Съгласно чл. 121 от Договора за мир между Съюзените и Сдружени сили и България ( подписан в Ньои на Сена на 27.11.1919г., утвърден с Указ № 50/15.01.1920г., Ратифициран на 09.08.1920г., обн. в ДВ бр. 239/1920г. ), България се задължава да плати, а Съюзните и Сдружени сили да приемат сумата от 2 250 000 000 златни френски франка. Изплащането на сумата се извършва чрез полугодишни вноски, с платежен срок на 1 януари и 1 юли всяка година. Първата вноска ще се извърши на 1 юли 1920г. Изплащанията на 1 юли 1920г. и 1 януари 1921г. ще включат годишната лихва 2 %, пресмятана, начиная от 1 януари 1920г. върху общия сбор на сумата, дължима от България. Всяка от следващите полугодишни вноски ще включва, както годишна лихва от 5 %, така и потребната дотация за осигуряване погашението в 37 година, начиная от 1 януари 1921г., на глобалната сума, дължима от България.
Изплащането на дълга изисква една годишна вноска от 134 064 994 златни френски франка. За погасяването на репарационния дълг, България трябва да плати 4 960 404 778 златни френски франка.
Съгласно чл. 122 от Ньойския договор, Междусъюзническата комисия следва периодично да извършва проучвания върху източниците и платежоспособността на България и може да предложи на Комисията по репарациите намаление на едно от плащанията, отлагане на плащането, намалението на общата сума, дължими от България. Комисията за Репарации, съобразно предложенията на Междусъюзническата комисия, може да постанови намаление или отлагане на изплащането на дълга.
На осн. чл. 122 от Ньойския договор, на 21 март 1923г. между България и Междусъюзническата комисия е сключено споразумение за намаление на годишната репарационна вноска и отлагане плащането на репарациите, по силата на което българският репарационен дълг се разделя на две части: част А и част Б. Част А на стойност 550 000 000 златни френски франка, платими с 5 % годишна лихва, с равни шестмесечни вноски, в срок от 60 години, начиная от 1 април 1923г. Част Б на стойност 1 700 000 000 златни френски франка, отсрочена безлихвено за 30 години. На 1 април 1953г. се приспадат част от Б сумите, на които България има право по Ньойския договор, и към получения остатък се приложат постановленията на чл. 122 от Ньойския договор.
Окончателният план за изплащане част А от репарационния дълг предвижда годишни плащания, с шестмесечни падежи на 1 април и 1 октомври, с първи шестмесечен падеж 1 октомври 1923г. ( по 2 500 000 златни френски франка за шестмесечие за периода 1923г. – 1924г.; по 3 000 000 златни френски франка за периода 1924г. – 1925г.;по 3 500 000 златни френски франка за периода 1925г. – 1926г.; 4 000 000 златни френски франка за периода 1926г. – 1927г.; 5 000 000 златни френски франка за периода 1927г. – 1932г.; 10 000 000 златни френски франка за периода 1932г. – 1933г.; 16 447 688 златни френски франка за периода 1933г. – 1982г. ) и последен на 1 април 1983г. ( последните две вноски, платими на 1 октомври 1982г. и 1 април 1983г. са в размер на 21 697 668 златни френски франка ).
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Изплащането на дълга изисква една годишна вноска от 134 064 994 златни френски франка. За погасяването на репарационния дълг, България трябва да плати 4 960 404 778 златни френски франка.
Съгласно чл. 122 от Ньойския договор, Междусъюзническата комисия следва периодично да извършва проучвания върху източниците и платежоспособността на България и може да предложи на Комисията по репарациите намаление на едно от плащанията, отлагане на плащането, намалението на общата сума, дължими от България. Комисията за Репарации, съобразно предложенията на Междусъюзническата комисия, може да постанови намаление или отлагане на изплащането на дълга.
На осн. чл. 122 от Ньойския договор, на 21 март 1923г. между България и Междусъюзническата комисия е сключено споразумение за намаление на годишната репарационна вноска и отлагане плащането на репарациите, по силата на което българският репарационен дълг се разделя на две части: част А и част Б. Част А на стойност 550 000 000 златни френски франка, платими с 5 % годишна лихва, с равни шестмесечни вноски, в срок от 60 години, начиная от 1 април 1923г. Част Б на стойност 1 700 000 000 златни френски франка, отсрочена безлихвено за 30 години. На 1 април 1953г. се приспадат част от Б сумите, на които България има право по Ньойския договор, и към получения остатък се приложат постановленията на чл. 122 от Ньойския договор.
Окончателният план за изплащане част А от репарационния дълг предвижда годишни плащания, с шестмесечни падежи на 1 април и 1 октомври, с първи шестмесечен падеж 1 октомври 1923г. ( по 2 500 000 златни френски франка за шестмесечие за периода 1923г. – 1924г.; по 3 000 000 златни френски франка за периода 1924г. – 1925г.;по 3 500 000 златни френски франка за периода 1925г. – 1926г.; 4 000 000 златни френски франка за периода 1926г. – 1927г.; 5 000 000 златни френски франка за периода 1927г. – 1932г.; 10 000 000 златни френски франка за периода 1932г. – 1933г.; 16 447 688 златни френски франка за периода 1933г. – 1982г. ) и последен на 1 април 1983г. ( последните две вноски, платими на 1 октомври 1982г. и 1 април 1983г. са в размер на 21 697 668 златни френски франка ).
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Comment