Германия -1916, как издържа?

[von Danitz]

Дори обмислят и викането на набор 1920, около 400 хиляди, но отхвърлят тази идея, като ги оставят за крайна резерва. Ами става дума за ударните, регулярни дивизии. През 1916 на практика загива действащата армия, от началото на войната. Това са около 900 хиляди души. Тези загуби трябва да се попълнят от редовните нови набори. Не става с ландщурм, нали, дори и нацепен с малки контингенти от редовни части, да започнеш голяма офанзива?

[Shelenberg]

Не мога да разбера нещо как така са искали да викат набор 1920 г. като още не се е родил?

[Thorn]

наборът, който е трябвало да бъде мобилизиран през 1920

[Shelenberg]

Ясно така вече става

[Kramer]

Резервът, заедно с призива на новите набори допълва действащата армия, ландвера образува военновременните формирования - силно е бил задействан на Източния фронт и след това и в голяма степен на Западния. Ландщурма /опълчението-старци и юноши/, това е = на фолксщурма при Хитлер. Ами Генералният щаб през ПСВ за разлика от Хитлер през ВСВ не е мислел, че след него страната загива.

[г-н Никой]

И ако по тези сметки влезем в същността на мобилизацията Франция с 40 млн. население има около 200 хиляди годишен набор, докато Германия с 65 млн., но по-младо население има около 450 хиляди души годишен набор. За да събере 2 и 5 млн. си армия, по сметките, на Франция и трябват да мобилизира примерно 12-13 набора, или хора от 20 до 33 години, а Германия 6 набора или хора до 26-7 гдини. Е, защо не са го направили??? Пари са икономисвали или какво? А ако мобилизират хората си до 33 години, разликата ще е нещо като още 2 млн. и половина! Щяха да ги смажат. Обаче излизат с войски равни на френските! Губя всякаква идея, защо?

Фон Даниц, в следващите постове участниците са взели някакво отношение, ама хайде и аз да се и@@ра на метеното с малко писане.

По моите скромни непрофесионални наблюдения докъм средата на 1916 г. всички западни участници във войната (тук броя и Германия и Австрия) гледат да водят икономично войната. Източните сили (Русия, Сърбия, България, Турция) не могат да си позволят този лукс поради спецификата на военните действия и недостигът на въоръжение и боеприпаси. Например Сърбия е принудена да вкара де какво има в боя в опит да оцелее като държава. България след румънската намеса пък напряга всички сили, за да може да задържи заетите от нея територии. Турците са под кръстосан обстрел от палестинския, месопотамския и кавказкия фронт и не могат да си позволят лукса да пестят хора и материали, още повече, че армията им е с ниско качество и постоянно трябва да наваксва с нови набори бройката на дезертьорите. Русия също не може да се позволи лукса на икономична война, защото в един момент сраженията се пренасят на нейна територия и защото се надява чрез човешката бройка да компенсира слабостта си във въоръженията.

Причината за водената от западните сили икономична война може да е например, че все още не са напълно осъзнали, че без напрягането на всички сили победа няма да има. Друга причина може да е конкретна за отделните страни.
Например французите, както ти горе подробно си аргументирал, са много по-зле от немците в жива сила и в население като абсолютна величина. И това ги кара да пестят хората си "за черни дни", както някой от участниците е отбелязал.
Италианците до самата 1917 г. все си мислят, че ще минат метър във войната и тя ще се изнесе основно от другите съюзници. Отделно че потенциалът на Италия (във всяко отношение, без човешкия) е много зле.
Англичаните са най-интересният случай. Те по традиция от ХV²²-Х²Х век гледат да водят пестеливо войната, без пренапрягане на човешкия си ресурс. Друг момент е, че фронтът е на 90 км от Сена, а не на 90 км от Темза, тоест англичаните не са заплащени от разгром както французите, които щат нещат ще трябва да се напрягат много повече. Тук илюстративна е фразата на Чърчил (може и да не я цитирам съвсем точно) "Защо да стоя прав, като мога да седна, защо да седя, ако мога да полегна". Отделно желанието на англичаните да минат тънко във войната вероятно се дължи и на съображеният им за следвоенното уреждане на света. Колкото са по неизтощени и силни, толкова по-голяма тежест ще имат в него. Французите сигурно също са си правили такива сметки, но без германския кръчмар извадил калема и тефтера на 90 км от Париж.
Австрийците според мен са още по-частен случай. От една страна индустриалният и изобщо икономическият им потенциал е доста по-малък от английския, френския и немския, което е пречка за създаването на огромна армия. От друга страна ако се прекрачат сериозно рамките на числеността на армията им към края на 1915 г., това може да доведе до етнически дисбаланс в нея в полза например на чешкия елемент, а австрийците вече са се били опарили от ненадеждността му във войната. Тоест логиката е била "по-добре с малко, но по-сигурни части, отколкото с много, но халтави".
При немците (и при австрийците също) нещата са също интересни. За разлика от англо-французите, които могат да разчитат на значителен брой макар и зле квалифицирана работна ръка от колониите и доминионите, немците (и австрийците) не могат да си позволят този лукс, тоест постоянно трябва да отделят годни за фронта мъже за своето военно и гражданско производство.
Що се отнася до твоята забележка, че немците излизат с войски колкото френските, тук нещата могат да се обяснят с 2 фактора. Единият е простата математика - през 1912 (или 1913 г) французите минават от 2-годишна военна служба на 3-годишна, което механично наваксва с едно 30% разликата в числеността с немците, които не увеличават срока на военната служба при тях. Другото е, че и германските, и френските кадрови офицери по щабовете са имали за идеал "да приключат войната без запасняците". Тоест след след като немци и французи решават да я карат в началото само с редовни войски и като отчетем и известен заслон, оставен от немците в Източна Прусия, това също може да обясни защо двете страни през 1914 г. са с изравнени сили на Западния фронт.

И накрая още един момент, който важи за всички западни сили. А той е, че народите им са свикнали на значително по-високо жизнено равнище (особено британците и немците) и правителствата са гледали доколкото е възможно да не преминават в коловозите на тоталната война, защото лишенията, свързани с нея могат да доведат до вътрешни протести, размирици, дестабилизация, падане на правителства.

Иначе конкретно по темата как Германия издържа през 1916 г. не видях мнение, че западните немски позиции са били много силно укрепени, което ги е правело на практика непревзимаеми през 1915-1917 г. Това пък те са използвали умело, за да прехвърлят войски против руснаци, румънци и италианци.

П.П. Хубав е разделът за ПСВ, но гледам голямо и продължително затишие е настъпило в него, нещо като позиционната война от Западния фронт.