Галиполи-Заключената врата

[von Danitz]

На днешния ден преди 93 години, май става най-конфузната битка в пролива. На 18 март 1915, под флага на адмирал де Робек (британски адмирал, от шведски произход, но роден в Ирландия :o ) флотът на Антантата, включващ в себе си броненосци от 80-те години до супермодерни за времето си линейни кръстосвачи, клас Инвинсибъл, общо 16 кораба с ескорт, пробват навлизане в Дарданелите. Първоначално имат успех и навлизат доста навътре, но после се натъкват на мини, а турската артилерия открива и от двата бряга огън.
Какво е било това чудо, не знам, но потъват броненосците Оушън , Ирезистийбъл и Буве. На практика почти всички кораби са ударени от мини, поставени на бързо от минния заградител на турците Нусрат, но най-тежко пострадват Инфлексибъл, Галуа и Суфрен.

Резултатите от случилото са , десантът в Галиполи и дългата битка по баирите. Та как мислите, как е възможно малко мини в проток с бързо течение и слаба артилерия да нанесат такива поразии, на флот, тръгнал да вземе столицата на османците?

[Odzava]

"Всеки моряк атакуващ форт е глупак"
Х. Нелсън

На 18.03.1915 г. започва изпълнението на безумния план на Чърчил и адмирал Фишер за изваждане на Турция от войната с помощта на Средиземноморския флот. Смятали са, че пред Кралския флот всички ще треперят и ще изпълнят всички приумици на техни лордства.

От ноември 1914 г. британските кораби няколко пъти обстрелват турските батареи в Дарданелите. така, че закономерно турското командване усилило отбраната на пролива. На схемата виждате развърнатите батареи (в синьо - крепостни и полеви) и поставените минни полета (сините линии).
Британското адмиралтейство събита от целия свят кораби за операцията:
ЛК - "Куин Елизабет"
ЛКР - "Инфлексибъл"
ББ - "Лорд Нелсон", "Агамемнон", "Корнуолис", "Албион", "Винджънс", "Оушън", "Канопус", "Ирезистебъл", "Маджестик", "Принц Георг", "Свифтшър", "Трайъмф", френските "Сюффрен", "Буве", "Голуа", "Шарлеман", "Сен-Луи", "Жоригиберри", "Анри IV", крейсер
КРЛ "Дъб*лин", "Дартмут", "Аметист" и "Сапфир", френския "Д'Антркасто"
миноносци - 16 типа "Бигъл"
база на тралщиците - "Бленхайм"
спомагателни тралщици - 7 преоборудвани траулера (един от тях ще потъне на българско минно поле по-късно )
подводници - 5, френски 2
хидроавиотранспорт - "«Арк Ройял"

На 18.03.1915 г. британско-френските сили предприемат решаващия опит да пробият отбраната на Теснината (Дарданелите). След като сутринта тралщиците осъществили контролно тралене на входните фарватери в 08:15 адмирал де Робек вдигнал сигнал на флагманския "Куин Елизабет" корабите да започнат операцията.
Най-отпред плавали корабите от 1-ва дивизия ("Кин Елизабет", "Инфлексибъл", "Агамемнон", "Лорд Нелсън"), които с огъня си трябвало да подавят огъня на турските фортове. Корабите от 3-ра дивизия ("Сюффрен", "Буве", "Голуа", "Шарлеман", Принц Георг", "Трайъмф") трябвало да подавят гаубичните батареи, а след подавяне огъня на фортовете трябвало да заемат позиция пред 1-ва дивизия.
След 4 часа обстрел 3-та и 4-та бригада от 2-та дивизия трябвало да сменят френските ББ от 2-ра дивизия. 5-та бригада оставала в резерв. Самолете на "Арк Роял" били вдигнати във въздуха, за да коректират огъня на корабната артилерия.
В 10:30 тралящия конвой и "Агамемнон" влезли първи в пролива. Малко зад траверза му на двата фланга плавали "Трайъмф" и "Принс Георг". Около 11:20 те попаднали под огъня на гаубичните батареи, разположени зад Кум Кале. ББ отговорили, а в 11:25 открили огън по фортовете корабите от 1-ва дизивизия. Самите фортове или не отговаряли или стреляли рядко. Причина за това били понесените загуби при предишните обстрели и голямото разстояние. "Маджестик", "Свифтшър", "Принс Георг" и "Трайъмф" влезли в бой с подвижни батареи, които внезапно открили огън по корабите на Антантата.
В 12:06 адмирал де Робек решил, че фортовете са понесли тежки загуби и техния огън е подавен и заповядал френските ББ да прорежат строя на 1-ва дивизия и да действат според плана. До тогава турските артилеристи били успели да се пристрелят и "Агамемнон" вече бил получил 12 попадения, на "Инфлексибъл" бушувал пожар на полубака, но капитан Филимор виждайки, че френските ББ се насочват към вътрешността на пролива останал в строя. Пламъците на пожара на "инфлексибъл" обаче се извисявали над площадките на формарса и адмирал де Робек заповядал линейния крайцер да се оттегли. "Инфлексибъл" се завърнал на бойното поле в 14:30.
От 12:20 до 13:45 френските кораби и тралящия конвой водели бой с турските фортове. Турските артилеристи стреляли точно и "Голуа" трябвало да напусне строя с крен на десния борд. Командира на броненосеца отказал изпратения на помощ "Дартмут" и самстоятелно се изтеглил от Дарданелите.
Попаденя получили и тралщиците и малко преди 14:00 адмирал де Робек заповядал френските кораби и тралящия конво да се оттеглят, а корабите от 3-та и 4-та бригада да ги сменят.В 13:45 леко повредения "Буве" завършвал маневрата, за да се оттегли към входа на пролива, когато кораба получил попадение на 356 мм снаряд. След като дима от взрива се разсеял "Буве" имал голям крен на десния борд и скоро се преобърнал. Изпратените на помощ есминци спасили 48 моряка от екипажа.
В 14:39 в боя влезли и резервните английските ББ. Огъня на турските батареи бил отслабнал и само форта "Хамидие ²" стрелял интензивно. С тази своя активност турските артилеристи заслубжили адмиралско внимание и "Куин Елизабет" открил огън по форта.
Няколко минути след това адмирал де Робек заповядал тралщиците да разчистят минните полета пред нос Кефец, за да може ББ да довършат разстрела на турските батареи от упор. В 16:05 моряците от катера на "Лорд Нелсън" разстреляли 3 турски плаващи мини. В това време траулерите попаднали под огъня на турските батареи. Мобилизираните рибари от екипажите им не проявили традиционно за английските моряци упорство и настойчивост пред лицето на врага. Те отсекли траловете и с пълна скорост напуснали полесражението.
де Робек продължил боя, но в 16:11 "Инфлексибъл" се натъкнал на мина и водата нахлувала неконтролируемо през пробойната. ЛКР напуснал строя и се отправил към базата на о. Тенедос. Но в 16:15 в десния борд на дрейфуващия със спрени машини "Ирезистибъл"
се взривила следващата мина. ББ получил крен на десния борд и десния котелен отсек бил наводнен. Адмирал де Робек изпратил на помощ миноносеца "Виер" и заповядал на "Оушън" да се държи на близо. Останалите кораби усилили огъня по турската артилерия, която избрала за своя главна мишена неподвижни броненосец. В 17:10 адмирал де Робек узнал, че броненосеца се е натъкнал на мина. Той заповядал всички кораби да отстъпят към Тенедос.
До 17:50 капитанът на "Ирезистибъл" и "Оушън" се опитвали да спасят обречения кораб под кръстосания огън на няколко турски батареи. Но положението било безнадежно и те решили да изоставят броненосеца. "Оушън" маневрирал, за да се изтегли под огъня на форта "Дарданос" и няколко полеви батареи, когато в 18:05 в десния му борд се взривила мина от същото минно поле, на което се натъкнал и "Ирезистибъл". Положението веднага станало критично - били заляти кърмовото румпелно отделение, броненосецът получил крен. Командирът разбрал, че корабът е обречен и заповядал на намиращите се наблизо миноносци "Колн", "Чалмер" и "Джъд" да евакуират екипажа.
Изоставения "Ирезистибъл" дрейфувал в пролива и около 19:30 бил обстрелян от форт "Дарданос" и след няколко попадения той бързо потънал. "Оушън" потънал незабелязано около 22:30 в района на залива Морто. В това време командирите на броненосците с няколко миноносци и траулери търсели бившите си кораби, за да се опитата да ги отбуксират към Тенедос.
"Голуа" по пътя към Тенедос се наложило да търси спасение на о. Драпано и да бъде изведен на плитчините, за да не потъне. Сериозни повреди получили още няколко ББ и КРЛ.
Въпреки заявленията на Енвер паша и генерал фон Сандерс, че турските артилеристи били деморализирани, че боеприпасите свършвали и войските им се намирали в критично положение английския флот не успял да форсира минно-артилерийската позиция в Дарданелите.
На турските фортове били унищожени 2 тежки оръдия, а полевите батареи загубили десетина ...

ЛК - линкор
ЛКР - линеен крайцер
ББ - броненосец
КРЛ - бронепалубен/лек крайцер

[von Danitz]

У, страхотно, явно доста са си се занимал. Имам няколко думи към така представената битка. Първо, за плана, Де Робек, разбирам , всъщност е осъществявал наложен му план. Планът бил на адмирал Саквил Карден.



Ето Конопус, ударен от 30.5 мм снаряд. Много важен е въпросът, освен за мините, и за артилерията. Ти казваш минно-артилерийска позиция, това не е ли руска термин и теория, нещо за финския залив? Турците това ли са градили, неподвожен фронт. Явно, на практика, да. Нурсет слага 20 мини, ни повече, ни по малко. Водоизместването му е 365 тона. Явно добре ги слага.

Между другото един от проблемите е и аваиацията. Турската авиация, сравнително добре се справя докладвайки формацията на противника. Докато британската нищо не вижда. Заради подвижните батареи на турците и взривовете.

А ето какво пишат американците в кореспонденция на следващия ден

[gollum]

Много е интересно :tup:. Между другото, мините плаващи ли са били (т.е. движат се по течението) или някак са били закрепяни? И още нещо, котео ми е интересно - не е ли имало някакъв план за десант, заедно с операцията, който да унищожава батареите от брега, докато флота ги обстрелва от морето?

[Odzava]

Много важен е въпросът, освен за мините, и за артилерията. Ти казваш минно-артилерийска позиция, това не е ли руска термин и теория, нещо за финския залив? Турците това ли са градили, неподвожен фронт. Явно, на практика, да.

Още сле ноември 1914 г. турско-немското командване планира минно-артилерийска позиция (вярно, че термина е наложен от руснаците, но на практика такива са оборудвани повече или по-малко в Дувърския пролив и Отрантския пролив.

Нурсет слага 20 мини, ни повече, ни по малко. Водоизместването му е 365 тона. Явно добре ги слага.

"НуШрет" е бивш буксир пригоден за минни постановки. Минното поле поставено от него е от 26 мини в един ред на 08.03.1915 г. Но мини са поставяни и от други кораби.

Много е интересно :tup:. Между другото, мините плаващи ли са били (т.е. движат се по течението) или някак са били закрепяни? И още нещо, котео ми е интересно - не е ли имало някакъв план за десант, заедно с операцията, който да унищожава батареите от брега, докато флота ги обстрелва от морето?

Мините са котвени. По време на самото сражение турците пускат и плаващи мини. Една от версиите за взрива на "Буве" е, че се натъква на плаваща мина.

[von Danitz]

Не, планът е от ход да се преминат проливите.

[Odzava]

Донякъде. Адмиралтейството предава 2 батально морска пехота на де Робек.
А и прочети какво е казал Нелсън - горе в ляво. На ход турската позиция не може да се пробие.

[gollum]

Аз попитах не за друго, а защото наскоро си препрочитах "Морската война" на Коломб и си спомних, че той привеждаше доста примери за успешни (и неуспешни) действия на ескадри срещу брегови батареи и укрепления - вярно, от друга епоха, - та почти навсякъде обстрела се съчетава по някакъв начин с брегови десант. Често именно действията на последния успяват да подавят фортовете и батареите, за да може ескадрата да се придвижи. Та затова си помислих дали нещо подобно е имало в британския план и ако не, то защо.

[Odzava]

Не е имало. Чърчил вярва, че ще успеят да повторя похода на адмирал Дакуорт. Но отбраната на Дарданелите е усилена за предходните 5 месеца и флота вече не стига.
А Коломб не отчита факта, че във войните след Гражданската в САЩ се появяват мините. Именно те спират "кавалерийските" атаки в морето.

[von Danitz]

Именно, Нелсън го е казал, но планът не включва десантни операции. Ако са имали някаква готовност да овладеят нещо на брега, то е било пак в рамките на морската операция. Хамилтън и британските и имперски войски са далеч назад, в Египет.

[gollum]

С това леко отклонявам нещата от темата, но ми е интересно - а подобен род успешни атаки има ли въобще след въвеждането на мините?

[Odzava]

С това леко отклонявам нещата от темата, но ми е интересно - а подобен род успешни атаки има ли въобще след въвеждането на мините?

Мне ... Нелсън казва - "Морските крепости се завладяват от сушата". А Истанбул освен крепост е и столица на Империята. Отбраната й включва Проливния укрепен район (фортове и в последствие полеви батареи), Чаталджанската позиция и мисля един корпус или армия от Османската армия.
Британския план е категорично несъобразяване с елементарни принципи на провеждането на подобни операции. И не малка вина за това има Чърчил с дилетантския си подход.
Хамилтън идва по-късно, когато става ясно, че флота се е издънил.

[gollum]

Добре, последно отклонение (че инак ще трябва да се самомодерирам):

Нелсън казва - "Морските крепости се завладяват от сушата".

С което, ако разбирам добре, подчертава, че се завладяват с десант на сухопътни сили, а не изцяло чрез сухопътни действия. Или бъркам? Защото Нелсън определено е живял преди епохата на морските мини и подобен род военни действия са имали успех - далеч не винаги, но не чак толкова рядко, че да са изключения (примерно, така е завладян Гибралтар). А Коломб, ако не ме лъже паметта, не отдава предпочитание на някакъв определен тип действия и в неговите разбирания ролята на флота е да отреже комуникациите на морската крепост (когато тя е изолирана, разбира се) и така да я вземе "чрез обсада", а не толкова да действа "кавалерийски".
Макар че това няма общо в случая, де - не е имало как да се отрежат турските укрепления, освен с десант и действия на сухопътни сили. Което в крайна сметка правят, но явно с това е трябвало да се започне, а флотата да осигурява огнева поддръжак и комуникациите.

[von Danitz]

Ключов е въпроса с артилерията. Флотът на Антантата има категорично превъзходство. Но характеристиките на пролива и несполучливото водене, водят до този безумен резултат.

[gollum]

Да, интересно е как стоят нещата с артилерията, т.е. какъв е баланса на силите? Иначе проливът е такъв, че както се вижда на схемата, неизбежно корабите ще бъдат обстрелвани от всякъде.

ПП Между другото, може би поначало е било грешка да се включва в операцията линеен крайцер - въпреки много мощните си оръдия слабата му бронева защита е голям минус.