Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Български войски в Моравската военноинспекционна област

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Български войски в Моравската военноинспекционна област

    Интересува ме дали някой разполага с детайлна информация за частите на БА, влизали в състава на Моравската военноинспекционна област през цялото време на нейното съществуване - ноември 1915-октомври 1918. Информацията, с която аз лично разполагам е твърде оскъдна. Съгласно една монография на Дим. Минчев - "Военнореволюционната дейност на Петър Дървингов", през август 1917 територията на областта е разделена на три бригадни окупационни района, които от своя страна се делят на полкови и дружинни райони. Споменаваше се, че район е имал 11-ти опълченски полк, както и 15,16, 25 и 30 допълващи дружини. Някъде тогава -1917-18 в Поморавието на гарнизон е бил и 12 опълченски полк, но за него аз нямам никаква информация. Не знам дори от кои точно опълченски дружини той и 11-ти полк са били образувани. Знам, че към 1 януари 1918 в Моравската област са били налице общо 3 бригади в състав от 4 "сборни окупационни полка". Съгласно книгата "По бранните поля с 9 конен полк" на Тодор Дошков, от 28 юни 1917 до 3 октомври 1918 9-ти допълващ ескадрон е бил на гарнизон в Пожаревац, като в края на войната е бил в подчинение на 4-ти опълченски полк, последния съставен по оново време вече изключително от "турци и албанци възрастни хора".
    Ще съм благодарен за всякаква нова информация.

    Бих бил благодарен и за подобна информация и за Македонската и Драмската ВИО, както и за Управлението на окупационните войски в Добруджа.

    #2
    I don't know wether this may help you.
    According with GM. Hugo KERCHNAWE, Bandenkrieg und Bandenbekämpfung im Serbischen Okkupationsgebiet - reported in Enrico CERNIGOI. Dietro le linee austriache. La controguerriglia dell'imperialregio esercito nei Balcani. Bassano del Grappa, Itinera 2009, pp. 66-67) in March 1917 during the military operations against the Serbian rebels headed by Vojvoda Kosta Vojvonic, the Bulgarian Army employeed these units:
    - col. Tsonkov (5 Bns. with 16 MGs and 12 guns) south of Aleksinach
    - col. Protogerov (16 1/2 Bns. with 32 Mgs. and 26 guns) at Nish
    - col. Zlatanov (3 1/2 Bns. with 8 Mgs and 8 guns) at Leskovac
    - col. Tananov (5 Bns. with 3 MGs and 6 guns) north of Prishtina
    In the rear there were :
    - 3 Inf. Cps. (Maj. Tenekdeyev) behind Tsonkov group
    - 2 Inf. Cps. with 2 guns behind Protogerov group
    - half Inf. Cpy. behind Zlatanov group.

    AFIK in March 1917 col. Protogerov was not yet the head of the Morava Inspection, but only the commander of the Mountain Division, and I don't know wether the troops mentioned by Kerchnawe were the occupation troops of the area, or regular army troops (Mountain Division?) expecially collected for this operation.

    I'm sorry, but I was not able to translate in Bulgarian, if you prefer transer this post in the International Forum.

    Comment


      #3
      От Българската армия въ Свътовната война 1915-1918 г. VIII – Войната срещу Ромъния презъ 1916 година. Подготовката на войната и Тутраканската операция.

      страница 108 : През май и юний 1916 г. въ Моравска военноинспекционна област бъха изпратени 9-и маршеви полк (2 дружини), 9-и опълченски полк (2 дружини и 3 роти, взети от Никопол – 2; от Сомовит – 1; от Гиген – 2 и от Оръхово – 1) и 1 дружина от 6-и (Видин).

      страница 109 : През август 1916 г. 3/6-а и 4/6-а опълченски дружини, от Видинския укрепен пункт, бъха подчинени на началника на Моравската военноинспекционна област.

      Comment


        #4
        Не е кой знае колко, но ...

        Николай написа Виж мнение
        Ще съм благодарен за всякаква нова информация.
        Към дата 01.05.1918г.

        Началник на II-ри Бригаден окупационен район от Моравската областна военна инспекция е полковник РАЕВ, нач.щаб е капитан Г. ЗАНКОВ
        В ПИРОТ е щаба на 3 полкови окупационен район.
        Пак в ПИРОТ е 23 допълняюща дружина.
        В КНЯЖЕВ(Е)АЦ е 15 допълняюща дружина.
        В НИШ е щаба на 4 полкови окупационен район.
        Пак в НИШ е 14 допълняюща дружина.
        В АЛЕКСИН(Е)АЦ е 30 допълняюща дружина.
        В ПРОКУПЛЕ е щаба на 5 полкови окупационен район.
        Пак в ПРОКУПЛЕ е 2 допълняюща дружина.
        В КУРШУМЛИЙ е 20 сборна дружина.

        По това време е отменена предишна заповед, с която Планинските взводове са били "приковани" в точно опродолени райони. Щъкат десетки партизански формирования, обаче със стройна структура и изключителна отчетност - от два до четири пъти (понякога) на ден се изпращат сведения от четите до най-близките щабове в чиито район са.
        "Планинските взводове занапред да не се приковават в постоянни райони — те са живата сила, чукът с който всеки началник ще нанася съкрушителния си удар на най-чувствително място."
        28 планински взвод е с център Куршумлий
        47 планински взвод е е с център Белолин
        Планинските взводове ¹¹ 1, 9 и 51 са в района на 1 рота от 20 сборна дружина - Куршумлийско
        "4. Войводата, Подпоручик Тани Николов, назначавам за ревизор на всички планински взводове в бригадния район. Същия войвода, заедно с взвода си (47) да се назначи да ръководи по-крупните операции по преследване на четите, или за помощник на общия ръководител на такива операции. Когато казания войвода излезе по ревизия да взема със себе си или целия си взвод, или част от него, или само няколко войника от същия взвод. За излизане по ревизия той докладва устно по телефона на началника на полковия окупационен район, а за местонахождението си държи същия в течение всеки ден. За намереното при ревизия на взводовете и за общото положение на разните райони, той докладва на отговорното лице за района и на началника на полковия окупационен район по телефона, а за онова, което заслужава внимание, след устния доклад, той може да донесе и писмено.
        За ревизия планинските взводове и пр. в 4 полкови окупационен район, същия ще излиза само по моя заповед."

        На 48 пл.взод командир е Войводата Тодор Оровчанов (с чин подпоручик)
        на 12 пл.взвод командир е Войводата Славейко Пирчев

        Преди това, през лятото и есента на 1917г. 11 опълченски е дислоциран в района на Прокупле. Тане Николов е командир на партизанска рота в състав от три взвода. Неговият взвод е от 60 човека. Другите два взвода са на подчинение на Тане Николов(като допълващи, при нужда) но действат и самостоятелно, с войводи Тодор Оровчанов и Крум Зографов.

        Горе-долу това е, което имам за официалните военни по това време на това място - другото си го видял в книгата за Дървингов.
        На мен интересното ми е при войводите и затова ровя за тях - ако имаш нещо, давай!

        Comment


          #5
          Моравска област

          Някъде в нета намерих малко за Моравската област. Не е съвсем по темата, но дава малко информация.
          Attached Files

          Comment


            #6
            като в края на войната е бил в подчинение на 4-ти опълченски полк, последния съставен по оново време вече изключително от "турци и албанци възрастни хора".
            Ще съм благодарен за всякаква нова информация.
            Мога да споделя малко информация за Четвърти опълченски полк. Създаден е в Шумен през септември 1915 г. Личният му състав е от опълченци първи призив /от 40 до 44 годишна възраст/ от Четвърта Преславска дивизионна област.
            До 19.08.1916 г. се занимава с укрепване на кръговата позиция около Шумен. На тази дата полкът заминава за Бургас, където се очаква руски десант. След отминаване на опасността полкът е отправен за София където се подготвя за Южния фронт. Четвъртата дружина е извадена от полка и може би е включена в 11, или 12 опълченски полк. Не знам. Може да е и в някой от полковете по Беломорието. Към останалите три дружини се сформира картечна рота. Попълват се с новобранци от 8-ма, 19-та и 31-ва допълняющи дружини.
            На 24.09.1916 г. полкът пристига в Битоля, където влиза в подчинение на Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия заедно с 15-ти Ломски и 33-ти Свищовски полкове.
            Бригадата заема район западно от Кенали при с. Лажец, където участва в защитата на Кеналската позиция.
            Полкът се представя повече от достойно. Все пак голяма част от опълченците са героите, които преди три години са превземали Одрин, а преди малко повече - са превземали Лозенград и извършили пробива в Люлебургаско-Бунархисарската позиция при Караагач в състава на 43-ти пехотен полк.
            След напускане на Кеналската позиция опълченският полк е на позиция на Червената стена при Магарево и Сливница и при кота 1248, пак в състава на Шеста Бдинска дивизия. Участва в защитата на тези върхове и Пелистер през есента на 1916 и пролетта на 1917 г., държи се геройски и си е съвсем боеспособен полк.
            През септември полкът е при с. Трапезица по Галичица планина, източно от Охридското езеро, а през октомври при с. Пищяни в същия район. До декември маневрира и участва в охраната на Охридското и Преспанското езера.
            През това време от полка, както и от Четвърти етапен полк /от същата дивизионна област/ отпадат възрастните опълченци. По-кадърните млади се изпращат в бойните части, а полковете се попълва с неграмотни българи, неслужили турци и албанци.
            През 1918 г. Четвърти опълченски полк е изпратен на гарнизоин в Сърбия и охранява жп линията, без да участва в бойни действия.
            Last edited by четец; 28-04-2009, 13:16.

            Comment


              #7
              Благодаря на всички! Grazie, Marco!

              Успях да посъбера някаква информация, но засега белите полета май са все още повече.

              Моравската военноинспекционна област е създадена със Заповед по ДА 87/17.11.1915, като обхваща териториите на Кралство Сърбия отпреди 1912 г. За началник е назначен ген.-лейт. Кутинчев. Разделена е на 7 окръга: Пожаревски, Неготински, Зайчарски, Кюприйски, Нишки, Врански и Пиротски. За окупационни войски са назначени през ноември 1915 г. 3/1 и 3/6 бригади.
              3/6 бригада (51 и 52 пехотни полкове): в Болевац, Парачин, Зайчар, Неготин, Бърза Паланка, Свиленац, Пожаревац
              3/1 бригада (41 и 42 пехотни полкове): района Княжевац, Алексинац, Пирот, Ниш, Прокупле, Куршумли, Лесковац, Власотинци, Враня.

              42 пп от 22.11. 1915 до 10.07.1916 е разположен така:
              Щаб на полка, щаб на 1/42 др и 3 и 4 роти: гр. Лесковац, 1 рота-Власотинци, 2 рота- Лебане
              Щаб на 2/42 дружина, 5 и 7 роти: гр. Куршумли, 6 рота-Житораджа, 8 рота – гр. Прокупле
              Щаб на 3/42 дружина с 9 и 11 роти: гр. Враня, 10 рота: гр. Сурдулица, 12 рота – жп станция Джеп.

              За дислокацията на 41, 51 и 52 пп през периода ноември 1915-юли 1916 нямам подробни сведения.

              Тези две бригади остават като окупационни войски до началото на юли 1916 когато подготвяната Чеганска операция в Македония, както и вероятната войно с Румъния налагат изпращането им на фронтовата линия. Очевидно тогава става заместването им с опълченски и маршеви части.
              През юни 1916 в Моравско- гр. Ниш са изпратени 9 опълченски полк (от две дружини по 3 роти - съответно 1/9,2/9, 7/9, 13/9 и 14/9 опълченски роти и една рота от 3/6 или 4/6 опълченски дружини), 9 маршеви полк (от две дружини) и една дружина от 6 опълченски полк от Видин (вероятно става въпрос за 1/6 дружина). На 27 юли 1916 г. в състава на 12 пехотна дивизия е образуван нов 11 опълченски полк в състав от три дружини от 5 роти от 9 и пет роти от 6 опълченски полкове. В същото време 9 опълченски полк и 6 опълченски полк се привеждат в тридружинен състав, като интересното е, че оттук нататък под "9 опълченски полк" в официалното издание на ГЩ се споменава именно "тридружинния" в Северна България, а не изпратения по-рано в Ниш. Оттук правя извода, че вероятно намиращия се вече в Моравско по-раншен 9 опълченски полк е именно преименуван в 11-и опълченски, като се е състоял от 1/9,2/9, 7/9, 13/9 и 14/9 опълченски роти, една рота от 3/6 или 4/6 опълченски дружини, и още 4 или 5 роти от 6 опълченски полк. Тези последни роти са по всяка вероятност от 1/6 опълченска дружина. Може обаче и да са от 3/6 или 4/6 дружини, защото 1/6 дружина през 1917 е вече в състава на Варненския укрепен пункт.
              През август 1916 – 3/6 и 4/6 дружини от Видинския укрепен пункт са подчинени на началника на Моравската военноинспекционна област и заминават за Кладово. Твърде вероятно е да са останали в Поморавието до края на войната. Вероятно са били придадени към друг полк, тъй като към 15 септември 1918 съгласно бойното разписание, приложено към книгата на Стефан Нойков "Защо не победихме", 6-ти опълченски полк не е съществувал като самостоятелно съединение.
              Стана малко объркано,но ако мога да обобщя:
              През юли-август 1916 4-те полка на 3/1 и 3/6 бригади са заменени от неизвестно колко точно опълченски и маршеви дружини. Има логика 4-те вече оформени полкови района да са били заети от дружини, събрани в 4полка. Единият е 11 опълченски (3 дружини), заел по всяка вероятност района на 41 пех.полк, именно Ниш-Княжевац-Алексинац-Пирот. Другият е 9-ти маршеви полк (през януари 1918 той е преустроен в действащ пехотен полк с номер 72-ри), първоначално от две дружини, като е възможно да е имал придадена някоя от дружините от 6 опълченски полк - 3/6 или 4/6. Засега неизвестно е какъв точно район е заемал, но предполагам, че е бил в стария район на 3/6 бригада - северната част на областта. Трети най-вероятно е тайнствения 12-ти опълченски (неизвестно от кои части съставен- дружина от 6-ти опълченски (?), дружина от 4-ти опълченски (?), някоя маршева дружина(?)),вероятно също заемал един от двата полкови района в северното Поморавие. И остава още един, заемал бившия район на 42 пехотен полк - Прокупле, Куршумли, Лесковац, Власотинци, Враня. Твърде възможно е това да е бил или 1-ви или 7-и опълченски полк, чиито дивизионни области са били най-наблизо.

              Comment


                #8
                Не знам доколко може да помогне следното:
                Някъде, не си спомням къде, съм срещал, че 12 опълченски полк след създаването си на 10.04.1917 г., от 13.07.1917 г. е в Окупационната бригада в Неготин.
                11 опълченски полк е формиран на 05.08.1916 г. и е на гарнизон в Ниш. От 16.04.1918 г. е на подчинение на Четвърта армия и се премества в Гюмюрджина.

                Comment


                  #9
                  четец написа Виж мнение
                  Не знам доколко може да помогне следното:
                  Някъде, не си спомням къде, съм срещал, че 12 опълченски полк след създаването си на 10.04.1917 г., от 13.07.1917 г. е в Окупационната бригада в Неготин.
                  11 опълченски полк е формиран на 05.08.1916 г. и е на гарнизон в Ниш. От 16.04.1918 г. е на подчинение на Четвърта армия и се премества в Гюмюрджина.

                  Изключително благодарен съм ти за тази информация, както и за онази, касаеща 4-ти опълченски полк. За съжаление не разполагам с почти никакви източници за опълченските, маршевите или допълняющите части от ПСВ, освен споменатото в том 8 и 9 на изданието на ГЩ, статията на ген. Абаджиев за 12 дивизия (всички ги има сканирани тук в библиотеката на сайта), както и една великолепна монография на Димитър Минчев за участието на българите от Македония в БА през Първата световна война. Така, че съм благодарен за всички нови сведения в тази насока. Съвсем наскоро например научих, че в кървавите боеве при завоя на Черна през есента на 1916 г. са участвали освен трите дружини на 4 опълченски полк и поне още две опълченски дружини - 1-а от 1 опълченски полк и 3-та от 10 опълченски полк.

                  11 опълченски от април 1918 до края на войната явно е бил в състава на Беломорската отбрана. Изглежда именно на негово място е изпратен 4-ти опълченски в Поморавието. Впрочем в справочника "БА през Първата световна война" (издаден през 90-те год.) 4-ти опълченски полк бе посочен като влязъл на 14 март 1918 г. в състава на първа бригада от Беломорската отбрана заедно с 1 и 10 опълченски полкове. Това противоречи не само на твоите сведения за полка, но и на онези с които разполагам аз, според които в случая там е бил не 4-ти, а 8-и опълченски. Съгласно бойното разписание, приложено към книгата на СТ.Нойков "Защо не победихме", към 14 септември 1918 г. в първа бригада на Беломорската отбрана са влизали 1, 10 и 11 опълченски полкове, а във втора бригада - 8-и опълченски, 87 и 88 полкове. Към онзи момент обаче 88 полк е бил вече в полосата на 10 дивизия -при устието на Струма, а 87 е бил армейски резерв на Първа армия, ако се не лъжа. Същото приложение посочва, че извън състава на армиите, подчинени на Главната квартира са били три опълченски полка - 4-ти (за който вече знаем, че е бил в Поморавието), 12-ти (за който вече с голяма доза сигурност можем да предположим, че също е бил там) и 13-ти опълченски (образуван през май 1917 г. от 1/1, 3/10 и вероятно 1/6 опълченски дружини и съставляващ заедно с Допълняващия македонски полк ²² окупационна бригада в Македония). Други 4 опълченски полка (2,3, 5 и 9) са посочени в състава на 12 пехотна дивизия. Или, с други думи, според бойното разписание на Нойков излиза, че към септември 1918 г. 6-ти и 7-и опълченски полкове вече не са съществували като самостоятелни съединения. От друга страна през лятото на 1916 г. знаем, че 3 и 4-та дружини от 6 опълченски полк (или поне по-голямата част от тях) са изпратени като гарнизон в Кладово и мисля, Неготин. Ако 10 месеца по-късно са били още там, очевидно те са влезли в състава на 12 опълченски. Но това е само хипотеза, която няма как да бъде проверена без ровичкане из Военния архив в Търново, където скоро едва ли ще имам възможност да отида. Освен ако не намерим и някакви други източници на информация...
                  За частите, което МСР посочи като участвали в потушаването на Топличкото въстание можем да установим със сигурност само, че колоната на полк. Цонков - това е 25-ти Драгомански полк с 4 дружини и още една, засега неидентифицирана (1-а погранична ?). За това от кои части са се състояли другите колони засега нямам представа.
                  И още нещо за опълченските полкове. Съгласно изключително интересната статия на Ал.Ганчев "Политика на ефективите" - ВИС, 1934 г. към края на войната е имало налице 11 опълченски полка с общо 31 дружини в тях. Това означава, че налице са били полковете с номера 1-ви до 5-ти и 8-и до 13-ти, и че два от полковете са имали само по две дружини, докато останалите са имали по три дружини.

                  Comment


                    #10
                    Много добър! Благодаря !

                    Обаче ще съм благодарен за някакви информации за Планинските взводове. Не знам нищо за тях.

                    Comment


                      #11
                      Още няколко подробности за Четвърти опълченски полк, които намерих в стари мои записки от ДВИА по друга тема. Може да помогнат, а може да послужат и за объркване.
                      На 03.09.1916 г. при пристигането от Бургас в София четвърта дружина е в състава на полка. На 10 септември става разпределянето на новобранци в полка. Четвърта дружина вече не фигурира в него. Формира се картечна рота с четири картечници от приведени от Първи опълченски полк 111 човека, която е в състава на Четвърти опълченски полк при отпътуването му за гара Градско на 17 септември. Не знам по каква причина са приведени войниците от Първи опълченски полк. Може би са били обучени картечари?
                      Открих записка, че на 12.12.1917 г. Четвърти опълченски полк е в гр. Пожарево. Това е със сигурност.
                      Също записка, че през февруари 1917 г. в Ксанти има разградски опълченци, а четвъртата дружина на Четвърти опълченски полк е сформирана в Разград. Ако опълченците в Ксанти са от нея, то тя не е в полк от Моравската област, а в полк от Беломорската отбрана.

                      Comment


                        #12
                        Благодаря ти отново. Съгласно тези сведения излиза, че през септември 1916 една от дружините на 4 - опълченски полк остава в София и впоследствие някъде преди февруари 1917 е изпратена в Ксанти. Ако приемем, че е от Разград - това е 3/4 опълченска дружина (бивша 19-а опълченска дружина). В Беломорието би следвало да е влязла в състава на някой от вече намиращите се там опълченски полкове. Възможно е това да е бил 10-ти опълченски. При мобилизацията този полк образува 4 дружини, като останалите, но при него дружините са само от по 2 роти. През октомври 3/10 дружина и изпратена при Завоя на Черна и повече не се връща в състава на полка. Може би именно нейното място е заето от 3/4 дружина.

                        Comment


                          #13
                          Доколкото си спомням планинските взводове са формирани по заповед на полковник Петър Дървингов, когато става началник на областта. В състав от 50 човека, въоръжени с леко стрелково оръжие и картечници, с бивши войводи, назначени за командири, те са в основата на контрачетническата борба срещу сръбското партизанско движение. За няколко месеца партизанските чети в областта са изметени. Не напразно след Ньойския договор Дървингов продължително време се укрива в Родопите от отмъстителните сърби.

                          Comment


                            #14
                            за Николай

                            От 19-то полково окръжие при обявяване на Първата световна война се сформират:
                            - 19-та опълченска дружина /втори призив опълченци - от 46 до 48 години/ е мобилизирана на 11.09.1915 г. и е включена в състава на Разградския укрепен пункт.
                            - Опълченците от 40 до 44 годишна възраст сформират Четвърта дружина на Четвърти опълченски полк в Шумен.
                            - Опълченците от 44 до 46 години сформират Четвърта етапна дружина на Четвърти етапен полк в Попово.
                            Накратко за тях:
                            19-та опълченска дружина е в триротен състав плюс нестроеви взвод. Командир капитан Зозиков. По-късно майор Герганов, подполковник Бърков и подполковник Димитров. На трети октомври е в състав от 812 човека.
                            Извършва охранителна дейност в района на Разградския укрепен пункт. Трета рота с командир поручик Манев е изпратена за охранение на жп линията Русе - Варна в участъка от гара Сеново до гара Каспичан. Подсилена е с войници от другите роти и конници от 9-ти конен полк и надхвърля 350 души.
                            През различни периоди на войната дружината охранява румънски пленници от Тутракан, 1670 пленници от Южния фронт, строящи теснолинейка от Ашиклар /Самуил/ до Силистра и мост при Русе. Тя охранява и изселени от Драма, Кавала и Серес гърци в Разград, които строят водопровод до жп гара Разград.
                            Постепенно българите отпадат от дружината и в нея остават само неграмотни и неслужили, предимно турци.

                            Четвърта дружина на Четвърти опълченски полк е създадена в Разград и изпратена от там в Шумен. На 22 септември 1915 г. пристига в Шумен с 5 офицери и 1144 опълченци. За съдбата й след включването в полка вече коментирахме. Командир на полка е полковник Стоян Стоянов - бивш командир на 43 пехотен полк пред Балканските войни.

                            Четвърти етапен полк се формира в Попово на 25.09.1915 г.
                            Командир на полка е полковник Константин Антонов. Всяко окръжие създава по една етапна дружина: Първа е сформирана от 7-мо окръжие в Шумен /482 души/, Втора /422 души/ - от 31-во окръжие в Търговище, Трета /527 души/ - от 8-мо окръжие във Варна и Четвърта /631 човека/ - от 19-то Разградско окръжие. Според моята информация варненската дружина изобщо не се присъединява към полка и остава във Варна.
                            Полкът е изпратен в Гюешево, където пристига на 22 ноември. От 30.11.1915 г.щабът с четвърта дружина са предадени в разпореждане на етапното комендантство в Радомир.
                            Останалите дружини поддържат етапната линия до Крива паланка.
                            През лятото на 1916 г. полкът е в етапното комендантство в Кюстендил.
                            На 16 септември полкът без седма рота е натоварен на композиции и е изпратен на Добруджанския фронт. На 23 септември е в Добрич. Поема етапната служба в града, където са настанени щабът, първа и шеста роти. Втора рота обслужва Четвърта Преславска дивизия в Пчеларово, Мосубей, Докузач и т.н. Трета рота обслужва Първа Софийска дивизия в Езибей, Матлимово, Мансърово, Кокарджа... Четвърта рота обслужва Шеста Бдинска дивизия в Чаирхарман, Черкезкьой, Калфакьой и т. н.
                            Постепенно след българските победи полкът се изнася на север. През януари 1917 г. щабът е в Меджидие.
                            Пристига и седма рота. През март в полка пристигат 100 албанци. С тях и войници от полка се формира осма рота. На 30 август за попълване на Четвърта Преславска дивизия са изпратени 300 подбрани войници. Отпадат опълченците от старите набори. Назначават се турци и полкът вече е почти само от мюсюлмани. След примирието е разформирован в Разград.

                            Излязох от темата, но го направих само от желание да бъда полезен.

                            Comment

                            Working...
                            X