Освобождаването на българските пленници

[von Danitz]

Може би някой който специално е имал интерес, може да ми разясни подробности от завръщането на близо 150 хил. български пленници и заложници след края на Първата световна война. Една част от тях са държани в Гърция, други в Сърбия, трети в крепостта Корте в Корсика. Доколкото съм запознат, те се връщат след поне две години, т.е. към 1920 година. Така ли е?
И каква е връзката с тяхното освобождаване и мисията на д-р Неделчо Бояджиев в Стокхолм. Доколкото разбирам лично принц Карл Шведски, херцог Вестерльотланд, брат на Шведския крал, е поел грижата за тяхното освобождаване с лични писма до държавните глави на страните победителки. Но доколко има истина в тези информации, идващи главно от д-р Бояджиев. Запознати?

1. Колко са били пленниците и заложниците?
2. Кога ги пускат?
3. От къде ги пускат?

Благодаря

[HELLCAT]

Интересна тема. Ще се поразровя из архива си. На прима виста мога да кажа, че пленниците и заложниците са "поделени" между нашите противници - Сърбия, Гърция, Италия и Франция. Най - зле са били условията в Сърбия и Гърция. В Италия и Франция третирането им е било много по - хуманно. Знам за случаи, когато наши войници след освобождаването са останали във Франция и са създали семейства.

[von Danitz]

Непременно потърси

Значи аз продължавам да ровя. Оказва се, че през 1921 г. Общинският съвет на София, взима решение, частта на бул. Дондуков, от тогавашния булевард "Константин Стоилов", по-късно "Сталинград", по-късно "Волгоград", по-късно "В. Левски" до мостта Чавдар, тогава "Царската спирка" на влака, е кръстен от благодарност булевард "Принц Карл Шведски". Това е напълно забравен човек днес, поне за българите. Принцът получава и по волята на цар Борис ²²² орден "Свети Александър " - първа степен

[mitio-minchev]

Със сигурност твърдя, че на 21.03.1920 год. в гр. Крущевац - Сърбия е бил 2 "Заробленъ" Полк

[von Danitz]

В смисъл? Държали са цял полк там ли? Или са го пуснали? Или два полка? Може ли по ясно?

[трудовак]

за пленените

1. Колко са били пленниците и заложниците?
2. Кога ги пускат?
3. От къде ги пускат?

По-голямата част от пленниците-заложници от 11 армия се връщат в края на 1918 и първата половина на 1919 г. Освобождаването на другите пленници обаче се точи бая време...
Някаква информация по въпроса може да се извлече и от дневниците на НС, напр. това:

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/17%20ons/4is/17ons-4is-10p.htm

[HELLCAT]

По данни на Щаба на армията заложниците от 1 софийска, 6 бдинска, Сборната и 302 дивизия възлизат на 91 396 офицери и войници; военнопленниците - 20 145 души - или всичко 111 811. Идва към края ня 1920г. започва усилено репатриране на военнопленниците и заложниците. Особено голяма активност за решаването на проблема с репатрирането на нашите военнослужещи проявява генералния консул в Стокхолм д - р Н. Бояджиев, който установява контакт с проф. Ф. Нансен, проф. Ординг от Норвегия и проф. Лъндел от Швеция. Благодарение на застъпничеството на тези видни общественици и на Шведския червен кръст ОН нарежда на Антантата да освободи българските военнопленници, което става оконочателно през 1922г. В знак на благодарност българското правителство награждава 8 скандинавски граждани. Софийска община назова булевард на името на проф. Фр. Нансен.

[von Danitz]

Идеално, от къде е тази справка. До някъде е вярна, до някъде не. Недко (Недялчо) не е бил генерален консул, а заминава за Стокхолм нарочно. После, след годин, става генерален консул на Швеция в София Наградените шведи са:
принц Карл Шведски
Фритьоф Нансен Орден за гражданска заслуга
барон Ерик Палмщиерна, външен министър, със вети Александър
граф Херман Врангел, посланик за София, но в Цариград
Густав Фридрих Нис де Дардел, служител в Лондон
Волмар Бострьон, съветник в посолството в Лондон
Професорите Лендел от Упсала и Ординг от Осло


д-р Иенсен от Нобеловия кометет в Стокхолм

По нататък Карл Шведски , на когото е кръсен и булевард, който и дядо ми мислеше, че е на Карл Х²² , помага и на бежанците. Комунистите явно оставят булевард Фритьоф Нансен, а другият прекръщават на Бирьозов

[mitio-minchev]

Да в Крушевац е бил разположен 2 зароблен полк, цитирам телеграма от дядо ми, който е бил в 5 чета. Първоначално е бил при французите, след което ги предават на сърбите. Французите са ги облеклии са им осигурявали условия съобразно международните договорености. сърбите са им отнели всичко бкоето е било годно включително ботушит и през 1921 година са се прибрали боси в България. Телеграмата е пусната с помоща на Швейцарският Червен кръст.

[HELLCAT]

Информацията е от сп. "Военноисторически сборник" от началото на 90 - те години - "По някои въпроси на съглашенската окупация на България" от полк. Г. Камбуров и "Отношението на българските правителства и военното командуване към заложниците и военнопленниците, пострадалите и загиналите през войните 1912 - 1918г." от М. Йонов.
Заложничеството на българските части е в разрез с правилата и обичаите за водене на война, да не говоря за третирането им - деянията на Сърбия и Гърция могат да се квалифицират като престъпления срещу човечеството и като военни престъпления.

[resavsky]

По данни на Щаба на армията заложниците от 1 софийска, 6 бдинска, Сборната и 302 дивизия възлизат на 91 396 офицери и войници; военнопленниците - 20 145 души - или всичко 111 811. Идва към края ня 1920г. започва усилено репатриране на военнопленниците и заложниците. Особено голяма активност за решаването на проблема с репатрирането на нашите военнослужещи проявява генералния консул в Стокхолм д - р Н. Бояджиев, който установява контакт с проф. Ф. Нансен, проф. Ординг от Норвегия и проф. Лъндел от Швеция. Благодарение на застъпничеството на тези видни общественици и на Шведския червен кръст ОН нарежда на Антантата да освободи българските военнопленници, което става оконочателно през 1922г. В знак на благодарност българското правителство награждава 8 скандинавски граждани. Софийска община назова булевард на името на проф. Фр. Нансен.

Тоест за 3 години война сме дали около 20 000 души пленници - не знам цифрата ми се вижда завишена.Единственото крупно пленяване на български войници е пред май 1918 г. при Голяма Яребична /поне на мен не ми е известно друго/ но техният брой не надхвърля 1 800 души.

[von Danitz]

Данните са крайно оскъдни, липсват документи, както пише например тук http://www.vi-books.com/vis/vis4_3/06.htm

А иначе туй-онуй

ДОКЛАД НА БРИТАНСКИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ В СОФИЯ Х. ДЕРИНГ ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ЛОРД КЪРЗЪН, ОТНОСНО РЕПАТРИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОТ ГЪРЦИЯ.
*
ПРЕПРАЩА СЕ КОПИЕ ОТ НОТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДО ГЛАВНОКОМАНДУВАЩИЯ СЪГЛАШЕНСКИТЕ ВОЙСКИ В БЪЛГАРИЯ ¹ 181 София, 25 юни 1920
*
Г. Милорд, във връзка с моята телеграма ¹ 174 от 22 т. г., в която докладвах, че гръцката военна мисия е оповестила предстоящото репатриране на български военнопленници, имам честта с настоящото да предам копие от нота на българското правителство до генерал Де Фурту, командуващ френските войски в България, която ми беше изпратена от г-н Стамболийски за сведение.
Радващ е фактът, че българските власти са взели точно тези мерки, за кои-то убеждавах министър-председателя и за които Ви докладвах в моята телеграма ¹ 126 от 20 миналия месец. От четвъртия абзац за пръв път научих, че е предвидено наказание съгласно моето настояване за тези, които все още укриват гръцки деца. Г-н Стамболийски пита за мнението на щаба на съюзническото командуване относно това, дали децата с български произход от Македония под гръцка власт, трябва да се предават на гръцкото правителство, като той смята, че това не трябва да става. Аз съм склонен да вярвам, че горният щаб, ако въобще изпрати отговор, вероятно ще е на същото мнение както българското правителство.
Всекидневно се явяват признаци, които сочат, че френските власти тук проявяват тенденция да се отнасят благосклонно към българите в сравнение с гърците явно с цел да спечелят още по-големи симпатии в страната. В този конкретен случай, макар че вероятно няма да се консултират с мен, смятам, че гръцкото правителство няма други основания да иска от българското правителство нещо повече от връщането на децата с несъмнен гръцки произход, чиито родители в Гърция искат тяхното репатриране, или децата, чиито родители са изчезнали, но техният гръцки произход е доказан още преди войната . Хърбърт Деринг
*
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА ¹ 5916
*
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ДОКЛАДА НА Х. ДЕРИНГ ¹ 181 ОТ 25 ЮНИ 1920 г. ДО МНОГОУВАЖАВАНИЯ ГЛАВНОКОМАНДУВАЩ ИЗТОЧНИТЕ СЪГЛАШЕНСКИ АРМИИ София, 23 юни 1920 г.
*
Министерството на външните работи има честта да уведоми Генералния щаб на представителя на главнокомандуващия при Съюзническите източни армии, че взетите мерки от административните български власти за издирването и репатрирането на всички гръцки деца, които по силата на известни обстоятелства са в България, дадоха значителни резултати. За да реши окончателно този въпрос, Министерството на вътрешните работи изпрати преди известно време в провинцията двама полицейски инспектори със задачата да направят необходимото, за да бъдат издирени и отправени към военната гръцка мисия в София не само лицата, фигуриращи в списъците и представени от гръцката страна, но също така всички деца от гръцки произход, принадлежащи към същата категория. На всички околийски управители бяха дадени телеграфически заповеди в този смисъл.
Имайки предвид получените резултати, българското правителство има всички основания да смята, че формулираните възражения по този повод от гръцката страна ще бъдат задоволени. На основата на получените сведения от Министерството на вътрешните работи, всеки Бригански документи. .. 169· ? ден много лица от тази категория се предават на гръцките власти в София. Министерството pa външните работи в близко време ще доведе до знанието на многоуважаемия Генерален щаб цифрите на извършбните репатрирания.
Министерството на външните работи смята за целесъобразно да упомене също, че със заповед ¹ 658 от 1 юни, издадена от г-н министъра на вътрешните работи и публикувана в Държавен вестник, се призовават всички, при които все още се намират гръцки деца, да ги предадат на властта в срок от 7 дни.
Предвидени са наказателни и полицейски санкции за тези, които не изпълнят тази заповед в установения срок.
Българското правителство се надява, че добрата воля, която то доказа в този случай, направените усилия и получените резултати ще бъдат оценени от съюзническите власти. От друга страна, бе съобщено за млади хора от Гръцка Македония от българска националност. Това са деца на български бежанци или сираци с българска националност, приети по милост в България през войната. Тъй като тези млади хора не са включени в списъците, представени от гръцката страна, и понеже направените възражения се отнасят само за деца от гръцка националност, министерството счита, че тези български деца не трябва да бъдат предадени на гръцките власти. Министерството не се съмнява, че това мнение се споделя от уважавания Генерален щаб. При все това, ако последният има някакви съмнения, които предпочита да бъдат проучени от френската разузнавателна служба в София според процедурата, предвидена в писмо ¹ 2229/S, министерството ще изготви разпореждания, децата от бъл-гарска националност да бъдат отправяни към разузнавателната служба.
Министерството ще се радва да бъде запознато със становището на уважавания Генерален щаб. PRO, FO, 37114671, р. 4-7. Машинопис., Прев. от англ.
-
ТЕЛЕГРАМА НА ГРЪЦКИЯ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР В ЛОНДОН КАКЛАМАНОС ДО Д-Р ФРИТЬОФ НАНСЕН, В КОЯТО ДАВА СВЕДЕНИЯ ОТНОСНО БРОЯ И ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ, НАМИРАЩИ СЕ В ГЪРЦИЯ 21 юни 1920 г. Д-р Фритьоф Нансен, Кристиания*
*
Във връзка с моето писмо ¹ 2934 имам честта да Ви съобщя следната информация. В Гърция има понастоящем 9584 български пленници, от които 68 офицери, 968 подофицери и 8548 войници. Към всички тях се отнасят както към гръцката войска и получават редовно заплатите си. Много от тях са заети със земеделска работа срещу заплащане. 348 гърци все още са задържани в България.
Съгласно приетите мерки в Обществото на народите тези пленници бяха поканени да заявят дали имат някакви оплаквания във връзка с отношението към тях и отговориха, че нямат никакви оплаквания, а искат само да бъдат върнати в родината им. В желанието си да даде ново доказателство за добра воля гръцкото правителство реши, въпреки че няма такова за задължение, тъй като договорът за мир не е влязъл в сила, да репатрира всички български пленници с изключение на 600 души, които ще бъдат предадени веднага щом българското правителство репатрира 348-те гръцки деца, които все още са задържани в България. Гръцкото правителство поиска от българското правителство да изпрати свои представители в Солун, които заедно с гръцките представители ще образуват смесена комисия, натоварена със задачата за репатриране на военнопленниците.
Какламанос PRO, FO, 37? 14671, p. 11. Машинопис. Прев. от англ. * Днес Осло. 170 Димитър Митев
*
ВЕРБАЛНА НОТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА ДО ФРЕНСКОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО В СОФИЯ ОТНОСНО ТЕЖКОТО ПОЛОЖЕНИЕ, В КОЕТО СЕ НАМИРАТ ГРУПА БЪЛГАРСКИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ В МАЛА АЗИЯ.
*
АПЕЛИРА СЕ ЗА ТЯХНОТО НЕЗАБАВНО РЕПАТРИРАНЕ София. 4 юни 1920 г. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ¹ 5195
ДО УВАЖАВАНИЯ ВЪРХОВЕН КОМИСАРИАТ НА РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ* В ГРАД СОФИЯ
*
ВЕРБАЛНА НОТА
*
Според точни сведения, с които разполага министерството, една група от приблизително 360 български военнопленници, задържани в Гърция, са били изпратени в Смирна (Мала Азия), където ги използват за работа по пътищата. Военнопленниците са в тежко здравословно състояние, застрашени от унищожение поради климата и голямото телесно изтощение, от което страдат.
И така, апелирайки към хуманните чувства на многоуважавания Върховен комисариат на Република Франция, царското Министерство на външните работи има честта да призове съответните служби, които да помогнат за изтеглянето на въпросните военнопленници от Мала Азия и репатрирането им колкото е възможно по-бързо. Министерството благодари предварително на уважавания Върховен комисариат по този повод. PR О. FO, 371f4671. p. 14. Машинопис. Прев. от фр.
*
ДОКЛАД НА БРИТАНСКИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ В СОФИЯ Х. ДЕРИНГ ДО ВЪНШНИЯ МИНИСТЪР ЛОРД КЪРЗЪН ОТНОСНО АПЕЛА, ПРЕДАДЕН МУ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СОФИЙСКОТО ГРАЖДАНСТВО В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ В СЪРБИЯ И ГЪР-ЦИЯ ¹ 194
София. 4 юли 1920 г.
*
Милорд,
Във връзка с моята телеграма ¹ 174 от 22 миналия месец относно репатрирането на български военнопленници от Югославия и Гърция, имам честта с настоящото да предам апел в тяхна защита, съставен на публичното събрание, което беше открито на 6 миналия месец в София от българското Общество (Лига) за самоопределение ра нациите и от софийските научни дружества.Председателят и г-н Матеев, които са подписали апела, ме посетиха днес с молба този апел да бъде предаден на правителството на Негово величество.
Те ме уведомиха, че са представили подобен документ на моя френски колега. Аз им съобщих, че съгласно последната ми информация от моя колега в Атина гръцкото правителство съвсем няма желание да задържа българските военнопленници, но настоява българското правителство да изпълни условията, наложени от гръцкото правителство в това отношение.
Бях осведомен, че гръцката военна мисия тук е съобщила на дружеството на българския· Червен кръст, че е започнало репатрирането на български военнопленници. * До възобновяването на нормални дипломатически отношения между България и бившите й противници от Съглашението, последните се представляват в София от върховни комисариати начело с върховен комисар.
Британска документи... 171
По отношение на военнопленниците в Сърбия също така разбрах, че връщането им продължава. Уведомих г-дата Мишев и Матеев, че българското правителство многократно се е обръщало към мен по този въпрос и че правителстяото на Негово величество вече се е заин-тересувало от хуманна гледна точка по въпроса за бързото връщане на военнопленниците. Добавих, че съм готов да изпратя предадения ми документ. Изразих обаче надежда, че след като е започнало репатриране на военнопленниците, в скоро време всички те ще бъдат вър-нати обратно в България. Моите събеседници обаче проявиха съмнение в това отношение и казаха, че се наблюдава прекомерно забавяне. Все пак те ме помолиха да предам смирената им благодарност към правителството на Негово величество за предприетите действия в защита на българските военнопленници. Имам честта да Ви поднеса, милорд, моите най-дълбоки почитания Покорно Ваш Хърбърт Деринг PRO, FO. 37114671, р. 16-17. Машинопис. Прее. от англ.
*
НОТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР В ЛОНДОН ДИМИТЪР СТАНЧОВ ДО ЛОРД КЪРЗЪН, ПРИДРУЖЕНА С ИЗЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ОТНОСНО ЗАДЪРЖАНИ БЪЛ-ГАРСКИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОТ ЮГОСЛАВСКИТЕ ВЛАСТИ В НИШ-КАТА КРЕПОСТ И АПЕЛ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО ИМ ¹ 468
Лондон, 18 декември. 1920 г.
*
Милорд,
Имам честта да· уведомя Ваше Превъзходителство за получената от българското царско правителство достоверна информация, че в Нишката крепост са затворени при най-лоши условия няколко български офицери и войници, някои от които са вече на границата на смъртта.
Имената на тези офицери и войници не са включени в списъка на българските военни престъпници, поискан от правителството на Сръбско-хърватско-словенската държава и из-пратен от Конференцията на посланиците. Имам честта да Ви изпратя приложено резюме на нотата на българското Министерство на външните работи а също, да Ви помоля да обърнете благосклонно внимание на този въпрос, за да бъде спасен животът на тези нещастни войници, които все още са задържани в затвора, след като мирният договор беше ратифициран още преди няколко месеца.
*
Ваше Превъзходителство,
моите най-дълбоки почитания. Покорно Ваш Д. Станчев
Приложение Българското министерство на външните работи има честта да уведоми българската царска легация в Лондон, че според получената в Генералния щаб на българската армия информация от бившите военнопленници в Сръбско-хърватско-словенската държава, а именно: майор Васил Пеев и някои български редници и подофицери, в настоящия момент в затвора на Нишката крепост все още са задържани като военнопленници няколко български офицери и войници, след като Ньойският мирен договор беше ратифициран още преди няколко месеца и съгласно чл. 105 от този договор Сръбско-хърватско-словенската държава трябваше да освободи всички български пленници веднага след размяната на ратификационните документи.
*
Горепосочените български офицери и войници са следните:
*
1. Подполковник Любомир Димитров Стоенчев, който от самото начало на мобилизацията до август 1918 г. е бил командир на 6-и македонски пехотен полк, а след това командир на 28-и пехотен полк.
В списъка на военните престъпници, търсени от Сръбско-хърватско-словенската държава, такова име не съществува. Преди много години полк. Стоенчев е бил един от македонските водачи на въстанията срещу турците.
2. Капитан Илия Петров Петров - командир на 8-а рота на 32-ри пехотен полк - който през цялата война е бил на фронта. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници под ¹ 311 е посочен Илия Петров от Добруджа.
3. Поручик Александър Стоянов Манов, командир на 10-а рота на 9-и пехотен полк, който през цялата война е бил с полка си на фронта. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници под ¹ 240 е посочен Александър Манолов, подофицер, началник на околия Баневац.
4. Подпоручик Стефан Николов Янев от 10-и пехотен полк. От самото начало на мобилизацията до 9 май 1917 г., когато е взет в плен, той е бил с полка си. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници под ¹ 274 е посочен поручик Николов, преподавател в Софийската гимназия, офицер, командуващ лагера в Пловдив.
5. Подпоручик Атанас Коидов Бъчваров от 32-ри пехотен полк. От 10 септември 1915 г. до 2 май 1916 г. служи като редник в 11-и пехотен полк; от 2 май 1916 г. до 15 септември 1916 г. е във Военното училище (школа) за запасни офицери в Скопие, а след това до вземането му в плен служи в 32-ри пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници под ¹ 37 е (Британски документи... 191) посочен Коньо Бъчваров или Бъчварев от 25-о планинско артилерийско отделение, а под ¹ 208 е посочен поручик Кондов. 6. Подпоручик Йордан Попов Алексиев от 22-ри пехотен полк. От мобилизацията до капитулацията на полка си е бил с него на фронта. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопреетъпници под ¹ 5: - Алексов, околийски полицейски началник.
7. Подпоручик Коста Христов Станчев - от 48-и пехотен полк. От мобилизацията до май 1916 г. - редник в 10-а рота на 37-и пехотен полк. След тази дата до септември с.г. - във Военното училище в Скопие, а след това до вземането му в плен в края на войната - в 48-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския сгисък под ¹ 69: Коста Христов, поручик, команду-ващ офицер в лагера за военнопленници (в Йена или Яна).
*
ВОЙНИЦИ
*
1. Редник Стоян Илиев Вълчев от село Смядово, Преславска околия, випуск 31. Служил през цялата война в 4-а рота на 31-ви пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име.
2. Редник Стоян Маринов Кокалов, от село [.. .]1* окръг Пловдивски, 38-и випуск. Служил е през цялата война в 10-а рота на 9-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име.
3. Редник Пеньо Марков Манев от град Айтос, 35-и випуск; през цялата война е слу-жил в 16-а рота на 35-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък под ¹ 238 е посочен подпоручик Петър Манев, командуващ офицер в лагера при Плевен.
4. Редник Петър Христов Василев от село [. . .]2* Ямболска околия, випуск 26; през цялата война е служил във 2-ра рота на 46-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име.
5. Редник Васил Колев Богданов от село Ботево, Ямболска околия, 30-и випуск; служил е през войната в 8-а рота на 80-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък под ¹ 39: подпоручик Богдан Богданов от София, офицер от 11-а рота на 25-и пехотен полк.
6. Редник Петър Ангелов Метев от село Караалан3*, Борисовградска4* околия, 34-и випуск; през войната е служил в 14-а рота на 10-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък под ¹ 255 е посочен ефрейтор Петър Мин-чев от отделение за преследване на бунтовници.
7. Редник Иван Серафимов Танчев от с. Хамбарли6*, Пловдивска околия, 35-и випуск; през войната е служил в 6-а рота на 44-и полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име.
8. Редник Шабан ИбрямовЮмеров от село Карагьозлер6*, Осман-пазарска7* околия, 42-ри випуск; служил е в 3-а рота на 29-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име.
*
Освен тези български офицери и войници в различни сръбски затвори са все още за-държани следните български военнопленници:
¹ 1. Иван Димитров Петров от с. Калбунар8*, околия Горна Оряховица.
¹ 2. Ценьо Ценов Катунски от с. Галиче, Оряховска околия. . И двамата са в затвора в Скопие.
¹ 3. Никола [Я]нев Буданов от с. Ку ручеите9*, Хаскорска околия.
¹ 4. Петър Найденов от гр. Враца. И двамата са в затвора в Ниш.
*
От горния списък се вижда, че имената и чиновете на тези офицери и войници не е сьвсем* ясен текст.8* Дн. с. Брягово, Първомайско. 4* Дн. гр. Първомай. 5* Дн. с. Житница, Пловдивско. в* Дн. с. Каравелово, Шуменско. 7* Дн. гр. Омуртаг. 8* Неуточнено. 8* Дн. с. Горски извор, Хасковско. 192 Димитър Митев, съвпадат дори с най-близките подобни имена от сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници.
В действителност сръбско-хърватско-словенските власти нямат претенции да им бъде предаден нито един от тях, но въпреки това всички тези хора са задържани през цялото време след примирието и сега са хвърлени в сръбски затвори при най-лоши условия, оскъдно хранени и без всякакви лични вещи.
Според получената достоверна информация може да се предположи, че сръбските власти задържат полковник Стоенчев и неговата група поради революционното минало на полковника в Македония под турска власт.
МВРИ моли българската легация в Лондон да се обърне към британското правителство с молба да направи постъпки за освобождаването на тези офицери и войници, преди да е станало много късно.
Забележки на служители на Форин офис по повод на българската нота.
Да се изпрати копие в Париж и да се помоли лорд Хардинг9 да повдигне въпроса пред Конференцията на посланиците. Да се информира българският министър. Х. Никълсън*0 21 декември 20 г.
Но това е въпрос главно между България и Сърбия. Да се попита г-н Станчев дали българското правителство е правило постъпки директно пред Белград и ако е така , какъв е бил резултатът.
Подпис - нечетлив 22 декември

А ето как изглеждат те според фанцузите

[Николай]

Тоест за 3 години война сме дали около 20 000 души пленници - не знам цифрата ми се вижда завишена.Единственото крупно пленяване на български войници е пред май 1918 г. при Голяма Яребична /поне на мен не ми е известно друго/ но техният брой не надхвърля 1 800 души.

Общо взето пленниците до 30 септември 1918 са си били около 20 000. Освен при Яребична доста сериозно число пленници падат от трета софийска бригада при река Пуста през ноември 1915, и от 3, 8 и 10 дивизии при Завоя на Черна през есента на 1916. При двете атаки срещу Дайран също доста хора са пленени на предните позиции. Най-много пленници се дават при Добро поле на 15 септември- голяма част от 30, 32 и 80 пехотни полкове са обкръжени и пленени. При отстъплението в хаоса също се дават много пленници - това си е закономерност. Според едно сведение от Червения кръст към 1 юли 1918 в държавите от Съглашението е имало общо към 12 000 български военопленници. Като прибавим и тия от отстъплението - разбира се, приблизителна цифра - излизат към 20 000. От тях може би към 1000-1500 са дезертьори, голямата част от тях етнически гърци, турци, албанци и сърби от Поморавието.
Като се има предвид, че през армията минават общо около 1 030 000 души, 20 000 пленници не е голяма цифра. Процентно в сравнение с други армии- италианската, австро-унгарската, руската или сръбската- дори е малка.

[von Danitz]

Това едва ли някой ще седне да опровергава. В заложниците е проблема. В ХХ век да взимат военни за заложници, това е необичайно, най-малкото.

[gollum]

М`да, определено това е идиотщина и доколкото разбирам, излиза от рамките на договореностите за военнопленниците (нещо подобно се случва и с немските военнопленници в СССР след ВСВ, макар там май да не се употребява понятието "заложници").