Доклад от поручик В.Балтинш, от 26 май 1944 год. Гр. Рига, До полковник Поздняков, представител РОА в гр.Рига
'' Господин Полковник, след личният ми доклад до Вас относно зверствата на латишките и естонските СС на заетата от немците Руска територия и изпращането на адютанта Ви, Лейтенант Иван Гурянов, в моята квартира за допълнителни сведения по този въпрос и местонахождението на долууказаните села на военно-полевата карта, за избягване на неточности си позволявам да Ви докладвам както следва:
В средата на месец декември 1943 година по служебни дела ми се наложи (с няколко сътрудника) да бъда в района на Белорусия (бившата Витебска губерния), в селата Князево (Красное), Барсуки, Розалино и др. Тези села са заемани от немски части и отношението им към населението е било търпимо, но когато на тяхна смяна идват латищките части СС, веднага е започнал страшен терор. Жителите са били принудени през нощта да се разбягат по горите, прикривайки се с спално бельо (като маскировка в снега по време на стрелба).
Около тези села лежаха много трупове на жени и старци. От жителите изясних, че с тези безчинства са се занимавали латишките части на СС. На 23 април 1944 година се наложи да бъда в село Морочково. То беше цялото изгорено. В мазетата на къщитете живееха есесовци. В деня на моето пристигане тук е трябвало да ги смени немска част, но на мен все пак ми се удаде да поговоря на латишки с няколко есесовци, фамилиите на които не зная. Попитах един от тях, защо около селото лежат труповете на убити жени, старци и деца, стотици трупове непогребани, а също така убити коне. Силна воня от труповете се носеше из въздуха. Отговорът беше: ' Ние ги убихме, за да унишожим колкото се може повече руснаци'.
След това сержанта на СС ме поведе към една изгоряла къща. Там лежаха няколко обгорели полузасипани тела. 'А тези,'- каза той-, 'ние изгорихме живи'.
Когато латишката част се е изтегляла, тя е взела със себе си като наложници няколко руски жени и девойки. Тяхно задължение е било прането на бельото на войниците, приготвянето на баните, почистването на помещенията и пр.
След изтеглянето на тази част, която е била не повече от ротно съединение, аз и още няколко човека разровихме сламата и пеплта в изгорената къща и извлякохме полуизгорените трупове. Те бяха 7, всичките женски, и на всичките краката бяха привързани с кабел другият край на който беше привързан към прага на вратата. Ниее свалихме кабела от обгорелите крака, изровихме 7 гроба и погребахме телата на нещастниците, като прочетохме 'Отче наш' и изпахме 'Вечная память'.
Към нас се приближи немски лейтенант. Той достави дъски и гвоздеи, отдели ни няколко войници да ни помагат и ние издигнахме седем православни кръста над гробовете, акто на всеки написахме ' Неизвестна руска жена, наживо изгорена от враговете на руския народ - латишките есесовци'.
На следващия ден ние преминахме малка река и в близост до нея открихме няколко оцелели къщи и жители. При появяването ни последните се уплашиха, на на нас ни се удаде бързо да ги успокоим. Ние им показахме свежите кръстове и им разказахме за това , което сме видели и направили. Селяните горчиво плачеха и ни разказаха за това, което им се е наложило да преживеят по времето на пребиваването тук на латишките СС.
В началото на май, в района на село Кобилники в една от ямите видяхме около три хиляди разстреляни селяни, предимно жени и деца. Оцелелите жители разказваха, че с разстрелите са се занимавали 'хора, разбиращи руски, носещи череп на фуражката и червено-бяло-червени превръзки на левите ръкави' - латишките СС.
Не поня названието на селото, в което моето внимание бе привлечено от облак мухи, кръжащи около една бъчва. Поглеждайки в бъчвата, аз видях в нея отрязани мъжки глави. Някои от тях бяха с бради и мустаци. Около селото намерихме немалко трупове на разстреляни селяни. След разговорите с оцелелите селяни, у нас не остана съмнение в това, че и тук са оперирали латишките СС, показвайки своето мъжество и неустрашимост в разправянето с беззащитното население.
Всичко останало, направено от тях, се струва нищожно в сравнение с онази страшна бъчва и живо изгорените жени в онази къща. На подобни факти се натъкнахме и в бившата Псковска губерния от страна на естонските СС.
Не е удивително, че цялото мъжко население е избягало в горите - като партизани, за да окажат поне тайна съпротива, нямащи възможност и сила да се справят с СС по друг начин. По такъв начин от подобни отряди се е пораждала партизанщината.
За съжаление, нито номера, нито името на тази част, която се е занимавала с зверствата, аз не зная.
Не трябва да се подмине с мълчание и безчинството на т.нар. 'белорусска полиция'. Последната се е появявала в селата обикновенно под предлог, че търси оръжие у местното население, със сила е заставяла селяните да указват местата, където са скрили вещите си (дрехи, храна и посуда) и храната си, за опазване от военните действия и пожарите. Когато под смъртна заплаха сляните показвали скритото, полицаите са прибирали най-доброто, а селяните са убивали на място. Събраното се е натоварвло на каруци и полицията е изчезвала така бързо, както и се е появявала.
Представяйки горния доклад на Ваше усмотрение, се надявам, Господин Полковник, че ще бъдат предприети мерки за защита на руското население от повторение на описаните зверства.
Поручик В. Балтинш».
Источник: (Источник. # 2. 1998. C. 74-75. Оригинал: ВА-МА, МSg 149. Ваnd 4. Вl.165-166. Машинопись.)
'' Господин Полковник, след личният ми доклад до Вас относно зверствата на латишките и естонските СС на заетата от немците Руска територия и изпращането на адютанта Ви, Лейтенант Иван Гурянов, в моята квартира за допълнителни сведения по този въпрос и местонахождението на долууказаните села на военно-полевата карта, за избягване на неточности си позволявам да Ви докладвам както следва:
В средата на месец декември 1943 година по служебни дела ми се наложи (с няколко сътрудника) да бъда в района на Белорусия (бившата Витебска губерния), в селата Князево (Красное), Барсуки, Розалино и др. Тези села са заемани от немски части и отношението им към населението е било търпимо, но когато на тяхна смяна идват латищките части СС, веднага е започнал страшен терор. Жителите са били принудени през нощта да се разбягат по горите, прикривайки се с спално бельо (като маскировка в снега по време на стрелба).
Около тези села лежаха много трупове на жени и старци. От жителите изясних, че с тези безчинства са се занимавали латишките части на СС. На 23 април 1944 година се наложи да бъда в село Морочково. То беше цялото изгорено. В мазетата на къщитете живееха есесовци. В деня на моето пристигане тук е трябвало да ги смени немска част, но на мен все пак ми се удаде да поговоря на латишки с няколко есесовци, фамилиите на които не зная. Попитах един от тях, защо около селото лежат труповете на убити жени, старци и деца, стотици трупове непогребани, а също така убити коне. Силна воня от труповете се носеше из въздуха. Отговорът беше: ' Ние ги убихме, за да унишожим колкото се може повече руснаци'.
След това сержанта на СС ме поведе към една изгоряла къща. Там лежаха няколко обгорели полузасипани тела. 'А тези,'- каза той-, 'ние изгорихме живи'.
Когато латишката част се е изтегляла, тя е взела със себе си като наложници няколко руски жени и девойки. Тяхно задължение е било прането на бельото на войниците, приготвянето на баните, почистването на помещенията и пр.
След изтеглянето на тази част, която е била не повече от ротно съединение, аз и още няколко човека разровихме сламата и пеплта в изгорената къща и извлякохме полуизгорените трупове. Те бяха 7, всичките женски, и на всичките краката бяха привързани с кабел другият край на който беше привързан към прага на вратата. Ниее свалихме кабела от обгорелите крака, изровихме 7 гроба и погребахме телата на нещастниците, като прочетохме 'Отче наш' и изпахме 'Вечная память'.
Към нас се приближи немски лейтенант. Той достави дъски и гвоздеи, отдели ни няколко войници да ни помагат и ние издигнахме седем православни кръста над гробовете, акто на всеки написахме ' Неизвестна руска жена, наживо изгорена от враговете на руския народ - латишките есесовци'.
На следващия ден ние преминахме малка река и в близост до нея открихме няколко оцелели къщи и жители. При появяването ни последните се уплашиха, на на нас ни се удаде бързо да ги успокоим. Ние им показахме свежите кръстове и им разказахме за това , което сме видели и направили. Селяните горчиво плачеха и ни разказаха за това, което им се е наложило да преживеят по времето на пребиваването тук на латишките СС.
В началото на май, в района на село Кобилники в една от ямите видяхме около три хиляди разстреляни селяни, предимно жени и деца. Оцелелите жители разказваха, че с разстрелите са се занимавали 'хора, разбиращи руски, носещи череп на фуражката и червено-бяло-червени превръзки на левите ръкави' - латишките СС.
Не поня названието на селото, в което моето внимание бе привлечено от облак мухи, кръжащи около една бъчва. Поглеждайки в бъчвата, аз видях в нея отрязани мъжки глави. Някои от тях бяха с бради и мустаци. Около селото намерихме немалко трупове на разстреляни селяни. След разговорите с оцелелите селяни, у нас не остана съмнение в това, че и тук са оперирали латишките СС, показвайки своето мъжество и неустрашимост в разправянето с беззащитното население.
Всичко останало, направено от тях, се струва нищожно в сравнение с онази страшна бъчва и живо изгорените жени в онази къща. На подобни факти се натъкнахме и в бившата Псковска губерния от страна на естонските СС.
Не е удивително, че цялото мъжко население е избягало в горите - като партизани, за да окажат поне тайна съпротива, нямащи възможност и сила да се справят с СС по друг начин. По такъв начин от подобни отряди се е пораждала партизанщината.
За съжаление, нито номера, нито името на тази част, която се е занимавала с зверствата, аз не зная.
Не трябва да се подмине с мълчание и безчинството на т.нар. 'белорусска полиция'. Последната се е появявала в селата обикновенно под предлог, че търси оръжие у местното население, със сила е заставяла селяните да указват местата, където са скрили вещите си (дрехи, храна и посуда) и храната си, за опазване от военните действия и пожарите. Когато под смъртна заплаха сляните показвали скритото, полицаите са прибирали най-доброто, а селяните са убивали на място. Събраното се е натоварвло на каруци и полицията е изчезвала така бързо, както и се е появявала.
Представяйки горния доклад на Ваше усмотрение, се надявам, Господин Полковник, че ще бъдат предприети мерки за защита на руското население от повторение на описаните зверства.
Поручик В. Балтинш».
Источник: (Источник. # 2. 1998. C. 74-75. Оригинал: ВА-МА, МSg 149. Ваnd 4. Вl.165-166. Машинопись.)
:max_bytes(150000):strip_icc()/GettyImages-1137515411-7facfbfb0e6c45d2a8cc695ab6925e7d.jpg)
Comment