Мястото в Солун, където е сключено примирието от 29.09.1918г.

[Stoichev]

Имам един въпрос, на който търся (засега неуспешно) отговор от няколко часа. Реших да го поставя и тук и бих се радвал някой да ми помогне. Опитвам се да намеря точно на кое място ( в коя сграда) в Солун е сключено примирието между Царство България и Съюзните сили на Антантата от 29.09.1918г. Засега единствено съм успял с голяма доза категоричност да открия часа на подписването - около 23:00 часа на 29.09. Имам и свои "фаворити" за мястото, изборът на които е свързан по-скоро с определени умозаключения, а не с конкретни факти. И така, възможно е, а и би било очаквано, примирието да бъде сключено в щабът на Съюзните сили. Следва обаче въпросът дали щабът към онзи момент се е намирал именно в Солун и ако да, къде точно в Солун. Възможно е за целта да е била използвана и друга сграда, служеща за военни или административни нужди - комендантство, общинска сграда и т.н. Аз обаче имам и още едно предположение. Дипломати на САЩ имат ролята на посредници във връзка с осъществяването на контакти за сключване на примирието. Възможно ли е американското консулство в Солун да е послужило като място на преговори и дори на сключване на примирието?

[von Danitz]

Имам един въпрос, на който търся (засега неуспешно) отговор от няколко часа. Реших да го поставя и тук и бих се радвал някой да ми помогне. Опитвам се да намеря точно на кое място ( в коя сграда) в Солун е сключено примирието между Царство България и Съюзните сили на Антантата от 29.09.1918г. Засега единствено съм успял с голяма доза категоричност да открия часа на подписването - около 23:00 часа на 29.09. Имам и свои "фаворити" за мястото, изборът на които е свързан по-скоро с определени умозаключения, а не с конкретни факти. И така, възможно е, а и би било очаквано, примирието да бъде сключено в щабът на Съюзните сили. Следва обаче въпросът дали щабът към онзи момент се е намирал именно в Солун и ако да, къде точно в Солун. Възможно е за целта да е била използвана и друга сграда, служеща за военни или административни нужди - комендантство, общинска сграда и т.н. Аз обаче имам и още едно предположение. Дипломати на САЩ имат ролята на посредници във връзка с осъществяването на контакти за сключване на примирието. Възможно ли е американското консулство в Солун да е послужило като място на преговори и дори на сключване на примирието?

Ще потърся и може и да открия нещо насочващо във френските спомени и истории. Но церемонията не е била кой знае колко официална - нищо подобно на Компиенските влакове и Мудроските подписи.

[gustav]

Искам само да кажа, че скоро след края на войната Солун пострадва сериозно от огромен пожар, след което е изграден в голямата си част отново и с ново градоустройство. Това означава, че на места където преди е имало сгради, после може да са прокарани улици и обратно. В момента пиша по памет, но съм убеден, че ще се намерят доста източници.
После през годините поради честите земетресения повредените сгради са подменяни с нови или пък са реновирани, така че днес Солун е един нов град. Казано накратко, макар да говорим за събитие отпреди по-малко от 100 години, твърде е възможно сградата да не съществува днес.

Ще следя темата с интерес и пожелавам успех в търсенето!

[von Danitz]

Има снимка на тримата ни делегати, дали е от подписването и дали е на място- не знам, за момента. Но това са генерал Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев

[Stoichev]

Благодаря ви, че сте взели въпроса ми присърце. Наясно съм, че не можем да очакваме сградата, в която е подписано примирието, да продължава да се издига и днес в Солун. Но интересно би било да разберем при какви условия са били водени преговорите, къде са били въведени българските делегати (защото една административна сграда например предлага доста по-различни условия от един военен щаб).

[von Danitz]

Зарязал съм тази тема, а не трябваше. Щабът в Солун се е намирал на пряката между улица Саламин и булевард крал Георгиус. Намерих и снимка от епохата. Още не съм уточнил къде е това в съвременния Солун, вероятно улиците са с променени имена.



Саламин излиза съвсем близо до пристанището, забива на крайбрежната, ама крал Георгиус...?

[von Danitz]

Мда, мързелът е неприятна работа. Чета в Revue des deux mondes:

A son arrivée à Salonique, la délégation fut conduite au G. Q. G. des armées alliées, qui, par une coïncidence curieuse, se
trouvait installé dans l'ancien consulat général de Bulgarie.

или При пристигането си в Солун, делегацията била отправена в Главната квартира на съюзните армии, която по едно любопитно съвпадение се била разположила в старото генерално консулство на България!

Обаче пак греда, щото може да са три сгради, първата от които с неизвестен адрес, според нашата справка

И така, три кандидата:
1. неизвестен, в опасен квартал, което е било факт към 1900-та, но през 1918 съвсем спокойно може да е Саламин
2. Етники Амина ¹6, което обаче е далеч от Саламин, обаче пък и френско консулство?!


Сегашното положение, на хвърлей място от Бялата кула.

3. Вилата на Осман Али, където се снима Фердинанд с князете



Някакви предположения в полза на някой от адресите?

[von Danitz]

Мда, ми, готово, сградата се намери: Третият вариант е, вилата, снимка две и придружаващия текст, която формално и тогава, и по-късно е законна българска собственост. Не са подписвали в Щаба, а в резиденцията на генерала, което пак може да се сочи като Главна квартира, един вид, което е изрично посочено в статията на генерал Пол Азан, военният историк на епохата, в Ревю де дьо Монд, май 1949.



Присъствал е и началник-щаба, генарал Шарл Антоан Шарпи.



Описанието е буквално: На другият ден двамата български пълномощници и и техническият сътрудник (Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев) бяха в уречения час в дома на Франше Д'Еспре. Срещата се състоя в една голяма стая, чийто огромен заперден прозорец позволяваше да се виждат Олимп и Солунския залив като фон на картина. Главнокомандващият беше придружен от началник-щаба си генерал Шарпи и един майор за секретар. Часът на подписването е посочен 22 часа и 30 минути, което пак е малко объркващо, според едни подписването е след полунощ, т.е. на 30, според други, и което е най-логично, сутринта на 29-ти! Но така е, това си е за книга да го уточнява.

Гадно, Фердинанд, дали е научил, че мястото е било това, на което е направил триумфалната си фотография. Доста болезнено, може и да не е нарочно, но се съмнявам, французите ги умеят тия неща.

Сградата я има и до днес, част е от Византийския музей. България е правила опити да си я върне, след Втората световна, но и до днес тя е гръцка.

Между другото, още един шарж от френски военен кореспондент в Солун само на Ляпчев, изкочи. Явно всички са разбрали веднага за какво идват българите.

[von Danitz]

И от Екселсиор


Текстът е: Бившият министър Радев (има се предвид пълномощен министър в Берн), един от тримата делегати, разговаря в Солун с лейтенант Д..., от френската армия

Мисля, че стълбата е същата. Виждат се и малкото прозорче под стъпалата в ляво, добре видимо и на другите снимки.


По всяка вероятност Примирието е подписано във вилата на Осман Али бей.