Политическите борби в РСФСР/СССР през 20-те и 30-те години

[Коцето]

Идеята на темата е да разгледаме въпроса за властта в болшевишка Русия след смъртта на В. И. Ленин до последния "открит процес", известен още като процесът Риков-Бухарин. Не се търси отговор на въпроса: има ли и каква би била алтернативата на Сталин и неговите методи и средства на управление, а как Йосиф Джугашвили се домогва до властта и как се сраства с нея.

Няма нужда да обяснявам кой е Сталин, нивото на форума в случая ми спестява тези усилия. Да видим обаче как започва неговата политичска кариера. А за такава може да се говори, макар и доста условно, едва от април 1917г. По това време той отговаря за болшевишкия вестник "Правда". Всъщност по-важната фигура там е Лев Каменев. На 17 април двамата, заедно със сестрата Мария, присъстват на посрещането на Ленин. Вождът обаче не му обръща никакво внимание, а задачата да понесе критиките на Владимир Илич се пада на Каменев. Минимална или почти никакво е участието на Сталин в събитията от октомври 1917г. Джон Рид дори не го споменава в хрониката си за тези дни. Въпреки това след болшевишкия преврат Сталин става Народен комисар по националностите. За СНК е ясно, че Полша, Финландия и прибалтийските републики са загубени. Тези страни са определени като "буржоазни републики", като се прави уговорката, че в някое бъдеше време могат да се превърнат в "пролетарски". Не така обаче стоят нещата с богатата на зърно Украйна и Задкавказкия регион. Там националните движения се възприемат като "борба против трудещите се маси". Като Наркомнац Сталин провежда политика на внедряване във всяка националност на партийни чиновници, които са по-привързани към партията, отколкото към собствения си народ.
По време на Гражданската война Сталин е председател на Севернокавказкия окръг. Оттогава е и първият му конфликт с Троцки, когото обвинява, че изпратените офицери от Червената армия не са достатъчно кадърни. Работата на Сталин като Наркомнац не остава незабелявана. Затова, когато Ленин решава да приключи с омръзналите му партийни спорове ( началото на 1919г. ), разчита на Сталин, в когото вижда неуморен бюрократ, който обаче може да му помогне в стремежа му да слее държавата с партията, да унищожи всякаква партийна и извънпартийна опозиция. На 09.04.1919г. Ленин учредява с декрет Народен комисариат за държавен контрол, който да държи под око държавните чиновници и да ги сменя, когато това е необходимо, с надеждни хора. За комисар на това бюро е назначен Сталин - всъщност това е първата му независима длъжност с по-важно значение. Същата година се появават три много важни органа - шестчленен Секретариат на Централния комитет, Организационно бюро за всекидневно управление на партията, Политическо бюро от 5 души, "за да взима решения по въпроси, нетърпящи отлагане". За да се избегне сблъсък между тези три органа се учредява едновременно членство. Сталин членува и в Оргбюро, и в Политбюро. Целта е да се направи една по-хомогенно и дисциплинирана машина, напълно послушна на Ленин.
Делата на Сталин в дълбините на партията стават видими на 10-я партиен конгрес, когато Ленин кара партията практически да свали властта от себе си. Прокарва се решение, според което ЦК има право да издава смъртни присъди върху партийни членове, включително и върху членове на ЦК. За да мине подобно решение на Ленин му е нужно мнозинство от 2/3. Сталин му го осигурява. Затова година по-късно, на 11-я конгрес, когато Преображенски изброява всички задължения на Сталин и изказва съмнение, дали успява да се справя с всичката работа в Оргбюро, Политбюро, народните комисариати, комисиите на ЦК, Ленин се изказва в негова защита. Твърди, че като Наркомнац е незаменим, а след приключването на конкреса го прави генерален секретар на ЦК. Значението на Секретариата е в това, че на негово разположение са въпросите за кадрите и контрола на местните органи. В началото на 1923г. на негово разположение са всички партийни постове, вкл. и уездните. През 1922г. Секретариата е назначил на работа повече от 10 000 души, от които половината са "отговорни работници".
На 25 май 1922г. Ленин получава първия удар - парализа на дясната половина на тялото, загуба на говора. Когато се връща на работа ( 02.10. с. г. ) Секретариата на ЦК му налага строг режим, забранява му дори да публикува в пресата. Няма съмнение, че зад всички тези "грижи" стои Сталин. Той се самоназначава за пазител на Лениновото здраве. Това води до разрив в отношнията между двамата. Сталин открива, че Ленин диктува писма на жена си. Обажда се по телефона на Крупская и я заплашва с разследване в Централната контролна комисия. Между 23 -25. 12. 1922г. Ленин диктува "Писмо до конгреса", което се превръща в своеобразно завещание. Десетина дни по-късно вождът диктува и допълнение към писмото. На 09.03.1923г. идва ударът, който ще превърне Ленин в труп, умиращ още 11 месеца.
Няма как да не се спрем малко по-подробно върху върху въпросното завещание. В него Ленин сам определя претендентите за властта. Като теоретик той е измислил термина "фракция" и го определя като опасно явление, което трябва да бъде унищожено още в зародиш. Опасявайки се от подобно развитие Ленин предлага в първата част на писмото разшираване на състава на ЦК до няколко десетки или дори до сто. Всъщност към края на 1922г., тяхния брой е 53 души - няколко десетки. Според препоръката на Ленин квотата трябва да се попълни от работници комунисти. Явно противиречие - за тях той по-рано е писал, че "работниците от машините за незапознати с ръководната работа".
По-интересна е частта, в която Ленин дава кратка характеристика на шестима членове на ЦК - Троцки, Сталин, Каменев, Зиновиев, Пятаков и Бухарин. Първо споменава двамата изтъкнати вождове на ЦК - Сталин и Троцки, сякаш прогнозирайки сблъсък между тях. За Сталин Ленин пише, че след като е станал генсек "концетрира в ръцете си необятна власт". В добавката към писмото: "Сталин е твърде груб и този мунедостатък става нетърпим при длъжността генсек. Затова предлагам на другарите да обмислят начин той да бъде преместен и да се назначи на тази длъжност друг човек, който да е по-лоялен, по-малко капризен" и т.н. От друга страна, "др. Троцки се отличава не само с редки способности. Лично той е може би най-способният човек в настоящия ЦК, но е извънредно самоуверен, прекалено се увлича по административната страна на работата" ( т.е. революционния терор ). Следват най-близките другари от емиграцията - Зиновиев и Каменев. За тях Ленин многозначително забелязва, че октомврийският епизод не е случайност, но те също така малко могат да бъдат винени за това, както и Троцки за неболшевишкото си минало. За младите членове на ЦК - Бухарин и Пятаков - пише, че те са "най-видни" сили, за Бухарин - най-големият теоретик на партията, но с много голямо съмнение можем да приемем неговите възгледи за напълно марксически.
Идеята на Ленин е много проста и ясна - никой от изброените не притежава качествата да поеме еднолично властта в партията. Вождът препоръчва да бъде заменен от колектовно ръководство, където пороците на всеки ще бъдат компенсирани от достойствата на другите. Получава се точно обратното - започва издигането на Сталин за сметка на останалите. Като пръв и най-голям противник се очертава Троцки.
Помнейки укорите на Ленин, Сталин се стреми да покаже, че не иска еднолично властта и сключва съюз с другите двама претенденти - Зиновиев и Каменев. Справянето с Троцки в действителност не се оказва голямо предизвикателство пред така оформилия се триумвират. С действията си Лев Бронщайн допълнително консолидира силите против себе си. Прави грешката да напомни на Каменев и Зиновиев октомврийските им грехове. Тримвиратът отвръща с изобличаване на "неболшевишкото минало" на героя от октомври. Троцки постепенно разбира, че не може да се справи само с личния си авторитет. От друга страна, не желае да използва армията. Така единственият му ход е да действа чрез партията. На 08.12.1923г. изпраща писмо до ЦК, подписано само от него. Опасява се да не бъде обвинен във фракционерство. Следваща седмица в ЦК се получава "Заявление 46", под което се подписват 46 от старите болшевики. В него остро се критикува политиката на мнозинството на Политбюро, т.нар. система на "назначенство", която сковавала партийния живот. Групата около Троцки имат всички основания за подобни критики, но забравят нещо много важно, че това е система, измислена от самия Ленин. Оттук насетне тактиката на Сталин, Каменев и Зиновиев е много проста - всеки, осмелил се да посочва грешки или несъвършенства воюва против ленински идеи. А всичко "ленинско" е правилно. На 16.01.1924г., пет дни преди смъртта на Ленин, започва работа 13-та партийна конференция. В нея се дава гласност на резолюцията "За единството на партията",прокарана от вожда на 10-я конгрес. Триумвиратът започва борба против "троцкизма" - своеобразна ерес, смесица от меншевизъм и антиленинско течение. През цялата 1924г. се води дискусията: Възможно ли е да бъде построен социализъм в една отделна страна? Сталин и компания се опират на една фраза от съчинение на Ленин през 1915г., в която се твърди, че при изключителни исторически обстоятелства, революцията може да настъпи не във всички страни едновременно, а в една отделна страна. Срещу изграждането на социализма в СССР се противопоставя "перманентната революция" на Троцки. Всъщност тази дискусия се основава единствено на разликите в глаголите "строи" и "построи". Троцки усеща, че постпенно започва да губи позиции. Още през май 1924г. признава поражението си: "Партията в крайна сметка винаги е права ... знам, че не можеш да бъдеш прав срещу нея ... можеш да бъдеш прав с нея и чрез нея, други пътища историята не е създала"

-------------

Партията може да е права, може и да не е, но се налага временно да преустановя изложението. При първа възможност обаче ще продължа, тъкмо ще се разбере има ли интерес към темата

[messire Woland]

О, има интерес. За съжаление аз лично не съм добре запознат с процеса, но ще чета с интерес и при случай, възможност и знания - ще участвам.

[Коцето]

...

През януари 1925г. Троцки е свален от всички замани постове. Начело на Червената армия застава Фрунзе.
13-ят партиен конгрес на партията ознаменува победата на триумвирата -Каменев председателства, Зиновиев чете доклада, Сталин подготвя конгреса. Скоро след това Сталин започва да подкопава позициите на доскорошните си съюзници. Зиновиев - човек с властолюбив характер е председател на Ленинградската партийна огранизация. Тя от своя страна, има самочувствието да бъде водеща - зад гърба й са три революции ( от 1905г., Февруарската и Октомврийската ). Каменев оглавява Московската партийна организация, след болшевишкия преврат тя е столична. Освен това не трябва да се забравя опита, който е натрупал от работата в редакцията на в. "Правда" - един от двата официоза на СССР, заедно с "Известия". Кое води до разрив в отношенията между Сталин и Каменев и Зиновиев? Разделя ги невъзможността да постогнат съгласие относно въпроса за икономическите лостове, които държавата може да използва за развитието на промишлността при условия, когато селското стопанство се намира в частни ръце. По същото време се появява доклада на Преображенски, според когото революцията в Русия е извършена преждевременно. Не е било достигнато необходимото ниво на капиталистическо натрупване, т.е. не е била създадена база, позволяваща да се разпределя "всекиму според потребностите". Капиталистите осъществяват "първоначалното натрупване" за сметка на колониите. "Първоначалното социалистичско натрупване", необходимо за създаване на социалистическа индустрия, трябва да бъде получено за сметка на вътрешната колония - селячеството.
Против подобно гледище е Н. Бухарин, главен идеолог на НЕП-а и негов защитник. Според него войната със селячеството заплащва съветската държава с икономически и политически последици. Развитието на страната трябва да се базира на съюза със селяните, осигурявайки им възможност да повишат производителността като организират кооперации и развиват формите на пазарния обмен. На 07.04. 1925г. Бухарин изрича знаменитите си думи: "На селяните, на всички селяни трябва да се каже: Забогатявайте, развивайте стопанствата си, не се бойте, че ще ви притиснат". Сталин също застава на подобна позиция. "Нужна ли е - пита той многозначително - класовата борба сега, когато властта е социалистическа? На този въпрос трябва да отговорим отрицателно" ( цитатът е по памет ). По-късно Йосиф Висарионович ще нарече този конфликт сблъсък между левия и десния уклон.
14-ят конгрес ( 12.12. 1925г. ) отбелязва края на междуцарствието. Номер едно за всички става Сталин. През април 1926г. Зиновиев е отстранен от Политбюро. Веднага след това Сталин изпраща Молотов с група партийни функционери да въведат ред в Ленинградската организация. Каменев престава да бъде кандидат - член. Още през май месец Сталин успява да му измъкне Московската организация, след като подкупва заместника му Улганов. Същата година отравят 40-годишния комисар на военоморските сили Фрунзе, който загива на операционната маса, след като самата операция е била напълно излишна. Сталин пък изрекъл нещо от рода на: "Може би пък така е редно да загиват истинските комунисти ". Мястото на Фрунзе заема близкият приятел на грузинеца - Ворошилов. Каменев и Зиновиев опитват да обединят силите си с Троцки и макар че това им се отдава критиките им не успяват да повлияят на решенията на 15-я партиен конгрес, който е първият проведен след двегодишно прекъсване. Каменев е принуден публично да се покае за прегрешенията си. А Риков завършва речта си: "Не можем да гарантираме, че обитателите на затворите няма да станат повече в най-скоро време". Може би след 10 години, намирайки се там, си е спомнил за тези свои думи.
Остава само Бухарин. И когато НЕП-а започва да зацикля, Сталин си спомня за неговите спорове с Ленин през 1915г. Не е забравен и призивът към селяните: "Обогатявайте се!". Сталин започва да осъжда десния уклон на Бухарин, което вещае край на НЕП-а. На 16-я партиен конгрес Бухарин е свален от всички заемани постове. Наистина, той се опитва да консолидира опозоцията, среща се тайно с Каменев, Зиновиев, прави опити да влезне в контакт с Троцки. Когато последният научава за евентуалната възможност красноречиво заявява, че винаги би се съюзил със Сталин срещу Бухарин, а с Бухарин срещу Сталин - никога.
В средата на 30-те години започват репресии срещу старите партийци, които не са съгласи с установените методи на ръководство. Повод за масовите репресии става убийството на Сергей Киров, първи секретар на Ленинградската партийна организация, член на Политбюро на ВКП(б) на 01.12. 1934г. Разследването на обстоятелствата се ръководи лично от Сталин. Обвинението пада върху нелегалната троцкистко-зиновиевска група, която имала за цел да дестабилизира ръководството на страната. През 1936г. по измислено обвинение в антисъветска дейност и шпионаж са осъдени Зиновиев и Каменев. Жертви на репресиите стават и хиляди политемигранти, много работници на Коминтерна. През 1937г. се провежда делото по т.нар. антисъветски център. Пред съда са изправени група отговорни работници от наркоматите на тежката промишленост и горите. Сред тях са Пятаков и Соколников. Те са обвинени освен всичко друго и в опит за подкопаване на икономическата мощ на СССР, във вредителство, в организиране на аварии и т.н. Тринадесет от обвиняемите са осъдени на смърт чрез разстрел, четирима - на затвор.
През март 1938г. се провежда последният "открит процес" срещу т.нар. "антисъветски деснотроцкистки блок", известен още като процеса Бухарин-Риков. В него обвиняеми са 21 души, които за разлика от подсъдимите от предишните два процеса са нееднородна група с различни възгледи. Освен Бухарин и Риков, лидери на "дясната" опозиция, сред подсъдимите са бившият троцкист Крестински, известният деец на европейското революционно движение Кр. Раковски, бившият нарком на НКВД Ягода, лидери на съветските републики и др. Повечето от тях са разстреляни.

[Ivanica]

Преди повече от година излезе трудът на многоуважавания анализатор и наблюдател - професор Евгений Гиндев,озаглавен ''Векът на Сталин''.Той като цяло реабилитира ''Вожда'' и го определя като изключително прозорлив и далновиден ръководител.Независимо от моралните оценки,които могат да се дадът за Йосиф Джугашвили,неговата държавническа хватка винаги ме е впечатлявала......

[albireo]

Сравнително и прилично изложение. Добра подборка на фактите, но имам малко въпроси относно изводите и характеристиките. Например в какво се изразява "меншевишкото" и "антиленинското" у Троцки и троцкизмът (тогавашният разбира се)?
Въобще имам чувството, че масово населяваме различните термини с каквото съдържание ни се струва удобно или удачно за момента. Което между другото си е съвсем по болшевишки Всеки по-внимателен поглед върху епохата (и това се вижда също така и в твоето изложение Коце) издава абсолютния идеологически паразитизъм на болшевизма, който свободно може да приобщава най-разнообразни, а не рядко ни се струва и противоречиви, идеи в корпуса си от тезиси, с оглед на някаква конкретна тактическа цел. Като разбиора се нищо не пречи, по-късно същите тези идеи, да бъдат отхвърлени с оглед на друга цел.
Затова и имаме такива "дяснотроцкистки антисъветски блокове" и прочее абсурди на епохата. Както можем да се досетим, зад горното определение може да бъде напъхано почти всичко.
Изобщо това, което се набива на очи според мен в цялата картина е абсолютният опортюнизъм, действието на момента, отказът от последователно планиране. Всъщност в това отношение може би Сталин е най-правоверният болшевик от всички болшевики. Действията му в описания период удивително ми напомнят на действията на самата болшевишка партия в предишния период 1917-1922.

Та попитах конкретно в началото с определена цел. Често се случвало тук из форума, да се приписвеа определена телеологичност на процесите - една линия Ленин-Сталин, която е продължаванa до незнам си кога и според която действията на Сталин/респ. СССР са предначертани още при Ленин. Съответно пък политическите борби окло утвърждаването на сталиновата власт се резглеждат през призмата на спазването (Сталин) или неспазването (лява, дясна опозиция и т.н.) на каноните на ленинизма.
Според мен, всички останали играчи в гореописаната игра, са не по-малко правоверни ленинисти и не това е отграничаващият фактор в борбите. Така че наистина не проумявам "антиленинското" у Троцки.

Всичките разнородни позиции по отношение икомическите въпроси и всчките различни възгледи, които ти си дефинирал доста добре, спокойно могат да се изведат от ленинската интерпретация (или по-скоро даже 'рецепта' за действие) и не са в противоречие с нея. Те са така да се каже еднакво легитимно ленински. За всяка от тях би могло да се каже, че "следва плана", стига да имаше такъв разбира се. Или развита стратегия отвъд идеята за "ръководната роля на партията". А такава няма. Лениновите начертания как да се стигне до желания от Маркс резултат (Маркс достатъчно добре описава капитализма, както и каква е желаната от него алтернатива като краен резултат, но никога не развива въпроса как да се стигне до нея) не се занимават в детайли с въпроса за икономическата инициатива у селяните и т.н.

Струва ми се също така, че репресиите не са за тази тема. Според мен те не са част от политическите борби,а по-скоро съществена черта на режима и неотменимо следващи от природата на установения строй. В този смисъл резултатите от политическите борби могат да се влеят в процеса на репресии, но той не е породен от тях.

Много хубави наблюдения върху всичкото това могат да се открият у Авторханов - "Технология на властта".

[gollum]

Благодаря, Коце, за интересната тема. Това е въпрос, който си струва да бъде разгледан, а общо взето сме го пренебрегвали (както толкова много други неща, а уж си казваме, че "вече всичко е обсъждано" ). И аз като Воланд (по същите причини и с повече основания) повече ще чета, отколкото ще участвам.

[mitaca]

„Меншевизма” на Троцки датира от 2-рия конгрес на партията през лятото на 1903-та в Лондон. Въпреки, че тогава е наричан „тоягата на Ленин” по въпроса за редколегията на „Искра”, Троцки подкрепя Мартов (защитавайки оставането на Акселрод, Засулич и Потресов). А иначе ако разгледаме двете тенденции тогава: радикалната, безкомпромисната и революционната, каквато е болшевистката и реформаторската, еволюционна и парламентарна застъпвана от меншевиките, Троцки не е никакъв меншевик. По време на революцията от 1905-та , когато Троцки желае да се проведе пролетарска революция веднага, Ленин ехидно му се подиграва, но прави абсолютно същото след февруарската 12 години по-късно (за ужас на Каменев и.... Сталин тогава превзели реколегията на „Правда”, изхвърляйки Молотов). Нещо повече Сталин от страниците на „Правда” пледира за обединяване с лявото крило на меншевиките, както и за продължаване на войната – неща тотално неприемливи за Ленин устремил се еднолично към властта. Всъщност от големите играчи (Зиновиев, Каменев, Троцки, Сталин и Бухарин), може би само Зиновиев и Каменев (донякъде) не са били никога на меншевишки позиции. Може би защото те са най-последователни в марксистката позиция (и донякъде Троцки), което в крайна сметка им изяжда главата. Като най-голям ревизионист на марксисткото учение Ленин никога не го забравя. Именно затова в своето „завещание” е най-мек към Сталин. Отдавна се е уверил, че неговия курс се следва единствено и само от сипаничавия грузинец (или осетинец). Т.нар. леви: Зиновиев, Каменев и Троцки ще загробят „революцията”, с крайния си курс (ако го нямаше НЕП-а историята щеше да е доста различна), докато десните: Бухарин и Риков ще я „изродят” до такава степен, че в крайна сметка СССР ще се превърне в „буржоазна” държава. Именно такава е идеята за колективното ръководство. Но не само това. Мисля си, че и Ленин е бил човек. Не е желаел да има друг „вожд”, затова е и яростната критика с/у Троцки (най-вероятния кандидат за „кафтана” на Ленин). Така ще направи и Сталин по-късно (както знаем).

[Коцето]

Например в какво се изразява "меншевишкото" и "антиленинското" у Троцки и троцкизмът ?

Албирео, мисля, че се е получило някакво недоразумение, породено от:

"троцкизма" - своеобразна ерес, смесица от меншевизъм и антиленинско течение.

Всъщност с това си изречение, не изразявам някакъв мой извод, а се опитвам да илюстрирам начина, по който за улеснение се лепват щампи, пък после се отива към запълване откъм съдържание. Това е част от борбата на идеологическото поле, където Сталин показва известни умения. Както Митака разказа, въпросният "меншевизъм" се изразява в избрането на крилото на Мартов през 1903г., но твърде скоро ( мисля, че за около месец става дума ) Троцки скъсва и с него и навсякъде пише, че предпочел да бъде независим марксист. Винен е от Сталин и компания за късното му включване в болшевишката партия ( юли 1917г. ). После добавят и теорията за "перманентната революция", макар че в нея ( ако все пак приемем с достатъчно брой уговорки, разбира се, че такава реално съществува ) никъде не се противоречи на марксизмо-ленинизма.
Така че, след тирето не са мои определения. Опитах се просто и накратко да покажа как Сталин използва идеологията ( с цялата й абсурност, породена от засмукването на и паразитирането върху всякакви леви и не чак толкова течения ) и извлича немалък "практически" резултат. Нещо, което Троцки пропуска.

За политическите процеси - да, прав си, че не са съвсем по темата. Но нека да стоят - дори само за илюстрация на резултатите от основното, което ни интересува в случая.

[zmaj]

Волкогонов е написал хубава биография на Троцки.
Странно е колко лесно Лев Давидович се отказва от властта. Дали от арогантност, чувство за интелектуално превъзходство или наивност Троцки сам вкарва вълка /Сталин/ в кошарата си, а когато разбира какво се е случило, вече е безсилен да противодейства. Както Коцето отбеляза, Троцки е имал огромно влияние в Червената армия, бил е един от символите на "пролетарската" революция, излъчвал е силна харизма, масите го боготворели /разбира се, не тези, които е пратил в концлагерите/... но накрая завършва живота си с алпийска кирка в главата на десетки хиляди километри от родината.

Интересното е, че при целия си болшевишки фанатизъм Троцки е бил широко скроен в интелектуален план - дори, когато праща "класовите" врагове в трудови лагери, е бил склонен да помогне на някой изпаднал в немилост пред червената власт художник или писател. Май, Пастернак, а и Цветаева дължат живота си на него /бях чел някъде, че в определен момент, той ги спасява от преследвания/.

Според мен, етапите, през които преминава противоборството между Троцки и Сталин /особено след момента, в който Троцки е вече "бита карта"/ е показателно за стадиите на "червения терор" в самата партия: ако в края на 20-те години непослушните бойни другари от Гражданската война са били просто изселвани или затваряни за определен период в трудов лагер /но след това възстановявани, макар и формално/, в средата на 30-те те вече са разстрелвани и заточвани бесрочно в Сибир... Да си спомним, че в началото Сталин не посмява пряко да поиска главата на Троцки - първо го поставя под домашен арест /но Троцки продължава да се ползва от почти всички привилегии на властта/, после го заточва в Средна Азия и накрая му позволява /нечувано!!!/ да емигрира в Турция. Само няколко години по-късно играта загрубява. Троцки е вече "обществен враг номер едно" за съветската държава. Той трябва да умре. Това е фикс-идеята на Сталин.
Въпреки цялата му параноя, започвам да си мисля, че може би има зрънце истина в страшните Сталинови кошмари нощем за троцкистките "заговори". Поне в началото. Да не забравяме, че поддръжниците на Лев Давидович са били елитът на болшевишката партия. Масовият комунистически добитък е вървял със Сталин. После при чистките през 37-38 година по същия начин на заколение. Но със същото обожание към Вожда.

[mitaca]

Волкогонов е написал хубава биография на Троцки.

Така е! Но и той има хубава автобиография .

Странно е колко лесно Лев Давидович се отказва от властта. Дали от арогантност, чувство за интелектуално превъзходство или наивност Троцки сам вкарва вълка /Сталин/ в кошарата си, а когато разбира какво се е случило, вече е безсилен да противодейства. Както Коцето отбеляза, Троцки е имал огромно влияние в Червената армия, бил е един от символите на "пролетарската" революция, излъчвал е силна харизма, масите го боготворели /разбира се, не тези, които е пратил в концлагерите/... но накрая завършва живота си с алпийска кирка в главата на десетки хиляди километри от родината.

Това обаче не е така. Троцки не е фаворита за „кафтана на Ленин”. Въпреки огромната популярност сред „масите” , не те решават въпроса. И да не се лъжем. „Бонапартизма” , разбира се е е „смъртен грях” за пролетарската революция. Троцки обаче не би се поколебал да опита, ако има някакви шансове, но той знае, че нещата се решават на партийно ниво. А там няма никави шансове. Затова и неговота борба е на това ниво. Верно обречена е на неуспех (Сталин държи апарата, а Зиновиев и Каменев са му преки конкуренти).

Интересното е, че при целия си болшевишки фанатизъм Троцки е бил широко скроен в интелектуален план - дори, когато праща "класовите" врагове в трудови лагери, е бил склонен да помогне на някой изпаднал в немилост пред червената власт художник или писател. Май, Пастернак, а и Цветаева дължат живота си на него /бях чел някъде, че в определен момент, той ги спасява от преследвания/.

Не е съвсем така. Може би си струва да пусна една алтернативка с името „СССР начело с Троцки” .

Според мен, етапите, през които преминава противоборството между Троцки и Сталин /особено след момента, в който Троцки е вече "бита карта"/ е показателно за стадиите на "червения терор" в самата партия: ако в края на 20-те години непослушните бойни другари от Гражданската война са били просто изселвани или затваряни за определен период в трудов лагер /но след това възстановявани, макар и формално/, в средата на 30-те те вече са разстрелвани и заточвани бесрочно в Сибир... Да си спомним, че в началото Сталин не посмява пряко да поиска главата на Троцки - първо го поставя под домашен арест /но Троцки продължава да се ползва от почти всички привилегии на властта/, после го заточва в Средна Азия и накрая му позволява /нечувано!!!/ да емигрира в Турция. Само няколко години по-късно играта загрубява. Троцки е вече "обществен враг номер едно" за съветската държава. Той трябва да умре. Това е фикс-идеята на Сталин.
Въпреки цялата му параноя, започвам да си мисля, че може би има зрънце истина в страшните Сталинови кошмари нощем за троцкистките "заговори". Поне в началото. Да не забравяме, че поддръжниците на Лев Давидович са били елитът на болшевишката партия. Масовият комунистически добитък е вървял със Сталин. После при чистките през 37-38 година по същия начин на заколение. Но със същото обожание към Вожда.

Няма такова! Троцки не е бил заплаха за Сталин. Да вярно, Троцки е героя от Октомври, той спасява Петроград (и не веднъж), той организира и реорганизира РККА. Но не е..... ленинец. Напротив непрекъснато спори и противоречи на Ленин (защотото е по-голям марксист). Разбира гениалния замисъл за завземането на властта, както и го доразвива за запазването. Но даже и той не подкрепя Полската война (въпреки перманентната революция). Всъщност май никой не я подкрепя (освен Ленин). А за „изгнанието” и последвалите събития съм склонен да се съглася с мнението, че на Сталин е бил нужен като враг.

[albireo]

Напротив! Троцки е категорично ленинец! По фундаментално най-важните въпроси няма никаква формална разлика м/у него и Ленин що се отнася до рецептите за обществена трансформация - а именно процесът на промяна между завареното от Маркс положение и мечтания от него резултат. В този смисъл твърдението "той е по-голям или по-малко марксист от Ленин" е безмсилено и не носещо никаква съществена информация.
Ленин е същото толкова легитимен и истински марксист, какъвто е Троцки, какъвто е Кауцки или Мартов да речем. Няма "по-голям" или "по-малък" марксист.
Колкото до 'бонапартзима" самият Троцки е предсказал подобно нещо още в 1905.


Коце, явно се еполучило недоразумение,,,,аз разбрах, че това е твой извод, а всъщност се оказва, че и двамата сме на едно мнение.

Та мисълта ми е, че няма никаква плановост в разглежданите действия на Сталин (е разбира се ако жаждата за власт е план, то тогава може да се говори за такъв) още по-малко в ленинската интерпретация на марксиското учение. Не твърдя, че от нея логически не може да се изведе идеята за световно господство или въобще планомерна програма с конкретни стъпки и начини на действие. Напротив подобни неща са напълно смислено производни на лениновите тезиси, но не Ленин ги е направил (дали зашото го е треснал удар или не, според мен няма значение). А действията на Сталинх са толкова повлияни от идеологията, колкото и ad hoc реакции на момента. И също така възгледите на тези, които са му преки политически противници, в разглеждания период, са не по-малко ленински. Ленин спокойно би могъл да доразвие идеите си в друга посока и това би било също толкоеа логично, както и сталиновото тълкуване.
Та да се твърди :" От тук нататък Сталин е решил следването на еди какви си стъпки..или е разбрал ( в смисъл на предначертал) еди какво си" според мен няма да отговоря на истината. И това добре се вижда именно в разглеждания от темата период.

[zmaj]

Не е съвсем така. Може би си струва да пусна една алтернативка с името „СССР начело с Троцки” .

Това е съвсем различна тема. / Въобще не подлагам на съмнение хипотезата, че ако той беше взел властта, милиони щяха да умрат от глад, репресии и перманентни революции/

Макар че кой знае.... В края на 20-те Троцки се обявява против чисто партийно-апаратната, административно-командна система, която отдалечавала работниците от червената власт... Говори за "демокрация" /нещо от типа на "перестройка" в онези условия/, за пропастта между новата червена буржоазия и работниците..... но това си остават само приказки. Реално нищо не може и не се случва.

Имах предвид, че Троцки е мислител, оратор, човек с артистичен афинитет. В този смисъл, въпреки маниакалната си вяра в марксизма, има собствено мислене, не е чист догматик, би могъл и да направи някакъв компромис на междуличностно ниво /на ниво "класова борба - абсурд / И по-скоро е обсебен от интелектуалното си превъзходство над опонентите си.

По никакъв начин не бихме могли да сравним артистизма на Троцки с елементарния, но пък ефективен в болшевишките условия, мироглед на недоучил селски свещеник /на Сталин/. И двамата са по своему "чудовщни", но някак Йосиф Висарионович набляга на методичността, а Лев просто е човек на книгите и мъглявите философски идеи /той и по този начин убива: не влага в това нищо лично; а при Сталин обратно - всичко е лично/

Няма такова! Троцки не е бил заплаха за Сталин.

В началото може би не. Но на по-късен етап Троцки съвсем сериозно е обмислял "преврат", нова пролетарска раволюция /но много късно - когато всичките му привърженици в СССР са вече разстреляни и заточени в ГУЛАГ/. В изгнание сам признава, че съжалява за пасивността си преди 1924 г. Бил е човек на идеите, интелектуален маниак, за него упражняването на чистата власт е било утеха за хората с плебейско мислене. Троцки е искал да владее умовете и сръцата, а не някакви си държавни и партийни постове. Разчитал е на думите, на статиите си, на "прозранията" си. После се оказва, че словото не може да му помогне, дори напротив - убива го.

[mitaca]

Напротив! Троцки е категорично ленинец! По фундаментално най-важните въпроси няма никаква формална разлика м/у него и Ленин що се отнася до рецептите за обществена трансформация - а именно процесът на промяна между завареното от Маркс положение и мечтания от него резултат. В този смисъл твърдението "той е по-голям или по-малко марксист от Ленин" е безмсилено и не носещо никаква съществена информация.
Ленин е същото толкова легитимен и истински марксист, какъвто е Троцки, какъвто е Кауцки или Мартов да речем. Няма "по-голям" или "по-малък" марксист.
Колкото до 'бонапартзима" самият Троцки е предсказал подобно нещо още в 1905.

Не, не е ..... достатъчно ленинец! Троцки е...... троцкист . И има доста разлики с Ленин (НЕП-а, а и доста други). Абе трудно си е да си ленинец (правоверен) . Да перифразирам Карлуша Радек. А за теоритици пък, абсолютно невъзможно (Сталин не претендира за такава слава......тогава, нооо секретаря му (Товстуха май тогава) събира усърдно всичко записано от Ленин). По-отношение на марксизма от всички "големи" Ленин е на последно място (Сталин не влиза, защото няма никакъв принос, освен папагалски да повтаря Ленин, а Бухарин не само никога не е бил (нещо, което се знае още тогава), но и никога не става). За Мартов и Кауцки въобще не става дума . Но това е мое мнение и ако не е по-темата да не го разискваме тук (както и по-горното).

Макар че кой знае.... В края на 20-те Троцки се обявява против чисто партийно-апаратната, административно-командна система, която отдалечавала работниците от червената власт... Говори за "демокрация" /нещо от типа на "перестройка" в онези условия/, за пропастта между новата червена буржоазия и работниците..... но това си остават само приказки. Реално нищо не може и не се случва.

Да си припомним и Ленин. Той пък в края на живота си проповядва, че във властта трябва да влязат работниците (както много преди да вземе власта, твърдейки, че и една готвачка може да управлява държавата). Нещо коренно различно от писаното от него във вихъра на "революцията" . Не, това си е "тактика". Не даже тактика, като въвеждането на НЕП-а, жизнено необходим, за да може самата Съветска власт да съществува, а по-скоро моментен маньовър с непосредствена цел, който веднага след, като изпълни мисията си да бъде пратен при.... "готвачката". Същата работа е и при Троцки. А и Троцки и демокрация , това не е сериозно.

Имах предвид, че Троцки е мислител, оратор, човек с артистичен афинитет. В този смисъл, въпреки маниакалната си вяра в марксизма, има собствено мислене, не е чист догматик, би могъл и да направи някакъв компромис на междуличностно ниво /на ниво "класова борба - абсурд / И по-скоро е обсебен от интелектуалното си превъзходство над опонентите си.

По-отношение на бъдещи репресии, никой не би могъл да каже, но Троцки приема тезата на Ленин за борба с фракциите и ако бе останал начело щеше да е безпощаден.

По никакъв начин не бихме могли да сравним артистизма на Троцки с елементарния, но пък ефективен в болшевишките условия, мироглед на недоучил селски свещеник /на Сталин/. И двамата са по своему "чудовщни", но някак Йосиф Висарионович набляга на методичността, а Лев просто е човек на книгите и мъглявите философски идеи /той и по този начин убива: не влага в това нищо лично; а при Сталин обратно - всичко е лично/

Тук не е толкоз ясно (кога методиката и идеята се (или ще се) сливат и дали идеята не движи методиката (според теб на първо място при Сталин)). Но това май не е за темата.

В началото може би не. Но на по-късен етап Троцки съвсем сериозно е обмислял "преврат", нова пролетарска раволюция /но много късно - когато всичките му привърженици в СССР са вече разстреляни и заточени в ГУЛАГ/. В изгнание сам признава, че съжалява за пасивността си преди 1924 г. Бил е човек на идеите, интелектуален маниак, за него упражняването на чистата власт е било утеха за хората с плебейско мислене. Троцки е искал да владее умовете и сръцата, а не някакви си държавни и партийни постове. Разчитал е на думите, на статиите си, на "прозранията" си. После се оказва, че словото не може да му помогне, дори напротив - убива го.

Троцки не би бил Троцки, ако се предава без бой. Но старта е много лош. Зиновиев и Каменев много се страхуват от неговата популярност. Може би и той, защото подкрепя не друг, а Сталин за оставането му на поста ген. сек. Аз приемам мнението, че освен, че не е бил готов за генерално сражение (както и никой друг де, освен Сталин донякъде с овладяване на апарата, но това не става толкоз бързо), а и здравето му е било много разклатено. Също така определено е знаел, че е най-популярен (разбирай известен де, не че най-много са го обичали ) в страната, не е решаващо. Затова е изчакал. И е станало късно. Или не е могъл да направи първата стъпка към Зиновиев? Но не мисля, че е щяла да бъде приета.

[albireo]

Mitaca, понеже взе да ми писва от пустословия и празни приказки, хайде ако обичаш да започнеш да се аргументираш малко по малко.
В какво се състои не-марксизма на Бухарин? Което се е знаело още тогава и т.н. Разбира се надявам се се досещаш, че първо е хубаво да си изведеш някакъв корпус определения за самият марксизъм, спрямо които Бухарин да отстъпва достатъчно съществено, за да можеш да си позволиш да го назовеш не-марксист. Точно затова служи и напомнянето за Мартов и Кауцки, които са с доста по-неболшевишки възгледи по доста въпроси от самия Бухарин, но това не пречи да са достатъчно значими марксисти нали? Та кое е това у Бухарин, които да противоречи съществено на Маркс? Повтарям достатъчно съществено, така че да променя същността на възгледите му. Например като Ласал, който има доста прилики с Маркс, но съществуващите разлики са толкова големи, че няма как да го сложим в една група с него. За такъв тип разлика питам.
Този първи кръг въпроси, ако не другото най-малко ще избистри нам същественото в Марксовата философия (в съвсем общи, но същностни положения. Темата е достатъчно огромна и няма да може да се обеме в детайли). Което ще позволи да се прехвърлим към следващите ти безсмислени според мен твърдения, за големи и малки марксисти. Очевидно (но явно непонятно за мен) ти си направил някаква класация в главата си, според която класираш Ленин "на последно място". Любопитен съм да науча, кой според теб стои на първо, второ и т.н. място и защо разбира се? Държа да заявя, че подобна класация сигурно може да се направи на популярно несериозен принцип от типа на съдържание на филм от Дискавъри или друго подобна книга, сайт или въобще медия. Но според мен е абсолютно безсмислена от гледната точка на един сериозен подход към политическата философия.
Та наистина стига вече с тия празни приказки - не за първи път, подхвърляш такива меко казано несериозни и неподкрепени с нещо съществено твърдения! В какво се състои според теб лениновата интерпретация, която го прави незначителен? Защото аз смятам да покажа (разбира се не страдам от илюзията, че ще те убедя в нещо. Поне не веднага, но поне можеш да получиш достатъчно храна за размисъл - то промяната на възгледите и ученето на нещо ново е еволюционен процес) - та смятам, да покажа, без да навлизам в особени подробности, но и без да изпускам съществени неща, че лениновата интерпретация, не само не е "ревизионистка" или изкривяваща марксовото учение, ами напротив вписва си се прекрасно в него, без особени сътресения и противоречия. Както казах в предишен пост съвсем легитимна си е.
А според мен, именно това последното е което има смисъл да питаме в тази дискусия. Дали нечия интерпретация е логически непротиворечива и дали тя може да бъде изведена от основния корпус тезиси на Маркс. Знаеш ли, оставам с впечатлението, че ти
а) имаш някаква особено стеснена представа за марксизма (или поне си се вглеждал главно в неговото болшевишко продължение, та от там се появява това изкривяване)
от тук
б) вярваш, в съществуването на някакво 'правилно' разбиране на Маркс (може би твоето лично разбиране?) и според доближаването или отдалечаването от него, някой може да бъде наречен "по-голям" или по-истински марксист (Троцки) и/или "по-малък" или "ревизионист" (Ленин)
и последно
в) смяташ, че марксистките теоретици трябва да направят някакъв особен теоретичен "скок" или "пробив", за да им се придаде някаква значителност. Е, що се отнася до второто, то поне лениновият принос трябва да бъде признат за достатъчно значим, защото теоретично проправя пътя за сталинския режим, във вида в който го познава историята. И не знам, но започвам да си мисля, че поради факта, че е имало политически сблъсъци м/у Ленин и Троцки, Сталин и Троцки, Сталин и останалите, ти търсиш и съществени различия в политическите им философии. Т.е. ти гледаш на всички герои на темата, като политици, но не и като на политически философи. Даже си мисля, че това е главната причина за неразбирането, на това което казах в горните постинги.
Би могъл да ме попиташ защо въобще, се занимаваме с идеологията или политическата философия, не можем ли да си разглеждаме въпросните лица само в сферата на непосредтсвените им практически действия. Фактът е, че се налага да ги разглеждаме, дори и само заради това, че ти самият го правиш. Казваш:

Всъщност от големите играчи (Зиновиев, Каменев, Троцки, Сталин и Бухарин), може би само Зиновиев и Каменев (донякъде) не са били никога на меншевишки позиции. Може би защото те са най-последователни в марксистката позиция (и донякъде Троцки), което в крайна сметка им изяжда главата. Като най-голям ревизионист на марксисткото учение Ленин никога не го забравя.

Първо мотивацията на хората се формира по-малко по-сложен път и второ подобно обяснение няма никаква обяснителна мощ, защото никой не е схващал Ленин като ревизионист, вкл. и самият той себе си. Налага се да разглеждаме политическата философия, защото както и ти инстинктивно или не си усетил тя участва във формирането от една страна на мотивацията на 'играчите' и от друга създава (в случая премахвайки) определен тип човешки взаимоотношения, които пък водят до определени форми на политическо действие, което пък има вече пряко отношение към темата.
Моята теза е, че в огромна част от случаите, сблъсъците могат да бъдат отдадени на конюнктурни причини и не се дължат на съществени различия в идеологията. Тук трябва да се добави и друго. При революция (победа на 'революционните сили') по необходимост се наблюдава стесняване на общественото поле, на което могат да намерят изява конфликтите на интереси и различните политически възгледи, които неизбежно продължават да съществуват в обществото. Съответно те продължават да си намират път макар и на това стеснено, а в случая с разглеждания от темата период - все по стесняващо се поле и техни изразители често стават доскорошни съюзници "в революционната борба". При това как една от групите избира тези възгледи не зависи от идеологията или идеологически различия, ами най-често от това, че въпросната група в един момент се озовава в по-слаба позиция по време на борбата за власт.
(Отварям една скоба за да илюстрирам този процес с пример от Френската революция, където на определен етап Клуба на Корделиерите се оказва изразител на теоретично по-консервативни позиции, от да речем по-късната Директория и със сигурност на също толкова консервативни позиции, като на групите, които доскоро същият този клуб е громил с не насилнически и насилнически средства. Разбира се това става на достатъчно късен (и стеснен) етап в борбите за власт. Въпреки това, никой не определя философското, а дори и политическото наследство на Дантон или Демулен, като 'консервативно'. Ясно е, че става въпрос за конюнктура. Мисля че този пример е доста добре служи като илюстрация и на разглеждания от темата период и даже би могъл да бъде определен като универсален. Защото не се премахват самите различия в обществото, а само техните политически изразни средства - гражданското общество с неговите различни и често разнопосочни интереси и въжделения си съществува латентно и тези въжделения се стремят да избиват, където е възможно. Процесът се нарича обществен живот и същностно присъщ на хората . )
Та точно същото се случва и в описания от Коцето период.
Преимуществено различията, политическите борби между главните герои от революцията и след нея, се случват на конюнктурна основа, но не са достатъчни да разграничим участниците като принадлежащи към различни течения на марксизма. разбира се с известна условност, която е неизбежна при подобен род обобщения, но можем да заключим, че всички те се така да се каже "движат" интелектуално и политически в тясно-социалистическата интерпретация на Маркс, чийто основен автор е именно Ленин, а не на някоя друга.
Разбира се ще можеш да ме опровергаеш, ако покажеш троцкистко марксистко течение разделящо се по едно и също време (времево и като процес в развитието на марксистката философия след Маркс) с ленинската интерпретация. Аз твърдя, че такова течение съществува само като пост-ленинско и се оформя постфактум на базата на различията между троицкисткия и сталинския лагер, да не кажа, че в огромната си част троцкизмът се оформя като доктрина едва по време на емиграцията на Троцки. И смятам, че поради явната връзка Ленин - Сталин, ти аналогично прехвърляш различията и на предходното ниво.

И така кратки щрихи относно къде Е и докъде стига марксизма и що е то ленинска интерпретация и продължение на тази философия.

Маркс:
(съвсем практически и без да засягаме методологията му, която по принцип е доста по-интересна)
Основен проблем на човечеството е разделението на труда. Разделението на труда е в основата както на най-големите човешки постижения, така и на човешката нищета по принцип. То е коренът на човешката трагедия . И по-точно не самото то, ами това което неизбежно следва от разделението на труда – отчуждаването на труда. Това е, което „изважда” хората от ‘човешката ситуация’ и на практика ги дехуманизира. Защото отчуждения от човека труд се трансформира в разменна стойност, която всъщност управлява процесите на обмен и на производство в индустриалното общество. Или още по-точно всичко това се управлява от стремежа към натрупване на разменена стойност под формата на пари и други материални блага. Така движеща сила вече не са човешките потребности, а алчността. Крайният резултат е трансформацията на човешките индивиди, на техните индивидуални качества и способности в стоки, които се обменят според анонимните (отчуждени) закони на пазара, в рамките на системата на наемния труд. Създава се частната собственост и съответно подялбата на обществото на отделни класи, които се борят за разпределения на придадената стойност. Чрез формирането на икономическо общество се създава и политическо общество, отново базирано на същата сила – оформят се институции-посредници, за да регулират конфликтите както между хората, така и между човекът и обществото. Така се задълбочава отчуждението и се осъществява неминуемото разцепление между личния, егостично насочен към самите тях живот на хората от една страна и тяхната изкуствена, мистифицирана политическа общност. Създава се и идеология, която да поддържа втората, вместо такава, която да утвърждава самият човешки живот .
Но (и от тук започва ‘големият екшън’) отчужденият труд в крайна сметка исторически създава класата, която като концентрат на абсолютната дехуманизация е призвана от ‘законите на историята’ да оздрави съзнанието, да еманципира (Маркс казва; че всяка еманципация е връщане на човешкият свят и отношения към самият човек) човешкото съществуване, като му възвърне загубеното единство. Революционният процес ще започне първо с разрушаването на въпросните институционални механизми, които поддържат съществуващите условия на труда, а ще завърши със създаването на общество, от което са отстранени всички главни източници на обществен конфликт. В това общество общественият процес ще бъде подчинен на колективната воля на организираните индивиди, които вече ще имат възможност да развиват своите лични възможности не въпреки общността ами в съзвучие с нея, обогатявайки я.
Въпросното единство автоматично предпоставя, че хората няма да имат нужда от инструментите за посредничество, които отчуждават индивидите от вида като цялост.
Този революционен е неизбежен, пролетариите ще осъзнаят своята историческа мисия и ще сторят това в рамките на процеса на собствената им еманципация и борба за свобода. Така в рамките на този процес те ще разрушат старият ред и ще причинят края на „праисторията”. Ще започне ‘същинската история” на човечеството.


Така ...има още малко за Марксизма, както и доста за чичко Ленин (както беше обещано) но повече конкретика утре, че стана адски дълго и предполагам не читаемо.

[messire Woland]

Тук аз ще се включа с едно (почти) привидно отклонение. Относно борбата за власт. Една от целите на симулациите (игрите), провеждани на този форум, беше и да се види как протичат едни или други процеси, свързани и с борбата за власт и влияние. За съжаление, те се провеждат трудно поради няколко причини, едната от които е наличното време. Та, аз, като арбитър/водещ в някои от тях, лично за себе си съм потвърдил виждането си (което съм си съставил още докато четях материали около политическите борби, включително и тази на Сталин), че в повечето случаи рядко става дума за какъвто и да е дългосрочен план (освен в смисъла на казаното от Албирео по-надолу). Най-често решенията и борбите са резултат от две неща - желанието за власт и контрол (което не е присъщо на всички в еднаква степен) и не по-малко важното - временните тактически решения, за съюз с този или онзи или за общ удар върху някого. След това, постфактум, на нас тези решения може и да ни изглеждат като част от общ план, но на практика това рядко (или по-скоро - никога) не е така. Освен това, никога не бива да се забравя, че освен, разбира се, позицията по отношение на реалната сила/йерархия, е много важно кой с каква информация разполага. А специфичните за информацията свойства са, че първо - тя рядко е достатъчна, второ, най-често закъснява и трето и може би най-важно - обикновено не е сигурна. Тоест, всеки, участващ в борба от този тип, за който става дума в темата, обикновено е в условия на немалко информационно затъмнение. То може да бъде поради недостиг на информация, но има и вариант то да е заради лично заслепение - както например в преоценката на собствените сили и влияние на Троцки.
В информационен план, лично на мен ми се струва, може и да не съм прав, че Сталин, бидейки в апарата на партията, е по-близо до източниците на информация, касаещи състоянието на партията и (донякъде) обществото. За разлика от Троцки. А информацията си е ключов ресурс в тази борба.
Може и да не съм прав, тези неща са по-скоро лично впечатление.