Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Галиполи-Заключената врата

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Всички започват описанието на Дарданелската кампания с похода на адмирал Дакуорт. Обаче 1807 не е 1915. После дори и тогава ефекта е бил нулев. Как са си представяли нещата в Лондон е мъгла по-дебела от тази около адмиралтейството.
    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
    Неизвестен руски адмирал

    Comment


      #77
      Мен пък ме мъти, тия англичани така и така напрактика са свалили 1милион +- за цялата операция, вместо да ги тъпчат в дарданелите толкоз ли не можаха някаде из тракия да ги свалят (турска тракия де) , тогава и психологическия ефект и въоражението и бройките им ще имат значение. Пък и с малко късмет и до Цариград може да стигнат. Каква е тази мания дарданели та дарданели? Кой отговаря за планирането на операцията?
      Кръвта из нашите гърди
      не е съвсем изляна!
      Народе, цял стани! Иди!
      Че Македония въстана.

      Comment


        #78
        Дарданелите с ключът към Черно море, т.е. имат определено стратегическо значение. Тракия е ключът към какво? И след това, помисли как и с какви темпове се развиват чисто сухопътните операции през тази война - как и за колко време ще успеят с настъпление през Тракия да извадят Османската империя от уравнението? А тук възможностите и темповете са съвсем други - все пак имат превъзходство във флот, а това означава - в мобилност. Проблемът е, че не са го реализирали, а не толкова коя е избраната цел.

        Comment


          #79
          Първо сухопътната армия на Китчънър е изцяло заета на Западния фронт. Дори не достигат хора. Новите и дивизии се формират. Има много гласове изобщо срещу каквато и да е операция, пък камо ли за прехвърляне на някаква "армия" в Тракия или където и да е.

          Но в идеята, за чийто незавидно авторство спорят полковник Хенки от Имперския генерален щаб и Уинстън Чърчил, Първи Лорд Адмирал, има зрънце рационалност. Със стари кораби, неизползваеми в Северно море, да се атакува през Дарданелите столицата на противника, когато той е в най-уязвимо положение. От турска гледна точка по-лош момент няма. Двете им експедиции, едната на Изток под ръководството на лидера на младотурците Енвер, и другата на запад, срещу Египет, под началството на морския министър Джалаат, са станали на пух и прах, едната в планините, другата в синайските пясъци.

          Има и това, че Константинопол се слави като най-панически страхливата столица тогава. Населението лесно се вълнува, сваля и вдига правителства. За последните няколко години е имало два преврата. Появата на няколко големи кораба и обстрела е щяло да предизвика революция, най-малкото.

          Плюс това и двата арсенала на турците в цялата империя са край брега на Босфора, с два истрела ги няма.

          Плюс това , британците смятат, а то си и така, че България и Гърция ще изпаднат във възторг да се включат веднага. С Гърция е обсъждано, Галиполския полуостров е тяхна грижа, но те се отказват поради други свои виждания, например за самия Константинопол. Опитват се да им предложат друго, например, Британия предлага да им даде Кипър, голяма жертва , ако ме питате, но гърците си искат столицата.

          И накрая, през дкември подводницата В 11 на лейтенант Холбрук влиза в Мраморно море в надводно положение, то и иначе тя едва ли може, и потапя броненосеца Месудие. Е явно е, че турците сами си просят да ядат бой.

          Comment


            #80
            Точно Дарданелската авантюра е бил най изгодния момент да изкрънкаме най-изгодни условия от Антантата.Англичаните са давали мило и драго да им ударим едно рамо.Най-малкото сме щели да спечелим стратегически съюзник какъвто ни е липсвал през 1913 г.Но Радославов и Фердинанад си знаят - "всичко или нищо".

            Comment


              #81
              Е да де, ма какво, ще вземем Одрин и после пак сме пред Сърбия и Гърция, силни повече от 1913г. "Когато всичкият този шум стихне и всички си отидат по домовете (става дума за французи и англичани), аз сам ще се справя с България" - казва крал Константин на Сарай година по-късно. И да не е вярно, това е политиката. Ние по-мили с гърците и сърбите няма да си станем.

              Comment


                #82
                Това е обикновено изхвърляне.С неговата 150 000 армия бая трудно ще се оправи с България.Проблема през 1915 г. че имаме териториални претенции и към четирите си съседа.Все отнякъде трябва да почнем.Това е бил идеалния момент да вземем без особени проблеми поне всичко до линията Мидия - Енос.А след това с преговори и нещо от Сърбия.А нямало е да бъде и спорната и безспорната зона но със сигурност е щяло да има териториални придобивки.

                Comment


                  #83
                  Хъм, а как ще обясниш на населението подобен съюз след всичко, което се е случило съвсем скоро? Това си е съществен проблем.

                  Както и да е, да се върнем на темата. Съгласен съм с Даниц, че от цялата работа е можело да излезе нещо, а и е разумно да се прояви инициатива, не мога да разбера защо при столетията опит и използване на десантни операции точно в този случай това не е приложено. Още повече, че не е била необходима кой знае колко голяма армия. Дали защото са разчитали на балканските държави (на гръцки сили) и всичко се е провалило или поначало са смятали, че ще се оправят само с флота и то при споменатия опит (а и британците, особено флота, са известни като традиционалисти).

                  Comment


                    #84
                    Абе хора през 1915 г. Гърция и Турция нямат сухопътна граница.Нещата пак опират до десант.Вероятно някъде около устието на Марица.Но пък гърците никога няма да направят подобно нещо при неизясненото положение на България.Техните рехави дивизийки въобще не стигат и за десант в Тракия и да пазят българската граница.И те го знаят много добре.

                    Comment


                      #85
                      Не, мисълта ми бе, че са разчитали за войници, т.е. сухопътни сили, на гърците. Или поначало не са мислели да включват друго освен споменатите два батальона морска пехота (които очевидно са недостатъчни, но пак биха свършили някаква работа, все пак..

                      Comment


                        #86
                        И колко сухопътни сили могат да отделят гърците - максимум две дивизии от по 9 батальона.С тези 18 батальона ли ще решават стратегическата задача за превземане на Цариград?Всъщност основния проблем на гърците през пролетта на 1915 г. е българите да не предприемат настъпление към Солун като се възползват от ангажираността на Сърбия.Тогава при цялото им перчене ще трябва със своята 150 000 армия да спират 500 000 жадни за реванш българи.

                        Comment


                          #87
                          Кой говори за превзимане на Цариград (Даниц посочи, че е възможно за тази работа да е достатъчно и присъствието на британския флот, подкрепено от една бомбардировка на столицата - целта е сеене на хаос и политически натиск, та Османската империя да излезе от войната)? Ставаше въпрос за Дарданелите, все пак . А 18 батальона определено ще свършат повече работа от 2 - все пак идеята е да се неутрализират фортовете с десант, докато корабите го поддържат с огъня си от морето. Впрочем, въпросът е доколко въобще биха свършили работа като морска пехота, но да припомня откъде тръгна този разговор - защо в крайна сметка са се решили на чисто морска операция, вместо на комбинирана. И се появи предположение, че може да е защото първоначално са разчитали в пехотната акция да участват предимно местни сили (примерно гръцки). Вероятно това предположение не е оправдано, та съм склонен да го оттегля, но въпросът си остава.

                          Comment


                            #88
                            Определно идеалния вариант за Антантата би бил българско настъпление в Източна Тракия.Там успехът е сигурен - турците имат съвсем слаби части / не им достигат след провалите в Кавказ/ а така и сърбите ще успеят да пренасочат срещу австрийците прикриващите си части срещу България.Но вторачването в Македония ни изиграва лоша шега за пореден път.

                            Comment


                              #89
                              Турците, специално край протока имат по една дивизия в Галиполи, и една на азиатския бряг. Морската пехота слиза на няколко пъти в Кум Кале и в други пунктове, взривява и разчиства, и турците оказват съвсем слаба съпротива, специално сухопътно. Това през цяла морска фаза.

                              Проблемът обаче се оформил много сериозен, защото в тесния пролив миночистачите били обстрелвани, а моряците твърдяли, че такива работи като разчистване на мини под обстрел са чисто самоубийство, а тежките кораби не можели да влязат без да е разчистено. Е, влезли накрая, и то се видя кво стана. Бе географията и геометрията е шибана много там.
                              Last edited by von Danitz; 29-05-2008, 16:22.

                              Comment


                                #90
                                Има смисъл това, което предлага Ам Гъл, но цялата работа трябва да стане по друг начин според мен. Британската и гръцка армии не да се хвърлят срещу скалите на самите Дарданели, а да десантират Галиполския полуостров откъм Егейско море. Така хем ще се раздвои вниманието на турското-немското командване, хем ще се наложи Османската империя да използва значително повече войски от тези, с които разполага Ататюрк. А като добавим, че снабдяването и на двете армии върви по море британците ще са в по-изгодна позиция.
                                Всъщност идеята е да се повтори Балканската война, но в пределите на Западна Тракия и целта е да е превземат укрепленията на Дарданелите. А после с помощта на флота може и да се свалят правителства, и да се сключва мир и каквото искат.
                                Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                                Неизвестен руски адмирал

                                Comment

                                Working...
                                X