Въпрос: Сражения с Руски войски?

[Batko Charly]

Знам, че по време на ПСВ имаме сражения с руски войски и в крайна сметка не знам нищо повече... Някой нещо да каже?

Един познат ми спомена, че руснаците имали вроден страх от българите... Много се изненадах, но той е луд на тема военни дела, стратегия, шпионаж, оръжия и пр и спомена, че го е чувал лично от руски командоси. При подготовка ни били имали предвид по друг начин

Та се чудя на какво се базира това ако е изобщо вярно. Какво ще да е ставало в малкото сблъсъци на нашите войски?

[Shelenberg]

И на мене ще ми е интересно да разбера нещо повече. Но имам идея покани този твой приятел в нашия форум да каже нещо повече.

[Гост]

Ортодоксалната версия беше, че българите отказали да се сражават с кандидат-съветските си братя. В добавка се слагаше снимка на "побратимаване" на руски и български войници (а уж и преди туй сме си били братя :sm186: ). Иначе доколкото си спомням май нашата конница беше понапердашила прославената казашка. Но май го четох в някой вестник, което ще рече, че достоверността е под въпрос.

[Hartman]

Доколкото знам нашата артитерия е попремазала казашката конница

[Batko Charly]

Как обаче тези моменти хитро са избегнати в нашата историография. Аз едно време трябваше да излеза извън България, та да прочета за кланетата на Светослав по време на ПБЦ. После и за волжските българи нищо не се знаеше до скоро. Та кой знае какво е ставало на онзи фронт през ПСВ

[Avatarx]

Доколкото знам нашата артитерия е попремазала казашката конница

Ако става въпрос за нещастните два батальона казаци имащи неблагоразумието да се наврат в Македония....:sm113:

[виталий]

"...Русские войска, сражавшиеся в 1916 и 1917 гг. в Македонии, не произвели того эффекта, на который надеялись многие, — болгарские солдаты дрались против них с тем же ожесточением, с каким они сражались против французов, англичан и сербов..."

http://www.genstab.ru/ww1_rus_maced.htm

[Avatarx]

Виталий, С Днем Рождения!

[виталий]

Спасибо!

[Sturmpionier]

През ПСВ армията ни се сражава и разбива руснаците при:Кенали (на Солунския фронт),Добрич,Кубадин и Букурещ. Особенно жестоки са ръкопашните схватки между българи и руси-двата народа се сражават като смъртни врагове.Това доста удивява генералите ни,които до последно са се съмнявали,че българите ще искат да се сражават с руснаци. :sm186:

[виталий]

Однако факты "братания" были...

[Avatarx]

Однако факты "братания" были...

Но не и в Македония. Това е болна тема! Рискуваме Императора да заключи темата! (Боже пази Императора! :nworthy: )

[Hauptmann]

конницата на генерал Колев на Северния фронт кълца казаците като зелки...

[Гост]

Поразрових се за изображения, но намерих само 2 с доста лошо качество. Ако стане качването - едното е бг кавалерия атакува (е, май не са руснаците, ама това имам), а другото е "побратимяване" на Дунава.

[Warlord]

обща информация по случая

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и до 5-6 септ. след шеметни бойни действия 60 000-на румънска армия е унищожена при крепостта Тутракан. След няколко дни са овладяни Добрич и Силистра, над румънските войски в Добруджа надвисва катастрофа. Тогава Русия като съюзник на Румъния в Антантата й изпраща цяла армия на помощ, която се състои от 2 пехотни и 1 конна дивизия, състоящи се от руснаци; още 1 пехотна дивизия съставена от сърби и хървати живеещи в Русия, а също така и артилерийски корпус. Тези сили са равни на българските, действащи в Добруджа - 3 пехотни и 1 конна дивизия, като заедно с тях се сражават и 1 турска дивизия съставена от слабо обучени сирийски араби, както и 1 германска бригада от 4 дружини. На страната на руската армия обаче се бият и 5 румънски дивизии и 1 конна бригада, артилерийски полкове и картечни роти. Руско-румънските сили са общо 70 дружини срещу 43 български и 19 съюзнически. Флангът на противника е осигурен от огромния руски черноморски флот, съставен от няколко нови броненосеца, десетки крайцери, стотици миноносци, подводници, катери. Артилелерията им покрива едва ли не половин Добруджа. А в морето срещу всичко това ние разполагаме само с 6 остарели миноносеца от типа на "Дръзки".
Сред българското командване е имало и опасения, че някои от войниците може да откажат да се бият срещу освободителите си от 1878 г., но те се оказват напразни. Пламват яростни погранични боеве, паралелно с тях на 5 септ. руската 61-ва дивизия, подпомагана от 6 ескадрона атакува българските позиции край Добрич. Руските ескадрони са избити до крак от атакуващите български батареи. С огромни загуби са отблъснати руските пехотинци. В следващите дни се разразяват боеве по цялата линия от Дунав до Черно Море. Към Добрич руснаците изпращат нови 2 дивизии. Българското командване противопоставя на тях само нестроеви войници - готвачи, санитари и граждански доброволци, въоръжени с пушките на убитите през миналите дни. Тази набързо скалъпена войска атакува на нож с "Ура" руските вериги. Руснаците дочакват удара, но набързо са сметени и след кратък бой побягват назад, кой знае защо също викайки "Ура". Поради това собствените им картечни роти в тила първоначално ги взимат за настъпващи българи...
На 7 септ. в боя влиза и сърбо-хърватската дивизия, която се оказва (поне според генерал Христов) най-коравият противник на Добруджанския фронт.. Тя едва не пробива българските позиции. Налага се конната дивизия на генерал Колев (бесарабски българин) да я удари във фланг и тил. Именно тази конна дивизия става големият герой в тези битки. Със своята бърза и ловка маневреност тя запушва дупки в тила, разкъсва вражески позиции, напада във фланг, или изненадващо налита на походни колони в дълбокия тил. Дори след години всеизвестният германски генерал Гудериан казва: "Учил съм се на танкова война от действията на генерал Колев с конницата му в Добруджа".
След провала при Добрич руско-румънските войски се оттеглят в Северна Добруджа на готовата Кубадинска позиция на няколко километра от линията Кюстенджа-Черна вода. Освободена е Южна Добруджа, отнета ни през 1913 г. Но през пристанището на Кюстенджа руската армия стоварва попълнения, артилерия, казашка конница. На свой ред румънците насочват натам цяла нова армия. След неуспешната атака на Кубадинската позиция (17-19 септ.) българската армия минава временно в отбрана срещу три пъти по-многобройния противник. Руснаците настъпваг на 1 окт. към височините край с. Енгес и Казичи, и българските позиции при Бетаул и Софулар. Цял ден бойците на 3-а армия, неколкократно по-малко от руснаците, отбиват атака след атака. Привечер в контраатака се впуска конницата на ген. Колев и обръща руснаците в паническо бягство. Пак тогава трета румънска армия минава Дунав при Рахово в тила на българите. Двете стоварени румънски дивизии имат срещу себе си две български гранични роти, които се бият цял ден и отстъпват чак късно вечерта. През нощта обаче граничарите внезапно нападат румънците, които не знаят колко малко са нашите, побягват и губят заетите позиции. Сред румънците настава пълно безредие. Мостът им е скъсан от мина и в паниката генералния щаб си връща войските обратно в Румъния.
На 19 окт. 3-та българска армия започва атака на Кубадинските позиции и ги пробива на 21 окт. Единствено руснаците оказват по-сериозна съпротива. Особено страшна е битката при Кубадин, в която 4-та пехотна дивизия се бие "на нож" с руснаците цели 6 часа! Накрая руската дивизия е унищожена, а бойното й знаме пленено. По-късно са пленени и знамената на другите две дивизии (трите флага и днес може да се видят във Военно-историческия музей на България). Преследването на разбитите части става тежко поради проливните дъждове. Макар и разбити руснаците и румънците все още са по-многобройни и ариергардите им се сражават до край. В края на октомври руснаците дори пробват контранастъпление, но атаките им са отбити с огромни загуби. Българските войски остават по-малко, тъй като Първа шопска дивизия вече е преминала Дунав и настъпва към Букурещ. При река Ардисен срещу нея излизат две румънски дивизии. Те са пометени и напълно смазани от шопите, които влизат в Букурещ и превземат румънската столица, организирайки тържествен парад в центъра й за ужас на безпомощните румънци. В този момент България триумфира! Оцелелите руски части се предават на българите и Българо-руския фронт се измества чак по река Серет в Молдова. Но в Русия избухва Февруарската революция и активните бойни действия са прекратени.