Освобождаването на българските пленници

[valdes_lov]

пленници

Аз може би съм един от малцината между вас щастливци имали прадядо участник в 1СВ.От прадядо ми Александър Рангелов Панов кандидат подофицер от 2- ра санитарна дружина с локация Велес.От неговите разкази за онези епични битки си спомням .Било е вече края на войната дядо ранен
попаднал в лазарета и там докарали и Н.В.Цар Борис 3 също ранен .
Младия цар инспектирал фронта и на един завой попаднал на авангарда на една френска част която незабавно открила огън.
В лазарета дядо бил повторно награден този път лично от царя.
Не по малък Герой е и баба ми Йорданка отгледала челядта си сама през седемте години война. Било е такъв глад че по късно върналите се от френски плен перущенлий казвали -- ми ний по убву да си бяааме сидели в плен там баре даваа мръвки в манджата--

Бог да ги прости всичките.Ивечна им Памет!

[valdes_lov]

ПЛЕННИЦИ

Апропо,Н а края на войната по време на споменатата инспекция Цар Борис
срещал отстъпващата войска и питал- Къде отивате юнаци -а -те бягаме В.В.
От кого бягате - ами от противника ами назад на 30 километра няма вражески войски- така казаха В.В. Дни преди това френски самолети хвърляли бялетини с заплахи и предложения за предаване на оръжията срещу пощада.

[von Danitz]

Ох, ей тъй се разваля дисциплината

ми ний по убву да си бяааме сидели в плен там баре даваа мръвки в манджата

[ng61]

Дядо ми,Гичо Костов Гичев е служил в 9 пехотен полк.Тогава е бил подпорутчик и след подписването на примирието остава заложник.Разказваше ми ,че офицерите са били на квартира.Всеки ден са им давали пари за храна и квартира,като са нямали право да държат храна за повече от един ден.Но повечето от тях си събирали храна за да бягат.Когато разбралкакво ги чака той избягали на коледа 1918г.успял да стигне до България.За това му беше втория кръст За храброст.Явно покъсно ситуацията доста се променя.Пускам една снимка от погребението на наш офицеркойто е убит при опит за бягство от лагера до с.Самли.Надписа на кръста гласи:подпорутчик Петров Атанас Узунов с.Сърнено,Балчишко,Добруджа убит на 23 юли 1919г. от другарите му офицери с.Самли 10 септ. 1919 год.За съжаление в Офицерския корпус няма нищо за него.Пускам и няколко други снимки от пленническия лагер в Самли.

[ng61]

Още две снимки от този лагер.