Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Стратегия за германски успех 1918

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Стратегия за германски успех 1918

    през пролетта на '18 на пръв поглед Германия печели войната. Източният фронт е елиминиран и цялата немска армия може да се съсредоточи за решаващото сражение на западния. Командването е отчело повечето тактически грешки и е разработило множество успешни тактически нововъведения. Германската армия има превъзхождащо въоръжение, опит и числено превъзходство. Франция и Англия са изтощени и почти на ръба. Американската армия все още не е готова за бой.

    И все пак Kaiserschlacht пропада.

    Предложете алтернативна, печеливша стратегия за Германия през пролетта на 1918г.
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    #2
    Боя се, че това е само привидно. Реално икономиката й се е почти задушила, същото важи и за състоянието на социума й. Макар да не изпитват недостиг на въоръжение (защото цялата икономика се занимава само с това (което е и основният проблем, защото липсват всякакви граждански стоки, храни и т.н.)), има недостиг на всякакви други предмети за снабжение (включително хранни, медицински материали и т.н.). Освен това, съюзниците все пак имат превъзходство в тежката артилерия, макар и да нямат числено превъзходство по отношение на войските (не й преди САЩ да се включат пълномащабно, когато нещата бързо започват да се променят).
    Но по същественото, според мен, е че нямат никакви оперативни средства, с които да преодолеят ситуацията на фронта (или да намерят адекватен отговор).
    В крайна сметка се оказва, че тактическите средства, предложени и от двете страни (танковете на съюзниците и щурмовите групи и тактика на немската армия, новите типове въоръжение) предлагат едниствено тактически преимущества, но не стигат за да преодолеят оперативните проблеми. А именно - все още отбраняващата се страна може да съсредоточава по-бързо части на застрашеното място, отколкото атакуващата може да вкарва и заменя своите. Което означава, че всяка операция постига чисто тактически успех, но не успява да го развие в оперативен, преди да навлезе във фаза на угасване. Това е характерно за всички, дори и най-успешните, настъплателни операции през 1918 г. Да не говорим, че всяка операция струва огромно количество жива сила на всяка от страните, което означава, че всяка от тях може да проведе не повече от 5-6 операции, в края на които ще е изчерпала напълно своите резерви, без да е постигнала нещо повече от отвоюване на няколко десетки киломчетри територия без оперативно значение. А след подобно усилие страната, която го е извършила остава много уязвима за контраофанзивата на противника, която е неизбежна и довежда най-често до също такъв разход на сили и възвръщане на отнетата територия.

    В този смисъл, не виждам каквато и да е алтернатива за Германия към 1918 г. - тогава вече войната не може да бъде спечелена. На практика, тя губи войната още 1914 г. (както предвижда и Шлифен) - останалото са безсмислени усилия.
    Не мога да измисля какъвто и да е способ за немската сухопътна армия да постигне нещо повече, от това което реално постига при настъпленията си през 1918 г. (още повече, че в техния ход французите "откриват" ефикасно противодействие на щурмовата тактика, при това на немските части катастрофално не им достига оперативна мобилност в офанзива). А от се оказва напълно недостатъчно, още повече, че на следващата година, когато биха могли да подновят настъпателните си операции там вече ще е и огромна експедиционна армия на САЩ, под командването на английски и френски офицери. А както добре показва окопната война, в оперативно отношение качеството на войниците няма почти никакво значение - много по-важно е количеството им.
    Струва ми се, че е невъзможно и да се открие някакво комбинирано военно средство (флота и армията), което би могло да доведе до успешен в оперативно отношение изход. Единствено може да се търси в сферата на дипломацията, но боя се, че и този канал е отдавна изгубен към това време.

    Comment


      #3
      ако си спомням правилно някъде по това време има предложение за примирие от страна на Уилсън, обаче Кайзера го отхвърля, понеже вярва в идващите операции на Лудендорф.

      относно резерва на социума - посредством пропагандата е създадено впечатление, че при тази офанзива ще се спечели войната, така че има още малко позитивен резерв. Разбира се при провала на настъпленията той се изпарява.
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #4
        Боя се, че към 1918г. резервите на Германия са изчарпани.Ако трябва да се прави нещо то е през лятото на 1914 г. - бликриг - преди Русия да се отмобилизира напълно, преди Англия да стовари значителни части на континента.На първо време е добре да се концентрира по-голяма част от армията срещу Франция и тя да бъде разгромена, а на изток да се водят дефанзивни боеве.Френската аримя няма да се мобилизира толкова бързо също
        Да се срещнат немския и английския флот през септември 1914г. в генерално сражение.Тогава немците имат 13 дредноута и 4 линейни крайцера /ако броим и Гьобен/ а английския е съставен от 9 линейни крайцера и 20 дредноута - т.е. шансът им за победа е по-голям отколкото през 1016, когато сътношението е 17 дредноута, 5 линейни крайцера за немците срещу 30 линкора и 10 линейни крайцера в полза на англичаните
        П.В.

        Comment


          #5
          По-правилно ще е да се каже, че той се изпарява по времето на настъпателните операции, които са твърде ресурсоемки (вече не си спомням точните данни за цената на всяка от тях, но беше много голяма, особено в сравнение с нищожността на оперативния ефект). Инак силата на пропагандата се открива именно в тази война и от нея охотно се възползват всички участници в конфликта и в голяма степен нейна е вината за продължителността и ожесточеността му. Но пропагандата е нож с две остриета, което докрай не осъзнават тези, които я използват. Защото тя дава допълнителен морален ресурс, но и стеснява възможностите зе избор и възможните пътища, откриващи се пред социума. Най-често до един, който води в задънена улица. Което впрочем, изпитват на гърба си всички след войната - и победители и победени.

          Comment


            #6
            Мисля, че има позитивен вариант за 1918 г. при условие, че войната не е започнала през 1914. Иначе единствения позитивен вариант е незабавната капитулация. Само така е можело да се смекчат последиците за социума, и вероятността за ВСВ да се намали, поне с малко.
            Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
            Неизвестен руски адмирал

            Comment


              #7
              Е, в тази връзка има позитивен вариант и за 1914 г. - ако фон Шлифен беше малко по-млад (да речем с 5-6 години) и си беше запазил длъжността до началото на войната, вероятността за успех на плана му е много голяма. И тогава Германия би спечелила континенталната война на запад до края на 1914 г. Съответно, вес още щеше да й предстои да се справи с Руската империя, но при изключително благоприятни условия. Всичко това, разбира се, нерешава проблема с Великобритания и морската блокада. В този план не се прави нищо позитивно (може само да се препдполага, че Шлифен е обмисял някакъв Средиземноморски вариант, с помощта на Австроунгарския и Италианския флот, но като цяло по времето, когато е замислял плана си немският флот е бил твърде слаб все още, пък и недоразуменията между армия и флот са бли налице).

              Comment


                #8
                КОй, кой флот в Средиземно море? Италианския? Че той е още по-зян и от наследника си през ВСВ. Знаете ли колко прекарва "Юлий Цезар" в морето - 180 часа за цялата война. И това е заедно с учебните плавания. И е най-съвременния линкор. Да не говорим, че италианците един Отрантски пролив не могат да запушат.
                Добре че Шлифен не се е опитал да реализира такъв вариант. Защото британците така щяха да бият итало-австрийците, че и досега щеше да се помни.
                Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                Неизвестен руски адмирал

                Comment


                  #9
                  англичаните няма да дръзнат да си рискуват флота срещу немския, защото за тях той е стражът който пази родината и огромна инвестиция.Дори немците да загубят целия си надводен флот, пак няма да е толкова страшно, тъй като армията им е по-силна от английската и френската, а англия никога няма да допусне флотът и да бъде сведен до положението на втростепенна морска сила.Ако тя загуби 10-15 дредноута в сражения с германците флотът и става силен колкото американския.САЩ е неутрален по това време
                  П.В.

                  Comment


                    #10
                    Е, нямам идея какви са били реалните бойни качества на австроунгарския, италианския и турския флот към 1914-та година, нито с какъв флот е разполагала Великобритания в Средиземно море, но при подобна разстановка на силите, тя най-малкото не би могла да усилва средизменоморския си флот, защото ще е застрашена от немския и възможността за десант на осторвите след поражението на Франция (най-малкото психологически). Пък и тези три средиземноморски сили на страната на Германия са достатъчна заплаха и си мисля, че биха могли да блокират, а в перспектива и да задушат британските средиземноморски владения. Може и да греша, разбира се .

                    Comment


                      #11
                      Е, по въпроса за средизменоморския вариант имайте предвид следното - колкото и мижав да е италианския флот, все пак си е боен флот. А ако:
                      - Франция вече не съществува като морска сила
                      - В средиземно море има два враждебни флота - италианския и австрийския
                      то за англичаните задачата става сложна - а да делят Grand Fleet и да пращат част от него в Средиземноморието при онази психоза за германски десант на острова не биха посмели. Което означава, че Средизмено море би било загубено за Великобритания. С всички произтичащи от това последствия.
                      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                      Проект 22.06.1941 г.
                      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                      Comment


                        #12
                        Не е толкова непосилна задача поставената пред Великобритания.
                        1. Турския "флот" е само за кавички. Реална бойна стойност 0. С идването на немските кораби той става боеспособен колкото корабно съединение линее-лек крайцер.
                        2. Италианския флот-бойна стойност 0. Войната доказва, че италианците панически се страхувад да влязат в сражение с големите си кораби.
                        3. Австрийски флот-относително боеспособен за поддръжка на сухопътния фланг на армията и набегови операции. Австрия дори не планува да установява контрол над Адриатика. Тя се пази от десанти.
                        4. Българския "флот". Реална бойна стойност 000000. Без коментар.
                        5. Забравяте руския флот. При това положение на нещата, част от австрийците (такива планове е имало) и италианците ще трябва да се прехвърлят в Черно море.
                        И в Средиземно море остава Френския линеен флот (дори Франция да бъде окупирана, какво пречи на правителството и флота да действат от Алжир) и отделените от Британия второкласни дредноути (от типа "Белерофон" и "Сент Винсент" с линейните крайцери от типа "Инвинсибъл"), има предостатъчно стари броненосци и броненосни крайцери. Така че не виждам как италианците с тяхното 14-то сражение за Изондзо :lol: :lol: ще направят нещо смислено в морето. А и как ще защитят Либия ?
                        Няма позитивен Средиземноморски вариант без авиация или без участието на Франция в антибританска коалиция.
                        Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                        Неизвестен руски адмирал

                        Comment


                          #13
                          Дори и с Франция трудно ще стане, техния флот също не се отличава сособенна боеспособност, пък и качествено не е нещо особенно, същите дредноути заеднос последните броненосци спокойно могат да контролират морето.

                          Comment


                            #14
                            Е, тогава остава някакъв сухопътен вариант през Турция (то и без друго я включих повече като сухопътен фактор ) - на юг и после на югозапад на към Египет. Всъщност, може да се окаже, че този план ще е дори по-добър, макар да не е лишен от множество кусури. А обединената флота на Австро-Унгария и Италия ще се ползват по-скоро като сдържащ фактор (с други думи ще си седят в пристанищата ), колкото и британците да са принудени да държат някакви сили.
                            Ако Франция бъде разгромена няма да се повтори вариантът от ВСВ - падне ли Париж (което при дори 80 осъществяване на оригиналния план Шлифен е повече от сигурно), Франция 100% излиза от играта. Верятно ще се споразямеят с Германия за някакъв мир. Французите не биха продължили съпротивата, ако загубят метрополията (същото важи за всяка една от участващите страни).

                            Comment


                              #15
                              Англичаните могат спокойно да пратят част от броненосците си /те имат 40/.Италианците имат 6 дредноута , австроунгарците 4, французите имат 7, но незавидимо от по-големия им флот австрийците през цялата война са били италианците като тъпани.Непрекъснато е имало присъствие на френски ескадри от броненосни крайцери, дредноути, броненосци, и английски леки крайцери при Отранто
                              П.В.

                              Comment

                              Working...
                              X