Карта
Много би ми се искало да анализираме Варшавско-Ивангородската (Ивангород, днес Демблин, крепост на юг от Варшава) офанзива на Хинденбург. Буквално, веднага след Танненберг, ползвайки железопътната си мрежа, Хинди и Люди прехвърлят 5 корпуса, в Силезия, за да, по думите на Людендорф, разритат "Ивангородския курник". За какво става въпрос. Руският ГлавСевзапфронт Жилинский (специалистът по Куба) е сменен след фиаското в Мазурите с генерал Рузский. Той твърди, че с разбитите части на ²² армия и с формиращата се Х армия не може да опази Варшава и почва предварителна евакуация. Следват остри протести от победоносния Юго-Западен фронт на генерал от артилерията Иванов, чийто армии остават с открит тил, макар че и да имаше германски сили, способни да пресекат Мазурите, те първо би трябвало да се спрат пред Новогеоргиевск (днес Модлин), второ трябва да пресекат 300 км, за да го ударят в тил. Изобщо паника, "германопаника".
Германците пък измислят друго. Тръгват от юг, косо на северо-изток, направо към струпващите се по Висла руски вече мобилизирани части. Флангове липсват, но това не ги притеснява. И така три руски (², ²², Х)армии пазят Източна Прусия, от три корпуса на Айхорн и ландвер, а една армия, малко по-късно две (V и съответно обърналата си фронта ²²) пазят Варшава. Рузский отказва да поеме отговорност в това сражение, та командва Иванов. Битката се получава хаотична, което май е и целта на германците.
Какво ще кажете за разузнаването на руснаците? И трябва да предупредя, че това сражение се провежда доста преди каквато и да е промяна в приоритетите на Фалкенхайн. Настъплението е спряно по-скоро от кайзера (местният, германски паникьор) който иска първо операция за освобождаването на гумбиненските ферми на приятели-прусаци. Но ако Макензен беше влязал тогава във Варшава(достигат на 12 мили- 20 км), представете си изместването в поредицата от събития.
Прави ми впечатление и огромният маньовър на германците, на стотици километри, прехвърлят необезпокоявани две трети от силите си. После навлизат в юго-западните части на Великополша почти неусетно. А планирането на такава операция, в която армията напуска една провинция и се отправя към друга, говори за не малка доза рискована решителност. Това е все едно австрийците да зарежат фронта по Карпатите и да се опитат да пробият през Източна Прусия! Руснаците имат превъзходство в общите сили на театъра повече от два пъти, но местно почти никъде не могат да постигнат. Получава се и нещо като кадрил от корпуси, които ту заемат, ту напускат позиции.
Много би ми се искало да анализираме Варшавско-Ивангородската (Ивангород, днес Демблин, крепост на юг от Варшава) офанзива на Хинденбург. Буквално, веднага след Танненберг, ползвайки железопътната си мрежа, Хинди и Люди прехвърлят 5 корпуса, в Силезия, за да, по думите на Людендорф, разритат "Ивангородския курник". За какво става въпрос. Руският ГлавСевзапфронт Жилинский (специалистът по Куба) е сменен след фиаското в Мазурите с генерал Рузский. Той твърди, че с разбитите части на ²² армия и с формиращата се Х армия не може да опази Варшава и почва предварителна евакуация. Следват остри протести от победоносния Юго-Западен фронт на генерал от артилерията Иванов, чийто армии остават с открит тил, макар че и да имаше германски сили, способни да пресекат Мазурите, те първо би трябвало да се спрат пред Новогеоргиевск (днес Модлин), второ трябва да пресекат 300 км, за да го ударят в тил. Изобщо паника, "германопаника".
Германците пък измислят друго. Тръгват от юг, косо на северо-изток, направо към струпващите се по Висла руски вече мобилизирани части. Флангове липсват, но това не ги притеснява. И така три руски (², ²², Х)армии пазят Източна Прусия, от три корпуса на Айхорн и ландвер, а една армия, малко по-късно две (V и съответно обърналата си фронта ²²) пазят Варшава. Рузский отказва да поеме отговорност в това сражение, та командва Иванов. Битката се получава хаотична, което май е и целта на германците.
Какво ще кажете за разузнаването на руснаците? И трябва да предупредя, че това сражение се провежда доста преди каквато и да е промяна в приоритетите на Фалкенхайн. Настъплението е спряно по-скоро от кайзера (местният, германски паникьор) който иска първо операция за освобождаването на гумбиненските ферми на приятели-прусаци. Но ако Макензен беше влязал тогава във Варшава(достигат на 12 мили- 20 км), представете си изместването в поредицата от събития.
Прави ми впечатление и огромният маньовър на германците, на стотици километри, прехвърлят необезпокоявани две трети от силите си. После навлизат в юго-западните части на Великополша почти неусетно. А планирането на такава операция, в която армията напуска една провинция и се отправя към друга, говори за не малка доза рискована решителност. Това е все едно австрийците да зарежат фронта по Карпатите и да се опитат да пробият през Източна Прусия! Руснаците имат превъзходство в общите сили на театъра повече от два пъти, но местно почти никъде не могат да постигнат. Получава се и нещо като кадрил от корпуси, които ту заемат, ту напускат позиции.
Comment