Варшавско-Ивангородското сражение, октомври 1914

[von Danitz]

Карта

Много би ми се искало да анализираме Варшавско-Ивангородската (Ивангород, днес Демблин, крепост на юг от Варшава) офанзива на Хинденбург. Буквално, веднага след Танненберг, ползвайки железопътната си мрежа, Хинди и Люди прехвърлят 5 корпуса, в Силезия, за да, по думите на Людендорф, разритат "Ивангородския курник". За какво става въпрос. Руският ГлавСевзапфронт Жилинский (специалистът по Куба) е сменен след фиаското в Мазурите с генерал Рузский. Той твърди, че с разбитите части на ²² армия и с формиращата се Х армия не може да опази Варшава и почва предварителна евакуация. Следват остри протести от победоносния Юго-Западен фронт на генерал от артилерията Иванов, чийто армии остават с открит тил, макар че и да имаше германски сили, способни да пресекат Мазурите, те първо би трябвало да се спрат пред Новогеоргиевск (днес Модлин), второ трябва да пресекат 300 км, за да го ударят в тил. Изобщо паника, "германопаника".

Германците пък измислят друго. Тръгват от юг, косо на северо-изток, направо към струпващите се по Висла руски вече мобилизирани части. Флангове липсват, но това не ги притеснява. И така три руски (², ²², Х)армии пазят Източна Прусия, от три корпуса на Айхорн и ландвер, а една армия, малко по-късно две (V и съответно обърналата си фронта ²²) пазят Варшава. Рузский отказва да поеме отговорност в това сражение, та командва Иванов. Битката се получава хаотична, което май е и целта на германците.

Какво ще кажете за разузнаването на руснаците? И трябва да предупредя, че това сражение се провежда доста преди каквато и да е промяна в приоритетите на Фалкенхайн. Настъплението е спряно по-скоро от кайзера (местният, германски паникьор) който иска първо операция за освобождаването на гумбиненските ферми на приятели-прусаци. Но ако Макензен беше влязал тогава във Варшава(достигат на 12 мили- 20 км), представете си изместването в поредицата от събития.

Прави ми впечатление и огромният маньовър на германците, на стотици километри, прехвърлят необезпокоявани две трети от силите си. После навлизат в юго-западните части на Великополша почти неусетно. А планирането на такава операция, в която армията напуска една провинция и се отправя към друга, говори за не малка доза рискована решителност. Това е все едно австрийците да зарежат фронта по Карпатите и да се опитат да пробият през Източна Прусия! Руснаците имат превъзходство в общите сили на театъра повече от два пъти, но местно почти никъде не могат да постигнат. Получава се и нещо като кадрил от корпуси, които ту заемат, ту напускат позиции.

[zmaj]

Това сражение не се ли води руска победа? Поне като такава съм я срещал в някои енциклопедии: резултатът е, че руснаците си запазват шансовете за настъпление в Силезия. В последвалата битка за Лодз /декември, 1914/ само колебливостта и страхът им пречи да нанесат поражение на германците: в Лодз имало големи складове с муниции, а точно по това време на германците им свършват снарядите. В един момент защитниците на Лодз са по-силни от атакуващите части на кайзера именно заради мунициите. До пролетта на 1915 година в руската Ставка цари оптимистично насторение по отношение кампанията срещу Германия...

[von Danitz]

Ще продължа да изброявам някой обстоятелства и събития пък всеки сам да си прецени. Със сигурност германците не взимат Варшава, нито Ивангород, но дали победата е руска, не мога да твърдя със сигурност. Събитията са объркващи, както казах, но със сигурност не са и голямата германска победа, за която Людендорф мечтае.

Руснаците на юг, край Краков са пасивни, дори се изтеглят на Сан в началото на октомври. А за около месец, при Варшава, успяват да съберат 18 пехотни дивизии. Имайте предвид, че това е твърде бавно, така силите им поетапно нарастват. В началото на германския натиск, на запад от Висла е само кавалерийското прикритие на Манерхайм, което пък отказва да се изтегли и в резултат, в първите дни на операциите е разбита една руска пехотна бригада, поддържаща конницата. Новата германска 9-а армия под командването на Хинденбург се състои от:

Гвардейския резервен корпус
11-и
17-и
20-и Армейски корпуси
Ландверния корпус на Войрш

²² армия на руснаците под командването на Шейдеман в началото на сраженията спешно се съсредоточава във Варшава, под командването на Юго-Западния фронт на Иванов и началник щаба Алексеев. Тя включва:
2-и
4-и
23-и АК
1-и Сибирски Армейски корпус
50-а ПД
12-а и 14-а Сибирски стрелкови дивизии
полкът на Офицерската школа във Варшава
Варшавският отряд- 2 ПД
Гарнизона на Новогеоргиевск

По на юг, по фронта на Висла са V и ²V руски армии с накратко:
1-и АК
2 Сибирски стрелкови корпус
5-и АК
14-и АК
16-и АК
18-и АК
19-и АК
3-и Кавказки стрелкови корпус
Гренадирския корпус
Гвардейския корпус
3-и КК и още по-малки части

Собствено Варшава атакува силно разтегнатия фланг на 9-а германска армия , наречен армейска група Макензен, с щаб , този на 17-и АК включваща:
4 ПД
1 КД
2 бригади ландщурм

Самият генерал от кавалерията Макензен пише след заповедта на Хинденбург буквално:"Поставена ми е нова, тежка задача. Тя в голямата си част сякаш е игра и зависи до голяма степен от щастието."

Останалите германски сили просто следват оттеглящите се към Висла руснаци от V и ²V армия и най-на юг, ²Х армии. Те не оказват съпротива, в стремежа си да изградят фронт по реката. Ако се бяха били на място, северният, ляв фланг на германците( група Макензен) едва ли би стигнал до околностите на Варшава. Там вече има сражения, защото Иванов изведнъж осъзнава, че всичките му армии в Полша зависят от гароразпределението на Варшава. Няма от къде иначе да се снабдяват.

Като ситуация, това трябва да ви говори много и за руския начин на стратегическо мислене. При него стратегията се гради на използването на пространството, а не на войските. Едва ли на някой френски генерал би му хрумнало да "сдава" тадива територии, за да води "активна отбрана". А руските войски и щабове не планират спрямо противниковите сили, а спрямо картата. Това е е една геометрична стратегия.

[багатур]

Френсите генерали нямат толкова много земяза губене... А огромните руски пространства, почти без железници са логистичен кошмар и за германците. Всъщност, те правят огромни прехвърляния на войски именно защото знаят, че русите нямат алтернатива на конната тяга, дори да научат за немския маньовър как биха могли бързо да предислоцират войски?

[von Danitz]

Точно така, това си мисля и аз. Ако имаха техническите средства на 1943 година, това щеше да e Харков! Германците разчитат да заемат Варшава преди руснаците да съсредоточат. Всичко е скорост при тях. Когато се стига до фронтални боеве в средата на октомври край града, Людендорф бързо се ориентира какво го чака. Княз Николай Николаевич играе като "руския цар" карти. Във Варшава са вече ²² и ²V армии, от север обхват започва да прави ² армия, от юг, през току що прескочената Висла, обратно тръгват V и ²Х армии! Германците се изтеглят по спешност. Но пак първият опит на V армия да мине Висла е отбит! Виж, австрийците пак не са толкова бързи и са натикани в Краков.

Но пък за седмица, германците съсредоточават на север, край Торн, и започва новата офанзива, битката при Лодз през ноември, която е нова сага. Изобщо германците винаги имат преимуществото на скоростта и съсредоточаването, докато руснаците на пространството и масата. И снимките ако видите от епохата, това са огромни маси, безкрайни мащаби. А действията на Хинденбург са си друг модел Ромел срещу 8-а армия на Окинлек. Навсякъде удрят в единен юмрук срещу отделни парчета от превъзхождащия ги противник. После, ако не поддаде се отеглят. Че какво ли друго им остава при това съотношение? И това в началото на Първата световна?!

[zmaj]

Като ситуация, това трябва да ви говори много и за руския начин на стратегическо мислене. При него стратегията се гради на използването на пространството, а не на войските. Едва ли на някой френски генерал би му хрумнало да "сдава" тадива територии, за да води "активна отбрана". А руските войски и щабове не планират спрямо противниковите сили, а спрямо картата. Това е е една геометрична стратегия.

Синдромът "Кутузов" ги тресе. Надяват се да повторят кампанията срещу Наполеон - изтегляне, изтощаване на противника, изпепелена земя. Скитски маниер на воюване Аз много се учудих, например, че до началото 1916-та от окупираните от германците западни покрайнини на империята има 6 милиона бежанци - тук важи колкото страхът от германските зверства, раздут от пропагандата, толкова и начинът на мислене - да не остава нищо след руските войски.

А иначе мнението на някои историци за качествата на руския войник в тази война са доста противоречиви - от възхвала на стоицизма му до лека гавра с масовото сдаване в плен, особено след катастрофата при Горлице-Тарноув.

Май, същото става и през лятото на 1941-ва...

А що се отнася до кампанията от 1914-та - германците търпят значителни загуби, не е било разходка из Полша.

[von Danitz]

Хм, не е точно така. В битката от октомври около 15 хиляди невъзвратими губят германците. Загубите могат да се нарекат чувствителни, единствено тъй като германците са малко, около 100 хиляди общо в 9-а армия. Австрийците тогава, около Ивангород губят около 40 хиляди. Руснаците около 50 хиляди убити. Това са по Стоун и Нелипович, осреднено.

[zmaj]

Сетих се още нещо....
1. Може би едно от обясненията за калпавата руска кампания в Полша е факта, че някои хора във върховното командване не са считали, че тази провинция си струва да бъде защитавана на всяка цена. На тях им е било все тая. Ползвали са я като разменна монета за тактически маневри и евентуално за скок срещу промишлените райони на Германия /Силезия/. Затова и не строят пътища и жп-линии преди войната. Полша е буфер за руснаците.
Самите поляци не са проявявали особена славянска солидарност и при първа възможност са хвърляли пушките или са ги обръщали срещу доскорошните си господари.
Когато се случва катастрофата през 1915-та, загубата на Полша оказва потресаващ ефект върху общественото мнение в Петроград, но в интерес на истината руските войници бягат при първа възможност. Няма го този хъс като на Западния фронт, където за педя земя умират хиляди. А не ми се вярва да е липсвал руски патриотизъм, поне 1914-15-та година.
2. Странното е и, че дълго обучаваната професионална армия, която се стопява на 90% до есента на 1915 г. всъщност не показва кой знае какви умения във воюването с германците. Например, прехваленият сибирски корпус се бие направо ахмашки. Май, над 100 хиляди военно пленници идват само от него - всички се предават, от редника до генерала.

[muramasa]

Операцията за германците наистина напомня бъдещият блитцкриг, но трябва да се отбележи също така и предислоцирането на 5-та руска армия от райна между Краков и Пшемишл на 350 км на север, непосредствено под Варшава, откъдето участва в контранастъплението. Операцията се е успешна за руснаците, спор не може да има. Германо-австрийските загуби са до 50%. Това е една от причините и България да не бърза да влезе във войната.

[von Danitz]

muramasa Операцията за германците наистина

Пак зависи самостоятелно ли ще я разглеждаме, при което, трябва да видим кой какви цели си е поставил или в кръга на общия ход на войната. През октомври е в ход Надпреварата към морето, на Запад. Германците на Изток просто предотвратяват руско нашествие в райха. И като цяло успяват, като помагат и на Австрия. Но въпреки големия си напредък, накрая опразват заетата територия почти изцяло. Но пак се отървават сравнително лесно.

картаген Например, прехваленият сибирски корпус се бие направо ахмашки.

Айде, без такива оценки. Сибиряците правят каквото могат, има една снимка на паднали в окопа до един. Сражават се храбро, има една руска дума: отважно. А за кой Сибирски корпус говориш по-конкретно, че те са четири?

Иначе самият цар често разсъждава по въпроса дали да не се изтеглят на Минските възвишения. Но не е ли позорно подобно изтегляне срещу скромните сили на Хинденбург? Германската армия като цяло изобщо не е в Полша, а в тези времена по-скоро във Фландрия.

[muramasa]

Веднага след операцията прави впечатление бързото прегрупиране на 9-та армия в района на Познан за възобновяване на настъплението в направление на Лодз. Между впрочем също завършило неуспешно за германците.

[zmaj]

Този, който през септември 1914 е обкръжен от 9-та армия. Не си спомням точно номерацията. А и честно казано, никога не съм се задълбочавал толкова. Карам по памет.
Мисля, че някъде край Лодз е станало. Близо 140 хиляди пленници.
като гледам твоята номерация - може би става въпрос за Първи армейски.
Би ми било интересно да разкажеш, ако знаеш нещо повече, за кавалерийските сблъсъци на Източния фронт - примерно, как се представя руската кавалерия срещу германците...

[muramasa]

Картаген каза "140 000 руски пленници".
Не карай по памет, бъркаш годината. А руската конница се представя долу-горе добре през 1914г. Конната дивизия, тогава Шапошников, още майор и е бил началник на щаба прави доста неприятности на австрийците и корпуса на Войрш. Даже командира и го наричали "руския Мюра".

[zmaj]

Картаген каза "140 000 руски пленници".
Не карай по памет, бъркаш годината. ".

Поне за годината и месеца съм сигурен - септември 1914-та. В различните източници, броят на пленените варира от 120 до 140 хиляди. И всъщност това се случва 2-3 седмици преди описаните от Даниц събития. Северо-западно от Лодз е обкръжено голямо руско съединение. Сибирският корпус. Може да се провери кой от двата по картата на дислокацията.


Това няма пряка връзка с темата, но е интересен материал за това как са гледали на онези събития журналистите от "Ню Йорк Таймс". Нещо като кореспонденция от Източния фронт:
http://query.nytimes.com/mem/archive...609C946496D6CF

[von Danitz]

По-скоро това трябва да е току-що сформирания V Сибирски корпус, за който сега откривам че е създаден през септември. До края на 1915 са създадени общо 7 сибирски корпуса и 22 стрелкови сибирски дивизии. В V и нагоре личния състав от Сибирските губернии е бил понякога около 10%, така че това са по-скоро "сибирски" по име части. Та този "Сибирски" корпус е смачкан през ноември северно от Лодз. Но за тази операция ще говорим в друга тема.

Иначе на 26 септември по руски стил, по западен -9 октомври Макензен взима Лодз, от юг. Там да се е бил с ² Сибирски (генерал Плешков), но толкоз пленници със скромните си сили как ще вземе, фантазията не ми стига. Пък и колко голям ще да е бил тоз корпус?! Бил е 1 и 5 Сибирски стрелкови дивизии, да са, да са, 50 хиляди души.

И хайде да не разводняваме, спомени, неочаквани припомняния, странични въпроси, само разкъсват поставената тема. Тя е само Варшавското сражение. Ще се наложи да трия ако пак продължавате в този стил.