ген. Стопфорд при залива Сулва
Ето нещо което отдавна исках да го сложа тук. Материала е от книгата "Най-големите гафове в света на военното дело..."
Безпрепяственото акостиране в залива Сулва през август 1915 дало възможност на съюзниците да сложат край на безизходната ситуация в Галиполския полуостров, като нанесат съкрушителен удар на Турция. Но шансът бил проигран от некадърния командир на съюзническите войски, ген.-лейтенант Фредерик Стопфорд, който прекарал първата жизненоважна фаза на битката, без да бъде в течение на развитието й и далече от войските си.
Десет месеца по-рано Турция влязла във войната като съюзник на Германия и веднага атакувала Русия в Кавказ. В края на декември, силно притиснати, руснаците помолили англичаните да предприемат действия в източната част на Средиземно море за отвличане на вниманието на турците. Въпреки че докато пристигне молбата вече била остаряла, тъй като турците били принудени да отстъпят още през януари, фелдмаршал лорд Киченер, военният министър на Англия, имал огромно желание да я удовлетвори.
Притеснен, че турците могат да насочат вниманието си към Суецкия канал, той с готовност решил да ги отблъсне и така да открие южен маршут за доставки към Русия. Уинстън Чърчил, министър на английската флота, също подкрепил идеята за втори фронт и двамата настояли за атака по вода и суша през протока Дарданели, разделящ Галиполския полуостров от Азиатска Турция.
Убедено от Чърчил, че кралската флота с подкрепата на Франция може да завладее Дарданелите "само с кораби", без прехвърлянето на войски от западния фронт, британското правителство дало своето одобрение. На 19.02.1915 британски и френски военни кораби започнали бомбардировка на външните фортове, охраняващи водния път. Войниците от морската пехота акостирали успешно и ако тогава дори само една дивизия атакувала, щяла да завладе целия полуостров.
Но изминал един месец, преди флотата да навлезе в проливите. Бомбардировките отново били успешни. Турските брегови батареи остъанали без амуниции, така че нямало пречка за големите бойни кораби да навлязат в Дарданелите на следващия ден. За съжаление, на връщане се натъкнали на минно поле и два английски и един френски кораб потънали. Съюзниците не желаели повече загуби.
Междувременно Киченер решил да изпрати армия за превземането на Константинопол. Командвана от ген. Йън Хамилтън, армията се състояла от пет дивизии, от които само една била редовна войска, останалите били необучени колониални дивизии. Когато акостирали на 25 април, турците вече били изпратили подкрепление и вече били шест дивизии срещу пет на британците.
Въпреки това, извършвайки маневра за заблуда на врага в най-тясната част на пролива и акостирайки на южния край, съюзниците действали изненадващо. За едно денонощие успели да се обединят и да напреднат навътре в полуострова. Но поради лош късмет АНЗАКС (Австралийско-новозеландския армейски корпус) акостирал на грешен бряг и поради липса на инициатива от страна на генералите при акостирането този шанс бил загубен.
Напрежението нараснало през май, когато руснаците били победени от австро-унгарска и немска армия и били отблъснати на 300 мили назад. Тъй като му било обещано, че ще получи в подкрепление петте необучени дивизии на Киченер, Хамилтън предпочел да атакува с пристигането на първите три, тъй като искал да се възползва от природните условия през нощта на 6 срещу 7 август: тъмнината, която щяла да съпътсъва войските, докато приближавали брега, щяла да бъде последвана от изгряващата луна веднага след като те стигнели на сушата. Това природно условие щяло да се появи пак едва през септември. Две дивизии - 10-а ирландкса и 11-а северна, обединени в новия 9-и корпус, били разпределени към залива Сулва. Останалите щели да подкрепят австралийските и новозеландските войски в залива Анзак на източната част на полуострова.
Планът създаден в главната квартира на Хамилтън, на о-в Имброс, предвиждал битката да започне на 6 август с атака от дясната страна на Лон Пайн, докато основните сили се насочат към лявата страна на платото Сари Баир. През нощта 11-а дивизия щяла да акостира на юг от залива Сулва и до сутринта да превземе околните въвишения. На разсъмване атакуващите щели да бъдат подкрепени от 10-а дивизия, а при необходимост щял да се намеси целия корпус в подкрепа на австралийските и новозеландските сили в битката за платото Сари Баир. Бързината била от огромно значение.
много важен бил изборът на генерал, който да ръководи битката при залива Сулва. Киченер предложил ген.-лейтенант Брайън Махон, командващ 10-а дивизия, но Хамилтън не смятал, че "той бил способен да командва военен корпус". Вместо това предложил ген.-лейтенант Джулиан Бинг или ген.-лейтенант Хенри Роулисон и двамата на висши постове във Франция. Киченер не се съгласил. Те не стигнали до компромис, а Махон (висш армейски генерал) не можел да приема заповеди от по-младши офицери. Изборът бил само м/у две кандидатури: ген.-лейтенант Джон Иуърт и ген.-лейтенант Фредерик Стопфорд. Тъй като Иуърт се чуствал физически неподходящ за тази задача, поради липсата на друга кадидатура изборът паднал на ген-лейт. Фредерик Стопфорд.
Когато избухнала ПСВ, Стопфорд бил повикан запас да обучава Първа армия за вътрешна отбрана. На възраст 61 г. с разклатено здраве и теоретически опит, той бил неподходящ за командването на жизненоважните действия в залива Сулва. Когато му бил разяснен планът в щаба на Хамилтън, той отговорил: "Сигурен съм, че планът ще успее и поздравявам този, който го е съставил".
Но скоро след това той променил тона в разговор с бригадния генерал Рийд, неговия началник щаб, който бил офицер за свръзка с турската армия по време на Балканските войни (1912-1913). Рийд бил убеден, че окопите нямало да бъдат превзети без артилерийска подкрепа, а тъй като гаубиците нямало да бъдат свалени на брега по тъмно, той не виждал как ще бъдат превзети Шоколаденият хълм и Хълмовете "W" преди зазоряване. Освен това не вярвал, че войските са физически добре подготвени, да издържат похода до платото Теке Тепе. А тъй като Шоколаденият хълм трябвало да бъде атакуван от север, по-удачно щяло да бъде да се намали дължината на похода, като войските акостират в залива Сулва.
Теоретически това било вярно, но турците имали само три батальона в залива Сулва и им липсвали бодлива тел. Но хората на Хамилтън направили желаните промени като освободили Стопфорд от първоначалното условие да завземе всички възвишения преди зазоряване. Сега главната цел била да се укрепи заливът Сулва като база за новата северна зона. Само когато тази цел бъдела постигната, войските щели да превземат Шоколадения хълм и Хълмовете "W". Едва тогава щели да подкрепят битката при залива Анзак. Така била пренебрегната целта на акостирането в залива Сулва: да се изчистят до сутринта от Хълмовете "W" турците, затрудняващи действията на австралийските и новозеландските сили.
Стопфорд направил още една фатална грешка. Вместо да последва съвета на Хамилтън да остане в Имброс, откъдето имал пряка връзка с щаба на 11-а дивизия, докато слезел на брега на 7 август, той настоял да се премести на малкия военен кораб Джонкил, който имал проблеми с комуникациите. По време на първите часове на операцията Стопфорд бил в буквалния и преносния смисъл "на тъмно".
Акостирането било извършено в 10 часа на 6 август. За батальони от 32-ра и 33-та бригада, определени за бряг "В", на юг от Сулва, всичко се развило по план. "Акостирането беше изненадващо, написал флотски матрос Ерик Буш. Нямаше съпротива и не падна нито една жертва."
Докато двата батальона започнали да изграждат защитната бойна линия, за да укрепят десния фланг на плацдарма, другите атакували турските позиции в Лала Баба и Нибрунези, покрай ниската част на залива Сулва. До полунощ турските постове били прегазени и останалите пет батальона се съсредоточили в/у Лала Баба.
Акостирането на 34-а бригада на бряг "А" в горната част на залива Сулва, се превърнало в провал. Не само, че хвърлили котва на грешното място, хиляда ярда по на юг, но и корабите превозващи войските акостирали в погрешен ред, оставяйки войските да слязат на брега, в позиции неподходящи една за друга.
Три роти от 11-и манчестерски полк трябвало първи да стигнат брега, макар че акостирали южно от бряг "А". Те оставили едната рота да пази десния им фланг, а останалите се отправили на север. До три часа сутринта те се придвижили с две мили напред към платото Киреч Тепе. Но били изключение. Екипажът от малки кораби, които превозвали 9-а мускетераска ланкастърска дивизия, заседнал на 50 ярда от брега. Като се мъчели да стигнат до брега през дълбоката вода, те не могли да превземат хълм 10, разположен пред бряг "А". А и те също акостирали на юг и не се ориентирали в тъмното.
Едва на миля на юг 32-ра и половината от 33-та бригади се събрали в Лала Баба. Трябвало да се придвижат към хълм 10, за да предприемат атака към Шоколадения хълм. Но командващият офицер, за да не прибавя още смут към обърканата ситуация, наредил на войските да останат на място. Той трябвало да се придвижи напред и да поеме командването по превземането на хълм 10 от 34-та бригада, но пропускът на Стопфорд (да се превземат хълмовете същата нощ), позволило на подчинения му командир прекалена свобода на действие.
Накрая в три сутринта, когато двата батальона на 34-та бригада заседнали в плитчините и изоставали от плана, бригаден ген. Хагард, командващ вече войските в Лала Баба, изпратил четери роти напред. Пътят им бил отрязан от турска контраатака, южно от бряг "А", и те не могли да стигнат до хълм 10. Командващият 34-та бригада ген. Ситуел, пристигнал на брега. Понеже се зазорявало, той наредил на 9-и мускетарски полк да превземе върха. Погрешно насочена атаката била отблъсната с огън от истинския хълм 10, на четвърт миля северно. Час по-късно като устроил щаб наблизо до Лала Баба, ген-майор Хамърсли наредил на 32-ра бригада да подкрепи 34-та. Този път походът бил успешен и след шест часа сутринта стотината турци, защитаващи хълм 10 се отеглили.
До този момент транспортните кораби, които превозвали 31-ва и половината от 32-ра бригади на 10-а дивизия, трябвало да акостират на бряг "А", да помогнат при превземането на Киреч Тепе. Но Стопфорд променил мястото за акостиране до бряг "С", по на север от бряг "В". Щом флотата го информирала, че открила подходящо място за акостиране на бряг "А", по-близо до целта, той отказал да промени заповедта си, заявявайки че това щяло да предизвика голямо объркване. Дивизионният командир, ген. Махон и останалата му бригада, пристигнали с кораб в седем и половина сутринта. Изпратили ги до новия бряг на флотата на северната част на залива, за да подкрепят 11-и манчестерски полк. Дивизията останала разделена няколко дни.
Първите артилерийски части слезли на брега призори. Хамърсли издал заповед за атака с/у Шоколадения и Зеления хълм. Тези атаки не се състояли, защото Ситуел сметнал че 32-ра и 34-та бригади били твърде уморени и с нисък боен дух, за да вземат участие. А Стопфорд пък навехнал крака си предишната сутрин и решил да не идва на брега и затова нямал връзка с хората си там.
Едва към пет и половина следобед започнала атаката начело с три батальона от 10-а и с два батальона от 11-а дивизии. Въпреки че били подкрепени от артилерийски огън от военната флота, те не превзели Шоколадения и Зеления хълм, докато не паднала нощта. Но изненадващо били отзовани и нощта преминала в укрепване на спечелените позиции. Дори не се опитали да превземат тактически жизненоважните хълмове "W" на юг, където майор Вилмер, местният немски командир, разположил войските си.
Вечерта на 7 август турците още владеели всички важни хълмове, защото британците не ги превзели. Сега се надпреварвали да акостират повече войски, за да намерят изход от ситуацията, преди турците да докарат резервните си дивизии от Булаир, на най-тясното място на полуострова. Призовани в седем сутринта те вече идвали и щели да пристигнат вечерта на 8 или сутринта на 9 август. Значи още можело да се завземат хълмовете и да се застрашат турските позиции около залива Анзак, но всичко зависело от бързината и решителността на действията.
За съжеление и двете липсвали навсякъде. Консултирайки се с бригадите си сутринта на 8 август, Хамърсли разбрал от тях, че войниците се нуждаели от още почивка и допълнителна организация. Понеже не можел да обсъди ситуацията със Стопфорд, още на борда на Джонкил той се съгласил с тях и заповядал да се съединят заедно малките отряди по външния периметър. Махон в Киреч Тепе бил не по-малко колеблив и настоял за допълнителна артилерия в подкрепление, за да се придвижи напред. Получавайки докладите от местата, Стопфорд не се запознал лично съ ситуацията. Убеден че не са пристигнали достатъчно артилерия и доставки, той наложил вето в/у атаките до вечерта.
следва продължение
Ето нещо което отдавна исках да го сложа тук. Материала е от книгата "Най-големите гафове в света на военното дело..."
Безпрепяственото акостиране в залива Сулва през август 1915 дало възможност на съюзниците да сложат край на безизходната ситуация в Галиполския полуостров, като нанесат съкрушителен удар на Турция. Но шансът бил проигран от некадърния командир на съюзническите войски, ген.-лейтенант Фредерик Стопфорд, който прекарал първата жизненоважна фаза на битката, без да бъде в течение на развитието й и далече от войските си.
Десет месеца по-рано Турция влязла във войната като съюзник на Германия и веднага атакувала Русия в Кавказ. В края на декември, силно притиснати, руснаците помолили англичаните да предприемат действия в източната част на Средиземно море за отвличане на вниманието на турците. Въпреки че докато пристигне молбата вече била остаряла, тъй като турците били принудени да отстъпят още през януари, фелдмаршал лорд Киченер, военният министър на Англия, имал огромно желание да я удовлетвори.
Притеснен, че турците могат да насочат вниманието си към Суецкия канал, той с готовност решил да ги отблъсне и така да открие южен маршут за доставки към Русия. Уинстън Чърчил, министър на английската флота, също подкрепил идеята за втори фронт и двамата настояли за атака по вода и суша през протока Дарданели, разделящ Галиполския полуостров от Азиатска Турция.
Убедено от Чърчил, че кралската флота с подкрепата на Франция може да завладее Дарданелите "само с кораби", без прехвърлянето на войски от западния фронт, британското правителство дало своето одобрение. На 19.02.1915 британски и френски военни кораби започнали бомбардировка на външните фортове, охраняващи водния път. Войниците от морската пехота акостирали успешно и ако тогава дори само една дивизия атакувала, щяла да завладе целия полуостров.
Но изминал един месец, преди флотата да навлезе в проливите. Бомбардировките отново били успешни. Турските брегови батареи остъанали без амуниции, така че нямало пречка за големите бойни кораби да навлязат в Дарданелите на следващия ден. За съжаление, на връщане се натъкнали на минно поле и два английски и един френски кораб потънали. Съюзниците не желаели повече загуби.
Междувременно Киченер решил да изпрати армия за превземането на Константинопол. Командвана от ген. Йън Хамилтън, армията се състояла от пет дивизии, от които само една била редовна войска, останалите били необучени колониални дивизии. Когато акостирали на 25 април, турците вече били изпратили подкрепление и вече били шест дивизии срещу пет на британците.
Въпреки това, извършвайки маневра за заблуда на врага в най-тясната част на пролива и акостирайки на южния край, съюзниците действали изненадващо. За едно денонощие успели да се обединят и да напреднат навътре в полуострова. Но поради лош късмет АНЗАКС (Австралийско-новозеландския армейски корпус) акостирал на грешен бряг и поради липса на инициатива от страна на генералите при акостирането този шанс бил загубен.
Напрежението нараснало през май, когато руснаците били победени от австро-унгарска и немска армия и били отблъснати на 300 мили назад. Тъй като му било обещано, че ще получи в подкрепление петте необучени дивизии на Киченер, Хамилтън предпочел да атакува с пристигането на първите три, тъй като искал да се възползва от природните условия през нощта на 6 срещу 7 август: тъмнината, която щяла да съпътсъва войските, докато приближавали брега, щяла да бъде последвана от изгряващата луна веднага след като те стигнели на сушата. Това природно условие щяло да се появи пак едва през септември. Две дивизии - 10-а ирландкса и 11-а северна, обединени в новия 9-и корпус, били разпределени към залива Сулва. Останалите щели да подкрепят австралийските и новозеландските войски в залива Анзак на източната част на полуострова.
Планът създаден в главната квартира на Хамилтън, на о-в Имброс, предвиждал битката да започне на 6 август с атака от дясната страна на Лон Пайн, докато основните сили се насочат към лявата страна на платото Сари Баир. През нощта 11-а дивизия щяла да акостира на юг от залива Сулва и до сутринта да превземе околните въвишения. На разсъмване атакуващите щели да бъдат подкрепени от 10-а дивизия, а при необходимост щял да се намеси целия корпус в подкрепа на австралийските и новозеландските сили в битката за платото Сари Баир. Бързината била от огромно значение.
много важен бил изборът на генерал, който да ръководи битката при залива Сулва. Киченер предложил ген.-лейтенант Брайън Махон, командващ 10-а дивизия, но Хамилтън не смятал, че "той бил способен да командва военен корпус". Вместо това предложил ген.-лейтенант Джулиан Бинг или ген.-лейтенант Хенри Роулисон и двамата на висши постове във Франция. Киченер не се съгласил. Те не стигнали до компромис, а Махон (висш армейски генерал) не можел да приема заповеди от по-младши офицери. Изборът бил само м/у две кандидатури: ген.-лейтенант Джон Иуърт и ген.-лейтенант Фредерик Стопфорд. Тъй като Иуърт се чуствал физически неподходящ за тази задача, поради липсата на друга кадидатура изборът паднал на ген-лейт. Фредерик Стопфорд.
Когато избухнала ПСВ, Стопфорд бил повикан запас да обучава Първа армия за вътрешна отбрана. На възраст 61 г. с разклатено здраве и теоретически опит, той бил неподходящ за командването на жизненоважните действия в залива Сулва. Когато му бил разяснен планът в щаба на Хамилтън, той отговорил: "Сигурен съм, че планът ще успее и поздравявам този, който го е съставил".
Но скоро след това той променил тона в разговор с бригадния генерал Рийд, неговия началник щаб, който бил офицер за свръзка с турската армия по време на Балканските войни (1912-1913). Рийд бил убеден, че окопите нямало да бъдат превзети без артилерийска подкрепа, а тъй като гаубиците нямало да бъдат свалени на брега по тъмно, той не виждал как ще бъдат превзети Шоколаденият хълм и Хълмовете "W" преди зазоряване. Освен това не вярвал, че войските са физически добре подготвени, да издържат похода до платото Теке Тепе. А тъй като Шоколаденият хълм трябвало да бъде атакуван от север, по-удачно щяло да бъде да се намали дължината на похода, като войските акостират в залива Сулва.
Теоретически това било вярно, но турците имали само три батальона в залива Сулва и им липсвали бодлива тел. Но хората на Хамилтън направили желаните промени като освободили Стопфорд от първоначалното условие да завземе всички възвишения преди зазоряване. Сега главната цел била да се укрепи заливът Сулва като база за новата северна зона. Само когато тази цел бъдела постигната, войските щели да превземат Шоколадения хълм и Хълмовете "W". Едва тогава щели да подкрепят битката при залива Анзак. Така била пренебрегната целта на акостирането в залива Сулва: да се изчистят до сутринта от Хълмовете "W" турците, затрудняващи действията на австралийските и новозеландските сили.
Стопфорд направил още една фатална грешка. Вместо да последва съвета на Хамилтън да остане в Имброс, откъдето имал пряка връзка с щаба на 11-а дивизия, докато слезел на брега на 7 август, той настоял да се премести на малкия военен кораб Джонкил, който имал проблеми с комуникациите. По време на първите часове на операцията Стопфорд бил в буквалния и преносния смисъл "на тъмно".
Акостирането било извършено в 10 часа на 6 август. За батальони от 32-ра и 33-та бригада, определени за бряг "В", на юг от Сулва, всичко се развило по план. "Акостирането беше изненадващо, написал флотски матрос Ерик Буш. Нямаше съпротива и не падна нито една жертва."
Докато двата батальона започнали да изграждат защитната бойна линия, за да укрепят десния фланг на плацдарма, другите атакували турските позиции в Лала Баба и Нибрунези, покрай ниската част на залива Сулва. До полунощ турските постове били прегазени и останалите пет батальона се съсредоточили в/у Лала Баба.
Акостирането на 34-а бригада на бряг "А" в горната част на залива Сулва, се превърнало в провал. Не само, че хвърлили котва на грешното място, хиляда ярда по на юг, но и корабите превозващи войските акостирали в погрешен ред, оставяйки войските да слязат на брега, в позиции неподходящи една за друга.
Три роти от 11-и манчестерски полк трябвало първи да стигнат брега, макар че акостирали южно от бряг "А". Те оставили едната рота да пази десния им фланг, а останалите се отправили на север. До три часа сутринта те се придвижили с две мили напред към платото Киреч Тепе. Но били изключение. Екипажът от малки кораби, които превозвали 9-а мускетераска ланкастърска дивизия, заседнал на 50 ярда от брега. Като се мъчели да стигнат до брега през дълбоката вода, те не могли да превземат хълм 10, разположен пред бряг "А". А и те също акостирали на юг и не се ориентирали в тъмното.
Едва на миля на юг 32-ра и половината от 33-та бригади се събрали в Лала Баба. Трябвало да се придвижат към хълм 10, за да предприемат атака към Шоколадения хълм. Но командващият офицер, за да не прибавя още смут към обърканата ситуация, наредил на войските да останат на място. Той трябвало да се придвижи напред и да поеме командването по превземането на хълм 10 от 34-та бригада, но пропускът на Стопфорд (да се превземат хълмовете същата нощ), позволило на подчинения му командир прекалена свобода на действие.
Накрая в три сутринта, когато двата батальона на 34-та бригада заседнали в плитчините и изоставали от плана, бригаден ген. Хагард, командващ вече войските в Лала Баба, изпратил четери роти напред. Пътят им бил отрязан от турска контраатака, южно от бряг "А", и те не могли да стигнат до хълм 10. Командващият 34-та бригада ген. Ситуел, пристигнал на брега. Понеже се зазорявало, той наредил на 9-и мускетарски полк да превземе върха. Погрешно насочена атаката била отблъсната с огън от истинския хълм 10, на четвърт миля северно. Час по-късно като устроил щаб наблизо до Лала Баба, ген-майор Хамърсли наредил на 32-ра бригада да подкрепи 34-та. Този път походът бил успешен и след шест часа сутринта стотината турци, защитаващи хълм 10 се отеглили.
До този момент транспортните кораби, които превозвали 31-ва и половината от 32-ра бригади на 10-а дивизия, трябвало да акостират на бряг "А", да помогнат при превземането на Киреч Тепе. Но Стопфорд променил мястото за акостиране до бряг "С", по на север от бряг "В". Щом флотата го информирала, че открила подходящо място за акостиране на бряг "А", по-близо до целта, той отказал да промени заповедта си, заявявайки че това щяло да предизвика голямо объркване. Дивизионният командир, ген. Махон и останалата му бригада, пристигнали с кораб в седем и половина сутринта. Изпратили ги до новия бряг на флотата на северната част на залива, за да подкрепят 11-и манчестерски полк. Дивизията останала разделена няколко дни.
Първите артилерийски части слезли на брега призори. Хамърсли издал заповед за атака с/у Шоколадения и Зеления хълм. Тези атаки не се състояли, защото Ситуел сметнал че 32-ра и 34-та бригади били твърде уморени и с нисък боен дух, за да вземат участие. А Стопфорд пък навехнал крака си предишната сутрин и решил да не идва на брега и затова нямал връзка с хората си там.
Едва към пет и половина следобед започнала атаката начело с три батальона от 10-а и с два батальона от 11-а дивизии. Въпреки че били подкрепени от артилерийски огън от военната флота, те не превзели Шоколадения и Зеления хълм, докато не паднала нощта. Но изненадващо били отзовани и нощта преминала в укрепване на спечелените позиции. Дори не се опитали да превземат тактически жизненоважните хълмове "W" на юг, където майор Вилмер, местният немски командир, разположил войските си.
Вечерта на 7 август турците още владеели всички важни хълмове, защото британците не ги превзели. Сега се надпреварвали да акостират повече войски, за да намерят изход от ситуацията, преди турците да докарат резервните си дивизии от Булаир, на най-тясното място на полуострова. Призовани в седем сутринта те вече идвали и щели да пристигнат вечерта на 8 или сутринта на 9 август. Значи още можело да се завземат хълмовете и да се застрашат турските позиции около залива Анзак, но всичко зависело от бързината и решителността на действията.
За съжеление и двете липсвали навсякъде. Консултирайки се с бригадите си сутринта на 8 август, Хамърсли разбрал от тях, че войниците се нуждаели от още почивка и допълнителна организация. Понеже не можел да обсъди ситуацията със Стопфорд, още на борда на Джонкил той се съгласил с тях и заповядал да се съединят заедно малките отряди по външния периметър. Махон в Киреч Тепе бил не по-малко колеблив и настоял за допълнителна артилерия в подкрепление, за да се придвижи напред. Получавайки докладите от местата, Стопфорд не се запознал лично съ ситуацията. Убеден че не са пристигнали достатъчно артилерия и доставки, той наложил вето в/у атаките до вечерта.
следва продължение
) 
да си направят пикник заштото много са обиЧали тази страна този народ 
Comment