Българският репарационен дълг по Ньойския мирен договор

[HELLCAT]

Съгласно чл. 121 от Договора за мир между Съюзените и Сдружени сили и България ( подписан в Ньои на Сена на 27.11.1919г., утвърден с Указ № 50/15.01.1920г., Ратифициран на 09.08.1920г., обн. в ДВ бр. 239/1920г. ), България се задължава да плати, а Съюзните и Сдружени сили да приемат сумата от 2 250 000 000 златни френски франка. Изплащането на сумата се извършва чрез полугодишни вноски, с платежен срок на 1 януари и 1 юли всяка година. Първата вноска ще се извърши на 1 юли 1920г. Изплащанията на 1 юли 1920г. и 1 януари 1921г. ще включат годишната лихва 2 %, пресмятана, начиная от 1 януари 1920г. върху общия сбор на сумата, дължима от България. Всяка от следващите полугодишни вноски ще включва, както годишна лихва от 5 %, така и потребната дотация за осигуряване погашението в 37 година, начиная от 1 януари 1921г., на глобалната сума, дължима от България.
Изплащането на дълга изисква една годишна вноска от 134 064 994 златни френски франка. За погасяването на репарационния дълг, България трябва да плати 4 960 404 778 златни френски франка.
Съгласно чл. 122 от Ньойския договор, Междусъюзническата комисия следва периодично да извършва проучвания върху източниците и платежоспособността на България и може да предложи на Комисията по репарациите намаление на едно от плащанията, отлагане на плащането, намалението на общата сума, дължими от България. Комисията за Репарации, съобразно предложенията на Междусъюзническата комисия, може да постанови намаление или отлагане на изплащането на дълга.
На осн. чл. 122 от Ньойския договор, на 21 март 1923г. между България и Междусъюзническата комисия е сключено споразумение за намаление на годишната репарационна вноска и отлагане плащането на репарациите, по силата на което българският репарационен дълг се разделя на две части: част А и част Б. Част А на стойност 550 000 000 златни френски франка, платими с 5 % годишна лихва, с равни шестмесечни вноски, в срок от 60 години, начиная от 1 април 1923г. Част Б на стойност 1 700 000 000 златни френски франка, отсрочена безлихвено за 30 години. На 1 април 1953г. се приспадат част от Б сумите, на които България има право по Ньойския договор, и към получения остатък се приложат постановленията на чл. 122 от Ньойския договор.
Окончателният план за изплащане част А от репарационния дълг предвижда годишни плащания, с шестмесечни падежи на 1 април и 1 октомври, с първи шестмесечен падеж 1 октомври 1923г. ( по 2 500 000 златни френски франка за шестмесечие за периода 1923г. – 1924г.; по 3 000 000 златни френски франка за периода 1924г. – 1925г.;по 3 500 000 златни френски франка за периода 1925г. – 1926г.; 4 000 000 златни френски франка за периода 1926г. – 1927г.; 5 000 000 златни френски франка за периода 1927г. – 1932г.; 10 000 000 златни френски франка за периода 1932г. – 1933г.; 16 447 688 златни френски франка за периода 1933г. – 1982г. ) и последен на 1 април 1983г. ( последните две вноски, платими на 1 октомври 1982г. и 1 април 1983г. са в размер на 21 697 668 златни френски франка ).

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

[HELLCAT]

Заради катастрофалните земетресения, сполетели България през 1928г. – 1929г., Репарационната комисия взема решение да се отложи изплащането на репарационната вноска от 5 000 000 златни фр. франка с падеж 1 октомври 1928г. за 1 април 1929г., като падежите на всички последващи репарационни вноски се отлагат с шест месеца по – късно; както и отлагане плащането на 1 / 2 от репарационните вноски ( 2 500 000 златни фр. франка ) с падеж 1 април 1929г. и 1 октомври 1929г. Тези две суми на обща стойност 5 000 000 златни фр. Франка следва да бъдат изплатени на 1 април 1930г., като падежите на останалите репарационни вноски се отложат с още шест месеца по – късно. По този начин, погасителният период на част А от репарационния дълг се продължава с още една година. Отложените репарационни вноски на обща стойност 10 000 000 златни фр. франка ( левова равностойност 270 000 000 лв. ) са използвани за ликвидиране последиците от опустошителните земетресения. До 01.04.1930г. България е изплатила репарации на обща стойност 46 000 000 златни фр. франка.

[HELLCAT]

На 20 януари 1930г. т.н. Втора Хагска конференция за ревизия на негерманските репарации приема Хагска спогодба за уреждане на българските репарации, с която се намалява българският репарационен дълг.
Репарационният дълг се погасява за 36 години. Начиная от 30 септември 1930г. до 30 септември 1940г. България следва да заплаща годишна репарационна вноска в размер на 10 000 000 златни фр. франка, разделени на две полугодишни репарационни вноски по 5 000 000 златни фр. франка, с падежи 30 септември и 31 март на съответната година. За периода 1940г. – 1950г. размерът на годишната репарационна вноска е в размер на 11 500 000 златни френски франка ( размерът на полугодишната вноска е 5 750 000 златни фр. франка ). За периода 1950г. – 1966г. – 12 515 238 златни фр. франка ( 6 257 619 златни фр. франка полугодишна вноска ).
Стойността на този дълг при 5.5 % годишна лихва на 1 април 1930г. е 171 637 912 златни фр. франка, а при 5 % годишна лихва - 182 820 429 златни фр. франка. Част Б от репарационния дълг е опростена, както и останалите за изплащане вноски по окупационния дълг на стойност 11 976 663 златни френски франка. България от своя страна се отказва от всички свои рекламации, основани на разпоредбите на Ньойския мирен договор, с изключение на тези по чл. 141 и на рекламации, предмет на специална спогодба или конвенция, сключена по силата на Ньойския мирен договор. България се отказва от прилагането на чл. 122 от Ньойския мирен договор, но държавите – кредитори предоставят възможността България да се възползва от облекчения, съразмерни с предоставените на Германия съгласно меморандум от 7 юли 1929г., т. е. ако е налице пълно опрощаване на междусъюзните дългове, условната част на германския репарационен дълг се намалява на 1 / 3, а българският репарационен дълг – на 1 / 2.
Гаранциите за изплащане на репарационния дълг остават предвидените в протокола от 21 март 1923г., допълнени с тия от протокола от 24 септември 1928г. – данък върху занятията, допълнителен данък върху общия доход, данък върху дружествата, данък за освобождаване от редовна трудова повинност. Премахната е първа привилегия, установена с чл. 132 от Ньойския мирен договор върху всички имоти и източници на България за изплащане на репарациите. Ликвидацията на българските имоти в съглашенските страни се преустановява. За вдигане секвестъра върху българските имоти в Румъния, България се задължава да заплати на Румъния 110 000 000 леи. Взаимните вземания от военния период между Германия, България, Австрия и Унгария се анулират.
От 1 март 1932г. до 31 март 1932г. България изплаща репарации в размер на 14 426 396 златни фр. франка.

[HELLCAT]

С оглед световната стопанска криза, по предложение на германския президент фон Хинденбург, президентът на САЩ Хувър направи предложение за мораториум върху плащанията на междуправителствените дългове за периода 1 юли 1932г. – 30 юни 1932г. За прилагане на предложението на президента Хувър по отношение на България се срещна съпротива от страна на Гърция, Югославия и Румъния. Особено силна е съпротивата от страна на Търция, която застана на становището, че дългът на Гърция, произтичащ от спогодбата Моллов – Кафандарис, е също междуправителствен и че Гърция се съгласява да се присъедини към предложението на Хувър по отношение на България, но при условие, че Гърция преустанови изплащанията по спогодбата Моллов – Кафандарис, щом България преустанови изплащането на репарациите.
Лондонският експертен комитет, определен от главните съюзени държави, прие, че е некомпетентен да се произнесе по спора и препоръча на двете държави да уредят спора помежду си.
Българското правителство отнесе въпроса пред Съвета на ОН, тъй като спогодбата Моллов – Кафандарис е сключена под протекцията на ОН. Спорът е отнесен за разглеждане на септемврийската сесия на Съвета на ОН.
Съветът на ОН взе следните решения: 1. да покани двете правителства да постигнат споразумение по спорните въпроси; 2. да изиска становище от Международния съд в Хага относно наличието на спор между Гърция и България по см. на чл. 8 от спогодбата Моллов – Кафандарис и относно естеството на задълженията, произтичащи от спогодбата.
Срещу платимата на 30 септември 1931г. шестмесечната репарационна вноска от 5 000 000 златни френски франка ( 134 000 000 български лв. ), в периода 15 април – 1 юли 1931г. е внесена в БНБ сумата от 67 500 000 лв. за сметка на Банката за международни плащания в Базел. От тази сума на Гърция съгласно процентното разпределение на репарационните плащания се падат 52 000 000 лв.
В тази връзка българското правителство инициира преговори с Атина за уреждане на спора. Преговорите започват на 28 септември и завършват на 11 ноември 1931г. подписването на спогодба, съгласно която Гърция приема “плана Хувър” по отношение на българските репарации за периода 1 юли 1931г. – 30 юни 1932г. Гърция се съгласява да изпълнява задълженията си по спогодбата Моллов – Кафандарис през мораторния период, като България се задължава да внася в Банката за международни плащания в Базел срещу репарационния дълг суми, равни на внасяните от Гърция по спогодбата. Гърция се съгласява да освободи в полза на българския фиск сумите, внесени от българското правителство в БНБ на 15 април, 15 май и 15 юни 1931г. в заверение на репарационната сметка на Банката за международни плащания в Базел. Гърция се задължава да предаде на определената като негов мандатар от Съвета на ОН Швейцарска народна банка в Базел, предвидените ефекти в чл. 5 от спогодбата Моллов – Кафандарис.

[HELLCAT]

Въз основа на българо – гръцката спогодба от 11 ноември 1931г., Лондонският експертен комитет изготвя протокол за изплащането на българските репарации през т.н. “Хувърова година”, подписан от българското правителство на 21 януари 1932г. Според този протокол, изплащането на българските репарации е отложено от 1 юли 1931г. на 30 юни 1932г., освен по отношение на частите, възлизащи 4.222 % от същите, определени за Англия, Франция, Италия и Белгия, предназначени за фонда на унгарските оптанти и частта на Гърция до размера, предвиден в българо – гръцката спогодба от 11 ноември 1931г. Ако не е уговорено друго, отложените български репарации ще бъдат изплатени в 10 – годишен срок с 3 % годишна лихва, чрез равни шестмесечни вноски по 322 935 златни френски франка. По – късно, по решение на Конгреса на САЩ, лихвеният процент е увеличен на 4 % и българската шестмесечна вноска е увеличена на 337 515 златни френски франка.
Съгласно този протокол, срещу репарационните вноски с падеж 30.09.1931г. и 30.03.1932г. на обща стойност 268 000 000 лв., България плаща на Банката за международни плащания в Базел 118 000 000 лв., от които 107 000 000 лв. за сметка на Гърция и 11 000 000 лв. за сметка на Англия, Франция, Италия и Белгия. Отложените плащания са в размер на 150 000 000 лв., от които 99 000 000 лв. са от отстъпената от Гърция репарационна част.

[HELLCAT]

В разгара на Световната икономическа криза от 16 юни до 9 юли 1932г. заседава Лондонската конференция за репарациите, под председателството на английския премиер Макдоналд, която приема спогодба за уреждане на германския дълг, който се намалява на 3 млрд. златни марки, платими при облекчени условия с 5 % годишна лихва. Ратификацията на спогодбата от страна на Англия и Франция се поставя в зависимост от уреждането на междусъюзническите дългове към САЩ, но спогодбата установява мораториум върху плащането на германските репарации до влизането в сила на Лозанската спогодба.
Лозанската конференция възложи на един комитет решаването на въпроса за негерманските репарации.
Предвидено е Комитетът за негерманските репарации, под председателството на бившия белгийски министър – председател Тьонис да представи своя доклад до 15.12.1932г. на председателя на Лозанската конференция. Комитетът за негерманските репарации така и не започва работа.
Конференцията взема решение за преустановяване до 15.12.1932г. изплащането на репарациите.
От своя страна британското правителство предлага на заинтересуваните държави да се даде отсрочка за плащането на репарациите до 15 юни 1933г. На 21.12.1932г. българското правителство приема отстрочката на негерманските репарации.
Впоследствие България не извършва репарационни плащания. През този период ( 27.11.1919г. – 21.12.1932г. ) България плаща колосалната за стопанството ни сума от 60 500 000 златни френски франка, като в тази сума не се включва стойността на натуралните репарации, възлизаща на 1 093 500 000 златни френски франка.

[von Danitz]

Добра икономическа информация. Благодарим, а ще кажеш ли от къде я взимаш?

[HELLCAT]

Използвал съм специализирана икономическа литература от този период - 20 - 30 те години на ХХ в. Авторите на икономическите изследвания са били доста компетентни - служители на финансовото министерство, които са работели в отдел "Държавни дългове", т.е. най - добре запознатите с материята хора. Направи ми впечатление, че този проблем не е бил разискван от историците или икономистите след 1944г. Едва в последните години се забелязва интерес към този проблем.

[HELLCAT]

Днес имах удоволствието да разговарям с проф. Георги Марков за българския репарационен дълг. Той сподели, че през 1932г. е приключило изплащането на последните българските репарации и въпросът за тях не е бил поставян повече от държавите - победителки.