Освобождаването на българските пленници

[von Danitz]

И каква е била заплахата за тях, ще ги разстрелят, ако строим нов фронт ли? 90 хиляди?

[gollum]

Не знам каква е била идеята. Може би именно "заложници" за изпълнението на мирните договерности... макар че не е ясно и така какъв е смисъла. Може би някаква инерция... не знам.

[resavsky]

Общо взето пленниците до 30 септември 1918 са си били около 20 000. Освен при Яребична доста сериозно число пленници падат от трета софийска бригада при река Пуста през ноември 1915, и от 3, 8 и 10 дивизии при Завоя на Черна през есента на 1916. При двете атаки срещу Дайран също доста хора са пленени на предните позиции. Най-много пленници се дават при Добро поле на 15 септември- голяма част от 30, 32 и 80 пехотни полкове са обкръжени и пленени. При отстъплението в хаоса също се дават много пленници - това си е закономерност. Според едно сведение от Червения кръст към 1 юли 1918 в държавите от Съглашението е имало общо към 12 000 български военопленници. Като прибавим и тия от отстъплението - разбира се, приблизителна цифра - излизат към 20 000. От тях може би към 1000-1500 са дезертьори, голямата част от тях етнически гърци, турци, албанци и сърби от Поморавието.
Като се има предвид, че през армията минават общо около 1 030 000 души, 20 000 пленници не е голяма цифра. Процентно в сравнение с други армии- италианската, австро-унгарската, руската или сръбската- дори е малка.

Николай за пръв път чувам за боеве при р.Пуста. Ще ти е проблем ли да кажеш две-три думи?

[Николай]

Много накъсо казано: На 29 и 30 октомври 1915 1 пехотна дивизия овладява Лесковац и нейната трета бригада (41 и 42 пехотни полкове) първа успява да излезе на левия бряг на Морава. Всички останали части остават на десния заради придошлата река и разрушените мостове. Използвайки това сърбите съсредоточават две дивизии - Дринската и Шумадийската ² позив и преминават във внезапно контранастъпление срещу 6-те изолирани български дружини от 3/1 бригада, заели позиция на р. Пуста, ляв приток на Морава. Нашите се държат доста здраво в началото, но са буквално засипани от съсредоточен артилерийски огън и започват отстъпление назад - към моста на Лесковац. Близо 2 000 са безследно изчезнали, маса се издавят в Морава. Особено жестоко пострадва 42 полк. Като резултат сърбите забавят с няколко ценни дни настъплението на цялата 1 армия на ген. Бояджиев.

[HELLCAT]

Не знам каква е била идеята. Може би именно "заложници" за изпълнението на мирните договерности... макар че не е ясно и така какъв е смисъла. Може би някаква инерция... не знам.

Вж. чл. 5 от Военната конвенция определяща условията за спиране военните действия между Съюзните Сили и България, подписана в Солун на 29 септември 1918г.:
"Българските войскови части намиращи се западно от Скопския меридиан и принадлежащи на 11 - та германска армия, ще сложат оръжието и ще се считат до нова заповед военнопленени; офицерите ще запазят оръжието си."
Съгласно чл. 6 от Конвенцията "Българските военнопленени ще бъдат употребени за работа в Ориента от съюзните армии, без взаимност по отношение на съюзните военнопленени. Тези последните ще бъдат веднага предадени на съюзните власти, а интернираните граждански лица ще бъдат напълно свободни да се завърнат по домовете си."

[dibo]

В новия борй на списание Минало (1 за 2007) има статия на Стоян Николов по въпроса - "За съдбата на българските военнопленници и военнозаложници след Първата световна война от края на септември 1918г. до края на 1920г." - близо двадесет страници. Препоръчвам я - добро изследване с подробна статистика и научна база. Списанието се намира из книжарниците в София - със сигурност го имат в "Български книжици" и в "Нисим".

[stoian034]

Относно пленниците от ПСВ

Един от проблемите за изследователя е, че масово българските части през войната не отбелязват изрично като пленници военнослужещите, за които няма конкретни доказателства, че са пленени. Най-често са записвани като безследно изчезнали / без вест /. След това трябва информацията за тях да се даде от пленилата ги страна. Поради липсата на преки дипломатически връзки между воюващите се налага посредничеството на страните, които са поели защитата на интересите на дадената страна. Това забавя получаването на информацията за пленниците. Друг начин е чрез посредничеството на Международното дружество на Червения кръст или сродни организации. Трети начин е чрез кореспонденцията на самите пленници, ако е разрешена такава.
Последното обобщаващо сведение на МВ е от март 1918 г.
Заложените дивизии унищожават архивите си. Ген. Кантарджиев на две места споменава в спомените си броя на заложените 1-ва, 6-а, Сборна и 302-а / герм./ дивизии. съответно около 80 000 и 86 475 човека. Той определя броя на пленените и дезертьорите през войната на около 30 000.
Масово българските изследователи боравят с числото 100 000 човека. Срещал съм и числото 155 000 души, но трябва да се вземе под внимание, че големити числа са използвана от политици при речи и изказвания. Може би броя на пленниците е над 100 000, но без новооткрити документи, това е хипотеза.

[von Danitz]

Здрасти и добре дошъл! Наистина, туй чудо - военнозаложници е едно нововъведение, без аналог. Но какво да правиш, трябва да се спасява Царството. Наистина има писма и документи от заложничеството и пленничеството, но липсват подробности от самото предаване, сдаването на оръжията, подробности около преговорите между частите на Антантата и дивизионните и полкови командвания. Който се е върнал до София с по едно знаме на кръста, не е могъл да знае тия подробности. Да не говорим, че и между нас и германците в Западна Македония не е имало демаркационна линия. Какво ли е ставало там?

[stoian034]

Здравей и добре заварил! Относно предаването и сдаването на оръжията препоръчвам : Кантарджиев,Т.,В заложничество и у дома.С.,1927.
В статията в ,,Минало" съм отразил доколкото мога, тази проблематика.
В магистърската ми дипломна работа, която е над 100 страници, съм разгледал конкретните подробности около преговорите между частите на Антантата и дивизионните и полкови командвания.

[stoian034]

Съответно сдаването на оръжие за 1-ва пех. дивизия на французите започва в последователността – 4-ти артил. полк, 1-ви, 6-ти, 25-ти пех. полкове и т.н. в западната покрайнина на гр.Скопие и вечерта на 2 октомври 1918 г. тези части бивакират в източния край на града до шосето за Велес. Щабът на дивизията пристига в Скопие на 3 октомври 1918 г. 3-та бригада от дивизията, намираща се по това време край гр.Кичево, сдава оръжието си на италианците и остава в техен плен. Командирът на бригадата с щаба си се сдава на французите и по този начин се отделя от поверената му част. p.s. Това е пасаж от статията ми.

[stoian034]

Напоследък открих и още спомени на офицери относно сдаването, но ще пиша в подробности след защита на докторската ми дисертация ,,Пленническият въпрос във войните на България 1885-1918 г.”

[von Danitz]

Само така!

[papena]

Стояне, имаш ли някаква, каква да е информация за съдбата на наши пленници на о-в Тасос? Интересувам се по лични причини - става въпрос за четирима човека от 20 пп, 10-та рота, които по мои разследвания са попаднали в плен на 02.09.1918 г. при някаква акция на БГ армията южно от Гевгели (неизвестен все още за мен връх 'Зъбите'), а после са се озовали на работа в каменоломна на о-в Тасос... Подробности има в темата за Гевгели. Благодаря предварително.

[багатур]

А може ли да ми каже някой колко и какви пленници взема нашата армия през 1915-1918?

[papena]

Спецовете от форума ще ти дадат много по-точна информация, това което занм аз, е че:
1) само при тутракан вземаме около 20 000 пленниици
2) пленниците във войната със Сърбия са толкова много, че нашите не могат да ги изхранват и ги пускат по къшята... В резултат - Топличкото въстание...
3) не на всички етапи на войната нашите са били склонни да взимат пленници. Ето откъс от спомените не на генерал или даже офицер, а на редник Стойко Данчев Тотевски от 28-ми пехотен Стремски полк. Книжката му от има-няма стотина страници е супер интересна, и като си оправя скенера ще я пусна за всички... 'Повихме фронта и два взвода, нашият, и един от 9-та рота, нападнахме артилеристите. Пленихме 6 оръдия, тридесет и няколко войника и 2 офицера. Имаше много плячка. Една ракла беше пълна с долно бельо и разни провизии за ядене. От всичко бях най-доволен от долното облекло. Взех си две ризи и двой гащи, ватени. Още там направихме смяната и оставихме нашите на противника. Всички англичани бяха все млади момчета, все неженени, все доброволци. Дружинният издаде заповед: 'Да се откарат до дерето и всички в него! Те са доброволци и затова туй трябва да се извърши. такива пленници не ни трябват.'