Не води до успех, защото не е изпълнен последователно. След това, Шлифен така съставя плана си, че ако се следва, общо взето няма значение какви ще са действията на французите, стига да остават в рамките на естественото (а те остават в тях).
Напротив, Христов тук определено е прав в критиката си - планът на Шлифен зависи до голяма степен от "естествеността" на действията на командващите и от двете страни, особено става въпрос за немските, които не разбират въобще плана, който изпълняват. И това е една от причините за да настоява за крайно отслабване на левия фланг, защото той трябва да загуби граничното сражение и да отстъпи. Същевременно дясното крило трябва да е възможно най-силно, защото му предстои да се "разтяга" неимоверно много и при това да запази достатъчна ударна сила, за да изпълни предназначението си, щом веднъж увисне над пътищата за отстъпление на френската армия, а междувременно трябва да помете и заслоните и резервите, които ще бъдат изпратени срещу него.
Какво прави Молтке? Проваля плана, като изменя съотношението на силите и не заема цялото достъпно място за разгръщане(вярно, тук решението не е само негово). Какви са резултатите от това? Вместо да загуби граничното сражение и да отстъпи, лявото крило печели и настъпва. Същото се случва и в центъра (донякъде) и на дясното крило (където и трябва да се случи).
От този момент вече плана на Шлифен е история и не се действа по него, а решенията и действията се развиват по инерция. Молтке-младши вече си мисли, че е победил, благодарение на победата в граничното сражение, а вместо това точно то е довело до невъзможност да се изпълни замисъла на Шлифен. Разбира се, за това има и други причини - Галактионов много добре ги е разгледал в книгата си. Но случилото се при Марна е последното действие, а не кулминацията на развала на оперативния план.
Та въобще не мога да си представя нито какво е "утопичното" в Плана на Шлифен, нито пък как може да се смята, че това, което се случва на практика в края на лятото и есента на 1941 г. на западния фронт, е "фронтално изблъскване". Във всеки случай, действията на дясното крило не са това.
Христов критикува плана "Шлифен-Молтке", упреквайки Молтке, че с неговите поправки е пожертвувал най-добрите страни от плана на Шлифен. Аз, обаче смятам, че тези поправки са необходими. Просто плана "Шлифен" не може да остане така, както е създаден от Шлифен!
Какво прави Молтке? Проваля плана, като изменя съотношението на силите и не заема цялото достъпно място за разгръщане(вярно, тук решението не е само негово). Какви са резултатите от това? Вместо да загуби граничното сражение и да отстъпи, лявото крило печели и настъпва. Същото се случва и в центъра (донякъде) и на дясното крило (където и трябва да се случи).
От този момент вече плана на Шлифен е история и не се действа по него, а решенията и действията се развиват по инерция. Молтке-младши вече си мисли, че е победил, благодарение на победата в граничното сражение, а вместо това точно то е довело до невъзможност да се изпълни замисъла на Шлифен. Разбира се, за това има и други причини - Галактионов много добре ги е разгледал в книгата си. Но случилото се при Марна е последното действие, а не кулминацията на развала на оперативния план.
Та въобще не мога да си представя нито какво е "утопичното" в Плана на Шлифен, нито пък как може да се смята, че това, което се случва на практика в края на лятото и есента на 1941 г. на западния фронт, е "фронтално изблъскване". Във всеки случай, действията на дясното крило не са това.
Comment