Гръцко-турската война

[Nick]

Що да не са били модерни? Турските Маузери хич не са били остарели или лоши.

Предполагам, че Пара има предвид най-вече доставените Gew 88, от които Турция получава около 230,000. Освен това Gew 88 не е Маузер (противно на писаниците на някои български и руски автори).

[Parabellum]

Предполагам, че Пара има предвид най-вече доставените Gew 88, от които Турция получава около 230,000. Освен това Gew 88 не е Маузер (противно на писаниците на някои български и руски автори).

Да, тях имам в предвид и не само тях. Същото се отнася и до Турските ВВС доколкото ги има.За артилерията да не говорим.

[ivanias]

Ιωανιας до всички, включили се в темата: Благодаря Ви за включването!
Само че припомням моя въпрос: Тук виждам, че има доста компетентни по Гръцко-турската война 1919-1922 г.
Внимателно четох написаното от Вас, но така и не намерих по-конкретно и детайлно писание за участието на Фрунзе като извънреден посланик на Украинската ССР при Кемал Ататюрк. Какво е правил Фрунзе при Ататюрк? Известно е, че Фрунзе е командващ Туркестанския фронт септември 1920 г., през септември 1920 г. командва Южния фронт и командващ войските на Червената армия на Украйна и Крим.
И как този командващ Туркестанския фронт, после командващ войските на Украйна и Крим изведнъж се озовава извънреден посланник на УССР при Кемал Ататюрк.
И дали като такъв (командващ и извънреден посланик на УССР) той не е дошъл при Кемал Ататюрк с боеспособни азерски и татарски батальони на Червената армия? Окомплектовани с шашките и преминали вече през бойни изпитания в сраженията с "белите". (Вярно е, че Сталин през Втората световна изселва татарите от Крим, но 1920 г. те са там. А колко ли са били в азерските (имай предвид "азерските турци") и татарските батальони, изпитани в боевете в Гражданската война в Русия (по точноУкрайна, Крим, Туркестан и т.н.)?
А за това какво е било въоръжението на турската армия, може да има от вас повече знаещи. По това не споря – имам си мнение, но не го налагам. Пък и нали затова е форума – да обменим знания.

Ще моля обаче, ако има някой, който може да отговори на моя въпрос, да го стори и ще му бъда благодарен.
Ιωανιας

[ivanias]

Za Тhorn,
Много интересно e твоето изречение: “но въпроса за помощта на болшевиките към Кемал е наистина интересен. Отпуснали са сериозна материална помощ - оръжие и пари, но ми е интересно как е разпределено това във времето и каква е връзката между тази помощ и мълчаливото съгласие на Турция за поглъщането на Закавказието от СССР. Интересно е, че Турция едновременно води и войни с дашнаките».
Признавам: Предизвика любопитството ми.
Дали не можеш да кажеш нещо повече ..... напр. така може да се стигне до отговор на моя въпрос ......

Ще е интересно, как от 2.5 милионно гръцко население в Мала Азия преди започване на Първата световна война след 1922 г. (свалянето на "султана" и "възцаряването" на републиканското управление на Ататюрк) не остава нито един грък на тази изконна гръцка територия от векове.

Ιωανιασ

[ivanias]

За SS-mann (написаното от 18.11.07)
Колко велика е била турската армия по време на Галиполската операция!
Οτ Ιωανιασ¨твърди, че в Галиполската операция на страната на турците са били немците "с тяхното въоръжение, а може би и артилеристи ..."
Допълнение от Ιωανιασ от 01.12.07
През 1914 г. на следващия ден след обявяването от Германия на война на Русия, Турция и Германия подписват секретен договор, който фактически поставя турската войска под немско командване.
Достатъчно е да споменем една от операциите, известна като Сарикамишката, обсъдена в книгата на Г.В. Пипия «Германския империализъм в Заказказието през 1910-1918 г.». Става въпрос за операцията в Закавказието, проведена от турците под ръководството на немците с цел да ангажират руската кавказка армия в боеве и да осуетят прехвърлянето на боеспособни части на западното направление.
На Кавказкото направление се сражава 3-та турска армия. Начело на армията е самият военен министър Енвер паша, а негов началник щаб е немския генерал Бронзарт фон Шелендорф. Всички важни отдели на турския щаб се възглавявали от немски офицери, а цели разчети на батареите били окомплектовани от немски артилеристи. Почти месец турците и техните немски инструктори се готвили за настъплението...»
В разгорелите се боеве руската армия нанася на турците съкрушителен удар. Турската 3-та армия губи две трети от състава си, а Енвер паша и немският генерал Бронзарт фон Шелендорф, заедно с немските инструктори и немските артилеристи бягат в Истанбул.
Сарикамишката операция, завършила с пълен провал за немско-турските планове, оказала съществено влияние на съотношението на силите на Близкоизточния военен театър. Турците били принудени да пренесат допълнително сили, за да преградят пътя на русите на изток.
На свой ред, западните съюзници от Антантата, страхувайки се че Русия още до приключване на войната може да постигне целите си по завладяване на Проливите и на други турски територии, решили да проведат през март 1915 г. десанта в Галиполи.
Това начинание обаче завършило с пълен провал на силите на антантата.
Та, като съпоставим Галиполската операция с прякото и непосредствено участие на немците като командване, въоръжение и немски артилеристи в Сарикамишката операция, възниква въпроса:
Как ли са участвали немците в Галиполската операция?
Може би началника на турския щаб със звучното турско име генерал Бронзарт фон Шелендорф ВЪОБЩЕ НЕ Е УЧАСТВАЛ на страната на турците в Галиполската операция?

[Thorn]

Даже и да даваш за пример Лиман фон Сандерс, за когото очевидно не си чувал, пак си неубедителен.

[viking heart]

Иваниас, честно казано се обърквам от постовете ти...

[ivanias]

Za SS-mann
Sir,
Разчитам на нещо интересно по моя въпрос: Как Съветска Русия е помогнала на Кемал Ататюрк?
И в тази връзка написах някаква допълнителна информация, която да послужи като BACKGROUND за моя въпрос. Разбира се, този BACKGROUND за събитията през ²-вата световна война и конкретно за Закавказието е доста обширен. Възможно е да не съм избрал най-подходящото за BACKGROUND. Макар че през ²-та световна в Закавказието са германски експедиционен корпус, който пряко управлява военните действия на Турция, после дори влиза в Грузия и Азърбейджан (турците малко ги изпреварват, но това е друг въпрос), и много оплетени неща – нефт, комисари, меншевики, англичани, французи, турци и т.н.......
Но отново ще цитирам Thorn: “Иначе момчето наистина е сбъркало форума, но въпроса (ът) за помощта на болшевиките към Кемал е наистина интересен. Отпуснали са сериозна материална помощ - оръжие и пари, но ми е интересно как е разпределено това във времето и каква е връзката между тази помощ и мълчаливото съгласие на Турция за поглъщането на Закавказието от СССР. Интересно е, че Турция едновременно води и войни с дашнаките. Обаче честно казано в момента не ми се занимава да ровя.»
Бележка на Ιωανιασ¨"дашнаки се определят като членове на «армянской буржуазно-националистической партии "Дашнакцутюн" ("Союз"), основанной в 1890 г. в Тифлисе. Выступали за автономию Западной Армении в составе Турции. В мае 1918 - ноябре 1920 г. партия возглавила Армянскую республику.После установления Советской власти в Армении 29 ноября 1920 г. дашнакское правительство, находившееся в Александрополе, 2 декабря 1920 г. заключило договор с Турцией, уступив ей значительную часть армянских земель. В феврале 1921 г. дашнаки подняли в Армении антисоветский мятеж, который был разгромлен. Партия дашнаков была запрещена в пределах Армении.В Енциклопедията “дашняк” се определя като плохой, очень плохой, подлый, трусливый, агрессивный, высокоорганизованный человек армянской национальности".
Аз Ιωανιασ досега не съм изровил нищо по съществено по въпроса за съдържанието и реализацията на мисията на Фрунзе при Кемал Ататюрк точно в периода на Гръцко-турската война. Най-важното в случая е не само да се уточни какво е направил Фрунзе при пристигането си в Турция като извънреден и пълномощен посланик на Украинската ССР (по договореност със Съветското правителство), но и как преди отиването му са извършени определени действия за въоръжаването и за окомплектоването на турските бойни части, вкл. и с бойни единици на Червената армия и със съветско въоръжение. Ясно и за некомпетентните е, че преди назначаването на Фрунзе през м. август 1920 г. до заминаването му като извънреден посланик на Украинската ССР са извършени определени действия от страна на СССР (условно казано - можеи и от Войските на Украинската ССР под командването на Фрунзе и Аралов (ГРУ)), до предоставяне на въоръжение, и включването на командири и бойно калени военни от Червената армия в в окомплектовката на скапаната турска т.нар. армия (на кемал), иначе казано башибозук. (Моля да се сравни какво е била към този момент т. нар. "армия" на Ататюрк - навсякъде тя е дефинирана като "доброволци", т.е. башибозук = равно на бошибозука от Батак и т.н.).. Между другото така "доброволчески" е била организирана армията на Ататюрк в първите сражения с гърците и особено при Сакария, където някога е била създадена отоманската империя.
По тази тема намерих само общи фрази. Още по-интересно би било ако има някой, който да обрисува битката при Сакария и нейния религиозен характер.
И как мисията на Фрунзе (август 1921 г. правителството на УкраинскатаССР по договореност с правителството на РСФСР назначава Фрунзе за извънреден посланик в Турция, който пребивава в Турция от декември 1921 г. (другаде пише: от ноември 1921) до януари 1922 г.) се вписва във времето преди и след битката при река Сакария - от 23 август до 13 септември 1921 г. Първите военно-дипломатически контакти между Турция и Русия се установяват на 19 юли 1920, а на 7 ноември 1920 г. е открито съветското посолство в Турция.
Не съм сигурен кога започват доставките на руско оръжие за Турция - някъде пише, че доставките са започнали още през лятото на 1920 г., но били в намален обем. Цитат: "По съветски документи и в изпълнение на договореностите от 1920 г. ... в Турция за периода от 1920 -22 г. е било доставено значително въоръжение ..и военно оборудване."
В този цитат най-важното е, че е имало договореност от 1920 г., което значи още лятото на 1920 г. е започнало военното сътрудничество между Турция и Червената армия.
Но има едно, което предизвиква моето любопитство – как така изведнъж турците започват да печелят срещу гърците? И то след като Фрунзе се е появил като извънреден посланик на Съветска Русе при Ататюрк. (От уважение към форума се въздържам да кажа, че явно преди това има договорености между Ленин - СССР, (на 19 юли 1920) и Украинската ССР, и после пряка и бърза реализация на тези договорености в полза на Ататюрк и във вреда на Гърция).
Както се казва: Защо ще се договаряме след като не го направим?
Ако имаш нещо интересно по тази тема (но аналитично), ще съм много признателен.
Ιωανιασ

[Thorn]

Советское и кемальское правительства первыми признали друг друга и до конца жизни Ататюрка (1938 год) поддерживали тесные военные, экономические и культурные связи. В 1920-1922 годах Советы через Новороссийск, Туапсе и Батуми поставили Турции около 40 тысяч винтовок, сотни пулеметов, 54 орудия с многотысячным комплектом снарядов и огромное количество военного снаряжения. Турецкие корабли пополнялись командным составом черноморско-азовского флота. Через Азербайджан в Турцию шли нефть, бензин и керосин. Эмиссары в лице Фрунзе, Мдивани и посла Аралова вывезли в Турцию из пухнувшей от голода и лежащей в разрухе России не менее 10 млн рублей золотом. Именно такую сумму Ленин обещал Кемалю в 1921 году.

Российских коммунистов привлекала идея перерастания национально-освободительной войны в пролетарскую и установление контроля над проливами. Кемаль умело вел двойную игру. Ведь, объективно говоря, именно претензии турок на Батуми, Александрополь (Ленинакан) и бакинскую нефть толкнули закавказские республики в объятия Советского Союза. В конце 1920 года в Армению и Грузию были введены войска Красной Армии, которые и остановили турецкое наступление, спровоцированное армянскими дашнаками. Турки на войну с Советской Россией не решились.

По Московскому договору о дружбе и братстве (1921 год), Ленин подарил Кемалю без малого 20 тыс. кв. км территории с населением 492 тысячи человек, проживавших в закавказских округах Каре, Ардаган и Артвин.

Взето от тук - http://legends.by.ru/when/ataturk.htm

[ivanias]

За Thorn,
Sir,
Това за германеца (германския генерал) и турски маршал Liman von Sanders си е ясно. И това не е само Сандерс, има и Щанке, немския консул Шьобнер, полковник Фридрих Крeс фон Кресенщайн, назначен за началник щаб на 4-а турска армия, като същевременно е министър на флота, немския посланник в Турция Фрайхер фон Вангенхайм (един от участниците в «заверата Ленин" за извеждане на Русия от войната посредством революция. Забел. Фон Вангенхайм се е познавал с главното действащо лице на «заверата Ленин" – Парвус Александър (Израил) Лазаревич Гелфанд (Парвус, Молотов, Москович, който преди началото на ²-вата световна е икономически съветник на Енвер паша), генерал Ханс фон Сект ( от декември 1917 г. до края на ²-вата световна, началник на Турския генерален щаб) и т.н.
Когато през декември 1913 г. кайзер Вилхелм ²² приема ръководителя на германската военна мисия в Турция генерал Сандерс (Сандерс току-що е поел длъжността командващ 1-ва турска армия и член на Висшия военен съвет на Турската империя), Кайзерът казва: “Или германското знаме скоро ще се развява над Босфора, или мен ме очаква судбата на заточеник на остров Света Елена .... “
Фон Сандерс пряко участва с многочислена група немски офицери в боевете при Ерзерум., известна като Каприкейнската операция. Може би на някого ще бъде интересно участието на Сандерс в одобряването на действията на турците за депортацията на арменците, както и за участието на хилядите германски военнослужащи в тази операция,
Има и адмирал Вилхелм Сушон, който идва с германските военни кораби «Гебен» и «Бреслау». На корабите били вдигнати турски флагове, а на немските военни матроси надянали фесове, а адмирал Сушон бил назначен за командващ турските морски сили. Още от началото на септември 1914 г. всички важни постове в турската армия се намирали в ръцете на немците, или се контролирали от тях. Освен това, на всеки военен кораб от турския флот и на всяки укрепен пункт на брега е бил командирован немски офицерски екип, вкл. и с необходимото въоръжение.
Именно подобно участие на части на германската армия, вкл. германски разчети на артилерията имах предвид като написах: “Ясно е, че при Галиполи са били преди всичко германците ....”
А Liman von Sanders като командващ 1-ва турска армия в района на Константинопол, после и в операцията при Галиполи, е разполагал с повече от 10000 германски военнослужащи, съответно въоръжение и т.н.
Както и да е, не това ми е въпроса към форума.
Моят въпрос е:
досега не съм изровил нищо по въпроса за съдържанието и реализацията на мисията на Фрунзе при Кемал Аттатюрк точно в периода на Гръцко-турската война. Но има едно, което предизвиква моето любопитство – как така изведнъж турците започват да печелят срещу гърците? И то след като Фрунзе се е появил като извънреден посланик на Съветска Русе при Аттатюрк.
Ако имаш нещо интересно по тази тема, ще съм много признателен.
Ιωανιας

[Thorn]

И все пак не можеш да кажеш, че основно германците са се били при Галиполи. Само загубите на турците там са над 180 000 човека, а сам пишеш, че германците са били около 10 000.

Впрочем Фрунзе си е тръгнал от Турция няколко месеца преди Сакария.

16 марта 1921 г. в торжественной обстановке был подписан Договор о дружбе и братстве между РСФСР и Турцией .

Согласно этому документу Советское правительство уступало Турции районы Карса, Ардагана и Артвина, а Турция отказалась в пользу Грузии от суверенитета над Батуми. Одновременно была достигнута договоренность об оказании со стороны Советской России помощи Турции деньгами ( в сумме 10 млн. зол. рублей) и военными материалами.









13 октября 1921 г. при участии РСФСР в Карсе был заключен договор о дружбе между Турцией, с одной стороны, и Азербайджаном, Арменией и Грузией – с другой. В подготовке и подписании важного документа, установившего незыблемость северо-восточных границ Турции, сыграл важную роль российский полпред С.П.Нацаренус (май 1921 - январь 1922 г.), бывший военный комиссар Северного флота.

В августе 1921 г. правительство УССР по соглашению с правительством РСФСР назначило чрезвычайным послом в Турции М.Ф.Фрунзе, который находился в Турции с декабря 1921 по январь 1922 г. В период пребывания Фрунзе в Анкаре Турция, в связи с напряженным положением на фронте и финансовым кризисом в стране, переживала тяжелые дни. Фрунзе настойчиво предлагал, чтобы Советское правительство изыскало дополнительные средства для оказания помощи Турции. После поездки Фрунзе в Турцию Москва усилила дипломатическую, военную и денежную помощь турецкому правительству.

5 января 1922 г. полпредом РСФСР в Турции был назначен С.И.Аралов. Перед отъездом в Анкару, как писал в мемуарах Аралов, в своей напутственной речи В.И.Ленин сказал: "Турки дерутся за свое национальное освобождение. Поэтому ЦК посылает вас туда, как знающего военное дело».

В период подготовки к генеральному наступлению турецких войск против оккупантов, в марте-апреле 1922 г. по приглашению Мустафы Кемаля С.И.Аралов, военный атташе К.К.Звонарев и первый посол Азербайджана в Турции Ибрагим Абилов посетили части действующей национально-освободительной армии. Гости побывали в пехотных, кавалерийских дивизиях, посетили штабы двух армий, двух корпусов, осмотрели в г.Конье тыловые армейские учреждения и присутствовали на празднике годовщины национальной армии. Представители российского полпредства раздавали после митингов солдатам небольшие подарки с надписью на турецком языке: «Турецкому солдату от Красной Армии Советской России».

По советским официальным данным, во исполнение договоренности 1920 г. и в соответствии с договором от 16 марта 1921 г. через Новороссийск, Туапсе и Батуми в Турцию в течение 1920-22 гг. было поставлено 39 тысяч винтовок, 327 пулеметов, 54 орудия, 63 млн. патронов, 147 тысяч снарядов и т.п. С восточных границ было переброшено военное оборудование, оставленное русской армией в 1918 г. В 1921 г. переданы два морских истребителя «Живой» и «Жуткий». В Анкаре советское правительство помогло со строительством двух пороховых фабрик, одновременно поставив в Турцию оборудование для патронного завода и сырье для производства патронов. Кроме того, советская дипломатическая миссия во главе с советником Я.Я.Упмал-Ангарским в 1920 г. передала представителям ВНСТ 200,6 кг золота в слитках, обещанного советским правительством на переговорах в Москве. М.В.Фрунзе в Трабзоне предоставил турецким властям 100 тысяч руб. золотом для организации приюта для детей, потерявших родителей на фронте. С.И.Аралов в апреле 1922 г. передал в дар турецкой армии 20 тысяч лир на приобретение походных типографий и киноустановок. Помимо этого, в начале 1922 года Турции было передано несколько партий оружия. 3 мая 1922 г. полпред РСФСР в Анкаре С.И.Аралов передал турецкому правительству 3,5 млн. зол. рублей – последний взнос из 10 млн. руб., обещанных при подписании договора 1921 г.

Сближению между странами в дальнейшем способствовали дипломатические усилия делегаций двух стран в ходе Лозаннской конференции 1922-23 гг. СССР поддерживал Турцию и защищал тезис об обязательном турецком суверенитете над Проливами

http://www.turkey.mid.ru/20-30gg.html

[ivanias]

Za Thorn,
Thanks!
Има нещо доста добро и качествено в написаното от теб.
Моят въпрос е: досега не съм изровил нищо по въпроса за съдържанието и реализацията на мисията на Фрунзе при Кемал Ататюрк точно в периода на Гръцко-турската война. Но има едно, което предизвиква моето любопитство – как така изведнъж турците започват да печелят срещу гърците? И то след като Фрунзе се е появил като извънреден посланик на Съветска Русия при Ататюрк”.
...........
По възражението «И все пак не можеш да кажеш, че основно германците са се били при Галиполи. Само загубите на турците там са над 180 000 човека, а сам пишеш, че германците са били около 10 000»
мога да кажа, че след като при Сарикамишката операция са участвали немски разчети на оръдията, то как ли е било при Галиполи под командването на Сандерс, който след Галиполи в Турция се наричал "Източния Хинденбург".
Макар че някъде четох, че "уж" Сандерс бил "избягал" и оставил командването на Аттатюрк, АМА НЕ МИ СЕ ВЯРВА, да е било така.
Пък и да е било така, Сандерс не е бил сам – имало е хиляди немски военнослужащи с преки бойни задачи в турската армия. И при Галиполи - също.
И все пак, въпросът не е в броя на убитите от едната или другата страна, а кой, как и с какво е водил битката и какво е постигнал.
Съгласен съм с написаното от теб за Фрунзе и другите участници – полпредове и т.н. Вярно е, че Ленин е казал така на полпреда Аралов, С.И. Справка за Аралов - по долу.
Ленин и друго е казвал (по повод настъплението на турците към Баку): « Ние бихме се съгласили да дадем на немците нефт, ако те се съгласят да спрат настъплението на турците към Баку.» На което немците са отговорили със сговор с меншевиките и окупация на Грузия от германските войски, сключване на договор за ... помощ (?! с Грузия) и т.н. Пък и да не забравяме кой е Ленин и как е дошъл в Русия - с помощта на Парвус, Израил Лазаревич и на германския посланик в Турция фон Вангенхайм (вж Елизабет Хереш «Тайните дела на Парвус. Купената революция»).
Последните германски въоръжени сили напускат Изток/а на 2 декември 1918 г., с последния кораб от пристанище Поти. Дотогава германците са командващи генерали, маршали, адмирали, офицери на турската армия, германците са и моряци с турски фесове или бойни разчети на оръдията или картечниците, които стрелят под знамето на турците срещу Антантата.
Извод: След декември 1918 г. на Изток няма германски войски.
Кой е помогнал на турците във войната срещу гърците? (За предшестващия арменски геноцид споменахме - турските главорези подпомогнати от германците).
Да видим: ФРУНЗЕ, МИХАИЛ ВАСИЛЬЕВИЧ.В ноябре 1921 возглавлял Чрезвычайное посольство в Анкару для установления отношений между Украиной и Турцией, вел переговоры с Мустафой Кемалем. По-нататък: "С 1919 г. командующий войсками ряда армий и фронтов. В 1920-1924 гг. командующий войсками Украины и Крыма. заместник на Фрунзе- Аралов, С.И.), Украинского военного округа, одновременно с 1922 г. зам. Предс. СНК Украинской ССР. 3 декабря 1920 назначен уполномоченным Реввоенсовета на Украине и командующим вооруж¸нными силами Украины и Крыма, одновременно избран членом Политбюро ЦК КП(б)У, с февраля 1922 заместитель председателя СНК УССР. В августе 1919 — сентябре 1920 командующий Туркестанским фронтом. Член Туркестанской комиссии ВЦИК и СНК (октябрь 1919 — июль 1920); сторонник «организации» революции в Бухарском эмирате пут¸м вторжения Красной Армии, руководил штурмом Бухары (30 августа — 2 сентября 1920). С сентября-ноября 1920 командовал Южным фронтом, организатор изгнания войск генерала П. Н. Врангеля из Северной Таврии и Крыма."
И още една фигура сред “кървавите помощници” на Ататюрк – Мате Залка, унгарски комунист (на унг. Zalka Мате), истинско име Бела Франкъл). От 1920 г. е заемал командни длъжности на РКА, а от 1921-1923 г- е бил на командни длъжности на ВЧК (а какво е ЧК ?).
Мате Залка пише (1937, книгата на Залка «Добердо», на руски), че Фрунзе е поел командването на въоръжените сили на Турция с отиването си катоизвънреден посланик на Русия в Турция, а негов заместник станал самият Залка. По-това време в Турция е бил и Ворошилов, но в какво качество не е известно. Макар че от следващото – става известно.
По-късно Ататюрк е направил Ленин, Троцки и Фрунзе почетни граждани на Турция. А в Измир (подпалената и обезлюдена от турците гръцка Смирна) една от главните улици се нарича Ворошилов. Фрунзе и Ворошилов са в скулптурната група «Другари» на паметника на «Героите» на площад Таксим в Истанбул. Това са героите, пряко участвали и спомогнали за изгонването на гърците от Мала Азия. Иначе казано: На кървавата чистка на гърците от изконните гръцки територии.
Справка за Аралов, Семьон Иванович - от 1918 г. е началник на оперативния отдел на Щаба на Московския военен окръг и на Наркомата по военните и морските работи, член на Реввоенсъвета, член на РВоененС на 12 армия и на Югозападния фронт (до декември 1920 г. След гражданската война е заместник-командващ на Украинския военен окръг (ХОПА - ФРУНЗЕ - 1920 г.). От ноември 1918-юли 1920 г. — началник на Регистрационно (разузнавателно) управление на щаба на РВС (после ГРУ военното разузнаване). На 1 ноември 1918 года Реввоенсовета на РСФСР (РВСР) утвърждава щата на Полевия щаб на Реввоенсъвета, а на 5 ноември този щат е въведен със заповед в действащата армия. В структурата на Полевия щат се създава Регистрационно управление, обединило всички органи на военното разузнаване. За първи началник на Региструправл е назначев С. И. АРАЛОВ. В този период огромен принос за създаването на съветското военно разузнаване имат: - ръководителите на разузнаването: Н. М. Потапов, С. И. АРАЛОВ, (после пол.пред на Русия при Ататюрк) Б. М. Шапошников, Б. И. Кузнецов, В. П. Павулан, В. Х. Ауссем, Я. Д. Ленцман, А. Я. Зейбот, Я. К. Берзин, Г. И. Теодори, В. Х. Груздуп, С. И. Гусев и други; - организатори на резидентурите: Ю. Я. Красний, М. Ю. Тилтин, А.-Я. М. Тилтин, Х. Боев, Я. К. Сташевски, Б. Б. Бобртновски, А. И. Геккер, С. Л. Уздановски, К. К. ЗВОНАРЕВ, (после военен аташе на Русия при Ататюрк) С. П. Урицки, А. А. Бобрищев, Х. И. Салтин и много други.
От 1921 г. Аралов С.И. е изпратен за полпред (което значи военен разузнавач - и да си припомним кой направи преврата декември 1979 г.в Кабул - спец-ове от ГРу, наричани "мюсюлманския батальон", съставен от узбеки, казахи и таджики) в Турция и други държави, напр. Литва.

Дали можем да направим извода, че това са хората, довели до т.нар малоазийска катастрофа, изгонила ("дребно" повторение на арменския геноцид, подпомогнат от германците) почти 1.5 млн гърци от изконните гръцки територии в Мала Азия?
И има ли някой във форума, на който му идва наум сравнението на т.нар. "мюсюлмански" батальон на ГРУ, превзел "двореца" на Хафизула Амин в Кабул, с Фрунзе и военните от ГРУ (тогава "Регистрационно" у-ниеРКА и от ВсерусийскатаЧК) с него в Турската завера с Ататюрк?
От последните изречения и от написаното от теб излиза – това е СЪВЕТСКА РУСИЯ. Но как? Едва ли само с финансова помощ (злато).
Все отнякъде трябва да е дошла СИЛАТА (ВОЙСКАТА). До 1918 г. са били германците (може много дасе каже КАК). А след 1919-20 ОТКЪДЕ?
Ιωανιασ
Едно допълнение възникна във вр. с твоите думи «По советским официальным данным, во исполнение договоренности 1920 г. и в соответствии с договором от 16 марта 1921 г. через Новороссийск, Туапсе и Батуми в Турцию в течение 1920-22 гг. было поставлено 39 тысяч винтовок, 327 пулеметов, 54 орудия, 63 млн. патронов, 147 тысяч снарядов и т.п. С восточных границ было переброшено военное оборудование, оставленное русской армией в 1918 г. « и т.н.
(Тук вероятно става дума за оръжието и боеприпасите, оставено от "белите" при евакуацията им след техния разгром от .... Фрунзе .....)
Дали някъде ще се намери информация, дали тези винтовки, картечници, оръдия и т.н. не са били в ръцете на бойци от Червената армия? (Може и да са били с фесове като германските моряци на адмирал Сушон, между впрочем адм. Сушон командвал и българския флот по това време)
Щом като в Сарикамишката операция са участвали немски офицери и цели немски разчети на оръдията, то как ли стои въпроса с доставеното руско оръжие, боеприпаси, материали за боеприпаси, барутна фабрика, фабрика за боеприпаси - значи "обслужването е било комплексно. И т.н. Между впрочем германците също са построили такава фабрика-какво ли е станало с нея?
То, оръжието (и боеприпасите, и фабриката за боеприпаси) сами не стрелят . . . . Пък освен да стреля, някой е трябвало да планира, да командва, и да може да стреля ... като германец. А германци след 1918 г. в Турция вече н я м а .....
Интересно е, че при Ататюрк е изпратен Фрунзе, който към този момент е командващ войските (червената армия) на Украйна и Крим, преди това командващ Туркестанския фронт, после изгонил белите и т.н. Заеднос него е Аралов, С.И, негов заместник в същите военни структури и на Разузнавателното управление на РКА, както Мате Залка, унгарски революционер, станал заместник на Фрунзе в Турция, а по-късно сражавал се в Гражданската война в Испания.
Иначе казано, тъкмо той (Фрунзе) може да изкомандва тези боеспособни войски ДА СИ СЛОЖАТ ФЕСОВЕТЕ (впрочем те може да са си били с фесове - малка аналогия с операция "Щурм 333" на "мюсюлманския" батальон на ГРУ в Кабул) -татари, азери и т.н.), както германските моряци, и да отидат на бой срещу гърците под знамето на Ататюрк.
Къде ли да търсим?
Ιωανιασ

[ivanias]

какво стана с този форум?
Май нещо олекна!
Освен Thorn с изпращането на част (известна) от информация от сайта на посолството на RU май никакъв анализ не се състоя !!!!!!
А на всеки форум полезното и ценното е анализа !!!!
КАЛПАВА РАБОТА !!!!!!
Ιωανιασ

[shadowsong]

Аз по темата - от тези 2,5млн дет ги цитирате, ми мернах точно тази бройка и да ви кажа те са предимно из одринско,западна малазия. Като ми беше много забавно, защото , изчислението показваше цяло (сегашна) Турция и общо взето освен турци, гърци и арменци - никакви други малцинства нямаше. Сега вие си вадете извода, не само за българи ама и за кюрдите например, доколко е вярно това изчисление незнам. Но си мисля, че са писали за гърци всички християни (ест. най-много в одринско) .

[ivanias]

Вж. на http://en.wikipedia.org/wiki/Greco-T...922%29#_note-3
Гръцката общност в Анадола (The Greek community in Anatolia)
“ По архивни документи от преброяването в 1914 г., цялото население на Отоманската империя е било приблизително 21 млн. души, а гръцкото население в империята преди балканската война е 2833.370 души по преброявяне от 1909 г.
Before the outbreak of the First World War, over 2.5 million Greeks lived in Turkey.[5] ^ Area Handbook for the Republic of Turkey - Page 79 by Thomas Duval Roberts. In 1915 the Young Turk government enacted genocidal policies against the minorities in the Ottoman Empire, slaughtering hundreds of thousands of people. While the Armenian Genocide is the best known of these events, there were also atrocities towards Greeks in Pontus and western Anatolia. [6].
След 1922 г. в резултат на съветската военна “намеса” на страната на Ататюрк в Анадола не остават никакви гърци, а само 100000 в Константинопол и в някои гръцки острови под турско.
Още на: http://www.euro2001.net/index.shtml?...stat_1br4.html
Военната катастрофа през 1922 година, узаконена от Лозанския договор (1923 г.), ампутирала източната половина на това централно гръцко пространство, прогонвайки от Мала Азия милион и половина гърци, които намерили убежище в Гърция.
Западните и северните части на Мала Азия и Босфора (особено след второто голямо преселение на гръцко население от Истанбул през 1955 г.), които представлявали гръцки територии в продължение на повече от две хилядолетия, били безвъзвратно изгубени. Тази национална катастрофа нанесла тежки рани, от които гърците все още не са се съвзели.


Ιωανιασ