Идеята на темата е да разгледаме въпроса за властта в болшевишка Русия след смъртта на В. И. Ленин до последния "открит процес", известен още като процесът Риков-Бухарин. Не се търси отговор на въпроса: има ли и каква би била алтернативата на Сталин и неговите методи и средства на управление, а как Йосиф Джугашвили се домогва до властта и как се сраства с нея.
Няма нужда да обяснявам кой е Сталин, нивото на форума в случая ми спестява тези усилия. Да видим обаче как започва неговата политичска кариера. А за такава може да се говори, макар и доста условно, едва от април 1917г. По това време той отговаря за болшевишкия вестник "Правда". Всъщност по-важната фигура там е Лев Каменев. На 17 април двамата, заедно със сестрата Мария, присъстват на посрещането на Ленин. Вождът обаче не му обръща никакво внимание, а задачата да понесе критиките на Владимир Илич се пада на Каменев. Минимална или почти никакво е участието на Сталин в събитията от октомври 1917г. Джон Рид дори не го споменава в хрониката си за тези дни. Въпреки това след болшевишкия преврат Сталин става Народен комисар по националностите. За СНК е ясно, че Полша, Финландия и прибалтийските републики са загубени. Тези страни са определени като "буржоазни републики", като се прави уговорката, че в някое бъдеше време могат да се превърнат в "пролетарски". Не така обаче стоят нещата с богатата на зърно Украйна и Задкавказкия регион. Там националните движения се възприемат като "борба против трудещите се маси". Като Наркомнац Сталин провежда политика на внедряване във всяка националност на партийни чиновници, които са по-привързани към партията, отколкото към собствения си народ.
По време на Гражданската война Сталин е председател на Севернокавказкия окръг. Оттогава е и първият му конфликт с Троцки, когото обвинява, че изпратените офицери от Червената армия не са достатъчно кадърни. Работата на Сталин като Наркомнац не остава незабелявана. Затова, когато Ленин решава да приключи с омръзналите му партийни спорове ( началото на 1919г. ), разчита на Сталин, в когото вижда неуморен бюрократ, който обаче може да му помогне в стремежа му да слее държавата с партията, да унищожи всякаква партийна и извънпартийна опозиция. На 09.04.1919г. Ленин учредява с декрет Народен комисариат за държавен контрол, който да държи под око държавните чиновници и да ги сменя, когато това е необходимо, с надеждни хора. За комисар на това бюро е назначен Сталин - всъщност това е първата му независима длъжност с по-важно значение. Същата година се появават три много важни органа - шестчленен Секретариат на Централния комитет, Организационно бюро за всекидневно управление на партията, Политическо бюро от 5 души, "за да взима решения по въпроси, нетърпящи отлагане". За да се избегне сблъсък между тези три органа се учредява едновременно членство. Сталин членува и в Оргбюро, и в Политбюро. Целта е да се направи една по-хомогенно и дисциплинирана машина, напълно послушна на Ленин.
Делата на Сталин в дълбините на партията стават видими на 10-я партиен конгрес, когато Ленин кара партията практически да свали властта от себе си. Прокарва се решение, според което ЦК има право да издава смъртни присъди върху партийни членове, включително и върху членове на ЦК. За да мине подобно решение на Ленин му е нужно мнозинство от 2/3. Сталин му го осигурява. Затова година по-късно, на 11-я конгрес, когато Преображенски изброява всички задължения на Сталин и изказва съмнение, дали успява да се справя с всичката работа в Оргбюро, Политбюро, народните комисариати, комисиите на ЦК, Ленин се изказва в негова защита. Твърди, че като Наркомнац е незаменим, а след приключването на конкреса го прави генерален секретар на ЦК. Значението на Секретариата е в това, че на негово разположение са въпросите за кадрите и контрола на местните органи. В началото на 1923г. на негово разположение са всички партийни постове, вкл. и уездните. През 1922г. Секретариата е назначил на работа повече от 10 000 души, от които половината са "отговорни работници".
На 25 май 1922г. Ленин получава първия удар - парализа на дясната половина на тялото, загуба на говора. Когато се връща на работа ( 02.10. с. г. ) Секретариата на ЦК му налага строг режим, забранява му дори да публикува в пресата. Няма съмнение, че зад всички тези "грижи" стои Сталин. Той се самоназначава за пазител на Лениновото здраве. Това води до разрив в отношнията между двамата. Сталин открива, че Ленин диктува писма на жена си. Обажда се по телефона на Крупская и я заплашва с разследване в Централната контролна комисия. Между 23 -25. 12. 1922г. Ленин диктува "Писмо до конгреса", което се превръща в своеобразно завещание. Десетина дни по-късно вождът диктува и допълнение към писмото. На 09.03.1923г. идва ударът, който ще превърне Ленин в труп, умиращ още 11 месеца.
Няма как да не се спрем малко по-подробно върху върху въпросното завещание. В него Ленин сам определя претендентите за властта. Като теоретик той е измислил термина "фракция" и го определя като опасно явление, което трябва да бъде унищожено още в зародиш. Опасявайки се от подобно развитие Ленин предлага в първата част на писмото разшираване на състава на ЦК до няколко десетки или дори до сто. Всъщност към края на 1922г., тяхния брой е 53 души - няколко десетки. Според препоръката на Ленин квотата трябва да се попълни от работници комунисти. Явно противиречие - за тях той по-рано е писал, че "работниците от машините за незапознати с ръководната работа".
По-интересна е частта, в която Ленин дава кратка характеристика на шестима членове на ЦК - Троцки, Сталин, Каменев, Зиновиев, Пятаков и Бухарин. Първо споменава двамата изтъкнати вождове на ЦК - Сталин и Троцки, сякаш прогнозирайки сблъсък между тях. За Сталин Ленин пише, че след като е станал генсек "концетрира в ръцете си необятна власт". В добавката към писмото: "Сталин е твърде груб и този мунедостатък става нетърпим при длъжността генсек. Затова предлагам на другарите да обмислят начин той да бъде преместен и да се назначи на тази длъжност друг човек, който да е по-лоялен, по-малко капризен" и т.н. От друга страна, "др. Троцки се отличава не само с редки способности. Лично той е може би най-способният човек в настоящия ЦК, но е извънредно самоуверен, прекалено се увлича по административната страна на работата" ( т.е. революционния терор ). Следват най-близките другари от емиграцията - Зиновиев и Каменев. За тях Ленин многозначително забелязва, че октомврийският епизод не е случайност, но те също така малко могат да бъдат винени за това, както и Троцки за неболшевишкото си минало. За младите членове на ЦК - Бухарин и Пятаков - пише, че те са "най-видни" сили, за Бухарин - най-големият теоретик на партията, но с много голямо съмнение можем да приемем неговите възгледи за напълно марксически.
Идеята на Ленин е много проста и ясна - никой от изброените не притежава качествата да поеме еднолично властта в партията. Вождът препоръчва да бъде заменен от колектовно ръководство, където пороците на всеки ще бъдат компенсирани от достойствата на другите. Получава се точно обратното - започва издигането на Сталин за сметка на останалите. Като пръв и най-голям противник се очертава Троцки.
Помнейки укорите на Ленин, Сталин се стреми да покаже, че не иска еднолично властта и сключва съюз с другите двама претенденти - Зиновиев и Каменев. Справянето с Троцки в действителност не се оказва голямо предизвикателство пред така оформилия се триумвират. С действията си Лев Бронщайн допълнително консолидира силите против себе си. Прави грешката да напомни на Каменев и Зиновиев октомврийските им грехове. Тримвиратът отвръща с изобличаване на "неболшевишкото минало" на героя от октомври. Троцки постепенно разбира, че не може да се справи само с личния си авторитет. От друга страна, не желае да използва армията. Така единственият му ход е да действа чрез партията. На 08.12.1923г. изпраща писмо до ЦК, подписано само от него. Опасява се да не бъде обвинен във фракционерство. Следваща седмица в ЦК се получава "Заявление 46", под което се подписват 46 от старите болшевики. В него остро се критикува политиката на мнозинството на Политбюро, т.нар. система на "назначенство", която сковавала партийния живот. Групата около Троцки имат всички основания за подобни критики, но забравят нещо много важно, че това е система, измислена от самия Ленин. Оттук насетне тактиката на Сталин, Каменев и Зиновиев е много проста - всеки, осмелил се да посочва грешки или несъвършенства воюва против ленински идеи. А всичко "ленинско" е правилно. На 16.01.1924г., пет дни преди смъртта на Ленин, започва работа 13-та партийна конференция. В нея се дава гласност на резолюцията "За единството на партията",прокарана от вожда на 10-я конгрес. Триумвиратът започва борба против "троцкизма" - своеобразна ерес, смесица от меншевизъм и антиленинско течение. През цялата 1924г. се води дискусията: Възможно ли е да бъде построен социализъм в една отделна страна? Сталин и компания се опират на една фраза от съчинение на Ленин през 1915г., в която се твърди, че при изключителни исторически обстоятелства, революцията може да настъпи не във всички страни едновременно, а в една отделна страна. Срещу изграждането на социализма в СССР се противопоставя "перманентната революция" на Троцки. Всъщност тази дискусия се основава единствено на разликите в глаголите "строи" и "построи". Троцки усеща, че постпенно започва да губи позиции. Още през май 1924г. признава поражението си: "Партията в крайна сметка винаги е права ... знам, че не можеш да бъдеш прав срещу нея ... можеш да бъдеш прав с нея и чрез нея, други пътища историята не е създала"
-------------
Партията може да е права, може и да не е, но се налага временно да преустановя изложението. При първа възможност обаче ще продължа, тъкмо ще се разбере има ли интерес към темата
Няма нужда да обяснявам кой е Сталин, нивото на форума в случая ми спестява тези усилия. Да видим обаче как започва неговата политичска кариера. А за такава може да се говори, макар и доста условно, едва от април 1917г. По това време той отговаря за болшевишкия вестник "Правда". Всъщност по-важната фигура там е Лев Каменев. На 17 април двамата, заедно със сестрата Мария, присъстват на посрещането на Ленин. Вождът обаче не му обръща никакво внимание, а задачата да понесе критиките на Владимир Илич се пада на Каменев. Минимална или почти никакво е участието на Сталин в събитията от октомври 1917г. Джон Рид дори не го споменава в хрониката си за тези дни. Въпреки това след болшевишкия преврат Сталин става Народен комисар по националностите. За СНК е ясно, че Полша, Финландия и прибалтийските републики са загубени. Тези страни са определени като "буржоазни републики", като се прави уговорката, че в някое бъдеше време могат да се превърнат в "пролетарски". Не така обаче стоят нещата с богатата на зърно Украйна и Задкавказкия регион. Там националните движения се възприемат като "борба против трудещите се маси". Като Наркомнац Сталин провежда политика на внедряване във всяка националност на партийни чиновници, които са по-привързани към партията, отколкото към собствения си народ.
По време на Гражданската война Сталин е председател на Севернокавказкия окръг. Оттогава е и първият му конфликт с Троцки, когото обвинява, че изпратените офицери от Червената армия не са достатъчно кадърни. Работата на Сталин като Наркомнац не остава незабелявана. Затова, когато Ленин решава да приключи с омръзналите му партийни спорове ( началото на 1919г. ), разчита на Сталин, в когото вижда неуморен бюрократ, който обаче може да му помогне в стремежа му да слее държавата с партията, да унищожи всякаква партийна и извънпартийна опозиция. На 09.04.1919г. Ленин учредява с декрет Народен комисариат за държавен контрол, който да държи под око държавните чиновници и да ги сменя, когато това е необходимо, с надеждни хора. За комисар на това бюро е назначен Сталин - всъщност това е първата му независима длъжност с по-важно значение. Същата година се появават три много важни органа - шестчленен Секретариат на Централния комитет, Организационно бюро за всекидневно управление на партията, Политическо бюро от 5 души, "за да взима решения по въпроси, нетърпящи отлагане". За да се избегне сблъсък между тези три органа се учредява едновременно членство. Сталин членува и в Оргбюро, и в Политбюро. Целта е да се направи една по-хомогенно и дисциплинирана машина, напълно послушна на Ленин.
Делата на Сталин в дълбините на партията стават видими на 10-я партиен конгрес, когато Ленин кара партията практически да свали властта от себе си. Прокарва се решение, според което ЦК има право да издава смъртни присъди върху партийни членове, включително и върху членове на ЦК. За да мине подобно решение на Ленин му е нужно мнозинство от 2/3. Сталин му го осигурява. Затова година по-късно, на 11-я конгрес, когато Преображенски изброява всички задължения на Сталин и изказва съмнение, дали успява да се справя с всичката работа в Оргбюро, Политбюро, народните комисариати, комисиите на ЦК, Ленин се изказва в негова защита. Твърди, че като Наркомнац е незаменим, а след приключването на конкреса го прави генерален секретар на ЦК. Значението на Секретариата е в това, че на негово разположение са въпросите за кадрите и контрола на местните органи. В началото на 1923г. на негово разположение са всички партийни постове, вкл. и уездните. През 1922г. Секретариата е назначил на работа повече от 10 000 души, от които половината са "отговорни работници".
На 25 май 1922г. Ленин получава първия удар - парализа на дясната половина на тялото, загуба на говора. Когато се връща на работа ( 02.10. с. г. ) Секретариата на ЦК му налага строг режим, забранява му дори да публикува в пресата. Няма съмнение, че зад всички тези "грижи" стои Сталин. Той се самоназначава за пазител на Лениновото здраве. Това води до разрив в отношнията между двамата. Сталин открива, че Ленин диктува писма на жена си. Обажда се по телефона на Крупская и я заплашва с разследване в Централната контролна комисия. Между 23 -25. 12. 1922г. Ленин диктува "Писмо до конгреса", което се превръща в своеобразно завещание. Десетина дни по-късно вождът диктува и допълнение към писмото. На 09.03.1923г. идва ударът, който ще превърне Ленин в труп, умиращ още 11 месеца.
Няма как да не се спрем малко по-подробно върху върху въпросното завещание. В него Ленин сам определя претендентите за властта. Като теоретик той е измислил термина "фракция" и го определя като опасно явление, което трябва да бъде унищожено още в зародиш. Опасявайки се от подобно развитие Ленин предлага в първата част на писмото разшираване на състава на ЦК до няколко десетки или дори до сто. Всъщност към края на 1922г., тяхния брой е 53 души - няколко десетки. Според препоръката на Ленин квотата трябва да се попълни от работници комунисти. Явно противиречие - за тях той по-рано е писал, че "работниците от машините за незапознати с ръководната работа".
По-интересна е частта, в която Ленин дава кратка характеристика на шестима членове на ЦК - Троцки, Сталин, Каменев, Зиновиев, Пятаков и Бухарин. Първо споменава двамата изтъкнати вождове на ЦК - Сталин и Троцки, сякаш прогнозирайки сблъсък между тях. За Сталин Ленин пише, че след като е станал генсек "концетрира в ръцете си необятна власт". В добавката към писмото: "Сталин е твърде груб и този мунедостатък става нетърпим при длъжността генсек. Затова предлагам на другарите да обмислят начин той да бъде преместен и да се назначи на тази длъжност друг човек, който да е по-лоялен, по-малко капризен" и т.н. От друга страна, "др. Троцки се отличава не само с редки способности. Лично той е може би най-способният човек в настоящия ЦК, но е извънредно самоуверен, прекалено се увлича по административната страна на работата" ( т.е. революционния терор ). Следват най-близките другари от емиграцията - Зиновиев и Каменев. За тях Ленин многозначително забелязва, че октомврийският епизод не е случайност, но те също така малко могат да бъдат винени за това, както и Троцки за неболшевишкото си минало. За младите членове на ЦК - Бухарин и Пятаков - пише, че те са "най-видни" сили, за Бухарин - най-големият теоретик на партията, но с много голямо съмнение можем да приемем неговите възгледи за напълно марксически.
Идеята на Ленин е много проста и ясна - никой от изброените не притежава качествата да поеме еднолично властта в партията. Вождът препоръчва да бъде заменен от колектовно ръководство, където пороците на всеки ще бъдат компенсирани от достойствата на другите. Получава се точно обратното - започва издигането на Сталин за сметка на останалите. Като пръв и най-голям противник се очертава Троцки.
Помнейки укорите на Ленин, Сталин се стреми да покаже, че не иска еднолично властта и сключва съюз с другите двама претенденти - Зиновиев и Каменев. Справянето с Троцки в действителност не се оказва голямо предизвикателство пред така оформилия се триумвират. С действията си Лев Бронщайн допълнително консолидира силите против себе си. Прави грешката да напомни на Каменев и Зиновиев октомврийските им грехове. Тримвиратът отвръща с изобличаване на "неболшевишкото минало" на героя от октомври. Троцки постепенно разбира, че не може да се справи само с личния си авторитет. От друга страна, не желае да използва армията. Така единственият му ход е да действа чрез партията. На 08.12.1923г. изпраща писмо до ЦК, подписано само от него. Опасява се да не бъде обвинен във фракционерство. Следваща седмица в ЦК се получава "Заявление 46", под което се подписват 46 от старите болшевики. В него остро се критикува политиката на мнозинството на Политбюро, т.нар. система на "назначенство", която сковавала партийния живот. Групата около Троцки имат всички основания за подобни критики, но забравят нещо много важно, че това е система, измислена от самия Ленин. Оттук насетне тактиката на Сталин, Каменев и Зиновиев е много проста - всеки, осмелил се да посочва грешки или несъвършенства воюва против ленински идеи. А всичко "ленинско" е правилно. На 16.01.1924г., пет дни преди смъртта на Ленин, започва работа 13-та партийна конференция. В нея се дава гласност на резолюцията "За единството на партията",прокарана от вожда на 10-я конгрес. Триумвиратът започва борба против "троцкизма" - своеобразна ерес, смесица от меншевизъм и антиленинско течение. През цялата 1924г. се води дискусията: Възможно ли е да бъде построен социализъм в една отделна страна? Сталин и компания се опират на една фраза от съчинение на Ленин през 1915г., в която се твърди, че при изключителни исторически обстоятелства, революцията може да настъпи не във всички страни едновременно, а в една отделна страна. Срещу изграждането на социализма в СССР се противопоставя "перманентната революция" на Троцки. Всъщност тази дискусия се основава единствено на разликите в глаголите "строи" и "построи". Троцки усеща, че постпенно започва да губи позиции. Още през май 1924г. признава поражението си: "Партията в крайна сметка винаги е права ... знам, че не можеш да бъдеш прав срещу нея ... можеш да бъдеш прав с нея и чрез нея, други пътища историята не е създала"
-------------
Партията може да е права, може и да не е, но се налага временно да преустановя изложението. При първа възможност обаче ще продължа, тъкмо ще се разбере има ли интерес към темата
Comment