Всичко се е решавало в движение. Според мен, не може да се говори за "планиране", в смисъл, че примерно някой в Германия или Франция сериозно е тръгнал да изчислява какво би станало, ако евентуалната война се проточи, че и да си прави сметки на тази основа.
Имало е теоретични планове за действие "ако еди кво си стане, ние така ще направим". И планът "Шлифен" е нещо такова. Всяка страна прави такива предварителни разчети, без непременно да планира военен конфликт.
През юли 1914-та малцина са предполагали, че ще има масова касапница, още по-малко четиригодишна. Участието на Великобритания не е било толкова очевидно и автоматично подразбиращо се. Макар че всъщност на германците не им е пукало особено.
Избухването на тази война си е пълна мистерия. Сякаш за няколко седмици дипломати, министър-председатели, императори и военни са се напушили здраво и, когато са изтрезнели, вече е било късно да се връщат назад.
И доказателство за това, че сметките всъщност винаги се правят без кръчмар, е фактът, че на теория Антантата би трябвало да има смазващо превъзходство в жива сила, суровини и индустриален потенциал, а на практика се получава друго - без американските заеми и последвалото включване на САЩ във войната, Франция и Великобритания биха могли да разчитат в най-добрия случай на "мир без анексии" /с оглед на случващото се през 1917-та/. Приключването на войната е също толкова неочаквано, колкото и започването й, всички са очаквали тя да продължи поне до 1920-та...
Имало е теоретични планове за действие "ако еди кво си стане, ние така ще направим". И планът "Шлифен" е нещо такова. Всяка страна прави такива предварителни разчети, без непременно да планира военен конфликт.
През юли 1914-та малцина са предполагали, че ще има масова касапница, още по-малко четиригодишна. Участието на Великобритания не е било толкова очевидно и автоматично подразбиращо се. Макар че всъщност на германците не им е пукало особено.
Избухването на тази война си е пълна мистерия. Сякаш за няколко седмици дипломати, министър-председатели, императори и военни са се напушили здраво и, когато са изтрезнели, вече е било късно да се връщат назад.
И доказателство за това, че сметките всъщност винаги се правят без кръчмар, е фактът, че на теория Антантата би трябвало да има смазващо превъзходство в жива сила, суровини и индустриален потенциал, а на практика се получава друго - без американските заеми и последвалото включване на САЩ във войната, Франция и Великобритания биха могли да разчитат в най-добрия случай на "мир без анексии" /с оглед на случващото се през 1917-та/. Приключването на войната е също толкова неочаквано, колкото и започването й, всички са очаквали тя да продължи поне до 1920-та...
Comment