foton11 написа
Виж мнение
Интересното е, че няколко съветски механизирани корпуса се вдигат под тревога още на 20ти, вероятно именно защото някой не иска те да бъдат жертвани. Това са преди всичко корпуси от Киевския и Прибалтийския военни окръзи.
Е, всъщност има едно такова решение - непосредствено преди войната крайграничните окръзи се обявяват за управления на фронтове и локациите им се променят - но за преминаването на новите места не им остава време.
И други, които биха могли да направят - например пехотата да е подготвена да заеме позициите си (а не да си спи в казармите в момента на нападението) - така, както става в сектора на Киевския военен окръг (командващият Кирпонос там е нервен и усеща какво му се пише) и както не става в Белоруския военен окръг, чиито командващ Павлов се опитва да се прави на уверен и в следствие на това губи управлението на войските си още от първите часове на войната.
Обаче основното, което все пак руското командване не очаква, а Сталин не може да разбере (и не го и разбира до края на войната) е смазващия ефект от огромната концентрация на сили в участъците на пробивите. И последващия от нея ефект - бързо настъпващите немски колони постоянно се приемат за "въздушни десанти" - всички донесения от първите дни на войната са пълни с такива сведения за въздушни десанти, а на практика това са челните дозори на немските колони, разузнавателни подразделения и т.н.
А, да, има и още нещо - заради летните лагери и обучения, артилерийските полкове на огромен брой дивизии и корпуси са на обучение - на специални полигони, далеч от частите си. По този начин когато войната идва, пехотата е на едно място, а артилерията - на друго. Пехотните дивизии и корпуси, чиято артилерия не е с тях, са разбира се не особено боеспособни.
Comment