Германски дивизии М1915

[von Danitz]

Краят на "Надпреварата към морето", битката на Изер и включеното в нея І сражение край Ипър, карат Фалкенхайн да премине към отбрана на Запад, при ясни индикации, че дори и неговото развитие на плана на Шлифен, не носи успех. Като деятелен човек, той провежда реформи в армията, въвежа наред с нов устав, и цялостна реорганизация на тиловите части и започва формирането на нов тип най-висши тактически съединения, каквито тогава са се смятали дивизиите, "най-голям сбор на трите вида въоръжения , под единно и трайно командване на бойното поле, с тактическо предназначение".

Няма да се занимавам тук с проблема за резервите в германската армия, на практика, в 1915 Германия разполага с достатъчно незаети резерви, но събираните от тях т.н. резервни дивизии, резервисти на възраст от 23 до 27 годишна възраст, около 1 млн.180 хиляди души, показват слаби настъпателни възможности, въпреки големия ентусиазъм при Ипър. В отбрана пък, не достигат инженерни части. Фалкенхайн ясно разбира в края на 1914, че опитите му при Ипър са напразни, при положение, че "пробив"- новата форма на победа, създала се в условията на Европейската война, при появата на непрекъснат фронт, така и не се е получил, въпреки оперативното превъзходство, получено от традиционния "обход" на Белгийския град. Новите форми на борба изискват и нов тип подразделения.

Още настъплението в Мазурските езера принуждава германците да сформират 9 дивизии запасняци от 3 полка (състава на ерзац бригадите) а не както в предвоенните години, линейни дивизии, с по две бригади с по 2 - 3 батальонни полка.75, 76, 77, 78, 79 и 80 са формирани във Русия, 81, 82 и 8 баварска във Франция. След това първо "дивизотворчество", германците разполагали с необходимите резервисти само в маршовите батальони за попълване на текущите загуби, но не и големи резерви за настъпление. Въоръжен резерв от нов призив щели да имат едва през пролетта на 1916. Така че, тъй като искали увеличения на съединенията заради дългите фронтове, а имали и много разкъсани резервни части от артилерията и корпусни и крепостни съединения, през цялата 1915, Генералния щаб се занимавал с реформата.

Тези нови дивизии, включвали в себе си от една страна части на Ерзаца(дивизиите от Ерзаца имали по 3 бригади и били доста по-големи) и Ландвера, както и гарнизони на крепости, от друга части на действителна служба и запаса. Първите, често били от доста ранообразен състав, много се различавали едни от други. Спешно ги унифицирали, снабдявали с сериозен щаб, превръщали в дивизии, способни да водят война. Тази нова организация била необходима , тъй като наистина бойните действия изисквали бързо разполагане на бойни дивизии на много заплашени участъци. Тези нов тип дивизии (М1915) са създавани до 1917.

Планът изисквал обаче значително по-големи промени. Поради желанието им да имат все повече боеспособни части, те "разшили" старите дивизии. Те били намалени до 3 полка от пехотата, от освободените полкове се създавали големи тактически нови съединения. Около тях групирали запасните новикоструирани полкове. През 1915 по този начин били създадени 25 дивизии. 17 с елементи от Западния фронт, и 8 от Изток. Номерата на германските редовни полкове станали номера на дивизиите, например - 111-та,113-та и пр. Така е създаден и Алпийския корпус, на практика дивизия от 9 батальона егери от различни баварски и вюртембергски дивизии.

Новите дивизии били по около 13 хиляди души, но с огневата мощ на старите - около 17 хилядни редовни дивизии. До 1917, включително и гвардейските дивизии били "разшити" по този модел. Във всяка дивизия вече имало ескадрон кавалерия - 167 души, а не полк, 2 роти по 280 души - сапьори, 3 полкови роти с картечници по 97 души, от 1079 души през 1914, през 1916 батальонът става 650 души, дивизионната пехота намалява от 12 900 на 5 850, с около 55%, изобщо дивизии за окопна война. Включва се и влак с понтони към всяка дивизия. Артилерията е намалена до 2 отделения (дивизиони) в един полк. Батареите стават 12, т.е 48 оръдия.

Променят се и уставите, но за това по-нататък.

[von Danitz]

Френската дивизия, за сравнение, започват да я рехформират в началото на 1916. Структурата и преди войната е била 2 бригади, по два полка (в резерва по три) по три батальона. Във всяка дивизия имало 2 ескадрона за разузнаване и група (полк) алпийски стрелци (ловци) - 2 батальона, плюс три групи артилерия. Към всяка редовна дивизия имало и два полка по 3 маршеви батальона за попълване на загубите.

Полковете, имали щаб, за разлика от германските и британските, 3 батальона, по 4 роти пехота и картечна рота.Всяка рота е по два взвода, по 2 отделение (на френски - ескадрони)

Промяната е следната: полковете губят щабовете си, а батальоните стават по 3 роти и картечна рота, в която вече има и 37мм отеление. Ротата става от 4 взвода. Всеки взвод се дели на два полу-звода (французите много ги обичат тези половинки, спомнете си полу-бригадите на революцията! ) Всеки полузвод става от отделение с бомби - 8 души, отделение с картечница- 1 и 7 дущи и две отделения с пушки по 13 души.

Дивизията става от 3 полка, по 3 батальона, ночесто има дивизии по 8, 10 или 11 батальона заради нееднородните полкове. Ловците си правят свои дивизии и ги отделят. Кавалерията преминава към корпусите. Към артилерията се добавя и окопна група- минохвъргачки и прожекторна група.

[gollum]

Даниц, първо, благодаря за темата, на мен ми е много интересна и полезна. След това, извинявай, че те отклонявам от основното, но питам, защото от бая време се чудя над това, а вероятно ще знаеш. Каква е разликата между лекопехотните (егери, ловци и прочее) и стандартните пехотни батальони? Дали е във въоръжението, екипировката и подготовката или е и в организационната структура (лекопехотните да нямат поддържащо въоръжение или да е по-малко?)? Като разглеждах кавалерийските дивизии, забелязах, че често имат (поне немските имаха) и такива лекопехотни батальони, но с велосипеди (но предполагам, че този допълнителен транспорт е бил само за кавалерийските дивизии?).

[von Danitz]

Ми това, което знам е, че традиционно във френската армия до 1888 съществуват два вида стрелци - конни, или chasseurs à cheval, произлезли от наполеоновите войни и пеши, или Chasseurs à pied, произлезли от пехотата през 1837. Били са въоръжени с карабини - по-скорострелни за времето, Delvigne-Pontcharra - на името на двамата генерали, които са ги съсдали. После през 1888 се създавата и Chasseurs alpins, планиските ловци. Това са леки подразделения, не са в полкове, ползват се за разузнаване, бой в населено мято, разсипен строй, лека пехота и планиска в най-широкия смисъл на думата. Във френските кавалерийски дивизии има също велосипедисти.

При германците, планинските части са главно Бавария и Вюртемберг, докато егерите на прусаците са по скоро като Chasseurs à pied

Френските имат отделни знаци на отличие, дори като амиракнската морска пехота, отделни чинове и знамена, бе отделен корпус са си, имат и барети, по това се познават най-лесно. Батальоните са по-големи. Изобщо и в двете армии това е насипна сила, лека пехота за маневрена война, поддържа и кавалерията, търси врага, разузнава го, помага и на линейната пехота, когато се наложи. постепенно и в двете армии, в хода на бойните действия, ги събират в бригади и дивизии. Виж британската лека пехота, си е само традизионно такава, по име, иначе някакви разлики, освен в чорапите, и уискито, което се пие, което от британска гледна точка е огромна разлика, няма.

[von Danitz]

Дойде време и на руската дивизионна реформа. Руската армия, както в мирно, така и още повече във военно, е твърде разнообразно съчетана. Корпусите в началото на войната са 37, но някои са съчетани от по три дивизии. Няма как просторно да се разпростра върху тези формирования, но основния им проблем не веднъж, и то не само аз на този форум сме посочвали слабата им артилерията и тежката и ненужна структура на руската артилерия - 6 оръдейни батареи, в добавка и слабия подвоз на снаряди.

Руската пехотна дивизия, стрелкова, каквито са Сибирските или пехотна, каквито са останалите, както и гренадирска или гвардейска пехотна, е от 2 бригади, по 2 полка, но по четири батальона. Основен, традиционен носител на руските военни добродетели е именно полка. Руските полкове, някои от които като Преображенския, са на по 300 години, участвали са в десетки кампании и са виждали гърбовете и на прусаци, и на французи. Волинския полк, малък пример, под кадърното ръководство на генерал Александър Геруа, излиза сам срещу 17 и 11 германски корпуси (няма грешка) в прикритие на разстроените руски 1 и втора армии, при Лодз, на 1 ноември 1914 и ги задържа два дни, оставяйки 500 човека от 4000 хиляди, но ги спират! В руската армия в Първата световна има доста добри съединения и командири, но проблемите са огромни, а ръководството наистина е слабо.

Но генерал Гурко, ръководител на Ставката след Алексеев, започва една реформа, след отварянето на допълнителния фронт в Румъния, която унищожава на практика именно тази безценна традиция. Споменах, че германците вадят полкове от дивизиите,и около тях правят нови дивизии. руснаците, вадят баальони от полковете, мешат ги с опълчение и нови попълнения, така, получават нови дивизии - тези от т.н. 4 вълна - 12 батальонни дивизии, със слаба артилерия или съвсем без. Над живия, безкрайно чувствителен полкови организъм е произведена груба вивисекция- буквално плачат руските автори. Обаче факт. Новите корпуси се състоят вече по три дивизии, и всичко това, човешкото "месо", се праща на фронта. Оцелелите подполковници и майори от батальоните стават командири на набързо събрани полкове, без обстреляни офицери, а по скоро революционнонастроени офицери-интелигенти от тила, без подофицери и с войски без умения.Това е бекръвния Таненберг. С руската армия се случва най-тежкия разгром. А генерал Гурко провежда тая своя реформа с огромна енергия, пишат и Свечин, и Керсновски.
А проблема с артилерията е решен по особено кардинален начин. Цялата тежка артилерия, от важни и неважни участъци събрана, в 46 корпус. Той се прекращава на ТАОН -тежка артилерия със специално предназначение и се подчинява направо на Ставката.

Създадени са 76 пехотни дивизии от 4 вълна. И така почват да се създават полкове с номера 600.. и 700..Мъртвородени. Но вместо да си останат с примерно 3 -4 батальонни, те създават 4 три-батальонни. Аритметиката е същата, но качеството, напълно не!

[Sa4mo]

Фон Даниц,благодаря за интересната тема и особено за последния пост.Въпросният ген.Гурко има ли връзка с известния в нашата история Ген.Гурко?Отделно-ясни ли са причините защо постъпва по описания от тебе начин ,а не по примера на германците да кажем ,или французите-които все пак са съюзници и може да се приеме ,че опита им би бил полезен?

[von Danitz]

Василий Иосифович Ромейко-Гурко е мисля по-малък син на фелдмаршала

известния в нашата история Ген.Гурко

. Защото съществува и един руски политик, депутат от Думата, Владимир, сподвижник на Столипин и също син на фелдмаршала, роден по-рано. Като цяло, войнствените Гурковци са много стара, да я наречем по руски - белоруска фамилия.

Заменя Алексеев няколко месеца, от ноември до април 1916-1917 г. След революцията емигрира в Италия. Той и Брусилов е бил поканен там, и двамата са командващи фронтове и Рим е приемал да ги издържа заради услугата да спасят Италия през Първата световна. Умира през трийсетте.

А руснаците създават дивизии по нов образец и по глупав начин - ами, как да ти отговоря, заради липса на умения и слабо доверие във военната наука.

[Kramer]

То и германците през ВСВ се подвеждат по тоя начин, но това обяснимо до някъде за Хитлеровите възгледи.
Но при руснаците вместо да попълват старите защо създават нови, да им се чудиш.