Поздравление за снимките, Даниц
При цялото ми уважение към gollum, но това е доста спорна теза.
Първо, правя уточнението, че не симпатизирам нито на поляците, нито на Съветите, а преди това на руснаците.
Но ако тръгнем да се ровим в историята, неизбежно ще трябва да се върнем към картата на държавните граници преди първото разделяне на Жечпосполита през 1772 година. Откъдето и да го погледнеш, това си е доста "мизерна" от международно-правна гледна точка акция. Ще са необходими поне 3-4 десетилетия още, за да изчезнат скрупулите на победителите. Вярно, в политиката има само интереси, затова по-добре да не намесваме темата за това "кой какво право имал и защо".
В началото на 20-ти век ситуацията е доста променена. На Пилсудски му е ясно, че възстановяването на Жечпосполита /държавата на двете нации/ е празен блян, въпреки че в началото се надява на конфедерация между независима Украйна, прибалтийските републики и Полша, защото, като добър политик, правилно преценява, че никой от тях не може сам да се противопостави на огромната империя от изток.В крайна сметка, можем само да гадаем какво би се случило, ако все пак Жечпосполита не беше разделена в края на 18-ти век /това действие донякъде е плод на злощастно за поляците стечение на обстоятелствата, случайности и прекалена лакомия от страна на Екатерина Втора/. Факт е, че полската конституция от 90-те години на 18-ти век няма аналог в Европа по онова време. За кратко време страната се опитва да навакса пропуснатото, но външните фактори вече не й позволяват да завърши започнатото.
Историята обича парадоксите. Пример за това е съдбата на православното население в Жечпосполита, след окончателното разделяне и унищожаване на полско-литовската държава. Екатерина Велика "освобождава" украинските и беларуските селяни от католическия гнет, но й трябват само 5-10 години след това, за да ги превърне в крепостни мужици. Едва ли това е била мечтата на бунтовника Хмелицки през 17-ти век. В сравнение с руския имперски гнет, полското присъствие от предходните векове си е направо носталгичен спомен /за почти безправните украинци и беларуси/. През 20-ти век нещата коренно се променят. Но това е друга тема..
А що се отнася до помощта на Антантата - през по голяма част от кампанията срещу Съветите, тя е по-скоро символична, едва пред стените на Варшава, когато Червената армия заплашва да нахлуе към Средна Европа, Полша получава най-необходимото като модерно въоръжение и боеприпаси. И то също не е достатъчно.
Иначе, после историята е ясна. Поляците заграбват западна Украйна. Там възниква силно националистическо анти-полско движение. Стига се дори до своеобразна партизанска война през 30-те години. Полското правителство изпраща около 300 хиляди колонисти в Беларусия и Украйна, а след германската окупация крайните украински националисти отговарят с масови погроми и убийства на мирни жители с католическо вероизповедание....
gollum написа
Виж мнение
Първо, правя уточнението, че не симпатизирам нито на поляците, нито на Съветите, а преди това на руснаците.
Но ако тръгнем да се ровим в историята, неизбежно ще трябва да се върнем към картата на държавните граници преди първото разделяне на Жечпосполита през 1772 година. Откъдето и да го погледнеш, това си е доста "мизерна" от международно-правна гледна точка акция. Ще са необходими поне 3-4 десетилетия още, за да изчезнат скрупулите на победителите. Вярно, в политиката има само интереси, затова по-добре да не намесваме темата за това "кой какво право имал и защо".
В началото на 20-ти век ситуацията е доста променена. На Пилсудски му е ясно, че възстановяването на Жечпосполита /държавата на двете нации/ е празен блян, въпреки че в началото се надява на конфедерация между независима Украйна, прибалтийските републики и Полша, защото, като добър политик, правилно преценява, че никой от тях не може сам да се противопостави на огромната империя от изток.В крайна сметка, можем само да гадаем какво би се случило, ако все пак Жечпосполита не беше разделена в края на 18-ти век /това действие донякъде е плод на злощастно за поляците стечение на обстоятелствата, случайности и прекалена лакомия от страна на Екатерина Втора/. Факт е, че полската конституция от 90-те години на 18-ти век няма аналог в Европа по онова време. За кратко време страната се опитва да навакса пропуснатото, но външните фактори вече не й позволяват да завърши започнатото.
Историята обича парадоксите. Пример за това е съдбата на православното население в Жечпосполита, след окончателното разделяне и унищожаване на полско-литовската държава. Екатерина Велика "освобождава" украинските и беларуските селяни от католическия гнет, но й трябват само 5-10 години след това, за да ги превърне в крепостни мужици. Едва ли това е била мечтата на бунтовника Хмелицки през 17-ти век. В сравнение с руския имперски гнет, полското присъствие от предходните векове си е направо носталгичен спомен /за почти безправните украинци и беларуси/. През 20-ти век нещата коренно се променят. Но това е друга тема..
А що се отнася до помощта на Антантата - през по голяма част от кампанията срещу Съветите, тя е по-скоро символична, едва пред стените на Варшава, когато Червената армия заплашва да нахлуе към Средна Европа, Полша получава най-необходимото като модерно въоръжение и боеприпаси. И то също не е достатъчно.
Иначе, после историята е ясна. Поляците заграбват западна Украйна. Там възниква силно националистическо анти-полско движение. Стига се дори до своеобразна партизанска война през 30-те години. Полското правителство изпраща около 300 хиляди колонисти в Беларусия и Украйна, а след германската окупация крайните украински националисти отговарят с масови погроми и убийства на мирни жители с католическо вероизповедание....
Comment