговори в съвсем научен контекст, включително в този форум. Текстът на проекта обаче още с предзададеното си пояснение, че се полага в контекста на разширяването на ЕС, както и с предразсъдъците си, какъвто е например „Националната ненавист на българите е насочена преди всичко срещу мюсюлманските малцинства в страната... и така са демонизирали всички мюсюлмански малцинства” – защото веднага мога да приведа примери като този
"След въстанието Ахмед ага е заточен за малко в Мала Азия и после се връща в Барутин. В онези години той е един от най-богатите хора в Доспатско. Има много стока - стада, пари. Най-хубавата къща в селото е неговата. През 1881 г. обаче се разболява от проказа. Постепенно го изоставят и най-близките му хора. Остава сам. Никой от селото не иска да му помогне. През 1885 г. някаква вътрешна мъка и вина го кара та праща човек до Батак да потърси и повика да дойде при него войводата Ангел Керелов /сина на Трендафил Керелов изгорен на клада/ спасил се по чудо през 1876 г.
Било месец май, когато Ангел възсяда коня и отива в Барутин. Когато влиза в къщата на Ахмед ага, вижда мрак, пустош и един призрак, стопен от болестта човек, който го гледа с горещи като факли очи. На поздрава му агата тихо отронил “Евалла, чорбаджи”. Така оценил постъпката на Ангел и му сторил евет. Макар и трудно, разговорът тръгнал. Говорел повече Ахмедаа, а Ангел слушал. Разкайвал се агата за това, че на доброто, сторено от Трендафил Керелов за него лично, отговорил с лошо и за него, и за Батак. Жалвал се, че никой не го поглеждал.
“Удари му един чакмак на този дом, Ангел чорбаджи, видело да стане на всички, та да се свърши...” Излязъл Ангел навънка, намерил в селото ламба някаква, купил газ, върнал се, запалил ламбата. Дошли с Ахмедаа до същината, причината за повикването му - прошка за прегрешенията си поискал от него Барутанлията. Сгъстило се времето и пространството в собата, огън сякаш ударил по Ангел Керелов - не била лесна тази работа. Претеглил и преценил пак всичко коравият и прозорлив батачанин, виждал какво е сега дереджето на агата, сълзите в очите му. Като че ли Господ му връщал за стореното зло. Казват, че изрекъл: “От мен и от Батак да ти е просто! Дано и Аллах ти прости...” Разридал се агата и после разговорът тръгнал по-леко. Поканил Ангел да преспи в къщата. На другия ден чрез ходжата Ангел Керелов изнамерил и близките на Ахмед ага, почистили къщата, измили и преоблекли агата. На раздяла Ахмед пак го помолил ихтибар да му стори - като умре, хабер ще пратят да възседне коня и да дойде, искал като го заровят, Ангел Керелов да присъства. През лятото дошъл човек от Барутин, потропал на вратата и съобщил за смъртта на Ахмед ага. Оседлал коня Ангел и заедно с пратеника стигнал в Барутин по обед. Погребали агата подир обяд. Когато го свлекли в гроба, мъртвият се обърнал по очи. Значи Аллах не му е простил... Ангел Керелов им рекъл да влязат да го обърнат, ходжата не давал. Тогава той влиза и го обръща..."
тази история е описана от Илия Стефанов ... и от Трендафил Керелов от Батак - потомък на изгорения през 1876 г. Трендафил Керелов.
- та текстът на проекта, който бих казал преднамерено на взима предвид подобни случаи и търси идеологически и етнически обобщения, не би следвало да се надява на безпристрастна и „чисто научна” реакция. Така че не съм съгласен с абстрахирането, което ти правиш между проекта и онова, което щяло да се развихри така, или иначе „независимо от качеството”. Освен ако не включиш в политическия сюжет, който очертаваш и самото създаване на проекта като част от замисъла. Но струва ми се, че това трудно може да го докажеш.
"След въстанието Ахмед ага е заточен за малко в Мала Азия и после се връща в Барутин. В онези години той е един от най-богатите хора в Доспатско. Има много стока - стада, пари. Най-хубавата къща в селото е неговата. През 1881 г. обаче се разболява от проказа. Постепенно го изоставят и най-близките му хора. Остава сам. Никой от селото не иска да му помогне. През 1885 г. някаква вътрешна мъка и вина го кара та праща човек до Батак да потърси и повика да дойде при него войводата Ангел Керелов /сина на Трендафил Керелов изгорен на клада/ спасил се по чудо през 1876 г.
Било месец май, когато Ангел възсяда коня и отива в Барутин. Когато влиза в къщата на Ахмед ага, вижда мрак, пустош и един призрак, стопен от болестта човек, който го гледа с горещи като факли очи. На поздрава му агата тихо отронил “Евалла, чорбаджи”. Така оценил постъпката на Ангел и му сторил евет. Макар и трудно, разговорът тръгнал. Говорел повече Ахмедаа, а Ангел слушал. Разкайвал се агата за това, че на доброто, сторено от Трендафил Керелов за него лично, отговорил с лошо и за него, и за Батак. Жалвал се, че никой не го поглеждал.
“Удари му един чакмак на този дом, Ангел чорбаджи, видело да стане на всички, та да се свърши...” Излязъл Ангел навънка, намерил в селото ламба някаква, купил газ, върнал се, запалил ламбата. Дошли с Ахмедаа до същината, причината за повикването му - прошка за прегрешенията си поискал от него Барутанлията. Сгъстило се времето и пространството в собата, огън сякаш ударил по Ангел Керелов - не била лесна тази работа. Претеглил и преценил пак всичко коравият и прозорлив батачанин, виждал какво е сега дереджето на агата, сълзите в очите му. Като че ли Господ му връщал за стореното зло. Казват, че изрекъл: “От мен и от Батак да ти е просто! Дано и Аллах ти прости...” Разридал се агата и после разговорът тръгнал по-леко. Поканил Ангел да преспи в къщата. На другия ден чрез ходжата Ангел Керелов изнамерил и близките на Ахмед ага, почистили къщата, измили и преоблекли агата. На раздяла Ахмед пак го помолил ихтибар да му стори - като умре, хабер ще пратят да възседне коня и да дойде, искал като го заровят, Ангел Керелов да присъства. През лятото дошъл човек от Барутин, потропал на вратата и съобщил за смъртта на Ахмед ага. Оседлал коня Ангел и заедно с пратеника стигнал в Барутин по обед. Погребали агата подир обяд. Когато го свлекли в гроба, мъртвият се обърнал по очи. Значи Аллах не му е простил... Ангел Керелов им рекъл да влязат да го обърнат, ходжата не давал. Тогава той влиза и го обръща..."
тази история е описана от Илия Стефанов ... и от Трендафил Керелов от Батак - потомък на изгорения през 1876 г. Трендафил Керелов.
- та текстът на проекта, който бих казал преднамерено на взима предвид подобни случаи и търси идеологически и етнически обобщения, не би следвало да се надява на безпристрастна и „чисто научна” реакция. Така че не съм съгласен с абстрахирането, което ти правиш между проекта и онова, което щяло да се развихри така, или иначе „независимо от качеството”. Освен ако не включиш в политическия сюжет, който очертаваш и самото създаване на проекта като част от замисъла. Но струва ми се, че това трудно може да го докажеш.
Comment