Планът "Шлифен"

[gollum]

Не води до успех, защото не е изпълнен последователно. След това, Шлифен така съставя плана си, че ако се следва, общо взето няма значение какви ще са действията на французите, стига да остават в рамките на естественото (а те остават в тях).

Христов критикува плана "Шлифен-Молтке", упреквайки Молтке, че с неговите поправки е пожертвувал най-добрите страни от плана на Шлифен. Аз, обаче смятам, че тези поправки са необходими. Просто плана "Шлифен" не може да остане така, както е създаден от Шлифен!

Напротив, Христов тук определено е прав в критиката си - планът на Шлифен зависи до голяма степен от "естествеността" на действията на командващите и от двете страни, особено става въпрос за немските, които не разбират въобще плана, който изпълняват. И това е една от причините за да настоява за крайно отслабване на левия фланг, защото той трябва да загуби граничното сражение и да отстъпи. Същевременно дясното крило трябва да е възможно най-силно, защото му предстои да се "разтяга" неимоверно много и при това да запази достатъчна ударна сила, за да изпълни предназначението си, щом веднъж увисне над пътищата за отстъпление на френската армия, а междувременно трябва да помете и заслоните и резервите, които ще бъдат изпратени срещу него.
Какво прави Молтке? Проваля плана, като изменя съотношението на силите и не заема цялото достъпно място за разгръщане(вярно, тук решението не е само негово). Какви са резултатите от това? Вместо да загуби граничното сражение и да отстъпи, лявото крило печели и настъпва. Същото се случва и в центъра (донякъде) и на дясното крило (където и трябва да се случи).
От този момент вече плана на Шлифен е история и не се действа по него, а решенията и действията се развиват по инерция. Молтке-младши вече си мисли, че е победил, благодарение на победата в граничното сражение, а вместо това точно то е довело до невъзможност да се изпълни замисъла на Шлифен. Разбира се, за това има и други причини - Галактионов много добре ги е разгледал в книгата си. Но случилото се при Марна е последното действие, а не кулминацията на развала на оперативния план.
Та въобще не мога да си представя нито какво е "утопичното" в Плана на Шлифен, нито пък как може да се смята, че това, което се случва на практика в края на лятото и есента на 1941 г. на западния фронт, е "фронтално изблъскване". Във всеки случай, действията на дясното крило не са това.

[еМГето]

Един съсед в България ме запита: "Кажи ми едни добри, хубави числа за тотото"(!?) Кои са добри числа - тези дето излизат! С всичко е така! Кой е добър план - който е успешен! Ама той плана е добър, но не достигали войски. Това значи, че не е добър защото не се е съобразил с тази подробност. Може да се каже така за всички онези дребни камъчета дето знаем, че могат да обърнат колата. Пък този план не постига нито едно от нещата, които са поставени в него. Цялата тази "Кана" с армии броящи стотици хиляди войници се развива в Холандия и Белгия - 100Х200 км. грубо казано. Спирането на лявото и дясното крило при такива къси комуникации изобщо не е проблем! Защо са били нужни две крила също не ми е ясно! Като, че ли по-добре би било, ако има само ляво крило. Като казвам ляво имам предвид южно. В този случай основното ядро нанася удар и ангажира главните сили на противника пред себе си. Ден или два по-късно се нанася мощен удар с големи сили на южния фланг с цел прекъсване на комуникациите. Но и тук успеха е съмнителен и то пак поради късите комуникации. Имайте предвид, че след прерязване на пътищата южното крило трябва да създаде вътрешен и външен фронт на обкръжението, а Франция е съвсем близо.

[gollum]

еМГето, не мога да не отбележа как постепенно се "плъзгаш", променяйки мнението си . Първо планът бе за фронтален удар. Оказа се, че не е така, тогава практическото осъществяване било такова. Посочихме, че и това не е вярно сега се оказа, че планът бил лош, защото не се получил на практика . Хайде погледни с какво навлезе в темата и докъде стигна.
А сега, малко по-конкретна критика.

Кой е добър план - който е успешен!

Добър е този план, който се съобразява с реалностите и позволява въз основа на тях, да се организира (на хартия, затова е и план) успешна операция. Затова е и "план", защото това е схемата, по която след това може да се развият нещата в реалността. Един оперативен план, когато се обсъжда като такъв, се обсъжда точно като план, не като осъществяване (това се прави отделно).
Ако погледнем плана на Шлифен, то ще видим, че това е единствения смислен вариант за действие, който да позволява да се постигне успех. Не казвам, че този план гарантира сигурен успех - такива планове не съществуват, а е единственият план, който въобще дава някаква надежда за победа над Франция и въобще за разрешаване на проблема с война на два фронта. Това само по себе си го прави "добър план".
Разгледай внимателно картата, схемата на укрепленията и наличните сили и ще стигнеш до същия извод - пренасянето на операцията на левия фланг или в центъра неизбежно означава след преодоляването на френските сили в граничното сражение, фронта да опре в линията на френските крепости. Където ще е съсредоточена по разбираеми причини и основната част от френската армия. Нито ширината, нито логистичната структура на мястото, дават възможност да се използват, т.е. да се разгърнат всичките сили на която и да е от двете страни, което означава, че те ще имат дълбоко построение с много резерви.
Следователно, разгръщането на основните действия в този регион неизбежно довежда до фронтален сблъсък на основните сили на тесен фронт, при който французите се отбраняват, опирайки се на крепостите си. Какъвто и да е успех се свежда до бавно фронтално изтласкване, без какъвто и да е смисъл или надежда за оперативен резултат.
Не случайно Шлифен разглежда тези фактори и стига до неизбежния извод (до същия извод стигат и през ВСВ), че Франция може да се разглежда като "крепост" и единствените по-слаби места на тази крепост са на северния участък, зад Белгия и Холандия. Ударът в тази посока дава възможност при успех да се излезе на оперативен простор и което е по-важно - да се заобиколят крепостните райони и да се отрежат снабдителните им линии и пътищата за отстъпление.
От задачата, която стои пред французите е ясно, че те ще съсредоточат основните си сили именно в този регион и ще проведат настъпление в Елзас и Лотарингия. Това помага на избраната посока на удара, защото дава сигурност, че основните сили на французите ще попаднат в клопката.
Ако се върнем пък на осъществяването на плана, то въпреки, че е само частично и поначало е нарушено основното - съотношението на силите, а командващите не разбират въобще плана и мястото си в него, то пак е постигнато много повече, отколкото може да се постигне по който и да е друг план и отколкото позволява съотношението на силите. Дори и осъществен в този му половинчат вариант, планът почти успява, френската армия на косъм се разминава с поражението.
Ако плана бе осъществен в неговата пълнота, то вероятно би било постигнато много повече.

Ама той плана е добър, но не достигали войски. Това значи, че не е добър защото не се е съобразил с тази подробност.

Напротив, съобразен е с тази подробност. Нещо, което вече посочи. Войските винаги не достигат така че това не е най-важния фактор. За да компенсира този недостиг, Шлифен предвижда огромно съсредоточаване на сили на десния фланг. Под влияние на политически фактори и нерешителност, Молтке променя доста диспозицията, с което довежда до недостиг на сила на десния фланг, но и, което е по-лошото, до излишък от сила на левия фланг. А това се оказва също толкова фатално, защото левия фланг въобще не изпълнява ролята си. Не недостигът на сили или несъобразяването с реалностите е проблем в случая.

Пък този план не постига нито едно от нещата, които са поставени в него.

Трудно е да се каже, че "не постига" тези неща, след като не се действа по него . И след това, "този план" постига твърде много, много повече, отколкото може да се надяват да постигнат с каквито и да е фронтални действия на левия фланг или в центъра (както си предложил ти, еМГето). Благодарение на този план немските сили нанасят сериозно поражение на френската армия, а цялата война на западния фронт се води на френска територия.

Цялата тази "Кана" с армии броящи стотици хиляди войници се развива в Холандия и Белгия - 100Х200 км. грубо казано.

Тук пропускаш нещо. Идеята е да се развърнат на територията на Белгия, Люксембург и Холандия. На практика обаче, по политически причини, решават да не използват територията на Холандия, което е грешка.
След това, става въпрос за територията, където силите се развръщат, основният им марш и оперативно движение започва след това, вече на френска територия.

Защо са били нужни две крила също не ми е ясно!

Ще ме прощаваш, но това възкликване показва само едно - въобще не разбираш на никакво ниво плана на Шлифен. А го обсъждаш. В този план решаващо значение има всеки от елементите - дясното крило, центъра и лявото крило. Те извършват движение, като всеки елемент има своето важно място в него - лявото крило се движи на изток и отстъпва пред френското настъпление, като по този начин завлича и сковава цялото дясно крило на френските сили, така че то да не може да се измъкне от капана. Центъра общо взето стои неподвижен, сковавайки френския център (идеята на французите е за основно настъпление през центъра, така че идеята ще изпълни целта си). А дясното крило извършва най-дълго движение, "захлупвайки" френските сили, нещо което става възможно само ако и лявото крило и центъра изпълнят ролята, която им е възложена.

Като, че ли по-добре би било, ако има само ляво крило. Като казвам ляво имам предвид южно. В този случай основното ядро нанася удар и ангажира главните сили на противника пред себе си. Ден или два по-късно се нанася мощен удар с големи сили на южния фланг с цел прекъсване на комуникациите.

Това е смешно. Първо навлизаш в темата, атакувайки, че:

Германският план за война с Франция (план "Шлифен") модифициран отрицателно по-късно от Молтке (няма обхождане - няма толкова кавалерия) търси разгрома на френската, английскат и белгийската армии с насрещен (таранен) удар в открит бой. Този

Показваме ти, че това въобще не е така. След което заявяваш, че плана на Шлифен е глупав и предлагаш това вместо него. А то се свежда точно до "фронтално изблъскване в открит бой", като нападаме противника там, където на него му е най-удобно - към крепостните му райони. При това, без каквато и да е идея за обход - само фронтално настъпление. Като заедно с това немските сили подлагат северния си фланг на какъвто удар французите решат да организират.

[еМГето]

Голум, я ако обичаш замени това ляво и дясно със северно и южно, че иначе е объркващо - френското ляво не е немското ляво!

[gollum]

Аз изрично описах кое е ляво и кое дясно - през цялото време пиша от немска страна, защото обсъждаме немския оперативен план . И специално уточних, когато описвах плана за развръщане, че става въпрос за немските ляво и дясно крило и център. Когато пиша за френските, то използвам съответното уточнение.

ПП Ако държиш, можем да използваме и "северно" и "южно".

[еМГето]

Аз няма нужда да се "изплъзвам"! Просто се опитвам да застана на ваша страна, но не върви! Дясното крило го няма и то съвсем правилно. То не може да заобиколи Холандия и Белгия от север, понеже там е морето, т.е. французите няма да допуснат това. Лявото крило, на което се отрежда решаваща роля се задържа непрекъснато от крепости - Лиеж, Намюр и Мабьож. На практика центъра води фронтални боеве изтиквайки французите. Ако този план ставаше нацистите щяха да изберат него!

[albireo]

Аз няма нужда да се "изплъзвам"! Просто се опитвам да застана на ваша страна, но не върви! Дясното крило го няма и то съвсем правилно. То не може да заобиколи Холандия и Белгия от север, понеже там е морето, т.е. французите няма да допуснат това. Лявото крило, на което се отрежда решаваща роля се задържа непрекъснато от крепости - Лиеж, Намюр и Мабьож. На практика центъра води фронтални боеве изтиквайки французите. Ако този план ставаше нацистите щяха да изберат него!

Не е ли по-добре сам да си редактираш мнението. Или не си гледал картата или просто не мислиш какво пишеш. Я пак къде е немското ляво крило?

[еМГето]

По география съм много добре! Лявото крило е точно срещу крепостите изброени по-горе! Въпреки усилването му с войски от Молтке се задържа от тях с дни!

[Sir Gray]

Мисля, че има много сериозен проблем с ляво и дясно в темата

[Ханс]

По география съм много добре! Лявото крило е точно срещу крепостите изброени по-горе! Въпреки усилването му с войски от Молтке се задържа от тях с дни!

Прикачам една карта, че да можеш да хвърлиш един взор върху нея. Надявам се, че като придобиеш бегла представа за географията и взаимоотношението и с разглеждания от темата въпрос, ще можеш да напишеш нещо разбираемо.

Делението на крила и център е нещо което се прави за удосбство. Когато Голъм говори за дясно крило на немците, то очевидно става дума за северното такова, когато говори за ляво крило, тогава пък има предвид южното. Цнтърът си е център. При французите нещата са напълно обратни - лявото им крило е северно, дясното южно и само центърът им си остава център.

Французите предвиждат да настъпват относително паралелно на френско-германската граница. Това означава, че им се налага да настъпват фронтално срещу противостоящите немски сили. Това не ги е тревожило чак толкоз, тъй като на него се е гледало като на неизбежно зло (предвид нежеланието да се нарушава неутралитета на Белгия). По-важното е, че и френската армия е култивирала особено настъпателен дух, до голяма степен като резултат от франко-пруската война, където според французите, точно този тип действия е носел успехи на немците.
Тоест на фронталното настъпление съвсем не се е гледало по начина, по който гледаме ние в момента.

От друга страна, немската школа е извела други поуки от предходния опит - по-точно че за да приключи войната бързо и успешно за Германия, френската армия следва да бъде обходена, обкръжена и унищожена (с много усилия и не малко късмет, това прави Молтке-старши в предходната война). Тъй като нито съотношението на силите, нито географията позволяват, немците се спират на едностранен обход, а не двустранен (което в някаква степен визуално би повтаряло Кана). За разлика от Молтке, който обхожда от юг и притиска французите към белгийската (неутрална) граница, Шлифен вижда възможност това да се извърши към швейцарската. За целта, обаче, се налага да бъде нарушен неутралитета на Белгия, Люксембург и Холандия.

Тук именно е и разминаването на Делбрюк с Шлифен, което, струва ми се, Албирео визира по-рано. Става дума за убеждението на Делбрюк, че Германия може да победи в тази война, само ако я води като политически отбранителна. Този възглед произлиза от плътното следване на известния постулат на Клаузевиц за отношението на войната с политиката. Тъй като войната има характер на "преразглеждане" на обединението на Германия, тоест от тази строго политическа гледна точка тя е отбранителна за Германия. Делбрюк смята, че агресията срещу неутралните държави е в противоречие с политическите основания на войната и е наложена по чисто военни причини и съответно трябва да се избегне.

Не знам доколко съм прав в тълкуването си, защото тук се осланям на малко и бегли спомени от вторични източници и лично мои предположения, може би Албирео може да ме коригира.

Личното ми убеждение е, че планът Шлифен е имал сериозни шансове за успех при едно по-чисто изпълнение. От друга страна, съвсем не съм убеден, че тази победа би решила основния проблем довел до войната - ревизия на "обединението", но това е навлизане в темата "ако", в която аз, за разлика от доста други потребители, не смея да навлизам, тъй като не съм особено способен да изградя пълния модел способен да отговори на въпросът, "Как би изглеждала Европа след 20 години при победа на Германия над Франция през 1914 г.".

[еМГето]

Ами момчета, трябваше да започнем с тази карта. Вие имате карти, а аз говоря по спомени от преди 20 години! Че го бъркам и с елементи от ВСВ - френската армия е в Белгия и оттам немското ляво крило се сблъсква с крепостите, а центъра фронтално ги изтиква! Простете ми, че се пънах толкова! Съвсем невинно съм го правил!

[gollum]

Благодаря на Ханс за картата, аз бих пуснал такава, ако имах подръка или ако имах време да я направя.

Личното ми убеждение е, че планът Шлифен е имал сериозни шансове за успех при едно по-чисто изпълнение.

Това е въпрос, който ми се иска да обсъдим, ако не те притеснява това, че може леко да навлезем в алтернативния свят. Лично на мен аргументацията на Галактионов за проблемите на плана на Шлифен (които той почти не успява да разреши в рамките на планирането), ми се вижда трудна за "пробиване" и смислена. Ще се опитам другата седмица да напиша нещо по-организирано по въпроса.

От друга страна, съвсем не съм убеден, че тази победа би решила основния проблем довел до войната

Тук май имаме съгласието на всички участници в дискусията - победата над Франция не позволява да се постигне победа във войната. А отделен въпрос е доколко победа във войната ще реши въпросните проблеми. Т.е. планът на Шлифен разрешава определен военно-стратегически проблем, но не позволява да се постигне победа в самата война.

[von Danitz]

Радвам се, че има дискусия и се надявам да продължи, особено след като Албирео ни разкрие най-накрая има или не план на Германския генерален щаб според най-последните изследвания, достъпни му напоследък.

Така, специално по темата аз нямам кой знае какво да добавя, освен общоизвестното, но под мой прочит. Военните правят планове. Александър Велики има план, някои твърдят този на баща му отпреди, за войната с Персия. Ханибал има план, пак май татков. Наполеон има план за атака срещу Египет, нещо като втори фронт срещу Втората коалиция. Значи най-великите и изследвани войни започват с планове. Но такива , apriori. Защото военните правят планове вече на война. Стратезите обаче правят планове преди войната, започващи и определящи войната. Шлифеновото предначертание или намерение е точно нещо такова. С тази разлика, че той не е стратег на политическо ниво. От 90-те години на 19 век, Германския генерален щаб на практика не си говори с политическото ръководство, освен чрез кайзера. Бетман-Холвег научава иносказателно нещо за войната едва през 1912 година. Какво? Неизвестно! Т.е. представете си, германските действия са изненада и за германците! Оттук и невероятния интерес към тези събития и търсенето на документите после, все едно са Граала. Обаче ги няма. Освен мемурандума от 1905, което е твърде постна плячка за историците и от двете страни на Атлантика.


През 1914 година, вече без план отпреди това не може да се мине. Така че да се смята обаче, че германците нямат план, че нямат план от 1900 и отпреди това, е все едно да кажеш, че американците нямат совалки или, че швейцарците нямат банки. Германец и план е идентично.

А какво ще постигне някаква редакция на плана на Шлифен, не знам. Това е война за самата война, тя не разглежда политиката. Това е проблем. Политическото ръководство, говоря, отговорното, кабинета на Германия, не иска война. Кайзерът иска нещо, но не е точно война. Военните уж отговарят на задачата, ама всъщност сами я съставят.

[еМГето]

Щях да остана доволен, ако моето заблуждение обеснява фактите. Дори и след корекцията му аргументите, обаче си остават. Мойте аргументи бяха, че този план не е сполучлив защото е тромав, фронтален, не може да се ускори с кавалерия и с него на практика не се решава нищо. За щастие Ханс постна една карта, която е достатъчно добра.
Цялата операция на практика е възложена на дясното крило. То е усилено от Молтке за сметка на лявото, вероятно под предвид на крепостите. Това, от което се нуждае, обаче дясното крило е не толкова войски, колкото бързина! А точно там тя е най-малко! Извършвайки огромен замах това крило просто не може да се справи с възложената му задача. Към това трябва да се прибавят съпротивата на белгийската армия и задръжката пред крепостите! Кавалерия не може да се използува, понеже Германия няма такова количество на този фронт. Опита на конния корпус на фон Марвиц е елиминиран от французите. С изкусни маневри Марвиц е разколебан, а по-късно се отказва. На картата ясно е посочено (в зелено), че според плана (при идеални условия) германският фронт трябва да бъде преминал границата на северна Франция на 31-вия ден от войната. Тоест, той предоставя на френското командуване цели 31 денонощия! Това време е повече от достатъчно да се маневрира с резервите и части от другите участъци. То е достатъчно и за прехвърлянето на английските войски. То е достатъчно и да се обяви допълнителна мобилизация! Французите веднага започват с прехвърляне на войски от Елзас. Интересното е, че германците не се възползуват от отслабването на своя противник на този фронт, а правят същото. И двете страни прехвърлят войски в Белгия, с което обкръжаването е напълно забравено и по целия фронт се водят ожесточени фронтални боеве.
В този момент плана е променен и с него на практика е свършено!

[gollum]

еМГето, пак не си разбрал добре работата . Но си отбелязал основният проблем в осъществяването на плана, макар и да не си го разбрал правилно: различният темп на напредване, който всяка армия и корпус трябва да постигнат.
Да обясня накратко и отново плана. Шилфен разглежда източната граница на Франция като бъдещ ТВД. И неизбежно отбелязва, че тя прилича на гигантска крепост, чието слабо място се намира на север, прикрито от границата с Белгия. Това е единственото място, в което френската отбрана не би се опирала на крепостните им райони и заедно с това местността благоприятства настъплението, за разлика от централния и южния участък. Както добре се вижда на картата, те са заети от планини, възвишения и гори, т.е. са неудобни за организиране на значително настъпление и заедно с това опират и от двете страни на границата в крепости.
Шлифен заключава, че единствената възможност да се проведе успешна настъпателна операция срещу Франция лежи в северния дял на фронта на границата с Белгия - има и пространство, и възможност, и отбраната и концентрацията на френски сили неизбежно там ще са по-малки. При това, ЖП-линиите на французите са с такъв вид, че не позволяват твърде бързото маневриране на силите от южния участък на север.
Така че географски единственото място, където може успешно да се проведе офанзива е на северния участък, между Ардените и морския бряг.
Това неизбежно означава, че ще трябва Германия да наруши неутралитета на Белгия, Холандия и Люксембург (за да има достатъчно пространство, за да разгърне силите си и да организира снабдяването), като в калкулацията на силите се включи преодоляването на белгийските крепости и белгийската и холандска армии. Шлифен включва това, като предвижда използването на мощна крепостна артилерия за преодоляване на белгийските крепости (в реалността това се получава почти в планираните срокове).
Следващото е разпределението на силите. Шлифен замисля (и тук е основната ти грешка, еМГето) операция, която вместо фронтално пробиване да включва обхождане, което да позволи френската армия да бъде обградена и унищожена в рамките на едно генерално сражение. Обхождането се извършва от много силното дясно крило, което подобно на гребло обира всички слаби френски прикриващи сили пред себе си (в реаността - пета армия) и в движението си на юг и постепенно на юго-изток, прерязва пътищата за отстъпление на французите.
Планът се опира и на определени допускания по отношение на разположението и движението на френските армии. Франция няма да наруши първа неутралитета на Белгия, следователно няма да планира настъплението си през нея. Това неизбежно означава, като се има предвид съотношението на силите, че нейните армии ще бъдат съсредоточени в централния и южния сектор на фронта по германофренската граница. А тъй като Мец и крепостите около него е в немски ръце (след Френско-Пруската война немския генерален щаб планира така териториалните придобивки, че всяко френско настъпление по това направление да е безперспективно), то настъплението по това направление ще опре в крепостни райони.
След това, причината французите да участват във войната е намерението им да си върнат Елзас И Лотарингия, а това неизбежно означава, че трябва да настъпват към тях. Забавното в случая е, че това направление е напълно безперспективно за тях, но те ще трябва да го поемат, дори и с второстепенни сили.
Да обобщим - французите са в стратегическо положение, което ги принуждава да се отбраняват, но настъпателният дух, в който са възпитани и желанието им да си възвърнат загубените провинции, ще ги принудят да настъпват, при това, в най-удобната за Шлифен посока - на юг и отчасти в центъра.
Тези предположения се оказват верни.
Основният проблем в това геометрично движение е прост: в него участват пехотни корпуси, които имат еднаква подвижност. Да, еМГето, представата ти, че конните дивизии и корпус играят някаква роля в постигането на подвижност или в движението на дясното крило, е напълно погрешна. Тяхната роля е само да прикриват армиите в периода на развръщане и след това (на кавалерийския корпус) да извършват оперативно разузнаване - те се справят с тези роли.
Но да се върнем на главния проблем, това е подвижността на пехотните корпуси и на армиите. За да бъде реализиран плана, трябва армиите на дясното крило да се движат много по-бързо от останалите, като колкото по на север е даденият корпус, толкова по-дълъг път трябва да извърви. На практика разликата в пътя между най-южния и най-северния корпуси е почти двойна.
Шлифен няма средство, с което да повиши скоростта на движение на самите корпуси, т.е. да създаде подвижни обединения, както това се случва в следващата война и не е идиот, за да използва кавалерията за тази работа. Какво прави той (и какво пропускаш ти, еМГето)?
За да е сигурен, че армиите ще имат различна подвижност, той планира те да са различно силни, като силата им нараства според това колко по на север са разположени, като първа армия е най-силна. Какво се постига по този начин? Много просто, скоростта на движение на една армия, когато тя води боеве, е пряко свързан с тактическата й подвижност, т.е. е въпрос на силите и резервите, с които разполага. По-силната армия ще пробива много по-бързо пътя си от по-слабата.
Това, разбира се, не е достатъчно, тъй като не малко време първа и втора армии няма да срещат особено противодействие.
Втората мярка включва геометрията на движението на всички армии. Южното крило се движи на изток, то отстъпва пред френските сили, като с това ги завлича и ангажира (те няма да бъдат свободни за прехвърляне на север), центърът общо взето стои неподвижен, като отчасти отстъпва, за да прикрие фланга на южното крило, отчасти настъпва, за да прикрие фланга на северното крило.
Френските сили планират настъплението си в центъра и нагоре (да отрежат обхождащото северно крило), така че неизбежно ще бъдат ангажирани в действията си в центъра, което ще им попречи да отделят сили и от този участък.
Това означава, че движението на немските армии е така планирано, че да подпомогне обхождащото северно крило и да подмами французите, така че да не успеят да съсредоточат силите си, за да спрат северното крило и особено първа армия.
Разбира се, и двете мерки няма как да се окажат достатъчни, за да повишат дотолкова подвижността на първа армия (и втора, донякъде), същото се отнася и за различните дребни мерки, включващи тежка артилерия в корпусите (за повишаване на тактическата подвижност) и организацията на маршовете и поправките, така че корпусите да могат продължително време да правят преход от по 40 км на ден.Така че основното е командирите на армии да осъзнават мястото и ролята си в плана, за да могат да организират така движението на отделните армии, че да може да бъде поддържана разликата в темпа. Това изисква активно участие на генщаба.
Ако има някакво съмнително място в плана, то е дали при всички тези мерки все пак първа армия ще успее да извърши цялото това дъговидно движение. Има основания да се мисли, че би могло да се постигне.
Никакво противодействие на французите не би могло да спре плана от осъществяване, както се вижда и на практика. Техните действия неизбежно закъсняват, а силите им са твърде ангажирани, за да могат да ги изтеглят лесно и да съберат резерв. Каквито и да е други мерки - мобилизиране на резерви и прочее, неизбежно закъсняват и се оказват недостатъчни. Единственото, което би могло да ги спаси е бързи и повсеместно отстъпление. Мярка, която никога не биха предприели.
На практика голям късмет за французите се оказва, че пета армия се командва от Ланрезак, който не се подчинява на заповедите и отстъпва, за което е отстранен, въпреки че той спасява френската армия от разгром с отстъплението си.
Това е планът и както се вижда, той е доста съвършен и има много големи шансове ако се преследва планомерно да се осъществи. Той е всичко друго, но не и опит за фронтално изтласкване, точно обратното - елегантен удар, обграждане и унищожение.

Какво се случва на практика? Реалното развръщане на силите няма нищо общо с плана. Нито един командир на армия, включително и началника на генералния щаб, нямат идея какъв е този план и какво трябва да се прави. В резултат на това южното крило и центъра въобще не действат по задачите си, а настъпват - точно обратното на това, което трябва да правят. Много лоша шега изиграва това, че немците печелят на южното крило и в центъра граничното сражение, вместо да го изгубят на южния сектор и да отстъпват и нещо подобно да се случва в центъра.
Белгия е преодоляна в почти срок, но е избрано да не се нарушава неутралитета на Холандия, което доста стеснява плацдарма за разгръщане на дясното/северното крило, с много неприятни последствия.
В резултат на това, вместо лявото крило и центъра да подпомагат движението на дясното, те се състезават с него и предвид на много по-късия път, стоящ пред тях, в началото дори го изпреварват. Молтке-младши след победата в граничното сражение решава, че това е въобще търсената победа и не управлява повече силите под свое командване с много фатални последици. В резултат на това, вместо армиите да се движат както трябва, те се движат по съвсем друг начин, като всички се свличат на юг, скъсявайки обхвата на обкръжението и заедно с това настъпват, като по този начин подпомагат френските сили в движението им да се измъкнат от обкръжението. Нарушава се реда между армиите на дясното крило, които се сбиват на юг, а после, щом започват движението си по обхвата, между тях се отварят много широки дупки и фланговете им въобще не поддържат нужната свръзка или по-точно - тя е повече от необходимата между втора, трета и четвърта армии, но за сметка на това се нарушава между втора и първа, последната има да измине най-голям път и страда най-много от това, че останалите не спазват маршрутите си.
Т.е. имаме един реалистичен план, общо взето единственият възможен, но той не се разбира и не се спазва. И въпреки това, френската армия за малко избягва доста сериозен разгром (макар че до обграждане и унищожение на силите няма как вече да се стигне).
"Чудото на Марна" не е никакво "чудо", то е логичен резултат от това, че немските армии не спазват плана за движение. Галактионов смята, че това несъвършенство е изначално присъщо и на плана на Шлифен - разликата в оперативния темп на движение трябва да се контрира по допълнителен начин. Но не е сигурно дали предвижданите от Шлифен мерки не биха били достатъчни.
Да обобщя. еМГето, нищо от това, което написа като критика на плана не е вярно. Нито за ролята на кавалерията, нито за "фронталното изтласкване".